Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Recommended Posts

Славянски

Какво да ви кажа - няма нищо по-хубаво от лошото време!

Падна сняг и мраз, скова земята, печката бумти, овцете са в кошарата и остава време за дълго отлагани задачки, като тази да обособим тема във форума за японските дюли. Тези симпатични храстчета, които красят много градини в страната ни, и са често считани за декоративни, каквито в повечето случаи де факто и са.

Аз японска дюля съм виждал още преди години, когато живеех в София. Не знаех как се казва и я считах за декоративен храст, даже имах амбиция да си я завъдя - ей, тъй, за красота. Тези тъмнорозови цветове и тъмнозелени, лъскави листа са чудни в ранната пролет! Тогава не знаех, че има и други разцветки.

quince-lead-1024x576.jpg


Имаше един храст на бул. "Овча Купел" срещу старата баня, покрай алеята успоредна на трамвайната линия. Издигнаха се и блокчета междувременно, и може и да не е вече там. Аз плодове на него не бях виждал, но цветовете си заслужаваха.

Впоследствие напуснах София, дойдох и на Балкана, и тук, в един съседен имот, видях същия храст - доста по-малък и опърпан, не го знаех какъв е, но вече имах някаква референция. В последствие бях попаднал на информация за т.нар. "планински лимон", който един човек от Троян развъжда и така се стигна до вземането на първите растения chaenomeles japonica или chaenomeles maulei от Веселин Орешков. Това беше есента на 2017 г. Взех си и книжка написана и издадена от Орешков и всъщност разбрах, че това, което той е донесъл навремето от Азия и развъжда, е вид ниска японска дюля, наречен така от овощаря заради приликите като вкус с лимона.

След това се поинтересувах и открих, че това е храст подобен на онези красиво-обагрени храсти, които бях виждал и в София, и на Балкана. Едното се води "японска дюля" или "дюля на Мауле", а другото - "цъфтяща дюля" (flowering quince) или chaenomeles speciosa, става по-високо и се среща и в Китай, и в Япония. Още открих и че "цъфтящата дюля" също може да плододава. В края на 2017 г. опитах по стечение на обстоятелствата за първи път и плодове - и ми се сториха досущ като лимон, само че с консистенция на ябълка.

Мина време, и ето есента на 2019 г. мога се похваля с първата реколта:IMG_20191205_235513.thumb.jpg.c8f4074ae43800fe2f312ae6e79ee8c8.jpg

По-жълтите и едри са от chaenomeles speciosa, a по-тъмните, леко оранжевеещи са от растенията на Орешков.

Но ще спра дотук. Мислех да направя и сравнение на вкуса между двата вида дюли. Въобще още много може да се напише. Препоръчвам и книжката за "планинския лимон" на Орешков. Обаче времето много напредна, токът ми падна... Ще има продължение...

  • Харесвам 5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Venetka

Мойте две растения от Пландорекс още си седят в контейнерите. Ако времето даде в неделя ще ги засадя, ама... не съм им определила мястото. Колко големи могат да станат след време?

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 9 часа, Venetka написа:

Мойте две растения от Пландорекс още си седят в контейнерите. Ако времето даде в неделя ще ги засадя, ама... не съм им определила мястото. Колко големи могат да станат след време?

Трябва да прочетеш за сортовете конкретно. По-големите като Flocon Rose ги дават към 2,50 - 3 метра, другият сорт мисля, че беше 1,20 - 1,50 м. Обаче те и "планинският лимон" го дават 1,20 м висок, но в момента има клонки колкото мене. Обаче мисля, че ще полегне / ще се наклони с времето под тежестта на плодовете и най-вероятно ще стане по-нисък. Според мен по-дребните сортове могат да се слагат през метър до метър и половина, а аз моите съм ги слагал през 70 см, но това мисля, че е твърде нагъсто. Но и мястото ми беше ограничено. А по-големите 1,50 - 2,50 м трябва да е добре. Но пак зависи и колко големи ще им позволиш да пораснат. На един комшия храстът е до оградата и е 3 метра висок и също толкова широк (пуска много издънки).

