Стари сортове ябълки

[Славянски 2252]

Боби Димитров тези дни тактично ми направи забележка, че така съм описвал сортовете ми ябълки, наблягайки на недостатъците им, та човек да не вземе да ги пожелае! Може би изискванията ми са прекалено високи, или просто гледам картината да е по-пълна. Но едно нещо бих искал да уточня в полза на всичките сортове, които съм описвал: повечето дървета не са били поддържани с години, а и са високи по 6-10 метра и труднодостъпни. Съответно много от тях имат алтернативно плододаване (през година), обикновено прераждат и плодът издребнява, а вкусовите качества и сладостта най-вече не е оптимална. Има случаи един сорт на три различни дървета да се отличава значително като дървото на повече слънце с по-малко плод има по-едри и вкусни плодове. А това е важно при дегустацията. Защото когато дървото прероди, една част от ябълките не узряват хубаво и окапват преждевременно. Колкото и да съм се опитвал да насмогна с резитбите през годините, не съм успял напълно. И съзнавам, че реална оценка може да се даде при дървета гледани в оптимални грижи и условия. Защото - нека не се лъжем - ако ще гледаме ябълки за стоката, то те биха яли и дребни диви ябълки, стига да са достатъчно узрели.

Но примерно сортове описани от мен под номера #5, #6, #7 и #11 редовно прераждат. Съответно една част от плодовете не узряват хубаво и не са толкова сладки. Но това е проблем не със сорта, а с поддръжката на дърветата. Тая година съм се хванал от рано и заради реколтата, и защото ми писна да се чупят клони и да се катурват и пречупват цели дървета от занемаряване. То и аз съм се хванал с доста, а някои са безстопанствени, но пък е удовлетворяващо да видиш, че живеят нов живот, а други пък млади семенаци тепърва се оформят и почват да дават добри реколти.

Все повече оценявам ябълките. Не само след като един дядо ми сподели, че телетата, които гледали, били изяли два тона ябълки Но, да, и животните ядат. Всичко се изяжда!

[Славянски 2252]

Но идва ред на "сладкия" #16. За две години и половина още не съм успял да опиша и снимам адекватно всички сортове, а и тази няма да успея поне с пет-шест сорта. Обаче ако се помотая още малко, може и наличните да не успея. Затова пристъпвам към следващата снимка:

Това не е от късните сортове и са останали малко плодове. Бих ги нарекъл средни като време на зреене. Ябълките са много красиви - светло червени на малки по-тъмночервени вертикални резки и светли точици, а където слънцето не ги е огрявало много (например, дъното) леко жълтеят. По форма са закръглени към леко продълговати, големината е средна. На вкус не отстъпват на популярните купешки сортове - съвсем сладки и вкусни, наистина нямам забележки. За мен това е типичният ябълков вкус. Месото леко жълтее.

Наистина се оказаха сладки тези #16. Относно трайността - в хладна стая без проблеми траят поне до края на януари. Понеже бяха по-сладки и зрели, повечето ги обработих и останаха малко за описване. Но като цяло сладки, ципата не е натрапчива. Може да се окажат и някой по-популярен сорт. Догодина ще ги огледам допълнително, защото ми наподобяват малко сорт #9, но по-скоро мисля, че от тези има само едно дърво. Но не - сорт #9 са доста по-тъмни и там бялото се явява като цвят от неслънчевата страна.

[Славянски 2252]

Тези дни понеже режа ябълки за сушене и опитвам все пак да видя какво влагам - и все повече се удивлявам от разнообразието на вкусове, които и с времето сякаш стават по-богати. Ако трябваше да избера един сорт, едва ли щях да мога - щеше да ми омръзне, или да ме ограничи прекомерно. Разбира се, ако мога да имам един, бих избрал един, но палитрата е уникална. Тук сбрах някои от подръчните:

Осем сорта. Съвсем различни са. Мисля, че ако ми дадат да опитам със затворени очи, бих познал всеки.

Направих също и няколко снимки на ябълки от конкретни сортове, понеже когато ги снимах и описвах първоначално през 2019 г., нямах най-хубави и много екземпляри за избор, а идентификацията на сорта не може да се направи от един плод. Има си вариация в зависимост от разположението в короната на дървото, степента на зрялост и прочие. Та добавям и още три снимки за по-добър ориентир. На първата, сорт #1. Те изглеждаха много червени на предните снимки, но всъщност това е при много добре узрели и огрявани от слънцето плодове. Иначе имат отзад и зеленко, и кремаво. А червеното е първо към розово и след това розово-червено:

На първата снимка горе вляво се вижда една от тези ябълки наобратно. Много зависи от коя страна я погледнеш и снимаш.

