Български поговорки и пословици

[Оризаки Кошияма 1166]

Мислех да пиша в темата "Съмнително мъдри мисли от съмнително мъдри хора", но реших да се огранича само в български пословици и поговорки.

Започвам я като поднасям своите най-искрени извинения към @Боби Димитров и @Славянски, които са двама много разумни и последователни в разсъжденията си хора и със сигурност ще оценят безкрайните ми усилия днес да им нося ябълки, а утре да искам да падне атомна бомба над Пловдив - или където и да е другаде.

 

"Не ме гледай какво правя, а слушай какво ти говоря!" - това не знам дали е поговорка, но със сигурност е част от репертоара на подпийнал родител, който след като е пребил жена си, обяснява на ревящите си деца колко добри и кротки трябва да са и прочее.

 

P.S. моля включвайте се на воля - ако познавате езика си. за това дали сте етнически българи няма да дискутирам, в крайна сметка всички сме чели Вазов и Паисий и колко важно е "българин да се наричам" първа радост е за мене. Естествено тук няма да намесвам Ататюрк, който пък горе-долу почти по същото време на дядо Вазов казва " Ne mutlu Türküm diyene! или "How happy is the one who calls themself a Turk!". И все пак това да се наричаш нещо, което не ти е в кръвта, има своята цена. И някой трябва да я плати.

[Оризаки Кошияма 1166]

Малко по темата за подчинението и преклонението :

Голям залък лапни, голяма дума не казвай!
Наведена глава сабя  н е я   сече

Сори за подсказването, сам шси пиша единицата и тва е.

[Marangoza 309]

Колко пъти съм си патил от прибързани приказки! Но човек така е устроен,че по-лесно се води от емоцията а не разума,

И още за думите...

"Речена дума - хвърлен камък"

Не можеш я върна обратно, и много често от нея боли повече,отколкото да те ударят с камък. И най-боли от думите на близък.

[Оризаки Кошияма 1166]

много хубаво си го формулирал! 

все пак и малките деца знаят, че речта е комплексен акт, който включва както вербални, така и невербални елементи (жестове, мимики, интонация), в които участва цялото човешко същество, а не само тая част от мозъчната кора, която отговаря за речта (забравих и името).

Накратко - цял живот съм се чудел на хора (ако са хора), които не умеят да вникнат в смисъла на написаното (написано<>изречено) отвъд прекия му смисъл. 

"Боже, пази ме от приятелите, от враговете ще се пазя сам".