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Но да се върна аз към дегустацията на двата вида японски дюли, които имам, и към описание на сортовете.

Най-накрая се доредих да направя снимки и да ги тествам, въпреки че специално chaenomeles speciosa я брах средата на октомври, докато maulei я обрах преди 2-3 дни в снега, но за сравнение имах и плодчета откъснати преди снега и сланите. Ами какво да ви кажа - разлика има и аз я усетих още при предното опитване. Първо chaenomeles speciosa (като на първата снимка по-горе) e доста по-ароматна по моему (подобно на дюля) и доста по-кисела и твърда като консистенция, докато селекцията на Веселин Орешков (тя цъфти в червено) е по-малко кисела и по-хрупкава като ябълка и по-приятна за ядене прясна. Другата е твърде кисела за моя вкус, а аз и лимони съм ял като портокал и ги търпя. Но нека пусна и една-две снимки:
IMG_20191206_095102.thumb.jpg.6f76a580974fc17f29a456fbe02cedeb.jpg

Ето тук може да видите три нарязани плода от chaenomeles maulei ("планинския лимон"). Малко по-дребни са от другите, с диаметър от 3-4 см и по-скоро сферична форма. Поомекнали са от сланите и студа и консистенцията им се е променила - станали са по-меки като добре узрели ябълки или печени дюли. Такива са по-долните два плода, а горният на снимката е бран отпреди и си е твърд и хрупкав, и сякаш по-ароматен. Характерно за вида е, че плодовете не окапват на земята, а си стоят на клонките и през зимата (може би докато не омекнат съвсем). Аз съм виждал плодове на такъв храст и в края на декември. Докато при другия вид плодовете бяха опадали на земята в средата на октомври и ги обрах:
IMG_20191025_154505.thumb.jpg.04117fe1e62040708dc971cea07b3c4b.jpg

По-едрички са плодовете на speciosa ("цъфтящата дюля"), до 4-5 см, и формата им варира, но са малко по-продълговати подобно на кайсии. Ароматът е страхотен (май наистина наподобява на ананас!) и плодовете ги съхранявам успешно в щайга вече месец и половина, само малко са почнали да се спаружват. Ето ги нарязани:
IMG_20191206_101508.thumb.jpg.4e662cec1b745c5a89b8071c84d4fc38.jpg

Една от разликите, които се виждат на пръв поглед, е че ръчното опрашване с четчица е свършило супер работа очевидно - семената са много и добре развити. Докато забележете колко недоразвити семена има при планинския лимон:
IMG_20191206_101047.thumb.jpg.efd293cc503e4d83ef61c0d4008dedac.jpg

Това е и при двете плодчета, които сега срязах. Просто второто храстче имаше само няколко цветчета и опрашването не е било максимално. Но пак по-голямото ми растение задържа девет плода. Защото по мои наблюдения, ако няма опрашване, младите плодчета опадват вкупом рано след прецъфтяването. Така стана на дюлята на съседа, която е много по-голяма - нито един плод не задържа, въпреки че и нея пробвах да опраша, но сякаш беше цъфнала по-рано и женските органи бяха вече набъбнали.

Та доволен съм от реколтата. По-високата дюля (speciosa) я правя на чай и става супер, доста силен лимонов вкус има. От нея и плодовете са ми повече. От дюлята на Мауле не помня дали пробвах на чай... но ще имам време. Самият Орешков обаче не препоръчва плодовете да стоят до толкова късно на клонките, защото си губели от вкусовите качества, и мисля, че има право. Оценявам го като моя грешка. Той самият ги бере септември-октомври. Имайте предвид и друго: много трудно се свалят от клонките! Ако клончето е хилаво, по-вероятно е човек да го счупи него отколкото дръжката на дюлята.

За употребите на плодовете информация има в нета. Самият Орешков има доста рецепти в книжката (има и ето това мъничко ръководство за отглеждане, което е по-евтино). Аз пък съм попадал на ето този материал за цъфтящата дюля и ви го предлагам:

http://doctorschar.com/japanese-quince/

Японците традиционно ги режат и сушат, правят ги на чай, на който приписват много лековити свойства.

  • Харесвам 8

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Alan, мога да ти отговоря на въпроса директно, но бих минал по заобиколен път, понеже нещо ми прави впечатление:

преди 6 часа, AlanB написа:

Красиво растение. Къде мога да купя от него наблизо?

Принципно няма лошо в купуването и продаването. Но, може би е национална черта на характера и въпрос на манталитет, но примерно аз не бих питал по такъв начин, а - "къде мога да намеря от него"? Което включва и закупуване, но не само :) Българинът гледа да "мине тънко" (да спести пари). Може да намери някъде храст и да си откопае част от него с хубав корен, може да си набере плодове и да си посее семе, може някой да му подари растение... И ако не може някои от тези, тогава може евентуално и да купи. Понимаеш? Може да попиташ @Боби Димитров за неговите японски дюли :)

А те не са скъпи, и ако човек иска по-голямо растение, или някакъв специален сорт, има разсадници, които ги предлагат. В зависимост от размера и сорта, цената може да варира от 4-5 лв. до 10 и повече за растение. Аз самият дори също имам няколко растения отгледани от семе. Тъй че има значение и какво искаш? Например, преди два месеца поръчахме растения от Франция, включително два сорта хеномелес - Cameo (на първата снимка) и Flocon Rose (на втората), които са много декоративни:

Chaenomeles x superba 'Cameo' 03


915c48b9a077554b68007d831a77b172.jpg

Французите предлагат повече от десет сорта растения. Зависи човек какво иска? Декорация, плод, определен размер? Ако искаш плод/урожай, трябват ти поне два сорта или две семенни растения за добро плододаване!

Например, ето в този разсадник имат някои сортове (близо до София):
https://zelena-prolet.com/Chaenomeles_japonica_Cydonia_japonica

Ако потърсиш "японска дюля" в българското интернет пространство, ще се ориентираш. Веселин Орешков от град Троян също развъжда и продава растения chaenomeles maulei (red flowers): http://planinski.com/

s_a_5785_31796.jpg

Ако искаш да пробваш със семена, и аз бих могъл да ти пратя (както виждаш на снимките, у меня есть).

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 3 часа, AlanB написа:

В разсадник има само бял сорт а на мен ми харесва повече розов/ червен. Ще питам боби благодаря.

Според мен трябва да имат и други цветове. Белият е по-рядък от розовия и червения. Ако им пишеш по e-mail, може да провериш. Дори на руски ще те разберат. Разсадникът е много близо до София.

Японските дюли никват добре от семе и са доста издръжливи растения след определена възраст. Първите един-два месеца са критични. Твърде много почвена влага може да ги убие.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Venetka

Засадих вчера двете японски дюли- Cameo и Flocon rose. Реших да са по-близо до къщата, че ми харесват как цъфтят и да се виждат. Но мястото което им бях избрала ме озори. Под треволяците хич не се виждаше и не предполагах, че ще попадна на толкова камънак. Наложи се да изкопая доста големи дупки, за да осигуря поне минимално удобство като начало за растенията. Камъните отидоха на купчината за градеж, а после влачих от друго място почва. В цялото упражнение утрепах поне час и половина. 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Понеже днес стана дума в чата за японските дюли - Евелина повдигна темата - и понеже не ми се искаше разговорът да отиде в небитието (или да остане само някъде в нечии спомени), си позволявам да копирам тук частта от днешната дискусия за хеномелесите. Ако някой има против излагането на "личните данни", да си каже и ще внеса корекции, или ако иска да се обърне към компетентните органи на ЕС и ще се разправяме :)

Цитат

Евелина: Засях семена от японска дюля в две саксии. Да ги прибирам ли на закрито или ще никнат и след зимуване на двора? Преди две години ми изникна домат в презимувала на двора саксия.

Варела: Навън май по-добре. И аз имам 3-4 "дюли".. ще взема сложа вътре на хладно зад найлона и вън на слънце до стената.

Евелина: Аз едва вчера реших да проверя за какво е цялата врява с японските дюли. На разходката с кучето откъснах от едно паркче с храсталаци две дюли, изядох едната, направих чай от втората и одобрих развъждането на японски дюли (засях семките от изядените) :) Семките са от дюли с прасковени цветове, а в двора имам с червени. Предполагам , че това е достатъчно за опрашването.