А това е снимка на ябълки от сорт #5:

Оригинално те имат восъчен налеп подобен на сините сливи. При миенето обаче той пада. На средната ябълка се вижда малко от първоначалния цвят. Тези за мен имат уникален вкус. Малко натрапчив, но уникален.

А това е сорт #12, от който не набрах много и животните ги ометоха поетапно. Вижда се по-добре шарката:

Някак на снимките някои сортове много си приличат, но на живо се виждат ясно разликите. Както и във вкуса.

Златната Пармена така и не съм я снимал и описал още. По-скоро я снимах между другите. Петровките също. Дето се вика: "бърза работа - срам за майстора".

Но съм обнадежден и радостен от тези стари дървета и се надявам, с положения тази зима труд по резитбите, плодът да става все по-хубав. Давам си и сметка, че ако трябваше да чакам на новопосадени фиданки, колкото и да ги режех, щях да имам само за опитване в най-добрия случай и то след няколко години. А тези стари дървета се отрупват година след година благодарение на нечий труд преди десетилетия. А това е храна на практика безплатна. Плащам с времето и силите си само. Другото Господ го прави да расте и да плододава...

[Славянски 2252]

Като изпуснеш за нещо сгодното време и после ти носи разочарование. Остана ми един сорт за тази година да описвам, и отлагах, отлагах, накрая се случиха други събития и въобще не ми е до него. Но знаейки че, ако сега не го направя, може би никога няма - реших, че е по-добре късно отколкото никога.

Става дума за следния сорт, който слагам под #17:

Снимах ги преди месец и нещо и ги държа на топло, та вече не са чак в такъв свеж вид. Това е сорт подобен на червената превъзходна, дървото е доста старо. Знам дървета на около шейсет години, а това е по-голямо - може би на осемдесет. Някои години помня раждаше и не са обирани и като се стопяха снеговете, кокошките ги намираха и ядяха. Запазваха се, а месото под кожицата розовееше.

На цвят стоят червени на по-тъмно червени вертикални резки и светли точки тук-там. От неслънчевата страна са зеленикави. Но като цяло имат вид на тъмночервени със зелено-кафеникав оттенък. На размер са по-скоро дребни до средни. Това може да е и от прераждане, защото дървото не е подрязвано, но със сигурност не са едри. Не познавам добре червената превъзходна, но съм опитвал и има някакво сходство във вкуса. Няма изразена киселинка, но присъства един изразен привкус, който ми е трудно опиша. Месото малко зеленее.

Към момента - началото на март - не са ми особено вкусни, може би защото са останали по-късни и слабоузрели плодове. Има сладост, но и този привкус, който поне на мен не ми е любим - мисля основно заради ципата. Като сочност - средно положение. Като цяло са трайни. Все си мисля, че преди два месеца като ги опитвах и рязах за сушене бяха по-сладки и в това е част от разочарованието ми.

Не ги считам за от най-хубавите сортове, но не са и от най-лошите. Тази зима ако успея да я поорежа, ще видим дали ще даде по-едър и вкусен плод. Тези на снимката са дребни, по около 50 грама.

[Пламен М 188]

Ето едни чудни помощници-

Видим ли тези бижута, калинките, при ябълките и крушите си, предлагам да си капнем по една домашна! Докато ние и се радваме, те с кеф ще ни лишат от , тази напаст, листните въшки.

[Пламен М 188]

Да презентирам каква я свършиха помощничките- 

Клонката с калинките от предния пост. Извил съм я понеже не знам къде е столчето. С просто око виждаме нещо като ръжда, новото връхче и никакви въшки, мравки и калинки! Дотук с инсектицидите по семковите в наш’та градина, втори научен урок за кампанията, определено довечера домашната ще ми сладнее.

[Славянски 2252]

Сортът мисля е Молис Делишъс. Много едри и зреят някъде края на август, обаче пак гният. Резитбата не помага много. Предните две години всичко изгни. Единственият сорт, който е толкова болнав при мене. Не съм ги пръскал. Иначе по половин кило ябълки стават:

[Ангел Димитров 68]

Какъв сорт може да са тия ябълки? Готови са за консумация ,стар сорт е дървото е садено от дядо ми сигурно преди 40-50 г.

