Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Славянски

Праскови. Сортове, характеристики, отглеждане.

Recommended Posts

Славянски

Прасковите се водят от по-претенциозните овошки. На много места мръзнат зимата или от късни пролетни студове. В моя район няма много дървета - основно от едни дребни с бяло месо, които очевидно са по-корави и зреят в края на септември. Аз дълго време не се престрашавах да вземам фиданки, от страх, че няма да виреят на 500 м в планината. Посадих някои семенаци и гледам развитието им няколко години. Някои измръзнаха, други се държат и дори дадоха първи плод. Накрая взех и две сортови фиданки, които са по-скоро експеримент.

В тази връзка бих искал да обърнем внимание на прасковата като вид, на подходящите условия и грижите за отглеждането й, и на разните сортове - кои до колко са успешни в градините ни. Защото в разсадниците всичко е уж устойчиво на студ, болести, и супер вкусно, но не винаги е така...

Аз имам, освен семенаците, сортове Файет и Ласкава. Един приятел ми препоръча сорт Хале, който при него в югоизточната част на страната вирее чудесно и по-добре от другите му сортове, но пък другаде чета, че Хале не е толкова мразоустойчив. Затова и споделеният опит от други градинари за мен е полезен, за да не "откриваме сами топлата вода". При мен мястото е слънчево, но и доста ветровито. Чета за праскови, кайсии е добре да има някаква защита от вятъра в такива райони. Въобще, има ли нещо важно, което трябва да знаем, така че да имаме успех с прасковите и в полето, и в планината, или където сме? Не можем да ги завиваме като смокините. Ако може да минем и без пръскане.

Също нектарини някой отглежда ли и струва ли си човек да се занимава? Плоските праскови съм чувал, че мръзнат.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозан

Не знам много за прасковите, но при мен има почти във всеки двор (в моя са две, но са още под метър), а това е м/у 750 и 800м.нмв. Това, което се случва е, че страдат от къдравост, която успешно лекувах с поливерсум, но вече нямааа... На съседката в двора всичките около 3-4 праскови са ашлама в/у подложка от дивак, акто тази с бялото месо, която описваш. Мен си ме кефи и самата дивачка. Не е много сладка, но е супер ароматна.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 13 часа, Славянски написа:

Прасковите се водят от по-претенциозните овошки. На много места мръзнат зимата или от късни пролетни студове. В моя район няма много дървета - основно от едни дребни с бяло месо, които очевидно са по-корави и зреят в края на септември. Аз дълго време не се престрашавах да вземам фиданки, от страх, че няма да виреят на 500 м в планината.

И от какво е този страх ? Ако те е страх от измръзване, тогава в Кнежа няма да има нито една праскова по дворовете. В планините е студено, като средногодишна температура. Но в най- студеното време, там е по- топло от равнините и особено от затворените котловини и коридорите за оттичане на студен въздух в какъвто съм аз. Тази зима при -7/-8 в град Монтана, температурата в градината ми беше -12.

Относно прасковите, колкото и да са капризни, все ще береш нещо с пръскане, естествено. От кайсията бера изобилно плодове веднъж на 7-8 години. Две отрязах и ми е останала само една.

Особеното на прасковите е, че след разлистване не трябва да ползваш препарати, съдържащи мед и, че са едни от малкото плодни дървета, които е желателно да се торят с азотен тор през пролетта. Става въпрос за възрастни дървета в активно плододаване.  Аз ползвам за тази цел по една кофа птичи тор на дърво на разстояние поне половин метър от стъблата.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Аз имам Ред Хейвън и Файет, на по 4-5 години. Хале ми казаха (специалисти), че няма да я бъде при нас - Софийско поле, 630-40 м нмв. Клони не са мръзнали за сега, макар че дори тази мека зима имаше -15. Проблем се явява късната слана, която реално до момента е убивала почти всички цветове, максимум сме имали 6 праскови (не кила, а броя), че и градушка ги би тях, това 2017.

36150215392_c68795847b_c_d.jpg

 

Иначе и без поливка и до момента без торене, плодовете стават супер - сочни, ярко жълто-оранжеви вътре, сладки, костилката се дели, ципата се бели... Ест не като тия гюлета на пазара, които са 90% химия и 10% костилка, но и не целя размери аз. Целя ето това:

36368665446_7d1e78ede1_c_d.jpg

 

Комшията има една на северозападната стена на старата къща, тя дава всяка година, но са дребни, супер мъхнати и доста плътни/твърди. За компот стават, за директно... не чак толкова. Действително месото е по-бяло, но тази година ще взема да направя снимка за сравнение, направете и вие Лозко, Славян. Пробвах вчера да слагам калеми от нея на няколко джанки, на разцеп, обаче голям зор, защото той не реже дървото и реално няма прираст без плодни пъпки! Но по-важното е, че цъфти късно и реално сланата я подминава.

Познат с големи насаждения плодни дървета ме съветва да сложа праскова (или да ашладисам джанка) на най-студеното място, което имам. Това забавяло развитието и макар да зрее по-късно, реално отървава сланата. Та съм оставил една издънка джанка, която дори бетоновоза не можа да унищожи, пада се от североизточна страна на къщата и почти изцяло сянка, ще пробвам на нея тази година 5-6 калема.

За къдравост, до момента не съм правил нищо. Къдри се, после се оправя. Поливерзума помага, до колкото разбрах, ама няма кой да го купи от Унгария. Но, също помагало бордолезов при разпукване на пъпките + едно есенно. Аз гледам да избягвам тия терапии, затова и нямам директни наблюдения.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 2 часа, Kalam Mekhar написа:

И от какво е този страх ? Ако те е страх от измръзване, тогава в Кнежа няма да има нито една праскова по дворовете. В планините е студено, като средногодишна температура. Но в най- студеното време, там е по- топло от равнините и особено от затворените котловини и коридорите за оттичане на студен въздух в какъвто съм аз. Тази зима при -7/-8 в град Монтана, температурата в градината ми беше -12.

Ами най-вече от изгубено време и място. Просто в района праскови почти няма, а пък кайсии въобще. Наистина зимата не е толкова студено в сравнение с някои котловини и места на инверсии. Но пък имаме слани до късно и силни течения, понеже е открито. В Кнежа не съм ходил и не знам, но там става по-студено. Баща ми ходи от време на време - трябва да го питам дали има праскови. Но в Севлиево някакъв беше пуснал обява, че продава дръвче райска ябълка и на снимката се виждаше фиданката с необраните по клоните ѝ плодове.

преди 2 часа, Kalam Mekhar написа:

Особеното на прасковите е, че след разлистване не трябва да ползваш препарати, съдържащи мед и, че са едни от малкото плодни дървета, които е желателно да се торят с азотен тор през пролетта. Става въпрос за възрастни дървета в активно плододаване.  Аз ползвам за тази цел по една кофа птичи тор на дърво на разстояние поне половин метър от стъблата.

На някои сякаш повече им се завиват листата от други - на тези дребните белите не съм видял да се завиват листата и да страдат особено. Ако не ториш (аз съм добавял много по-малко тор), какъв ще е резултатът?

преди 2 часа, Боби Димитров написа:

Аз имам Ред Хейвън и Файет, на по 4-5 години. Хале ми казаха (специалисти), че няма да я бъде при нас - Софийско поле, 630-40 м нмв. Клони не са мръзнали за сега, макар че дори тази мека зима имаше -15. Проблем се явява късната слана, която реално до момента е убивала почти всички цветове, максимум сме имали 6 праскови (не кила, а броя), че и градушка ги би тях, това 2017.

Аз се чудя дали да не взема и един Редхейвън. Хале е рисков - то всички са в някаква степен, но този щом го пишат, че мръзнат пъпки... Преди имах пред къщата дръвче от тези дребните с бялото месо, на около 10 години. Беше разцъфтяло един април и тогава паднаха две последователни нощи яки слани - така и не се разлисти след цъфтежа. Сланите буквално го убиха. Не покара въобще и от корена даже. Та дори тоя сорт може да пострада. Иначе и аз бера праскови броени на пръстите на едната ръка на тоя етап. Едната от костилка (незнайно каква) беше много малка (под метър) и я пресадих 2014 г. края. Мръзнаха клонки на първата и втората зима, оттогава не е. Но бавно се развива в тая почва. Чак 2019 г. задържа три плода (тя преди това не беше и цъфтяла почти) - ами дребни жълти с жълто месо, яйцевидни,, без руменина. Не бяха лоши. Ама търговски вид нямат. Чакам тази година повече. Странен сорт.

А Файет ми я взе един приятел от пазара - много мощно дръвче близо 2 м. Сложих я в земята в началото на април миналата година и месец и нещо не покара. Накрая изби джанка от подложката и филиз праскова буквално милиметри над присадката. Другото стои за колче! И направи 50 см прираст макс. Въпросът е, че като почти не са цъфтели няма как да коментирам влиянието на късните слани.

преди 2 часа, Боби Димитров написа:

Комшията има една на северозападната стена на старата къща, тя дава всяка година, но са дребни, супер мъхнати и доста плътни/твърди. За компот стават, за директно... не чак толкова. Действително месото е по-бяло, но тази година ще взема да направя снимка за сравнение, направете и вие Лозко, Славян. Пробвах вчера да слагам калеми от нея на няколко джанки, на разцеп, обаче голям зор, защото той не реже дървото и реално няма прираст без плодни пъпки! Но по-важното е, че цъфти късно и реално сланата я подминава.

Един познат в съседното село има такава от западната страна на къщата си, даже точно в северната част на западната страна, до улицата, на супер усойно и студено място. Ами всяка година е отрупана. Значи не я бърка. Дядо навремето гледаше основно такива бяло-зелени прасковки с лека руменина и правехме с тях компоти. Имаха един привкус, но и така съм ги ял. Но бързо преминават. Уж имаш десет дървета и след 3-4 години нямаш и едно! Иначе имам две снимки от миналогодишната реколта на тази бялата (от 1 октомври 2019 г.), малко преди брането:
Photo1677.thumb.jpg.e7bfd2434a9c16f7739d8bf2a3f33472.jpg

Не са много качествени и едната е келява:

Photo1676.thumb.jpg.701bfa1c3d0424fe00630627d26be4d3.jpg

преди 2 часа, Боби Димитров написа:

Познат с големи насаждения плодни дървета ме съветва да сложа праскова (или да ашладисам джанка) на най-студеното място, което имам. Това забавяло развитието и макар да зрее по-късно, реално отървава сланата.

Аз пробвах подобно нещо с кайсиите, въпреки че не е около сграда, а близо до други големи дървета и храсталаци от югозапад и запад. Може да пробвам и с някоя праскова. Не ме бърка ако са късни, стига да задържат плод. Един комшия има подобни бели с руменина, кръгли, зреят в края на септември, и им прави сериозни резитби - ами дават доста хубави и по-едри плодове, не като купешки, но прилични. И са вкусни! Но ги прави на ракия директно :) Разни хора, разни идеали. Аз бях шокиран :)

Иначе досега праскова не съм успял да облагородя или да присадя върху джанка.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Kalam Mekhar
преди 49 минути, Славянски написа:

На някои сякаш повече им се завиват листата от други - на тези дребните белите не съм видял да се завиват листата и да страдат особено. Ако не ториш (аз съм добавял много по-малко тор), какъв ще е резултатът?

Логично да е по- лош, отколкото, ако ториш. Не знам друго плодно дръвче, на което да му се налага да компенсира толкова голяма загуба на листна маса. Аз започнах да им слагам птичи тор, след, като едно дръвче имаше хронична хлороза на листата и бавен растеж. За няколко месеца се възстанови напълно и сега е в перфектно състояния. Повечето хора ползват NPK, но аз не обичам да ползвам нитратен тор в минерална форма. За прасковите не знам, дали има значение, но качеството на смокините доста се влошава при тяхното използване. Появява се едно напукване по кожицата на плодовете, което ги прави да изглеждат апетитни на снимка, но на практика, качеството е силно влошено. С правилно отглеждане, кожицата е здрава дори, когато изсъхнат на дървото.

https://i.postimg.cc/C13xtSxC/SS853040.jpg

Напуканите, обикновено се развалят и не стигат до изсушаване.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Александър Ал

Споменах в друга тема, че имам две овощни дръвчета праскова сорт Редхейвън(за такива ги купих от Овошен разсадник Добрич), които на второто лято ми дадоха плод. И двете имаха по 5-6 прасковки, но едната ги отгледа доста по-едри и сочни, докато другата беше малко свидлива. То и дръвчето е малко по-рехаво. Много сладки и хубави плодчета.. Сега ще ги наторя с патешка тор(близките дни) и обещавам вече да ги поливам. Първия път ще сложа и FErty от Planta в поливката. Ако почнат да ми се назлънят и да ми дават реколта на лотариен принцип- докато са малки, заедно с корените. Аз мога и без праскови. Мястото е ценно.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Едно интервю за българските сортове праскови и кайсии от 2012 г.:

