Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

Kalam Mekhar

Смокиня - въпроси и проблеми

Recommended Posts

Venetka

Нямам друг вариант за съжаление. Растенията бяха много яко изпълнили тубите с корени, а следващите месец- два време да намеря свободно за засаждането им нямам. Приоритет са родителите ми и техните нужди сега. Ще поливаме веднъж в седмицата. Дано оцелеят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
Just now, Venetka написа:

Нямам друг вариант за съжаление. Растенията бяха много яко изпълнили тубите с корени, а следващите месец- два време да намеря свободно за засаждането им нямам. Приоритет са родителите ми и техните нужди сега. Ще поливаме веднъж в седмицата. Дано оцелеят.

Насипете пръст в основата на стъблото в края на есента. И да измръзне надземната част ще пуснете ново стъбло от пъпка в долната част на стъблото. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar

Все още непълни впечатления от Кадота и Чикаго Харди. Плодовете все още са на сянка в основата на клоните. За Кадота няма особено значение, но тъмните смокини не могат да си развият потенциала. Всичките ми смокини имат малка кухина в центъра от нередовното поливане. Един ден в седмицата ги поливам здраво и до края на седмицата, земята се е напукала, все едно, че не е валяло от 50 години. 

Кадота : Младо дърво, окастрено до основата на клоните даде първият си узрял плод за 80 дни от формиране на плод с размер на оризово дърво. Малко по- стара Мичуринска 10 даде узрял плод за 62 дни при същите условия и по- малко кастрене. Грубо, това означава реколта около 20 Август в район с нормална пролет без триседмични отрицателни температури през Април. Срокът не е реален и предвиждам да се свали поне с пет дни при развито дърво и по- малко кастрене. Влиза напълно в стандартното за срока плододаване от 15 Август. И, никаква връзка с описанията на Серафимова.

Плодовете са със среден размер (35-40гр.) в район без Бластофага, като с всеки ден се появяват по- едри. По плодовете няма деформации, което означава, че това си им е естествения капацитет. Отворът на окото е декорация и няма връзка с вътрешността на плода. Кожата е мека при поливане и изтънява с всеки ден при узряване. От дебела кожа при недоузрелите плодове, изтънява до ципа с дебелина на фолио при добре узрелите. Сладки са, но ароматът е доста слаб. Имат аромат, но просто е лек и ненатрапчив. Семена няма никакви при неопрашените растения. Те не са се развили. Цветът също е кехлибар и не може да стане розов, като при опрашениете. Сортът е истинска машина за производство на плодове. На всеки възел има по един или два плода. Природата е защитила дървото отвсякъде - поне два пъти по- дебели листа от другите сортове с мощна армировка и жилави, като гума плодове в зелено състояние. 

kadota-1.jpg

 

kadota-2.jpg

 

Kadota-harvest.jpg

 

Чикаго Харди (моят щам, защото са десетки): Този щам е с бърз растеж и завърза много плодове на година и 2-3 месеца от засаждането си и имаше проблеми със сушата при още слабия корен. Започнаха да падат, но с усилено поливане спрях процеса. Узряването е същото, като на Кадота - 80 дни за дърво на една година, зверски окастрено до основат на клоните. При нормални условия, плодовете също ще узряват около 15 Август. Дървото се напада много от смучещи сокове насекоми. Несъразмерно много, спрямо останалите сортове. Листата са с по- силна миризма и може това да е причината.

Средният размер на плодовете е около 35 грама. Малко по- едри от Мичуринска 10. Единият плод на снимката е около 40 грама, но е почнало да му се разтяга окото и според мен е надхвърлил нормалният си за сорта размер. Въпреки това, по- едрия плод беше по вкусен. Вкусът е шоков след дегустация на Кадота. Много мощен аромат, висока захарност, плътна структура и дребни семки. Не е без семки, като Кадота, но са много малки и не се усещат много. Като се има предвид, че това са плодове расли на сянка и този сорт трябва да си подобрява качествата пет години напред, повече от доволен съм.

ChH-1.jpg

 

ChH-2.jpg

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Жоро

При такъв интерес към смокините защо не засадиш една мъжка?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 1 минута, min-4o написа:

При такъв интерес към смокините защо не засадиш една мъжка?

