Гого

Картофи в слама

119 мнения в тази тема

Виж, когато картофите са в земята и отгоре растението расте, нарастват и те, имат приток на вещества. Като спре да расте растението, спира и растежа отдолу и почват "закаляването" - кората се втвърдява. Това е съчетано обикновено със засушаването - първо изсъхва отгоре растението, после почвата, съответно картофите. 

 

Не знам как е при Веселяците от фермата, там всичко винаги е различно, но моят опит с картофи в градината на дядо ми е такъв: ако не се извадят картофите след като изсъхне надземната част (демек ако много се замотаеш), картофите в земята се спаружват. Затова се вадят овреме.

 

След като се извадят, винаги кората им е "свежа", но след 2-3 дни на въздух става познатата "твърда" кора. Тук една вметка, че различните сортове имат много различна кора/кожа, при някои никога не става особено груба, а при други е много дебела.

 

Дори пресните картофи получават твърда кора, eventually. В момента имам 20 кг "пресни" картофи, които са си подсъхнали и кожицата им е доста плътна вече.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Точно това имах предвид. Изваждат се, след като е умряла надземната част. Дори да изглеждат пресни, те ще добият коричка по някое време. Най-малките няма да станат, които са като топчета. Ако се оставят в земята, когато няма надземна част, ще добият коричка в земята и ще тръгнат да покълват отново и да правят нови растения, като при нас. Изгниват единствено, ако се преполива или има твърде много дъжд.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Онзи ден вадих картофи от две неполивани гнезда, чиято надземна част беше изсъхнала. Дребнички бяха, но на пипане не бяха с млада кора (възможно е да е от сорта, не знам). Но ще вадя всичко към края на август или през септември по план. Доста от картофите все още си имат надземна част. Ще си готвим от тези, които са саморасли и неполивани. Колкото са пораснали, толкова. Някои от останалите грудки от предната година ги премествах в редовете, за да се поливат, но някои не съм ги уцелила. :) Садих на редове, но между редовете има гнезда саморасли картофи (уточнявам метода на садене, което не е съществено, а информативно), беше ми жал да изкоренявам и ги оставих (това е лакомия, но реших, че има достатъчно място да останат и те). Не ни се е случвало да поникнат преди ваденето, въпреки дъждовете и поливането. Това може да е въпрос на почва, климат и т.н., т.е. да няма условия да поникнат. 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нашите са страхотно вкусни, макат и дребнички. Неполивани от 10тина гнезда извадихме близо 4 килограма.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

А, за вкуса :) и нашите са страхотни. Сварих с обелката и се разпукнаха чудесно. 

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В моята градина когато и да засадя картофи надземната част умира безславно от жегата в края на юни независимо колко съм поливал. Ако оставя картофите в земята, тези с диаметър над 3см започват да ферментират, а малките почти се мумифицират и изпадат в летаргия до есента, когато прорастват, но пък нямат достатъчно време да дадат реколта. Уточнявам, че до сега съм пробвал само по конвенционалния метод. Догодина ще опитам с компост и мулчиране. Чудя се дали да пробвам и един квадрат в сянката на къщата от северната страна. Може да сложа и един квадрат под някое от по-големите дървета - пак от любопитство.

2 души харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като казвате "гнезда" - какво имате предвид? Например в едното село гнездо = кръгче с диаметър около 50 см, в което са сложени 5-6 карофа за семе. В другото село гнездо - 1 корен картофи, това, което е излязло от 1 картоф за семе.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И двете са гнезда. :) При нас се сади на гнезда - от два до пет картофа, примерно, зависи колко са големи (това последното си е мое виждане по въпроса). Обаче някъде някой картоф се е самозасял и когато е поникнал, си го окопавам както останалите гнезда. На реколтата пък спокойно може да се каже, че от гнездо сме получили килограм и половина (имахме такава година). На мен ми е по-лесно да садя на редове. Не виждам минуси. Не знам защо пиша в тази тема, като тя е за картофи в слама, а така и не се наканих да пробвам метода. Струва ми се, че това е за друг вид почва. При нас направо всичко се бетонира без вода. Там, където се полива, си е рохко. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тъй, мисля, че тая тема е на финала си :) Всички ли си извадиха картофите? 

 

Ето една демонстрация какво става, ако решиш да ги оставиш в земята до средата на септември:

21592957555_a114dd450b_c.jpg

 

Дъждът в края на август ги е активизирал и имаме наченки на растеж при доста от картофите. За "щастие" добивът е малък, така че ще се изяде бързо.

 

За догодина изводът е: ако ще е без копане, да се подложи поне 10 см слама върху почвата, после картоф и малко тор чкч и отгоре още слама. Но като цяло картофите никога няма да заемат голямо място в градината - за да изкараме колкото изяждаме ще е нужна голяма площ или огромна работа, а въпросът със складирането е много сериозен и тежък.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

   И аз да споделя опит, но от миналата година . Насадихме картофи  в средата на юли и аз ги извадих на 20-ти октомври. Бяха дребни , вкусни , нямаше покълнали в земята . Вадих ги от кал почти , защото пак беше валяло , то си валя цялото лято миналата година. Всичките , и обикновените , и розовите , бяха с тънка кора , като пресни картофи и така си останаха цяла зима. Чудих се , че не покълнаха пролетта , през април имаше покълнали единични бройки от останалите неизядени. Не се и спаружиха (мислех , че ще се сбръчкат заради липсата на дебела кора). Явно са били някакъв странен сорт :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тази година мисля и аз да маправя един такъв експеримент:

https://www.facebook.com/groups/210223885655129/permalink/1208737122470462/

..., но вместо да пълня дупката с пръст, ще е със слама или с торф и слама.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Като изключим това, че изкопаването на такава дупка е епично усилие в моите очи, go for it! Майка ми отглеждат всяка година няколко стотин кг картофи (между 100 и 400 според обема на насаждението) и ми е ясно, че за домашна градина е доста изтрещяло начинание. От тая година нататък смятам да слагаме при нас съвсем малко за пресни на принципа полагаш върху разкопана леко почва и потрупваш с почва и слама за мулч. И без това нямаме в момента начин да ги съхраним добре, което е основен проблем.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тая година нема време за картофи, ама понеже растат разни и без да сме садили (от компости и неизвадени) избрахме мързеливия метод - където пораснат, засламвам и толкоз. Квото стане - стане, все е в плюс.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Маааалииий! Какви чудесии.. Че то кой тъй.. Аз туй дето го мисля само да го наредя с картон и слама, да взема направо и да го накартофя.. И без това сламата си е мокра, цепи се на филии от по 5-10 см.. Направо ще ги наредя над кашона.. ще наредя и компира и ще затрупам отгоре с разрохкана слама от същата.. Тъкмо няма да мъкна и тор, че няма да е много удобно да правим барбекюта :D И ще взема да си придърпам всичките бали.. Мухлясали, гъбясали.. колко па да навредят.. Ще ги разтроша да просъхнат, че да имам с какво да пълня картофа като/ако поникне :D Чудни сте, ей :) Много се радвам, че ви намерих :)

 

Въпрос:

Колко малко е "малко тор ЧКЧ", под картофа ли се слага, навсякъде ли? Диаметър, периметър, хипотенуза?! Колко отива на картоф.. че да знам колко да си закупя, събота така или иначе съм на пазар..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да купуваш чкч и да мяташ в градината не е много изгодно. Аз купувах, само за да си правя смеска за разсадите. Мухлясала и гъбясала е супер сламата. Но ще трябва да добавяш периодично, като израстват картофите нагоре. Иначе чкч може да сложиш върху всеки картоф, може и нищо да не слагаш.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз ще да купя един 50литров чувал поне, така или иначе. Че на повдигнатата да набуча домат.. Че там пръст така и не сложих.. Така че ще пробвам и малко на картофа, малко без.. Да видим какво ще излезе.. и все пак ако му слагам.. по колко? Шепа-две?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Шепа с двете ръце. Ще се учудиш колко бързо свършва един чувал. :)
Аз си взех да гледам чкч, а сега ме мързи да вадя продукцията, че много хамалогия.

1 човек хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абе мен ми се въртят едни еретични мисли за профилиране на малките "стопанства" в каквото ги бива и споделяне на продукцията. Що всеки да се мъчи да вади каквото не му върви, като може да наблегне на каквото е вървежно в неговите ширини и да разменя с другите :)

При мен казват, че картоф и боб вървели много.. Ще я видим. Така или иначе реших да зарежа хамалогията с копаенето, така или иначе мислех да го оставя на слама да отлежи до пролетта.. Що па да не пробвам колко вървят в слама тез картофи на таз Железница..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тези мисли могат да се приемат за еретични в контекста на историческата нормалност - всяко стопанство се е опитвало всячески да бъде самодостатъчно. Ако имам ферма (става дума за десетки и стотици декари, а не домашна градина) най-малкото ще ме е срам да искам тор от някой друг. И не само тор де, при условие, че мога да добивам всичко сам. Въпрос на чест е, ако се абстрахираме от чисто практическата страна - липса на разход!

 

"Вървенето" е друга тема, но тя предполага обмен в широки географски граници, а не между хората в една област (напр. западна България), където, като цяло, вирее едно и също. Отделно са наслоените предразсъдъци - например на запад от София не виреели праскови. Добре, ама зад къщата на бъдещите комшии има бая голяма праскова и си ражда обилно. Наскоро разбрах, че в Софийско поле дори бадеми се гледат.

 

Но това е отделна от картофите тема, та успех с експеримента! Аз лично купувам по 100-150 кила ЧКЧ годишно, защото за добиването им би било нужно да напусна работа и да си дам децата на отглеждане в сиропиталище.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.