Боби Димитров: @Евелина Аз моите дори не ги сложих в саксия! Директно вън си беше плодчето на перваза, а другото го откъснах от храста през март някъде :)

Теди: @Евелина, в нашия двор насадих тази година японска дюля, но май моята е цъфтяща. Съседката ни даде корени, а нейната не дава плод. Любопитно ми е дали защото е самичка и не се опрашва. Както и да е, дори само да цъфти, пак си ми харесва :)

Боби Димитров: За тия хеномелеси, подозирам продават чисто декоративни сортове, които само цъфтят. Преди години сме на гости в двора (в София) на познати и баш тогава са там озеленители да довършват нещо и ги гледам носят няколко саксийки хеномелеси и се зарадвах и викам - еййй тука ще имате цял жив плет от тия, ще си берете доволно. А момчетата ме изгледаха странно и викат, няма какво да се бере, това не е плоден храст.

Боби Димитров: Аз си затраях щото си викам може да е нещо различно, обаче по-късни години съм ги виждал цъфтят червено, същото растение е.

Славянски: По мои наблюдения и зимата на топло вътре ще никнат и ще имате по-големи растения.

Евелина: Нашата японска дюля в двора е едно растение, но преди две години завърза няколко плода, предполагам, че се е случило, защото почти във всеки двор наоколо има по една японска дюля.

Боби, и според мен си е същото растение, но традиционно се гледа като декоративно и много хора дори не знаят, че дава плод. Щото ако задържи, то е по някой и друг плод на храст. Не се самоопрашват успешно. Аз растение в двора, което с години нямаше плод, като взех цветчета от друго в селото и го опраших с малка четчица, задържа около 30 плода тая година. Примерно, Пол от Шипка описва своите дюли като chaenomeles speciosa, също и много западни източници - и тези плододават. На Орешков червените също плододават, но може би не и като единични растения. Ако прегледате листата с хеномелесите на Пландорекс, ще видите, че там има два вид: speciosa и superba. Kато speciosa е по-високата китайска/японска дюля (обичайно до 2,5-3 метра висока), а superba са кръстоски с японските chaenomeles japonica (които са по-ниски растения - до 1,5 м) и обикновено всичките са по-слаборастящи от speciosa. Ta очевидно се и кръстосват и опрашват между видовете. Самият факт, че имаме хибриди, показва, че не са стерилни растения. Някои хора в Хобикафе твърдяха, че Flocon Rose бил стерилен сорт, но на мен не ми се вярва. Но е възможно някои сортове да задържат повече плод и без опрашител.

Теди, ако си вземеш от другаде още едно храстче, сигурно ще имаш и плод. Какъв цвят е твоята?

Евелина, в моето село има храсти на доста места, но повечето са единични и почти не съм виждал плод - най-много по 2-3 плода на храст примерно. Но в съседното село на една ограда имаше три храста високи, които по-миналата есен (на 2018 г.) бяха отрупани и падаха в тревата край пътя. Никой не ги събираше освен мене :) Очевидно там е имало храсти не генетично еднакви и се бяха счекнали от плод, за разлика от на другите места в района. Иначе цъфтят в тъмнорозово всичките.

Семенаците може и бързо да се развият при добри условия. Аз имах такива по 50 см високи след първата година. Рано тръгват да се развиват семената, по-рано от повечето дървета и храсти, които съм пробвал. И в момента са с листа младите леторасти, дълъг сезон имат. Но въпреки това очаквайте цъфтеж най-рано на трета-четвърта година. Ако са от резник или издънка, предполагам може да цъфнат и по-рано.

Доколкото бях чел латвийците са правили селекция на "планинския лимон" (chaenomeles japonica), която дава по няколко килограма плод от храст - много високодобивни.

A относно опрашването, мисля, че бях пускал в чата ето тази научна статия:
Flowering and Fruit Set in Japanese Quince (Chaenomeles japonica)

Цитат

In a study on pollination, pollen tube growth and fertilisation it has been shown that Japanese quince has a strong gametophytic self-incompatibility system (Kaufmane & Rumpunen 2002b) which prevents self-pollination and promotes cross-pollination.

Но е възможно при някои сортове или растения да имаме някаква генетична несъвместимост и да не се получава кръстосано опрашване (като при камчатките). Трябва да се пробва.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма

Сори, ама понеже не мога да пускам музика в конкретната тема ( не знам дали защото съм "нов градинар" или нещо друго) пускам поздрава тук. Просто се сетих, че имаше такава група едно време, имам силно асоциативно мислене :) Сложил съм много резници - единствената дюлка тази година някъде се затри и не взех семена от нея. 

https://www.youtube.com/watch?v=V3Uo9X4hVxs

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Мога да ти дам и семена ако искаш - отбрал съм и от двата вида. Другото, за което се замислих, е присадка - дали би могъл да присадиш клонки в твоите храсти? И да цъфнат по-рано след това? Иначе бях боднал клонка от едно от растенията от Орешков миналата зима и май е живо, но е само 10-15 см.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма

Ако ще идваш към София мини насам ако не те затруднява и донеси каквото прецениш, може да пробваме и да присаждаме, макар че е рано. В крайна сметка сума ти години са цъфтели без да връзват, никой няма да умре ако продължат така. И така си ми харесват. Украинеца има намсиколко сорта иначе на видял си каква цена, незнам дали си струва риска да пробваме обаче, че тия по митницата са известни с алчността си. Да знаеш предварително какво искат да ги почерпиш - ОК, ама те си прибират каквото им хареса :>

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Миленка®

Тези две плодчета са оцелели на японската дюля при родителите ми. Цветовете са червени (цитирам майка: червени са май, де да ги знам). 

Плодчетата преди години са били наполовина големи, но понеже това лято в съседство беше бостанът на татко, та та храстът се радваше на обилна поливка и това видимо се е отразило на големината им. IMG_20191225_140637.thumb.jpg.907ffed20de4788e1a5b792e411e1758.jpg

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Много необичайна форма. Предполагам, че стават за ядене все още (макар и да са замръзвали). А и сигурно имат и семки. Моите са доста по-закръглени и двата вида.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Оризаки Кошияма

И аз не съм виждал такива...мн са интересни! Ако цветовете са червени наистина, вероятно е нещо сортово, което е супер. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Бях сложил семена от chaenomeles speciosa във влажен пясък в една пластмасова кутийка преди Нова Година някъде. Днес прегледах семената и вече има поникнали с 10-15 мм коренчета. Бързо се развиват японските дюли. Ще трябва да им диря място. @Евелина, може и твоите да са покарали, ако не са навън. Тия семена бяха в неотопляема стая.

Същевременно снегът ми потроши и двете сорт Flocon Rose, но имат корени - ще ги бъде.

А чай не съм правил скоро, но хапвах плодове така - поспаружени, ама приятни.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Tedy

Здравейте,

Попаднах на темата тук  съвсем случайно. Ще си позволя да внеса малко повече яснота относно Японската дюля единствено лансирана като планински лимон у нас от В. Оряшков. По света е популярна като японска дюля и китайска дюля. В Chaenomeles sp. има 4 вида и 4 междувидови хибрида и множество хибриди между тях.  Определянето до вид е много трудно и затова видни световни учени предлагат да остане родовото име и сортовото, като се пропусне вида. До момента съществуват над 500-600 сорта от японска дюля , като има и специално създадени за бонсай, за плодове, за декоративни цели и комбинирано. В. Оряшков е работил в ИПЖЗ Троян съвместно с проф. Мондещка като той внася семена от Памир , а тя от бот. градина в Беларус. (в последствие имат някакви конфликти между тях и сега той не я споменава ...) Ch. maulej е остаряло таксономично име, а основно разпространените в България са междувидовите хибриди - Ch. x superba. включително и тези на Орешков. Относно добивите - личните  ми добиви са до 25кг от храст!!! средно 4-5кг , по отношение едрина на плод и вкус също огромно разнообразие. но това е цяла дисертация ;-) вече написана.