Ако имам възможност, задължително ще завъдя една в саксия. Но, трябва да я закупя заедно с плодовете и осичките върху нея. И, то през студените сезони, защото бластофагите са много чувствителни и ще умрат от жега в бусовете на куриерите. Мъжка смокиня в земята и да си завъдя, ползата ми е никаква. Сладко от пълни с каучук треволяци няма да правя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ру®

Откопах си една издънка от смокиня, която беше родила вкусни, големи, зелени отвън плодове. Представлява пръчка без расклонения и само листа, висока към 175 сантиметра. Какво да я правя, да я засадя в саксия или директно в земята и да орежа ли върха и на колко сантиметра?

20200919_120706.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Жоро

Във вода веднага със саксията преди да е умряла. Аз бих отрязал така че да останат няколко листа, важното е да се вкорени, напролет бързо расте.

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar

Трудно ще я запазиш тази Далматинска. Не е време за засаждане на гол корен. Трябвало е да изчакаш два месеца.  Вероятно ще изсъхне, но, дано имаш късмет. През лятото, можеш да засадиш успешно издънка, само, като отрежеш стъблото и оставиш само една пъпка над земята, без листа, да са минимални загубите на влага. И, да е на сянка, че слънцето ще я изпече за два часа.

  • Мерси 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Миленка®

Имам една смокиня за даване, през ноември ли да я местим или напролет?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 2 минути, Миленка® написа:

Имам една смокиня за даване, през ноември ли да я местим или напролет?

Ако така или иначе е навън, а не в саксия, по- добре е в края на есента, след, като паднат листата. Корените растат и през зимата, когато е по- топло. Ако е в саксия, тогава пролетта, за да не рискуваш да измръзне.

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Миленка®

В градината е. Благодаря за съвета, ще изчакаме да й изпадат листата и ще я изместим. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Антоанета
На 24.08.2020 г. at 9:46, Kalam Mekhar написа:

Да няма объркване по въпроса за Виолетов Дофин. В България, всеки, който има някакъв щам на Браун Търки го обявява за Виолетов Дофин, а и при търговците е каша.

Това е истинският Виолетов Дофин (Руж дьо Аржентьой) с всичките ѝ синоними.

http://www.galgoni.com/ENG/Fotos_Maxi/015.htm

...

 

 

 

Питанката ми е, 'Violet De Argenteuil' и 'Rouge De Argenteuil' различни сортове ли са, защото на някои места, "виолетката" е в онази дълга върволица от синоними на Дофин, а на други е "ружата"? Съвсем се обърках с тези Дофини. Моята "виолетка" е от палмите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 16 часа, Антоанета написа:

Питанката ми е, 'Violet De Argenteuil' и 'Rouge De Argenteuil' различни сортове ли са, защото на някои места, "виолетката" е в онази дълга върволица от синоними на Дофин, а на други е "ружата"? Съвсем се обърках с тези Дофини. Моята "виолетка" е от палмите.

Мисля, че Виолетова от Аржентьой и Червена от Аржентьой са все синоними на Виолетов Дофин. Обаче с Виолетовия Дофин е страшна каша (има 2-3 сорта, които се наричат Дофин) и още няколко, наречени Дофин (като японският Дофин), за които се знае, че са други сортове, като Черна Генуа (Калифорнийска Браун Търки). 

Много неясноти има по повод на този сорт и голяма заслуга за това имат търговците, които обявяват за Дофин това, което имат.  Дофина на Baud мисля, че е известно, че не е оригинален Виолетов Дофин. Като видите плодовете на дървото си ще разберете. Или няма да разберете, но се надявайте да са качествени. Другото не е важно.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Теди

Имаме смокиня-подарък, която за първа година оформихме от храст на дръвче. Съответно даде реколта. Пускам няколко снимки с надежда да разпознаете сорта. Не е зор, просто ми е любопитно. Благодаря предварително! :)

https://photos.google.com/share/AF1QipPoeu0Wd2evp1NVAeUnxcfOChW_aqDDYTMgnggVBa883pQYAhfpKuDE9EOhvFXH_g/photo/AF1QipNgYYKkv-FlZxWgQHU31B08Cd5SMenzP7vGVTEi?key=Sk1rckI2ejRENE9sWE1OdGNnS2JJSUFXc0RUTzNB

 

https://photos.app.goo.gl/W9ZNJ7ZkoVQ2SAhH9

https://photos.app.goo.gl/qApmGzf25MgdJR1GA

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar

На Мичуринска 10 ми прилича на база листа и интериор. Цял плод не виждам, нито мога да преценя размера. 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гост
На 24.09.2020 г. at 18:00, Kalam Mekhar написа:

Мисля, че Виолетова от Аржентьой и Червена от Аржентьой са все синоними на Виолетов Дофин. Обаче с Виолетовия Дофин е страшна каша (има 2-3 сорта, които се наричат Дофин) и още няколко, наречени Дофин (като японският Дофин), за които се знае, че са други сортове, като Черна Генуа (Калифорнийска Браун Търки). 

Много неясноти има по повод на този сорт и голяма заслуга за това имат търговците, които обявяват за Дофин това, което имат.  Дофина на Baud мисля, че е известно, че не е оригинален Виолетов Дофин. Като видите плодовете на дървото си ще разберете. Или няма да разберете, но се надявайте да са качествени. Другото не е важно.

Привет на всички - още един любител на смокините във форума.

Тази година взех една, която се води Dauphine, както и една Violet De Argenteuil, на етикета на която имаше и други синоними - Dauphine Red... даже ще погледна дали нямаше и още. Това от един търговец. Живот и здраве догодина да се поразвият и ще видим какво ще излезе. Сега са малки, но видимо различни. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 7 часа, Jessy James написа:

Привет на всички - още един любител на смокините във форума.

Тази година взех една, която се води Dauphine, както и една Violet De Argenteuil, на етикета на която имаше и други синоними - Dauphine Red... даже ще погледна дали нямаше и още. Това от един търговец. Живот и здраве догодина да се поразвият и ще видим какво ще излезе. Сега са малки, но видимо различни. 

Ще е добре да го направиш. А, "red" на английска е "rouge/руж" на френски. Може би, единият е взет от Baud за който писах, че е някаква друга разновидност и в специализираните сайтове го наричат Дофин на Boud за да се различават. Истинският Дофин е без или с много къса шия и с червена дръжка, но се сещам за доста други сортове с такава, включително Кръгла от Бордо. Първата снимка вляво е стандартът за този сорт. http://www.galgoni.com/ENG/Fotos_Maxi/015.htm

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гост
преди 1 час, Kalam Mekhar написа:

Ще е добре да го направиш. А, "red" на английска е "rouge/руж" на френски. Може би, единият е взет от Baud за който писах, че е някаква друга разновидност и в специализираните сайтове го наричат Дофин на Boud за да се различават. Истинският Дофин е без или с много къса шия и с червена дръжка, но се сещам за доста други сортове с такава, включително Кръгла от Бордо. Първата снимка вляво е стандартът за този сорт. http://www.galgoni.com/ENG/Fotos_Maxi/015.htm

Да, следя го с интерес този Dauphine, но честно казано ми изглежда силно стресирано растение - дали от транспортирането или от смяната на средата, но за два месеца не е мръднало. Дойде като 25 см с две едри смокини. Все още е толкова, няма много здрав вид, пресадено е в 15л саксия. Интересно, че след първия сериозен дъжд едното плодче се разцепи брутално направо - не узряло, но беше червено отвътре. Изобщо - странно изглежда и се държи странно този Dauphine.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar

Основната реколта на неизвестната адриатика на един познат. Бребата беше над 150 грама. Основната реколта не я мерих, но е незначително по- дребна. Ръката ми се губи в нея. Валяло е няколко дни до тази сутрин, но, няма големи щети. Има силен аромат на пъпеш. Захарностт а е много висока и сокът лепне по пръстите. Дървото не е мое и не мога да се ангажирам да раздавам резници. Първо трябва да си засадя за мен и мои лични познати, които искат да им прихвана резници.

adr-3.jpg

adr-4.jpg

adr-9.jpg

adr-6.jpg

adr-10.jpg

adr-leaf2.jpg

 

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване