Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Славянски

Видове плевели. Разпознаване, борба, употреби.

Recommended Posts

Славянски

Дълго време не знам повечето градински плевели по име. Някои ги знам, а баба ми, която беше учителка по биология, ги знаеше и всяко си го наричаше по име, но така и в съзнанието ми са останали имената им, но не и всяко кое е. Та потърсих най-накрая информация за основните плевели, със снимки и класификация, да се запознаем дето се вика. В тази тема можем да дискутираме различни такива видове, както и други тревисти или дървесни видове, които са станали инвазивни/плевелни, също и успехите ни и неуспехите ни в борбата с тях. А някои са и лековити растения, други си имат чисто практични употреби - например аз увивам млади овошки с листата на пирея, които са много дълги и удобни.

Та искам да пусна за начало ето тази статия, в която има описани някои основни видове за България:
Botanika.bg: Ръководство за разпознаване на плевели

И понеже стана дума за употреби на растения считани за плевелни, като ходих на Етъра тази есен един мъж плетеше кошници знаете ли от какво? Повет, кучешки дрян и леска! Първите две предполагам за мнозина са любими растения :) Очаквам включване от Боби.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Преди години с Тиквичка почнахме един снимков албум, оставям го тук за референция:

https://bezmotika.com/gallery/category/2-плевели/?page=1

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
DiVv

Моят фаворит в градината е с работно име "Проклятието" :D Пръскало против плевели? - Само леко пожълтя. Прерязване до ниво земя и посоляване със сол? - Изкарва си нови листа и си живее даже още по-добре!  :D  Само зимата изчезна от студа и сега превзема двора с нови сили. 

20200216_104740.jpg

20200222_150933.jpg

20200303_132755.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Имаш лапад и мисля, че е от ядливия. Става на хубава пролетна супа с картофи, ориз и сирене. Поне на първата и втората снимка е такъв. Това изкорененото може и да е див - той е много горчив, макар и него да го правих на супа по съвет на един "разбирач" и направо ми причерняваше буквално от нея. Дивият има незаострени листа и червени точки. Не е лош плевел лападът, ако имаш употреба за него.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

@DiVv очевидно нямаш проблеми и опит с истински плевели, щом нещо толкова приятно като лапада си кръстил "Проклятието" :D 

Не съм сигурен дали познаваш растението черен оман, comfrey. В кръговете на пермакултурата се спряга като растение чудо, защото расте много бързо, произвежда много биомаса за мулч и течен или директен тор, може да се реже до дъно 4 пъти годишно, а най-важното е, че има супер дълбок месест корен.

Чрез този си корен достига много по-голяма дълбочина в почвата, отколкото другите околни растения и благодарение на това има достъп до повече и по-богат набор вещества, които се натрупват в биомасата му. На разговорен език на тази функция се вика dynamic accumulator.  Важ ното в случая е, че тази функция се изпълнява реално от всяко растение с дълбок корен, tap root. Например глухарче, цикория, лапад, репей и тн. 

Този тип растения са много полезни за градината, защото ти дават един безплатен поток биомаса, богата на вещества. Дори само да режеш до дъно и мулчираш дебело с откоса, пак ще натрупаш биомаса в почвата чрез работата на микро живота в нея. Но ако примерно ги събираш в кофа да ферментират с вода, резултатната смрадлива смес е чудесна за листно торене (с метла или пръскачка), както и за директно поливане в корените на културите ти.

Отделно, че стават за ядене.

Друго важно нещо е, че този тип растения се появяват много на места със почва, която е била "disturbed", демек нещо кофти й се е случило. Обикновено яко копане, фрезоване, системно газене. Тяхната роля в природата е на растения пионери, които да разрохкват почвата за други растения и да осигуряват биомаса и вещества. 

За пример ще ти дам при нас една част от двора, която беше "унищожена" от бобкат. Първата година всичко беше само цикория, лапад, киселец, живовляк, див морков и тук-там нещо друго. На третата година, след косене и разхвърляне на детелина, а и реално без никакво копане и газене, тези растения са вече тук-там, единични, а не килим от тях. 

Колкото повече се опитваш да ги унищожаваш, толкова повече даваш сигнал на природата, че има нужда от тях. Затова моят съвет е да ги използваш. Все пак не говорим за троскот, поветица, петопръстник, паламида и други "сериозни" растения.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 48 минути, Боби Димитров написа:

Друго важно нещо е, че този тип растения се появяват много на места със почва, която е била "disturbed", демек нещо кофти й се е случило. Обикновено яко копане, фрезоване, системно газене. Тяхната роля в природата е на растения пионери, които да разрохкват почвата за други растения и да осигуряват биомаса и вещества. 

Ами нали е минавал багер, може от това да е. И те понеже имат голям/дълбок корен и са оцелели. А това с обогатяването след рязане и мулчиране, в какви размери е? А и ако не садиш нещо друго около него, какво те ползва? Или след години?! Тоя черен оман предполагам е многогодишен.

Между другото, неправилно адресиране в мъжки род, Боби:

преди 48 минути, Боби Димитров написа:

 очевидно нямаш проблеми и опит с истински плевели, щом нещо толкова приятно като лапада си кръстил "Проклятието" :D 

А снощи минах с дружината покрай/през имота на един познат в горната част на селото. Мястото е горе на високо и е слънчево и тревата е хубава винаги. Но човекът есента беше вкарвал багер да заравнява и терасира терена (той живее в София и рядко идва), и това съвпадна с месеците суша и си стоеше на гола пръст. Сега видях, че е покарал именно лапад на места и толкова.

преди 48 минути, Боби Димитров написа:

За пример ще ти дам при нас една част от двора, която беше "унищожена" от бобкат. Първата година всичко беше само цикория, лапад, киселец, живовляк, див морков и тук-там нещо друго. На третата година, след косене и разхвърляне на детелина, а и реално без никакво копане и газене, тези растения са вече тук-там, единични, а не килим от тях. 

Ех, тия рисове 'начи - беладжии!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров
преди 21 часа, Славянски написа:

Ами нали е минавал багер, може от това да е. И те понеже имат голям/дълбок корен и са оцелели. А това с обогатяването след рязане и мулчиране, в какви размери е? А и ако не садиш нещо друго около него, какво те ползва? Или след години?! Тоя черен оман предполагам е многогодишен.

Минавал е багер, ама нали се сещаш, че преди да мине машината поляната не е била само лапад и цикория?

Следващите въпроси не съм сигурен, че ги разбрах :D Иначе да, тия растения като лапад и оман и тн са многогодишни. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
DiVv
преди 23 часа, Боби Димитров написа:

@DiVv очевидно нямаш проблеми и опит с истински плевели, щом нещо толкова приятно като лапада си кръстил "Проклятието" :D 

Не съм сигурен дали познаваш растението черен оман, comfrey. В кръговете на пермакултурата се спряга като растение чудо, защото расте много бързо, произвежда много биомаса за мулч и течен или директен тор, може да се реже до дъно 4 пъти годишно, а най-важното е, че има супер дълбок месест корен.

Чрез този си корен достига много по-голяма дълбочина в почвата, отколкото другите околни растения и благодарение на това има достъп до повече и по-богат набор вещества, които се натрупват в биомасата му. На разговорен език на тази функция се вика dynamic accumulator.  Важ ното в случая е, че тази функция се изпълнява реално от всяко растение с дълбок корен, tap root. Например глухарче, цикория, лапад, репей и тн. 

Този тип растения са много полезни за градината, защото ти дават един безплатен поток биомаса, богата на вещества. Дори само да режеш до дъно и мулчираш дебело с откоса, пак ще натрупаш биомаса в почвата чрез работата на микро живота в нея. Но ако примерно ги събираш в кофа да ферментират с вода, резултатната смрадлива смес е чудесна за листно торене (с метла или пръскачка), както и за директно поливане в корените на културите ти.

Отделно, че стават за ядене.

Друго важно нещо е, че този тип растения се появяват много на места със почва, която е била "disturbed", демек нещо кофти й се е случило. Обикновено яко копане, фрезоване, системно газене. Тяхната роля в природата е на растения пионери, които да разрохкват почвата за други растения и да осигуряват биомаса и вещества. 

За пример ще ти дам при нас една част от двора, която беше "унищожена" от бобкат. Първата година всичко беше само цикория, лапад, киселец, живовляк, див морков и тук-там нещо друго. На третата година, след косене и разхвърляне на детелина, а и реално без никакво копане и газене, тези растения са вече тук-там, единични, а не килим от тях. 

Колкото повече се опитваш да ги унищожаваш, толкова повече даваш сигнал на природата, че има нужда от тях. Затова моят съвет е да ги използваш. Все пак не говорим за троскот, поветица, петопръстник, паламида и други "сериозни" растения.

Хаха, да не съм особено опитна в градинарството като цяло. Градината е била зарязана за около 10 години, беше истинска джунгла до миналото лято. Освен лапад има много къпини. Влизаха в двора бобкат и багер. Предстои още едно влизане на тежка машина. 

Блгодаря за полезната информация. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Кристиян Найденов

Здравейте!

Имате ли представа какво е това? Има сравнително дълъг корен. Пиша тук, защото предполагам, че е плевел :)103332255_181242123314375_4111160406345245776_n.jpg.0fa3b7da24ac5a66660fcbcc9cfd067a.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Варела

Здрасти, Кристияне.. дано греша, но на 99,98% съм сигурен че е Fallopia japonica известна още като Polygonum cuspidatum.. много инвазивно растение.. но пък според авторката на статията от институт Пушкаров има и някои добри страни - http://www.plant-protection.com/article.xhtml?articleId=513

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Кристиян Найденов

Благодаря, Валери! Точно това е :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

В България, в частност особено НП Витоша, а да не говорим за София и места като Южен парк и много квартални зелени площи, това е най-бруталното растение. Можеш да прочетеш невероятни неща за него... и за жалост повечето са верни.

Има много лесен начин за контрол и отърваване - кози.

:D:D:D

Но тъй като не вярвам по Витоша и Витошка да пуснат да пъплят тучни ята козички, като опция ти предлагам вкопаване на преграда за пълзящите корени на дълбочина 30 см с помощта на права лопата, в кръг около огнището. След което покриване с тежко плътно нещо, напр парче ламарина с тухла отгоре. Подига с лекота фолиа и филми, а и ги къса, проверено.

Аз бих си запазил едно малко, добре изолирано огнище, защото растението е красиво и е чудесен източник на биомаса, а такава винаги е нужна.

Докато сме на темата, искам за 101 далматински път да препоръчвам великолепната и светогледопроменяща книга:

25782048._SY475_.jpg

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Димо 33

Ако е това растение, което си мисля го имам при мен в района на плодните храсти. Май надигаше на места фолиото, но като мина отгове, всичко приключва. Изключително крехко е. Та вече няма надигания, освен от къртици, но имам необлечени участъци и там редовно го късам на ръка. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...