Като лечебно растение - първите писмени сведения известни до момента са от 500 г.н.е. в Китай. Но и това е дълго и обширно за писане.

Семената покълват над 90% след стратификация. ;-)

 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
На 14.02.2020 г. at 11:47, Tedy написа:

Личните ми добиви ;-) 

(не открих как да коригирам грешката)

Добре дошла, Tedy, и мерси за включването. Относно корекцията, отдолу на публикацията трябва да има бутон/текст "редактирай". И може да се оправят грешки. Админите могат да изтрия повторението.

На 14.02.2020 г. at 11:45, Tedy написа:

Относно добивите - личните  добиви са до 25кг от храст!!! средно 4-5кг , по отношение едрина на плод и вкус също огромно разнообразие. но това е цяла дисертация ;-) вече написана.

Вие какви видове имате и какви разлики откривате? 25 кг от храст - че това е повече от плода на голяма череша! Аз тази година добавих и още два хибрида, но дали ще задържат плод не знам - доста са малки растенията.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Tedy
На 14.02.2020 г. at 11:58, Славянски написа:

Добре дошла, Tedy, и мерси за включването. Относно корекцията, отдолу на публикацията трябва да има бутон/текст "редактирай". И може да се оправят грешки. Админите мога да изтрия повторението.

Вие какви видове имате и какви разлики откривате? 25 кг от храст - че това е повече от плода на голяма череша! Аз тази година добавих и още два хибрида, но дали ще задържат плод не знам - доста са малки растенията.

Благодаря! Добре заварили!

(не ми излизаше  изобщо бутон редактирай, явно трябва одобрение или все още не е бил качен както трябва текста).

Аз работя в Института, в който са били и проф. Мондешка и В.Оряшков и се занимавам с плодоволекарствените растения. Дисертацията ми е на тема : Характеризиране на генетичните ресурси от японска дюля /Chaenomeles sp./ (има много недостатъци, но все пак обхваща доста широк спектър от ботаническа, таксономична, биохимична, приложна, лечебни свойства и дори в исторически аспект характеристика на рода)....

Това , което пишете за разлики на плода - разнообразието е много по- голямо - като тегло ; форма : ябълковидна, крушовидна, обратно крушовидна, яйцевидна, овална .... , обагряне на кожицата, размер на семенната камера, дебелина на плодовото месо;

Форма, размер, брой и обагряне на венчелистчетата, на чашелистчетата;

Размери  и форма на храстите, отръняване, добив, форма на листата. Присаждане и използването им като подложка също е засегнато.

Най-грубо казано - както са различни хората така и генотиповете на японската дюля. От всяко едно семенце излиза нещо различно.

Получава се разкошен сироп, сушени за чай основно .

Храста , за който пиша - до 25кг а с размери около 1.5- 2м в диаметър и височина около 1.5м, отрънен. Плодовете са едри , разнородни по форма и тегло, много ароматни с мазна кожица. След рекордният добив (но беше и поорязан храста ) дава около 10 -15 кг, което пак си е доста добре ;-)

 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 30 минути, Tedy написа:

Аз работя в Института, в който са били и проф. Мондешка и В.Оряшков и се занимавам с плодоволекарствените растения. Дисертацията ми е на тема : Характеризиране на генетичните ресурси от японска дюля /Chaenomeles sp./ (има много недостатъци, но все пак обхваща доста широк спектър от ботаническа, таксономична, биохимична, приложна, лечебни свойства и дори в исторически аспект характеристика на рода)....

Брей! Участието ви в темата може да е само чест за нас, като се има предвид изследователската ви работа, а предполагам и практичната такава. Аз тази година (т.е. миналата) имах първа реколта от японски дюли, като преди това само бях опитвал. Разнообразието от сортове очевидно е необятно. Ходил съм във вашия институт преди време, но не във връзка с растения, и беше точно по време на цъфтежа на дюлевите храсти през април, и живея не много далеч от Троян, макар и рядко да ходя в тая посока. Въобще ще ми е интересно и полезно и на мен, а предполагам и на други участници и читатели на форума, вашето участие - а и някак работата на хората във вашия институт поне за мен остава някак встрани, или поне не съм виждал особено движение на сайта на института (може би не сте толкова активни в интернет-пространството,). А ми е интересно да ви питам и за други дейности, които развивате или сте развивали като например за дюлевите градини (обикновените дюли), скорушата... Последно като вземахме растения преди няколко години, предлагахте червено френско грозде, арония, къпини и хеномелес.

преди 30 минути, Tedy написа:

Това , което пишете за разлики на плода - разнообразието е много по- голямо - като тегло ; форма : ябълковидна, крушовидна, обратно крушовидна, яйцевидна, овална .... , обагряне на кожицата, размер на семенната камера, дебелина на плодовото месо;

Форма, размер, брой и обагряне на венчелистчетата, на чашелистчетата;

Размери  и форма на храстите, отръняване, добив, форма на листата. Присаждане и използването им като подложка също е засегнато.

Най-грубо казано - както са различни хората така и генотиповете на японската дюля. От всяко едно семенце излиза нещо различно.

И аз не съм очаквал чак такива разлики. Но тъй или иначе завъдих доста сортове с различно потекло, цветове, форма на листата, със и без тръни, а тепърва ми предстои при някаква по-значима реколта и да пробвам различни рецепти за използване на плодовете. Орешков е издал книжка (която имам), където е публикувал доста рецепти. А за работата на г-жа Мондешка с японските дюли не съм знаел (имам нейна книга от 80-те години за скорушата).

Иначе с кълняемостта и по мои наблюдения е над 90 %. Ето тази зима съм заложил малко семена и единият вид (speciosa, без бодли и с тъмнорозови цветове) вече са покарали, докато maulei още не (при еднакво съхранение). Но това не е толкова важно. Тепърва ще откриваме ползите от този храст надявам се - декоративните му качества са очевидни!

преди 30 минути, Tedy написа:

Храста , за който пиша - до 25кг а с размери около 1.5- 2м в диаметър и височина около 1.5м, отрънен. Плодовете са едри , разнородни по форма и тегло, много ароматни с мазна кожица. След рекордният добив (но беше и поорязан храста ) дава около 10 -15 кг, което пак си е доста добре ;-)

Това си е впечатляващо! Дори 10-15 кг е супер много за едно домакинство! А и предполагам, че храстите ви са повече от един. Какво бихте коментирали за опрашването и плододаването? От това, което съм чел, при различни генетично растения имаме кръстосано опрашване и по-добри реколти. Тази дюля при мен не беше давала плод в продължение на години, но когато взех цветчета от друг храст в селото и ръчно я опраши набързо, все че завърза около 30 плода. И това беше минимално опрашване, щото беше разцъфтяла на 50 % макс.

Ще се радвам ако се включите с някои ваши снимки. Мисля тази година и аз да направя някои по-хубави.

@Евелина, покълнаха ли ти семената? При мен вече имат по 2 см коренче и ги сложих в саксийки.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Tedy

Благодаря! Но аз просто това работя и ми е и хоби.

Сайт трудно се поддържа, а и предвид "огромното предпочитание" на властимащите към науката сме буквално не на колене, а пълзящи. Творим научни публикации, а научно популярните - доста по- малко (за да се израсте кариерно се изискват научни статии с определен индекс (импакт фактор и др.)). Тук обаче неволите в науката няма да разискваме.

Това , което сте чел от В. Орешков и от проф. Мондешка за Chaenomeles japonica, Ch. maulej  не е достоверно - имали са много по- труден достъп до научна литература и от там неточно. Най- често се срещат Ch. superba и Ch. japonica в България, но вторият не е чист генетично. С абсолютна точност до вид може само с ДНК-анализ... другото е "окомерно" определяне по външни признаци (а това съм го усвоила доста добре ;-) щом най - добрият специалист в света (според мен) проф. Меженски потвърди , че определените от мен растения са правилни...).

 

 

 

 

1165916197_.png.26736e819d8158d9a762b03667ba2b32.png1296465061_.png.af3b374ac83fad19f04d904dc98a39a0.png

 

изображение.png

изображение.png

изображение.png

 

 

 

  • Харесвам 5

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...