Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

Жоро

Terra Preta или кой е измислил пермакултурата

Recommended Posts

Жоро

Накратко, Tera Preta е земеделска техника на индианците от Амазонския басейн,практикувана в периода 450 пр.Хр-950 сл.Хр., която се състои в горене на дървесина и други органични отпадъци и превръщането им във въглен, който се закопава в почвата.

"Terra preta (Portuguese pronunciation: [ˈtɛʁɐ ˈpɾetɐ], locally [ˈtɛha ˈpɾeta], literally "black soil" in Portuguese) is a type of very dark, fertile artificial (anthropogenic) soil found in the Amazon Basin. It is also known as "Amazonian dark earth" or "Indian black earth". In Portuguese its full name is terra preta do índio or terra preta de índio ("black soil of the Indian", "Indians' black earth"). Terra mulata ("mulatto earth") is lighter or brownish in color.[1]

Homemade terra preta, with charcoal pieces indicated using white arrows

Terra preta owes its characteristic black color to its weathered charcoal content,[2] and was made by adding a mixture of charcoal, bone, broken pottery, compost and manure to the low fertility Amazonian soil. A product of indigenous soil management and slash-and-char agriculture,[3] the charcoal is stable and remains in the soil for thousands of years, binding and retaining minerals and nutrients.[4][5]

Terra preta is characterized by the presence of low-temperature charcoal residues in high concentrations;[2] of high quantities of tiny pottery shards; of organic matter such as plant residues, animal feces, fish and animal bones, and other material; and of nutrients such as nitrogen, phosphorus, calcium, zinc and manganese.[6] Fertile soils such as terra preta show high levels of microorganic activities and other specific characteristics within particular ecosystems.

Terra preta zones are generally surrounded by terra comum ([ˈtɛhɐ koˈmũ] or [ˈtɛhɐ kuˈmũ]), or "common soil"; these are infertile soils, mainly acrisols,[6] but also ferralsols and arenosols.[7] Deforested arable soils in the Amazon are productive for a short period of time before their nutrients are consumed or leached away by rain or flooding. This forces farmers to migrate to an unburned area and clear it (by fire).[8][9] Terra preta is less prone to nutrient leaching because of its high concentration of charcoal, microbial life and organic matter. The combination accumulates nutrients, minerals and microorganisms and withstands leaching.

Terra preta soils were created by farming communities between 450 BCE and 950 CE.Soil depths can reach 2 meters (6.6 ft). It is reported to regenerate itself at the rate of 1 centimeter (0.4 in) per year."

https

://en.m.wikipedia.org/wiki/Terra_preta

 

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Жоро

Пропуснах да отбележа изключително важен момент за предимството на biochar пред чипс за мулч : Ако надробите едно количество клони и дървесина на чипс за мулч, за десетина-петнадесет години почти всичкия въглерод от него ще е излетял в атмосферата под формата на CO2 и много по-лошото - метан, докато ако го превърнете във въглен, той се запазва за десетки хиляди години. В последното видео се обяснява точно как да направите такова ефективно непълно изгаряне без загуба на въглерод в атмосферата.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Някой пробвал ли е да обгаря дървесни отпадъци с такъв казан, без да се губи въглерода? Имам купчини с отрязани клонки, които не стават за дробилката ми, защото са  сухи. Не стават и за камината, защото е трудоемко да се тикат в нея, а и бързо изгарят. Мисля си, дали не би било добър вариант да ги превърна в biochar и да ги метна в градината.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 1 час, Гого написа:

Имам купчини с отрязани клонки, които не стават за дробилката ми, защото са  сухи.

Ако ги накиснеш във вода да омекнат мисля, че може и да станат за дробилката. Само като вметка. Иначе наистина сухи и негнили не стават.

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Тук гледам че го правят и с конусовидна дупка в земята. Но било добре да е глинеста. Моята не е такава. Освен да си направя пещ в земята специално за това.