Интервю с д-р Аргир Живондов

И още една много интересна статия на английски на американец от Минесота, който се опитва да получи чрез селекция студоустойчиви сортове праскови за неговия климат (зона 4):

https://www.houzz.com/discussions/1493505/advice-on-northern-peach-growing

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Един списък със студоустойчиви сортове от Университета на Юта (САЩ):

https://extension.usu.edu/carbon/gardening_horticulture/peach_varieties

И още един:

http://www.gb-online.co.uk/gb-wordpress/?p=699

Повечето от тези сортове ги няма у нас. Мисля си, че от някои си струва да се вземат (ако може) костилки и най-вероятно ще имат сходни качества.

Редхейвън очевидно е класика.

И още един материал от щата Вермонт:

https://practicalselfreliance.com/cold-hardy-peach-trees/

Ще цитирам един параграф (резонира с казаното от Боби)

Цитат

Our local fruit nursery here in Central Vermont says that you’ll need good luck to harvest peaches north of Southern Vermont.  For the best chanсes, they suggest planting peaches “in a well-drained location where the soil will be shaded from winter sun but the tree top will be in full sun during the growing season. The cold soil in spring will delay flowering and help protect them from frost damage. Protect the trunks from the warm southwest sun in winter that can cause injury.” 

От нашия местен овощен разсадник тук в Централен Върмонт казват, че ще имате нужда от късмет, за да берете праскови на север от Южен Вермонт. За да имате най-добри шансове, те предлагат засаждането на праскови „на добре дренирано място, където почвата ще бъде засенчена от зимното слънце, но върхът на дървото ще бъде на пълно слънце през вегетационния период. Студената почва през пролетта ще забави цъфтежа и ще им помогне да ги предпазите от увреждане от слани. Защитете стволовете от топлото югозападно слънце през зимата, което може да причини нараняване.“

Райчо от Карлово гледа много сортове праскови, но при него климатът е уникален. Арбутусът не му е измръзнал и е задържал плод, какво остава за прасковите?!

Тази година четири от семенните ни праскови ще цъфтят. Някои ще имат (надявам се) първа реколта. Да ги видим колко са корави.

Иначе бих се пробвал да завъдя някой от устойчивите на студ канадски сортове, но да не се окаже само, че ще имат други проблеми.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Александър Ал

Нищо не пише за студоустойчивост, което значи- Южна България.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Една статия за методи на защита от късни пролетни мразове:

Борба с късните пролетни мразове и слани в овощните градини / agri.bg

Цитат

Целесъобразно е овощните видове и сортове да се засаждат така, че най-чувствителните и по-рано цъфтящите, като орехи, кайсии, праскови, да се засаждат в по-високата част на насаждението, а по-устойчивите и по-късно цъфтящите, като дюли, ябълки и сливи, да се засаждат в по-ниската му част.

Аз съм направил точно обратното. Специално кайсиите съм сложил на по-ниско и сенчесто място с цел да цъфнат по-късно. Защото разликата в развитието примерно на джанките по склона е очевидна - две седмици разлика между горната и долната част на селото.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 6 часа, Александър Ал написа:

Нищо не пише за студоустойчивост, което значи- Южна България.

Ами ще видя. Първата зима (което беше мно-о-ого топла) я изкара без проблем Ласкавата.

И още една статия със съвети за отглеждане на праскови на по-студени места (някои неща вече се повтарят):

https://wintercovefarm.com/4-secrets-to-growing-peaches-in-cold-climates/

Цитат

Когато засаждате нежни дървета като прасковите, опитайте се да ги поставите на сянка за зимата, за да ги предпазите от слънцето.

НЕ ги поставяйте на "безопасно" място, т.е. на южно и и защитено изложение, като пред стена например - това всъщност увеличава шанса да загинат през зимата и допринася за ранния цъфтеж.

Засадете ги от северната страна на нещо, което ще осигури сянка през зимата и слънце през лятото. Това ги държи в дълбок зимен покой. Докато "спят зимен сън", те трябва да преживеят зимата.

НЕ торете нежните дървета!

Първо, никога не торете овощни дървета, особено млади.

Повечето овощни дървета, ако са засадени в добра почва, не изискват тор. Ако имате лоша почва, изградете почвата си с гъбен компост, добавете нарязани листа и мулчирайте. Добрата почва ще нахрани дървото ви.

Торът кара дървото да расте, като не му позволява да разпознава естествените сигнали, че е време за сън. Това може да причини шок, нараняване и смърт на дървото, когато зимата се стовари с пълна сила, понякога почти без предупреждение, в северния климат.

 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Александър Ал

Да не изтървем предцъфтежното пръскане против къдрилката.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Нищо не съм пръскал аз. Засега удържаха на пролетните студове. Но ми прави впечатление колко различни са цветовете на една от прасковите в сравнение с останалите. Ето ги белите, които зреят края на септември:

IMG_20200416_234949.thumb.jpg.d18f54e19d85dfad1b76611ddae75334.jpg

IMG_20200416_234834.thumb.jpg.9c0725ae074d629c32d3343a20c6ad7b.jpg

Пък другата, която цъфти и най-късно, изглежда така:

IMG_20200416_235315.thumb.jpg.851d6ed7251d7da2c74f8a669e6204c0.jpg

По-дребни и бледорозови цветчета, по-тесни венчелистчета. Всички снимани са семенаци. Направо изглежда като друг вид праскова последната? Плодът беше жълт и продълговат по-скоро.

Каква праскова бихте използвали за подложка? Чета за някакви сибирски корави праскови... Джанката май не се държи много добре.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Аз бих ползвал подложка джанка, щото такива има с камиони при нас. Ако бях в Банево при майка ми - бадем. Иначе бих ползвал каквото има :)

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Александър Ал

Ето я и прасковката ми- Редхейвън, засадена в мястото ми пролетта на 2018. Миналата есен ядохме 6 прасковки. Сега е отново отрупана с плод. Дано да ги изхрани.

 

праскова.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
almodovar

Забелязвам, че доста се бъркат нещата, като студоустойчивост и се правят сравнения с други видове, които имат съвсем различна физиология, не може да се сравнява листопаден вид с вечнозелен, няма ама нищо общо. Препоръчвам да се наблегне на малко четене, като се започне с "Повреди по овощните растения от абиотични фактори" на Цоло Цолов. По този начин ще се коментира нещо в детайли и ще се избегнат недоразуменията. Има доста райони с нестабилен климат, примерно един от тези райони е свиленградско ( почти най южната част на България), там много по често има проблем с кайсии и праскови, от колкото в Йорданово или в Професор Иширково, )едни от най северните села в България), където мнооого , ама много по рядко има изненади. За това е добре да се запознае, този който има желание. Книгата , гледам , че има около 5-6 бройки в нета в продажба, та който иска може да си я закупи, защото там ще се научи азбуката , а знаем ли азбуката, ще можем да пишем спокойно, Успех и Христов възскресе !

ПС: отделно има тплкова много сортове, които цъфтят много по късно от останаои сортове, почти с 20 дни, но това не винаги е гаранция, но пък е гаранция за по бавно събуждане, което прави сорта по стабилен в калпав район

  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Пламен М

Привет. Ето как Славяне изглежда отрупаната със сняг, във фаза цъфтеж, нектарина сега20200608_163253.thumb.jpg.4220dfd241dc6128f462afdc9da75d66.jpg

Не знам как се справи това дръвче, при онова изобилие от сняг,за да може ние и тази година да берем нектарини.....освен да му благодаря, друго не остава.20200324_140122.thumb.jpg.82b304dd9ff76c1a3e50083b7af48c5c.jpg

Намерих я....края на март.....същото дръвче

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Пламен М

Привет от мен!

В горния ми пост виждаме нектарината ни, към 25.03, добре завита с бял юрган. Ето я към днешна дата:20200809_122929.thumb.jpg.0c53588994526dd2105e20110db297c6.jpg20200808_174305.thumb.jpg.103efc2cd26128a94a8b54a965d49802.jpg

Отрупана с плод, две-три технологични летви за помощници задължително...абе красота! Относно вкусовите качества ще цитирам един голям, един велик българин:"....та селянина като си седне на нивката, държейки в ръце отчувания от него плод, като отхапе и му стане едно......топло на душата"- Атанас Буров.

 

 

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...