Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Recommended Posts

Славянски

Имам следното питане към онези, които имат повече опит в отглеждането на домашно или дворно куче: как се възпитава едно младо куче и за колко време може да се очаква едно куче да бъде добър ученик и да стане полезно за стопаните си? Породата има ли значение за възприемчивостта на животното? На каква възраст е най-добре да се почне? До каква възраст може да се превъзпитава?

Появи се тук едно куче, което приютихме преди около месец - не мисля, че е породисто, въпреки че някои го определиха като "ловджийско". Малко е - сигурно на няколко месеца - и видимо е пораснало оттогава. Но поведението му и характерът въобще не са за пример. Страхливо, непослушно, прави едни и същи бели и не взема поука дори след ступване, не лае и не пази територия, плаши се от почти всички животни и непознати хора (дори от малки деца) и се навира буквално в миша дупка, команди почти не изпълнява на тоя етап освен "ела". Чудя се ако беше някакво по-породисто или едро животно, дали щеше да е толкова без кураж и доколко е ролята на стопанина да му вдъхне такъв. Бяха, в интерес на истината, две кученца и второто беше съвсем различно - лаеше много и не се доближаваше, а това е кротко и идва при човека.

Не знам твърде малко време ли му давам или го натоварвам с големи очаквания. Но опит с кучета нямам почти, а и съм виждал къде по-тренирани и разумни животни. Вярно, че не е човек, а куче...

Идеята беше да пази имота от набези на животни и хора, не да се гледа вътре, само че въобще не виждам какъв пазач би излязъл от него. На вид по снимки най-много прилича на немски пинчер, но ушите са клепнали. С гаранция е някакъв мелез, а и второто кученце беше съвсем друг цвят.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Още не се чувства у тях си. А и ступването в този случай няма да му помогне за целта.

Иска се търпение, добро отношение и обръщане на внимание. Когато почувства мястото, като свой дом и че е желано там, ще се държи адекватно.

Предвид, че не се знае как е живяло досега, сигурно има нещо пречупено, за което е нужно време да изчезне. 

Да се обучава дворно куче е полезно, ако му е приятно, иначе е психически натоварващо. И все пак, това става след като вече е уморено от игра или разходка и с лакомства за награда.  Много помага и ако има от кое друго куче да види какво е необходимо да направи, за да си получи лакомството. :)

В първите няколко месеца му е достатъчно да си знае името и да идва, когато го викаш. Но повикването трябва да става ведъж, а не да викаш след него докато дойде, понеже то ще знае, че не е нужно да идва веднага след първото повикване. Така е и при всяка друга команда.  Лесни команди са да дойде при теб, да седне, да легне, да де лапа, да стои намясто и да яде по команда.

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Пламен М

Две правила, от мен...Първо, когато му говориш го гледай, само и единствено в очите, кучето е много, ама много умно животинче!

Второ, ако ще го "налагаш", никога не го прави с ръка, вземи да речем навит весник, така то ще помни че го е "налагал" весника, не ти!

И третото е време....време и много любов. Успех.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Александър Ал

имам самочувствието на голям кучкар, но нещо го разклати. От войнишките си години имам взимане-даване с кучета. Бях на Гранична застава. Когато се уволних си купих веднага куче...и оттогава повече от 30 години сменям приятелите(Когато умре един, взимам следващия. Когато преди 2 години купихме мястото на Баново по изключение имахме(да е жива и здрава) куче от малка порода, което не става за село(мопс) и решихме да вземем селския приятел от приют. Ходихме до приюта в Каменар. Не улучихме работното време.

 На 17. 02. 2018 година във ФБ търсеха стопанин на млада немска овчарка. Седмици наред собствениците не се обаждали, въпреки обявите в много групи. Отидох да го видя...със доста страх. Голямо куче. Едро. Дали ще иска да влезе в комбито?spacer.png

Той се оказа душичка... Радваше ни се, като че сме му стопаните. Това е кучето, с което съм изпитвал най-голяма мъка за дресура. Имаше страх от затворени пространства. Аз живея на 8-мия етаж, а той не иска да влезе в асансьор. Даже във входа не иска да влезе. Скача да хапе коли. платих 100 лева за вратата на една КИА. Най-голям проблем имах ссъс съседите. Скача на който не му харесва и на всички себеподобни- кучета и котки. Побеснява . Дресьорите го обясниха с ловен инстинкт. Нямаше дори хигиенни навици. Цяла година го гледах в панелката за да го очовеча. Живееха в различни стаи с мопската... щото нещо не пожелаха да се запознаят кротко. Преди една година ме заболяха краката. Почти на легло, хоодех да го разхождам по няколко пъти на ден, за да не прави бели. Февруари 2019 го закарах в Баново. Има си хубава къща с дворче там. След малко ще отида да го пусна да побяга...а..забравих, че като го пусна се сеща, че е куче беглец...поглежда към мен и хуква... Минути след това чувам, че някъде се давят кучета и отивам да си го прибера. Ще му сменя водата и ще му сипя храна. Хамав...ама си го обичам.. Та така за дресурата.. Зависи от характера на кучето и от породата.. След като взех тоя, вече обръщам внимание колко много немски овчарки се губят. Характер. Ловен инстинкт. Чувство за самостоятелност. Вълчия инстинкт също.