Biochar_Guideline_Climateka.pdf

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
embedeo

Добавянето на дървени въглища към почвата, на мен ми звучи доста логично. Сами по себе си, дървените въглища, са неразтворими и дори когато са раздробени на много малки частици водата трудно може да ги отмие нанякъде (е, зависи и от особеностите на останалата почва). Дървените въглища са много порести и в някои инсталации за преработка на битови отпадни води се използват като среда за задържане и развитие на колониите от бактерии, които пък преработват органичния отпадък. Съотношението, на око, ми се струва 50 литра контейнер за дървени въглища, на 1500 литра общ преработван обем. На микрониво, въгленът предлага много голяма (контактна) повърхност за нищожни обем и тегло, което се използва и за други технически цели, не само органични химически реакции.

Преди няколко седмици, като копаех дупки за овощни дръвчета и малини, на едно място в градината, попаднах на заровени стари овъглени останки от дърва (дървени въглища). Вероятно са стояли там десетки години, а същевременно не изглеждаха деградирали по никакъв начин. Почвата при мен е чернозем, и разнообразие от хранителни вещества си има, но е тежка и лесно се сбива. Възможно е, добавянето на дървени въглища да се окаже един по-хитър начин за подобряване на структурата и на такива богати, но тежки почви, като противодействие на тяхното естествено уплътняване (сбиване).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Само че има значение дали са биовъглени или дървени въглища. Разликата се явява в изгарянето им. Биовъгленът се получава чрез пиролиза.

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
embedeo
преди 17 минути, Гого написа:

Само че има значение дали са биовъглени или дървени въглища. Разликата се явява в изгарянето им. Биовъгленът се получава чрез пиролиза.

Може би има разлика, но за мен тя е без значение, защото аз така или иначе бих използвал метода описан от Радина Калдамукова -- биовъглен, защото от моя гледна точка той е по-прост, и по-лесен от традиционния метод за добиване на дървени въглища (подпалена камара дърва която после се засипва с пръст). Също така, находката в моята градина, най-вероятно представлява точно биовъглен -- загасен в подходящо време огън от клони (дърва), а не нарочно произведени дървени въглища по метода с продължително тлеене при силно ограничен достъп на въздух.

А иначе каква е техническата или химическа разлика между биовъглена и дървените въглища?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Ами накратко, биовъгленът се получава чрез горене с отсъствието на кислород при по-голяма температура. При по-ниска темп, оставали  летливите вещества, което не е ок. Биото е по-порьозен, богат на въглерод и е дом на повече микроорганизми.

До тук добре. :)

IMG-5512.jpg

@Варела 

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Днес явно ще съм пироман. Да видим какво ще излезе. Ако изключим търсенето на ножчетата за зеге около половин час, останалото отне половин час да се надупчи и нареже, че много обикаляне да си събера инструментите.

Първо надупчих дъното на вътрешния варел:

1.jpg

След това надупчих странично дъното на външния варел:

2.jpg

После надупчих странично горната част на външния варел:

3.jpg

Взех един кюнец и очертах по него за отвор в капака на външния варел:

4.jpg

Понеже не си намерих ножчетата за зегето, срязах с ъглошлайфа триъгълничета в отвора:

5.jpg

С гаргите ги извих до степен  до която кюнеца да влезе с немалко усилие парчетата скрепих с тел, да не стърчат настрани:

6.jpg

Мисля, че съм готов да събирам материала за биовъглена. После ще разколача няколко палета за огина. Да видим какво ще излезе... Поне няма да ме е яд, че съм хвърлил много работа.

  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
embedeo
преди 1 час, Гого написа:

С гаргите ги извих до степен  до която кюнеца да влезе с немалко усилие парчетата скрепих с тел, да не стърчат настрани

Доста добра инсталация си направил! Единственото нещо което аз бих променил в твоята конструкция, е тези  остри триъгълни парчета задължително бих ги оставил вътре в кюнеца, за допълнителна безопасност, а пък кюнеца съответно ще легне (ще се подпре) върху повърхността на капака. И не бих се притеснявал за уплътняването на кюнеца, защото после мога с малко глина (пръст) да уплътня ако отнякъде излиза (чак толкова) пушек. А ако се налага да останат така отвън, поне бих им заоблил ръбовете и върховете.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Да, мислих даже изобщо да ги изрежа, ама исках по-бързо да стигна до някъде. :)

Заредих печката, да видим.

Събрах малко съчки и ги начупих, други нарязах.