[Славянски 2252]

Може би Виста Белла?

https://www.bluemountainbiodynamicfarms.com/store/p461/Vista_Bella_Apples_2lb.html#/

https://www.eatlikenoone.com/vista-bella-apples.htm

Много ранен сорт.

[embedeo 268]

Първо, благодаря на всички които са писали в тази тема!   @Славянски, много благодаря и браво за старателното и подробно описване на сортовете!  А по повод на това:

На 25.12.2019 г. at 1:08, Славянски написа:

Идеята не е само аз да представям сортове.

... мога да кажа, че описанията ти ми бяха много полезни, до степен че си промених плановете. Например, преди да прочета тази тема, мислех изобщо да не отглеждам ябълкови дръвчета в моята градина, защото от разговорите си с един съсед бях останал с впечатление, че няма такъв сорт ябълки, който хем да съответства на моите предпочитания (колкото се може по-тъмно червени и "лилавеещи"), хем да дава (редовна) реколта без никакво пръскане. Четейки тази тема, постепенно си мисля че досегашното ми впечатление от разговорите със съседа е твърде ограничено, или евентуално погрешно и съответно вече съм си харесал сорт #5 според описанията на Славянски. Оглеждам се и за други сортове, които да отговарят на моите критерии, които тук давам само за пример:

1. Да дава, колкото се може по-редовна реколта, всяка година, без никакво използване на пестициди (без пръскане). Няма нужда реколтата да е обилна и няма нужда ябълките да са големи по размер, но все пак да са подходящи за ядене без обработка (сок и сайдер са хубави неща, но не са ми приоритет).
2. Кожицата на ябълките да бъде колкото се може по-тъмно червена, дори лилавееща , евентуално с восъчен налеп. Да, и аз като @Миленка® не харесвам жълти ябълки (макар че мога да ги ям, ако няма никакви други плодове). В краен случай, ме устройва и ябълка която остава зелена (или комбинация от червено и зелено) до края на обичайния си период за съхранение -- съответно "лятна" ябълка от типа на Виста Бела или българските летни не-жълти сортове. Друг пример -- Грени Смит да се ядат докато са зелени и ми харесват макар и по-малко от Червена Превъзходна.
3. Предпочитам първо да си осигуря зимна (есенна) ябълка пред лятна ябълка.

Освен това, ако си намеря подходящи калеми ябълки, и ако има смисъл, бих се опитал да присадя един или повече сортове на една подложка, примерно дюлева издънка, за оптимизация на мястото в градината. Мился си че ако имам две или повече големи ябълкови дървета това ще е  излишно за моя случай, защото няма да бъдат обирани, а ако евентуално бъдат обрани чрез стълба и катерене, то няма да могат да бъдат изядени като количество.

Всичко това са предимно размишления, защото аз съм доста начинаещ в тези неща.

[Боби Димитров 4454]

Без да искам да излезе подозрително, но какво значение има цвета на плода? Напомни ми на големия ми син, който като беше на 4 каза, че не иска да яде червени храни

[Славянски 2252]

Той Боби ябълките ги яде със затворени очи по принцип и аз нямам претенции към цвета ябълки, зависи повече от сорта. Има някои бяло-розови. Тези #5 наистина изглеждат виолетови и не гният, нито червясват при мен. Докато ако ги сравня с тези едрите ранните (предполагам Молис Делишъс) и едно друго дърво саморасло, ами там вече 1/3 от плода е изгнил и въпреки че бяха отрупани, въобще не се знае до времето на зреене нещо дали ще устиска. Ако самораслата и тая година на задържи, то я преправям на друг сорт. Каква полза, че цъфти и се отрупва като изгниват още зелени? А и очевидно е до ген, защото другите сортове не са така.

[Славянски 2252]

преди 22 часа, embedeo написа:

мога да кажа, че описанията ти ми бяха много полезни, до степен че си промених плановете. Например, преди да прочета тази тема, мислех изобщо да не отглеждам ябълкови дръвчета в моята градина, защото от разговорите си с един съсед бях останал с впечатление, че няма такъв сорт ябълки, който хем да съответства на моите предпочитания (колкото се може по-тъмно червени и "лилавеещи"), хем да дава (редовна) реколта без никакво пръскане.

Привет! А ябълки без пръскане не виреят ли в твоя район? Каква е надморската височина?

