Славянски

Индиански банан, Паупау (Asimina triloba)

3 мнения в тази тема

Няма го Алмодовар, който е "the pawpaw man", и не искам да му правя реклама - щото той продава такива дръвчета, но все пак реших да стартирам тема за този северноамерикански овощен вид, където да публикуваме информация за него. За покълване, засаждане, отглеждане, сортове, реколти и прочие. Вече има немалко хора у нас, които го отглеждат, а някои и повече от 10 години. Може да се намерят семена, може да се опитат и плодове, ако познаваш подходящите хора.

Аз бях чел за асимината, но не задълбочено и не знаех, че може да вирее без защита у нас. Четох темата за дървото във форума на Палм Център Пловдив (forum.palmi.bg) и се поохрабрих да го завъдя, без дори да съм го опитвал или виждал на живо. Взех си семена в края на 2017 г. и си посях. Изкарах разсад (може би 50% ми покълнаха) и мъниците вече ми растат две години. Бавничко, можеше и по-добре, но стартът беше даден. После си взех и от Екзотик Плантс две растения, за да не чакам 5 години до цъфтеж, а да имам малко по-ранна реколта.

Та какво да кажем за вида? Наскоро четох едно хубаво и информативно описание в ето тази обява, но ето какво аз бях написал преди година (има припокриване):

Цитат

Индианският банан е северноамериканско влаголюбиво, “тропическо” дърво, обикновено до 6 м височина, издържа до -30 градуса, среща се в Средния Запад на САЩ и дори в Онтарио, Канада, най-често покрай реки и потоци и в гори като търпи засенчване. Индианският банан е дървото с най-едри плодове в цяла Северна Америка. Плодовете на външен вид наподобяват манго или круша, а вътре имат мека консистенция и вкус подобен на банан, манго, пъпеш, крем брюле, с жълто на цвят месо, маслени са, приятно сладки и засищащи. А плодовият аромат е уникален.

За да се опрашва успешно и да връзва плод трябва да имате поне две различни дървета (сорта). Плодовете зреят в края на лятото (август/септември) и са малотрайни (обичайно 2-3 дни), омекват и не търпят транспортиране, затова и почти ги няма в магазинната мрежа дори в САЩ. В хладилник може да издържат по-дълго време (две седмици) и зреенето се забавя. Най-често се ядат пресни, но ги използват и в сладкиши, кремове, сладоледи. Цъфти в необичайно виолетово. Едно развито дърво може да даде до към 15 кг плодове.

Бидейки влаголюбив вид, през първите години пау-пау-то расте основно на корен и чак след третата тръгва по-мощно нагоре. Желателно е през първите едно-две лета да му осигурите някаква сянка, може и изкуствена, и да го поливате, защото на припек има опасност листата да прегорят. Като направи дълбок корен вече няма проблеми да са на слънце и даже добивите така са по-големи. Почва да цъфти и плододава между 4-та и 8-ма година. Според мен по-добрият вариант е да се насее по-малко дръвче без да се прекъсва централният корен отколкото по-голямо, което да страда после заради нарушаване на кореновата му система. Асимината е известна с трудното си захващане като се разбутат/оголят корените.

Моля да ме прости колегата овощар от Берковица пуснал обявата по-горе, но ще си позволя да копирам описанието му в темата, за което искрено му благодаря и се надявам, че няма да ми се разсърди (пък може и някой да се възползва от офертата му, която според мен си струва отвсякъде), като по този начин допринеса за популяризирането на вида:

Цитат

Ако трябва да обобщя с няколко думи в началото, това е наистина най-ценният овощен вид, който може да расте и плододава при нашите климатични условия в България. Всички хора, на които съм дал да го пробват, казват че това е най-вкусният плод, който са опитвали. Аз лично също съм на това мнение, като той се превърна и в най-любимият ми от всички други, които отглеждам и съм опитвал, а те са доста много.

Всъщност, Асимина трилобата няма и база за сравнение с останалите овощни видове, като вкус, аромат и екзотичност, това на практика е единствената тропическа овошка която може да вирее в умереният климат на открито и без никаква защита зимата, което си е просто чист късмет и една сбъдната мечта за всеки овощар!

Родината на индианския банан е Северна Америка и неговата студоустойчивост достига до -28 гр. Там в естествения си хабитат той расте в горите като подлес под по-високи дървета и в близост до коритата на потоци и реки. При отглеждане от семена цъфтежът и плододаването започват след третата-четвъртата или петата година. През първите 3 г. расте бавно. Асимината не обича много пресаждането и използването на посадъчен материал на гол корен е неудачно, затова се засаждат млади растения, които са отгледани в контейнери. Обича полусянката съчетана с по-дълбока и богата почва както и постоянната влага, но расте добре и в песъчлива почва (каквато е моята) и щом се вкорени хубаво, издържа и на суша и директно слънце. Листата съдържат някои естествени инсектициди, поради което асимината не страда от вредители и растителна защита при нея не се налага. Цветните и листните пъпки са диференцирани и се различават съвсем лесно още през есента на предхождащата цъфтежа година.

Най-достъпния начин за размножаване и разпространение на асимината в световен мащаб все още си остава предимно чрез семена, така се създават и много нови сортове постоянно. Това се дължи на ред причини, практически и икономически. Успехът при пресаждането (особено когато е на гол корен или от коренови издънки които пуска дървото в по зряла възраст) е твърде малък и засадените по този начин растения имат съвсем кратък живот или изобщо не се прихващат, същото се отнася и за присаждането (облагородяването), което всеки път е с променлива успеваемост, като това забавя доста целия процес на размножаване и разпространение на вида. От друга страна плодовете имат много малка трайност само няколко дни и презряват бързо, като не могат да се транспортират на далечни разстояния, за да се предлагат в свеж вид в супермаркетите по света. От трета страна пък в последните няколко години интересът към това растение се увеличи, правят се много опити, изследвания, също вече и лекарства, като се оказва че плодовете освен много вкусни са и изключително полезни за човешкото здраве, понеже съдържат определени съставки, които блокират развитието и растежа на ракови клетки в организма. Всичките тези неща водят до голямо търсене на посадъчен материал, при много ограниченото му производство от страна на разсадниците. Това определя и все още високата цена на дръвчета, като облагородени качествени 2-3 г. растения от различни сортове трудно могат да се намерят за по-малко от 30 евро за брой.

Предлагам пресни семена от Асимина трилоба сорт Сънфлауер готови за засаждане, с много добра кълняемост от собствени дървета реколта 2019 г, наследяват качествата на родителския сорт над 90% (тествано, личен опит).

Плодовете на този сорт са между 200 и 300 гр. с екзотичен вкус напомнящ комбинация между банан, пъпеш и манго, като имат също и един много специфичен собствен (уникален) приятен аромат който не се среща при нито един друг плод. Консистенцията на плодовете е като на яйчен крем брюле и са подходящи както за директна консумация, така и за преработка в мармалади,сладка и т.н. като запазват вкусовите си качества и аромата напълно. Цветовете на този сорт специално се самоопрашват и това е другото му ценно качество, но кръстосаното опрашване с друго дърво от същия или друг сорт дава още по-добри резултати. Цъфтежът е на миналогодишна дървесина, тоест на полускелетни и къси клонки. При мен този сорт (от още няколко други които имам) се доказа през годините като най-рентабилен със своите вкусови качества и аромат, ежегодно и обилно плододаване, самоопрашване, рано встъпване в плододаване (първото плододаване при някои от дръвчетата започна през третата година след засаждане от семе), ранозрялост и продължителност на плододаването от началото на септември до началото на октомври. Семената не се нуждаят от стратификация, може да се засаждат директно в контейнери сега (препоръчително е да са по дълбоки отколкото широки, поради спецификата на кореновата система на вида) и да се оставят някъде на хладно или студено място като неотопляема оранжерия, тераса, стая или на открито, където температурите не спадат под -15 гр. Влажността на почвата в саксиите да се поддържа между 50 и 70% . При спазването на тези условия и с покачването на температурите през пролетта, ще започнат да се появяват и първите растения. Това е по добрият вариант. Ако решите да отложите засаждането на семената за пролетта, дръжте ги на хладно и тъмно (хладилник) и винаги леко влажни. Не ги оставяйте на много топло или да просъхнат за повече от 3-4 дни, защото кълняемостта им ще намалее драстично.

Но хайде да пусна и някой видеоматериал за асимината:

Приятно гледане!

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

A ето това е едно от първите видеа, които бях гледал - индианският банан в диво състояние:

 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Еднa видеoпоредица за отглеждане на паупау от семена:

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.