1.jpg

2.jpg

Като напълних вътрешния казан, го затворих

3.jpg

Следвайки видеото по-горе, натиках дъски между двата казана и затрупах

4.jpg

5-1.jpg

5.jpg

6.jpg

След което го запалих с газовата горелка :)

 

Какво ще стане не знам. Имам някакви резерви, защото ползвам чам за затоплянето и вероятно няма да е достатъчно, като време. Ако не стане, ще го опна втори път. Ако пак не стане, ще пробвам с прави клони.

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Горя над 4 часа. Оставих да изстине и отидох да го видя. Не очаквах, че ще е станало, докато не го вдигнах с ръка, усетих лекотата на пръчката и звука, като я пуснах.

Утре на две на три бой с големия чук. В един чувал и на хидравличната преса. После ще видя как ще е удобно да я смеля. Като нищо ще изкарам точилката. :Д
Помислих си и за ярмомелката, ама ще се образува голям дим и ще изфиряса половината злато.

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Днес заредих печката чудо направо с дървесен чипс. Горе долу стана. Но понеже го нахаках яко, температурата не е успяло да обхване навсякъде. Другия път по-рехаво или пък смесено с клони, да остане някакъв въздух вътре.

IMG-5554.jpg IMG-5553.jpg

Начупих едни начупени керемиди и ги накиснах в съд вода. Да видя ще поемат ли нещо от нея.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Dilyan Bakalski

Темата е интересна за мен. И аз работя в тази насока към олекотяване на глинестата си почва в предния двор чрез тези похвати. Култивирам земята чрез добавяне на дървени въглища и печена глина, шамот, пясък, каменнен прах, дървени стърготини и  други материали в горния пласт на почвата. Та какво искам да вметна във форумната тема на този етап:

1.

Ще направя малък коментар към постингите на @@Гого и надявам се да допринеса към разработването на темата към по-добро. 

На 2.05.2023 г. at 15:59, Гого написа:

Начупих едни начупени керемиди и ги накиснах в съд вода. Да видя ще поемат ли нещо от нея.

Вместо керемиди по-добра работа ще вършат тухлите - повече попиват и са печени са на различни температури: т.е.

керемидите направени от по-финна глина и печени на по-висока температура са с минимална порьозност,

тухлите са смес от финна глина и  други по-едри частици и са печени на по-ниска температура та така образуват по-добра "попиваща гъба". 

Ананлогичен пример са и двете парчета от снимката: върху изработения от печена на ниска температура и с повече фракции (кварцови пясъци богати на силиций и алуминий, други парченца печена глина - шамот, гранит, магнетит, варовик и още много, правят глината по-пореста и попивна, покрай тези парчетии влагата и въздуга по-лесно преминават към вътрешните кухини и се задържат там) парче от сач е парче от лула от финна грънчарска глина и изпечено на висока температура (колкото по-висока е температурата на изпичане толкова повече силициция се стопява във състава на глините и запълва празнините, така коефициента на попиване намалява). На око може да се прецени и самата структура на двете парчета:

IMG_0003.JPG

 

 

И 2 е нещо което искам да споделя в тази тема, то е аналогично на съпоставката между тези държени въглища и този т. нар.  Tera Preta, суперлекия въглен които ние художниците ги познаваме като "непресован въглен" :)

2.

Като художник и керамик отскоро, разработих и рецепта за една т.нар. суперпорьозна теракота, която може да се вмъква локално в гнезда на краставици домати и др пермакултурно отглеждани култури и многогодишки, които предпочитат по-влагозадържаща но и по-лека и дишаща почва.

В снимка показвам и това до което стигнах а и напоследък инсталирам в художественото си производство:

IMG_0002.JPG

Няколко малки купички изпечени от порьозната ми глина1 - глина с шамот (предварително печена и натрошена глина, кварцов пясък и пясък от плажа, 2 - глина с много фин прах от дървесен въглен, 3, 4 - глина и ситна факция 0-2 мм  в различни пропорции. (вижте какви порички - депа образува след себе си изгорялото въгленче в плочкестата структура на глината - там където моларните автобусчета оставят, по вода, бабите с каручки вещества, туристи - бактерийци, като автобусни пътници на автогара от пътешествието им към върха на доматения плод примерно и др вещества, заедно с водата... 