Аз все повече се убеждавам в качествата на ябълките, стабилна реколта, голямо количество, немного грижи ако ги надвиеш. Тая година един съсел ми ги съсипва и не съм го хванал още, което ме гложди. Съсипа сигурно две щайги от дърво, което и без това не е отрупано (#1).

А сортовете знай са неизброими. Според мен виж такива, които си опитвал и ти харесват, да не се разочароваш. Нещо, което расте и плододава на местна почва. Петровките примерно при мен не гният, но са изключително дребни от алтернативно плододаване.

[embedeo 268]

На 11.07.2022 г. at 9:24, Боби Димитров написа:

Без да искам да излезе подозрително, но какво значение има цвета на плода? Напомни ми на големия ми син, който като беше на 4 каза, че не иска да яде червени храни

За мен цвета на плода е само индикатор, а не първопричина. Просто, в течение на много години, съм останал с впечатлението, че повечето ябълки които са жълти са ми по-безвкусни, защото липсва нещо малко (но много приятно за мен) в аромата и/или вкуса им, плюс че текстурата (консистенцията) на плодовото месо на жълтите ябълки от типа на Златна превъзводна, да речем е по-малко приятна на езика ми от Червена превъзходна. От друга страна, някои други червени ябълки (примерно Флорина), които нямат текстурата като на Червена превъзходна, нито на Златна превъзходна, все пак имат или повече аромат, или ябълков вкус и/или сочност от Червена превъзходна и пак са ми по-приятни от Златна превъзходна. При ябълките Грени Смит, когато ги купувам зелени от магазина мога да ги ям веднага с по-голямо удовоствие, макар да са по-твърди и по-кисели. Ако ябълки Грени Смит са останали неизядени вкъщи няколко седмици след покупката, то те пожълтяват и ако пожълтеят напълно, за мен, се губи удоволствието от изяждането им. Но все пак аз ям и жълти ябълки ако нямам други алтернативи . Дори зелените, кисели и груби Брамли ябълки са ми по-приятни от напълно жълти Грени Смит или Златна превъзходна.

Аз също съм си мислил още преди години на направя експеримент да дегустирам на сляпо, но или няма едновременно подходящи ябълки в магазините (особено в провинцията) или аз все забравям.

[embedeo 268]

На 11.07.2022 г. at 13:38, Славянски написа:

Привет! А ябълки без пръскане не виреят ли в твоя район? Каква е надморската височина?

Просто, сред моите познати, приятели и роднини, тук на село, или нямат ябълкови дървета или ако имат ябълкови дървета, то ги пръскат (поне с бордолезов разтвор). Така на практика, аз ако изхождам само от местния опит, не мога да отговоря хем изчерпателно хем точно на твоя въпрос. Но от друга страна, не мога да се сетя за някакви причини, тези ябълки които при теб плододават без пръскане, да не могат да плододават и при мен без пръскане. Надморската височна при мен 200 метра, климата е типичен за североизточна България, почвата е типичен чернозем. Специално мястото където е моята градина, подпочвените води са надълбоко и не  представляват проблем, но пък през лятото по-лесно се засушава ако човек няма осигурен водоизточник и поливане.

Но да премина направо към целта -- @Славянски, бих искал назима или напролет да се сдобия с калеми от твоя сорт ябълки #5. Има ли някакви градински растения, които ти търсиш? (Ако вече си писал в раздела Търся/Предлагам може да ми пуснеш линк.) Аз от своя страна, каквото се сещам на "прима виста", мога да предложа:  калеми от орех с едри орехи с мека черупка (но лесно се уврежда от есенните дъждове), калеми от черници Алба (Morus Alba) с черни плодове, вероятно калеми от ранна череша (зрее 24-ти май), вероятно сини на цвят картофи сорт Свети Гален (St. Galen) от Швейцария. Ако се сетя още нещо, или ти ако се интересуваш ще добавя още подробности впоследствие.

[Славянски 2252]

преди 11 часа, embedeo написа:

Но да премина направо към целта -- @Славянски, бих искал назима или напролет да се сдобия с калеми от твоя сорт ябълки #5.

Няма проблем да ти пратя калеми. Аз вече две-три години пращам калеми на Боби за срещата на форума в софийско и съм пращал много сортове ябълки. Конкретно на тези дървета им правих и резитба, та трябва да има по-добри едногодишни клонки от обичайното. Насадил съм дръвче с този сорт и още един в наследствен имот в Ловешка област. На около двеста и петдесет метра надморска височина и доста скалисто, засега расте, но две години мисля - младо е. Не е плододавало. Семенна подложка. Даже му добавих и трети сорт Златна Пармена. Има и други ябълки в двора, но засега или не са задържали плод, или не са и цъфтели. Не съм там, че да ги наблюдавам пролетта, но тая година едната щяла да се счекне от плод... Може и семенак да е. Без никакви грижи.

Това наблюдавах и тук тези дни с една ябълка, което не е малка, семенак - ами много от плодовете гният. Очевидно е до ген. Или поне от сортовете, които имам наоколо, малцина са такива кекави, че да изгниват на дървото. И говоря за в голямата си част неподдържани дървета с гъсти корони и доста сянка.

Относно нещо в замяна - ще му мислим. Не съм се засилил. И без това времето за градината все не ми стига и не искам да се разпростирам повече. Но ранна череша имам къде да сложа за проба. Живот и здраве. Че до зимата сума неща могат да станат...

И последно, нещо повече за ника си можеш ли да кажеш?

[embedeo 268]

@Славянски, много благодаря за това, че ще ме имаш предвид, за калеми от твоя #5 сорт ябълка! Също напълно съм съгласен с твоите думи:

На 15.07.2022 г. at 12:50, Славянски написа:

Живот и здраве. Че до зимата сума неща могат да станат...

... но все пак бих добавил, че понякога се налага (и съответно е добре) да се планира по-отрано място в градината за някое ново дръвче или подходящи подложки за присаждане на нови калеми.

Като стана въпрос, може ли да кажеш на теб лично, кои (три, четири) сорта ябълки са ти любими? Питам без някаква конкретна цел -- понеже старите ябълкови дървета при теб са даденост, та се чудех какви ябълки би избрал ако (хипотетично) ти се наложи да започнеш нова градина някъде от нулата. Може просто да ги споменеш, и без да се обосноваваш, ако предпочиташ.

По отношение на проблемите по ябълките, по нашия край, непръсканите или дори неподдържани ябълкови дървета (предимно по мои спомени от преди доста години) имаха два основни проблема -- гниенето и червеите. Съответно, моя съсед, за който споменах в мой предишен коментар, за да има едри, здрави  и красиви ябълки, изглеждащи като "от магазина", пръска с химически препарати. Затова си мисля, че хора като нас, които предпочитат да не "пръскат" трябва непременно да опитват и нови за своя географски район сортове и да видят дали няма да постигнат по-добри резултати. В тази връзка, наблюдения върху разнообразни дървета и особено семенаци са полезни.

Моят ник е дума, която аз сам си измислих, преди много години, по конкретна причина. Ембедео трябваше да бъде универсално електронно устройство за което да може да се напише и тества програма на нормален компютър (удобство), после програмата да се запише на устройството и накрая устройството да се вгради (постави) в някаква практическа задача, като например да управлява искрата (запалването) на бензинов двигател или да включва и изключва бойлера като пратиш определен SMS на определен телефонен номер. Преди години, такива устройства вече имаше на пазара, но бяха рядко срещани и доста скъпи (или с твърде ограничени възможности). Сега ги има много и са доста евтини. Та на мен тогава ми беше необходима чисто нова дума която я няма в речника (на английския език), но все пак да напомня за предназначението на устрйството -- от вграждам (англ. "embed"), вградена система (англ. "embedded system") и окончание като в думата "cameo", например.  

[greenn 171]

Градина ноев ковчег в Големаните съхранява 40 стари сорта овошки

В-к Борба бр.80/20.09.2010г.

Стефан Косев, помогнал за откриване на тракийското съкровище, сънува златни колесници

Стефан Косев - човекът, благодарение на когото е открито богатото тракийско погребение край Големани, сега живее сам и в забвение. 80-годишният бивш кмет на селото спрял багера, който копаел трасето за водопровода между Плаково и Големани точно до могилата с гробницата. Намесил се навреме и Регионалният исторически музей - В. Търново, и България имат безценно богатство, което обикаля изложбените центрове по света.
Стефан Косев се е заел да съхрани и друго съкровище – старите сортове овошки от Балкана, повечето от които почти са изчезнали.

Неговата градина от 50 стари дървета е истински ноев ковчег

Дърветата са над 80-годишни и са от 40 изгубени родни сорта ябълки, круши, сливи, праскови.
Едни от най-търсените са ябълките кантарки, защото са резливи и подходящи за диабетици, посочи стопанинът. Само крушите са десетина сорта. Вече не може да се намерят крушите ечемянки, които зреят по време на ечемичената жътва. Останалите са круши водници, червеняци, попски, които са по-разпространени. Сливовите дръвчета са най-различни - сини кюстендилски, червените и едри гърлестици. Има и летни бели сливи, които той нарича дребнушки.
И в зеленчуковата градинка бай Стефан е съхранил много редки сортове. Сред тях са доматите „Биволско сърце”, които тежат по 1 кг. Градинарските му умения са високо оценени миналата година по време на селскостопанска изложба в Големаните. Тя била организирана по време на земляческата среща и хората не могли да се начудят на огромните домати.
Въпреки че трудно ходи, бившият кмет работи всеотдайно и дава втори живот на 80-годишните дървета. Повечето от тях са садени от баща му, изкусен овощар, учил занаят в Пловдивско. Той създал 40 дка прекрасна градина в Големани, която била отчуждена и изкоренена при създаването на ТКЗС - Килифарево, с болка си спомня той. „Сега овошките са моето богатство и спомените за откриването на тракийското съкровище в селото”, признава бай Стефан.

[Славянски 2252]

преди 21 часа, embedeo написа:

Като стана въпрос, може ли да кажеш на теб лично, кои (три, четири) сорта ябълки са ти любими?

Ще помисля. Нямам много време за четене и писане тези дни. Сортове #3 и #5 със сигурност. Да кажем и Златната Пармена, аз май нея не я и описвах. Сорт #11 е много трайна, също изключително разпространена в района. Но не е от най-сладките. По-скоро твърда и ароматна. Наричат я Лимонка мисля. Една, която е като Златна Превъзходна, и тя се представя доста добре.

Иначе от старите сортове Карастоянка и Белфльор ги тачат. Първата мисля я нямам, но са ми я обещали.

[embedeo 268]

Тук на село има един стар вид дребна зелена лятна ябълка, която условно ще обознача ББГ, в съответствие с моите спомени от детството -- Бяла ябълка на Баба Гина (лека ѝ пръст!). Най-важните особености на тази ябълка са, че плодовете започват да зреят около 15 юни, цветът им от светло зелен става още по-светъл жълто-зелен, почти бял (ако сравнявам с цветовете на други плодове) и тогава са най-приятни за ядене, никога не придобиват червени оттенъци и според мен изглежда това е единствената ябълка с точно такъв аромат (а оттам и вкус), който аз условно наричам "зелена ябълка" по едноименния шампоан от детството ми. Този аромат заедно с консистенцията са отчетливо различни от аромата на, например, зелени ябълки Грени Смит, или пък неузрели (зелени) ябълки от други сортове. Когато презреят или са узрели заради червей или друго увреждане, ябълките ББГ могат да изгубят зелената част от цвета си и да станат напълно (светло) жълти -- пак са хубави на вкус, макар че губят от този аромат. Самите плодове са нетрайни и веднъж откъснати не могат да се съхраняват повече от няколко дни, което, според мен, е типично за лятна ябълка.  

• IMG_20220711_194736s.jpg Общ вид на оригиналното дърво, почти превзето от друга растителност.
• IMG_20220710_200532s.jpg Кичур неузрели ябълки откъснати заедно. Могат да се ядат и така както са зелени, но все пак на двете по-едри ябълки им трябват още 5 дни за да "побелеят" узреят.
• IMG_20220711_184434s.jpg Ябълки от ББГ дървото, събрани от земята и откъснати зелени от дървото. На този ден (11-ти юни) все още нямаше ябълки, които да са си узрели нормално на дървото и да мога да ги достигна, за да ги откъсна, от улицата. Но дори тези които са узрели "насила", примерно заради червеи, пак са приятни и може да се изяде достатъчна голяма здрава част от тях.
• IMG_20220711_183644s.jpg Средното тегло на една ябълка в тази извадка е 50 грама, но мисля, че ако дървото се поддържаше (подрязваше) и евентуално с прореждане ябълките бига могли да станат по-големи.
• IMG_20220712_150009s.jpg Веднъж срязани (или отхапани), вътрешната повърхност на тези ябълки започва да се окислява и да потъмнява с обичайното, като за ябълка, темпо.