  • Харесвам 4

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

Взима се малко куче. Най-добре да е на около 40 дни или малко повече, тоест почти да е отбито от майка си. Постепенно то свиква с навиците на стопаните, със звуците в околната среда, разбира кой е враг, кой е свой. Не е задължително да започне да лае веднага. Последните три кучета, които сме взели, започнаха да лаят, когато станаха на около година. Дотогава се радваха на всички, които идват вкъщи и дори малко бях притеснена, че няма да лаят. Като порода са каракачанки или лека кръстоска. Женското го кастрирахме и поне засега тича свободно. Двете мъжки кучета са вързани и ММ ги води на дълги разходки или ги пускаме нощно време да тичат. И двамата бяха на тел, но като пуснем единия, се бият и винаги късат тела и ни омръзна да поправяме, просто не става. Докато бяха малки, си играеха, дори едното куче много добре социализира другото, което беше на около 4-5 месеца, когато го взехме и дори ни ръмжеше, като му носехме храна първите двайсетина дни. Сега е много послушно куче и няма и следа от онзи стрес, в който беше в началото. Колкото повече обичаш кучето, толкова повече ще те пази. Относно дресурата - опитах се да ги науча на команда Седни, докато ги отвръзвам или връзвам, но явно съм била лош учител, защото сядаха за малко и пак ставаха. :))) Харесва ми това, че всеки знае къде е неговата паничка и дори да давам на друг да яде, не посягат, не се бият за чуждото ядене. Постепенно свикват с реда вкъщи. Дворното куче не трябва да е зло, трябва да лае, за да знаеш, че има някаква животинка наблизо или идва някой. Кучето не трябва да е заплаха за тези, които идват на гости или идват да отчетат тока или водата. В София сме имали кучета вкъщи, като едното си беше злобарка и се спускаше да хапе, а това не се приема, разбираемо. Него го бяхме взели на три месеца. Може би все пак е въпрос на характер. 

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Единственото възпитано куче, с което съм общувал, е една вече покойна немска овчарка на мой роднина, която беше пратена в училище за кучета-специалисти, ако не се лъжа цената на кучето+обучението беше нещо от типа 2-3К дойчмарки, това е преди 20 години. Това куче беше като машина безотказно и преданно.

Можеш да му метнеш пържола пред него и няма да я пипне, ако не му е дадена от стопанина и то на мястото за хранене. Можеш да го удариш с гумена бухалка играчка и няма да трепне, хеле да ти направи нещо, при все, че си на 3 години гологъзник. Може да влезе чужд човек в двора и няма да лавне, но ако усети, че няма свой човек наоколо, а този човек чуждия иска да вземе нещо или да навреди, отива и го поваля и захапва и обезврежда. Двама цигани от индоевропейски произход беше "хванало" в двора. Никога не е нужно да му се дават команди от типа "тръгни, спри". Като е на разходка, върви в крачка. Спира стопанина, то спира и сяда. Тръгва човек - то тръгва, с неговото темпо. Няма такива, посегнеш да го прегърнеш неговия стопанин, да ти скочи. Няма да лае. Няма да търчи по кучета и котки. Като го пуснеш "свободно" по полето, където и да се запилее, едно изсвирване с неговата си свирка и пристига на минутата. Можеш да го пратиш с повод до магазина с 5 годишното си дете, няма да го дръпне, ще му помага, ще го спре ако има опастност, ще го пази. Можеше цял ден да носи пръчка, топка, да играе с деца във вода и в двора. Никога не пускаше лиги. Никога не се тръскаше с хора наблизо. Никога не ближеше хора по ръце, лица, крака. Никога не идваше до маса по време на хранене. Никога не просеше храна. Никога не лаеше, освен от радост или с команда "глас".

Уникално обучено работно куче. Такова бих си взел и аз, при все, че не съм любител на кучета. За жалост, поради един фатален случай стана така, че кучето остана временно без надзор и в крайна сметка мангали от ромски произход го отровиха.

Та мисълта ми е, че може би си струва да се инвестира в качествено обучение, ако човек не иска сам да става кучешки педагог.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...