Тази глина е с повишена водопоглъщаемост, задържаща вещества, в момента работя с нея в мой проект за отглеждане на мъх, но ще намери и други приложения в най-старото занимание земеделие, пчеларство, приложна керамика, хидропонтики и пр и пр...

 (може и други да са правили подобни смеси, но аз достигнах сам, водейки се от усетав експеримента си с приложна теракотата): 

 

 

  • Харесвам 4
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Всичко, което показваш, е невероятно :) Благодаря и не спирай да търсиш!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Dilyan Bakalski

 

ето още едно от нещата които открих в ателието - керамика за задържане на влага и вещества в почвата, дренира и аерира (вижте как малките топченца имат джобчета (не са като мъниста))

IMG_0028.JPG

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
embedeo

Ето линк към един стар и според мен много приятен за гледане документален филм на БиБиСи (BBC) по темата, като този изглежда, че е версията от 2006 година (има и един друг от 2002):

The Secret Of Eldorado - TERRA PRETA

Спомням си, че съм гледал този филм преди много години или поне си спомням 3 съществени неща от него: издигнатия сух път между поселищата (20:40 от филма), заключението че свързани помежду си поселища са били многобройни и повсеместни, че числеността на населението в тези (ниски) райони е била огромна; че нивото  на културата и цивилизацията им е било съизмеримо с нивото на (високопланинските) инки или ацтеки и също така, че простото изсичане и изгаряне на джунглата и последващото използването на освободената земя за земеделие е само временно решение -- за няколко години. А не си спомням изобщо термина terra preta, нито пък съставните ѝ компоненти. Предполагам, че това е още една илюстрация за ползата от форума -- благодарение на тази тема забелязвам неща които съм пропуснал преди много години.

А ето тук има малко повече информация за версията на филма от 2002, на сайта на БиБиСи (BBC):

https://www.bbc.co.uk/science/horizon/2002/eldorado.shtml

https://www.bbc.co.uk/science/horizon/2002/eldoradotrans.shtml

https://www.bbc.co.uk/science/horizon/2002/eldoradoqa.shtml

Редакция / допълнение:  Възможно е да не съм запомнил нищо за същината и състава на terra preta, примерно защото: българският превод на филма да не е бил достатъчно добър; или пък съм гледал  друг филм, или друга версия на филма, в който има същите сцени дето аз съм ги запомнил, но филма не се е фокусирал върху почвата; възможно е, да съм се объркал между "въглени" и "пепел" (ако такъв е бил българският превод и съответно без достатъчно логика паметта ми напълно е пренебрегнала съществения момент за тера прета. А ако някой от вас е гледал този или друг (много) стар филм ще се радвам да сподели впечатления!

Редактирано от embedeo

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Dilyan Bakalski

Тера прета - предполагам интуитивно е похват за обоготяване, култивиране на градинската почва. В зависимост от времето в което се развива това съществуват различни технологии и материали с които се работи, традиционно с въглен, керамика и пясък, сега фонда е толкова широк, съществуват различни минерални консистенции, които съвместно с разни биологични агенти се прилагат, разширявайки, древния метод "тера прета". Последно разгледах онлайн всякакви рецепти: от хумуси обогатени с биомаса, абсолютно неутрални смески за добро аериране и оросяване, и пр, варовизиращи и минерализиращи вещества (гранитен прах, хума, зеолитни и вулканични брашна). В микроусловия - локално или в кашпи, според вида растение могат да бъдат смесени по различен начин за да доставят необходимия почвен стоеж и богатство на вещества.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Стефан Н

Само да вметна, ако сте пропуснали, че има следваща стъпка свързана с активирането на биовъглищата. Единия вариант е да се омесят със слама и да се компостират за няколко месеца заедно, другия вариант който прилагат е да се омесят въглища и ЧКЧ в равни пропорции, след което им се добавя брашно, царевично брашно, моласа и т.н. при което се оставят да ферментират поне 2 седмици преди да се вложат в почвата. Е има и трети вариант изсипват се въглища при кокошките да не мирише и след година подът се обира....

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване