Ирга (Amelanchier spp.) / Serviceberry

[Славянски 1042]

Oт известно време говорим да пуснем тема за иргата и покрай първия сняг успях да отделя малко време да я започна. Не че е най-популярното или жизненоважно и основно растение в една градина - може и без нея, и фактът, че хич не е популярна е красноречив. Въпрос на приоритети, на фокус. Но е факт, че много хора, особено от нежния пол, слагат в двора си какви ли не декоративни видове, а иргата е хем декоративна, хем плододаваща, вкусна и полезна - и напълно студоустойчива за нашия климат, дори високо в планината. Тъй че аз бих обърнал внимание на ползите от нея, на характеристиките ѝ, на различните видове, пък нека всеки преценява за себе си доколко тя може да намери място в градината му.

Ние вече имахме среща с иргата, покрай две (или една) групови поръчки тази есен, за които имаше съответните теми:

От Англия така и не поръчахме, но в темата има информация за иргата, която може да се прегледа. Взехме от Франция в последствие два вида ирга. И понеже стана дума за видовете ирга - те са много, може би повече от 20. Накратко, това са малки дървета или храсти, някои до 2-3 метра във височина, а други до 7-8 и повече метра дървета. Един вид е европейски и се среща и у нас - т.нар. обикновена или скална ирга (amelanchier ovalis), която е дребен храст до около 2 метра и вирее по сухи терени и скалисти места, често в планините. Чувал съм, че я има по склоновете на Витоша. Ето и снимки от Сливенския Балкан:

Amelanchier ovalis - Сливенска планина

Навремето дори се е използвала като декоративен храст по градинки и паркове, наричат я и "снежна дюля" или "snowy mespilus", но така също наричат и един друг вид - "иргата на Ламарк" (amelanchier lamarckii), която има по-едри цветове, бронзови листа напролет и е много декоративна. Но като говорим за цветовете, ето я обикновената ирга как изглежда:

А ей това е иргата на Ламарк, която взехме от французите:

Тя е дървовидна и може да се оформи и като неголямо дърво, а англичаните я правят на жив плет - цъфтящ и плододаващ! Тя е канадска. Всъщност повечето видове ирга са северноамерикански и в частност канадски, и може би те са и по-ценните форми, като вкусови качества и външен вид. Канадската ирга се води по-вкусна от европейската, плодовете са по-едри. Условно имаме източноканадска (amelanchier canadensis), която е по-скоро дървовидна (5-9 м) и по-влаголюбива, и западноканадска (amelanchier alnifolia), която е по-сухоустойчива, и обичайно е храст до 2-3 метра височина. Има и други видове като ето този материал хвърля светлина по въпроса:
Nine Recommended Species of Serviceberry Trees and Shrubs

Видовете са много и е доста объркващо, но пак имаме храстовидни, дървовидни, с гладки листа, с овласени листа, с елшовидни листа, някои по-вкусни и едроплодни от други.

От елшолистната, западноканадска ирга (amelanchier alnifolia) има много подбрани сортове, някои на повече от сто години. Тези сортове са по-сладки и едроплодни - и лесни за бране - и в Западна Канада има плантации с такива храсти като комерсиални предприятия. Хората ходят да си купят плодове от фермите или да си берат. Ето един видеоматериал:

В Канада нямат чак такъв голям набор от студоустойчиви плодни видове, на които да се радват. Затова саскатунът или иргата много се цени. Традиционно се използва и за овкусяване на месни продукти, за сладка, желета, пайове и прочие. Зрее през юни и го наричат "юнска ягода" или юнибери ("juneberry"). Едно от предимствата на иргата е, че тя, за разлика от високостъблената американска боровинка и нашенските боровинки, не изисква киселинна почва. Няма нужда да ѝ носите почва от борова гора, торф или сяра. Много по-непретенциозна е. Плодовете са много приятни и вкусни, обичайно 10-15 мм в диаметър. Един добре развит храст толкова се отрупва, че може да бъде и напълно задоволителен за нуждите на едно семейство. Разбира се, и птичките също харесват плодовете, та е добре да има и за тях.

Та много може да се напише и каже за иргата. Аз имам няколко вида и сорта, но още не съм брал плодове. Надявам се през идните години, живот и здраве, да споделяме и личен опит в отглеждането ѝ, защото мнозина я завъдиха.

Бих ви оставил с ето този видеоматериал, който бях пускал чата. Браво на рускинята за професионалната работа! Много полезна информация, а и какъв по-хубав фон от този! Това е amelanchier canadensis:

 

[Славянски 1042]

Един чуден информативен материал за иргата в Северна Америка (amelanchier alnifolia & canadensis):

http://nwplants.com/business/catalog/ame_aln.html

[Теди 618]

Записвам се да следя темата.

[Славянски 1042]

Гледам, че на рускинята (видеото за иргата по-горе) са ѝ терминирали канала в Тубата. Много жалко, защото видеото го няма никъде другаде изглежда. Нестабилна работа с тия линкове. След някоя и друга година и всички снимки и видеа може да липсват.

[Любо Д 299]

Саскатунките тръгнаха

[Боби Димитров 3316]

Чш мноу грамаданска бре, приготвяй бурканите за сладко! Мойта е една тънка клечка 15 см, листа няма още...

[Йоско 819]

Заследявам темата и аз. 

[Славянски 1042]

Гледам, че рускинята от Новосибирск си е възстановила канала. Ето го видеото, което не излиза по-горе, за amelanchier canadensis:

Спасибо, Инга!

[Славянски 1042]

Ще имам вероятно плодчета като за опитване за първа година. Сорт Слейт е цъфнала, колкото и да е малка:

Смоуки също ще цъфти, а другите сортове са по-назад с развитието. Но като цяло алнифолия изглежда тръгва малко по-рано от канаденсис и ламарки, които няма да цъфтят, и може би това да определя разликата.

[Славянски 1042]

Струва си да се прочетат коментарите под видеоматериалите, ако ги отворите на YouTube.com

 

 

[Славянски 1042]

Канадската ирга (amelanchier canadensis) от французите върви много буйно засега (бяха по 30-40 см зимата):

Догодина може и да цъфне. Тази година имам две чепки плодчета на сорт Слейт, но е далеч от зрялост. Краснояская и Принц Уилям вървят доста добре. Ето го последният, вече около метър, втора година му е в земята:

Другите ми ирги са с по-дребни листа и мисля правилно съм ги идентифицирал като ovalis, или обикновена ирга, нищо че ги купих за amelanchier lamarckii. По-дребни от иргата на Ламарк от френската поръчка, които са доста подобни на канаденсис. @Боби Димитров, откриваш ли разлика?

А ако се чудите какво се подава на първата снимка - мръсна лява ръка, държаща едра габърова гъба, първата за сезона.

P.S. Ще добавя и снимки на Смоуки и Слейт (елшолистна канадска ирга), които имат плодчета като за дегустация:

А това е сорт Слейт (Sleyt), с доста по-дребни и тъмни листа:

Плодчетата са по-развити към момента. Гледам, че го водят ранен сорт, но с тоя начин на изписване не знам откъде е... Намерих следното в щатски архиви от началото на 90-те:

Цитат

PI 559459

origin: United States, origin institute: Cornell University, Agricultural Experiment Station, Geneva, New York, United States. source history: Received from Reich to NCGR-Corvallis Jack Reich, New York State Ag. Exp. Sta., Geneva, cultivar: Slate. Perennial. Cultivar. Plant.

Очевидно американска селекция от Университета Cornell, и изписването си е Slate. Другото очевидно е на полски. Докато Smoky произлиза от диво растение намерено в поречието на река Smoky в канадската провинция Албърта в началото на миналия век. Красноярская би трябвало да е руска селекция, както мисля беше и Мандам. Не знам американците в щата Ню Йорк какъв материал са използвали за Слейт, защото наистина са му по-заострени листата от на другите западноканадски сортове. Ще го видим.

А това е lamarckii, около 45 см висока, с листа значително по-големи от тези на обикновената ирга:

Ето я и нея, обикновената (доста по-голямо растение):

Плодчетата й бяха доста дребни, а и към момента са такива. Нямаха и сладост миналата година, но аз го отдадох и на дъжда, който беше твърде много до около 5-ти юли.

[Боби Димитров 3316]

Като ги заснемеш така отгоре, не може да се разбере ни колко са били, ни колко е прираста Ще ги снимам моите 4 - като цяло си бяха микро, надали над 20 см пръчка, не са и дръпнали кой знае колко, но по-интересното за мен е колко са тънки стъблата. Дори долу, където тръгват разклоненията, клончетата са като клечки за зъби и изтъняват до дебел конец. Като видях твоите се успокох, явно така си растат, с ефирни клонки. И твоите вървят рехаво, а и същите бронзеещи листа при отваряне, по график съм

[Славянски 1042]

По-големите са по 60-80 см, Prince William е вече повече от метър. Ламарки са 40-50 см и вървят по-разклонени. Определено тази година като втора за повечето растежът е по-добър. Но и френските вървят прилично. Канаденсис е над 60 см вече. А и нищо не им е яло листата.

Майка и баща ми имат един храст Смоуки и вече зрее и го опитаха. Същите размери. Оттук натам по-зле се надявам да не става. Имат още много да растат.

Любо и Валери нищо не казват за техните?

Иначе с тия рамки и мрежа отстрани нищо не мога да снимам читаво... Ще се вижда повече ограждението. Може да ползвам ролетка.

[Славянски 1042]

Покрай на @Варела "красноярската" реколта, реших да прочета за този сорт, който трябваше да е руски обезателно. И попаднах на следната таблица за разни сортове с размери на растенията, плодчетата и произход. Мне нравится.

http://агро59.рф/Irga-sorta

На сайта/онлайн магазина има подробни описания на сортовете.

[Антоанета 200]

Тук имам 2 'Ballerina' и 2 'Northline', но вторите изглеждат много тъжно. В БГ имам още някакви, но не ги помня. Никои от тях не са цъфтели.

 

[Славянски 1042]

Първата изглежда доста добре. За подобен или малко по-голям размер в БГ ми искаха 80-100 лв. Само че бяха lamarckii и laevis. От растенията ми нито едно не е толкова голямо.

А на второто какво му се е случило та е останало почти без листа? Немците отглеждат ли ирга? Ползват ли я?

Northline е от най-популярните комерсиални сортове в Канада.

[Антоанета 200]

Да, забелязвам - увличат се по по-диви и витаминозни плодове, но малките стопанства или семейни градини. Примерно, виждала съм на живо поне 5 хибрида на дървесен бъз - едроплодни варианти; многоплодни, високи дървета отрупани (в съседите - даже си откраднах); черни, компактни; червенолистни джуджета; червенолистни с розов цвят (поръчала съм)...
Amelanchier-ите - тази втората 'Northline' я поръчах тази година, 2 растения - и двете дойдоха на пръчки, което не ми се е случвало точно с този разсадник, а и не са евтини. Всичко, което съм поръчвала от тях, идва в добро здраве, подходяща почва, недокоснати от вредители и в чудесна опаковка.
Тук покрай кризата се бавят доставките, може и това да е причината. 
А Балерината очаквах да цъфне тази година, но не би...

Четох, че lamarckii е синоним на laevis...
Не ли?

[Антоанета 200]

Малко спам.
Тук съседският бъз - от много време не спира да цъфти и връзва.  Вечер, целият двор ухае. Не знам дали е видно колко е голям, с внушителни изобилни цветове и завръзи. В БГ на реката имаме доволно бъз и съм му голям почитател, но толкова висок и изобилен не бях виждала.

Много хубаво творение е бъзчето, възхищавам му се... 
...и "доматито", не е лошо де. 

 

[Славянски 1042]

преди 4 часа, Антоанета написа:

Четох, че lamarckii е синоним на laevis...

Не ли?

Ами има някакви спорове за класификацията. Някои го водят като отделен вид, други като хибрид:

"Amelanchier lamarckii is of unknown origin. Although generally considered to be a distinct North American species, some experts believe it to be a naturally occurring hybrid that comes true from seed and designate it as A. x lamarckii. Of the hybrid theorists, some claim the parentage to be A. canadensis x A. laevis, whereas others assert the parentage to be A. arborea x A. laevis and find synonymity with A. x grandiflora. In light of this confusion over designation, it is not clear that all samples sold in commerce as A. lamarckii will in fact be A lamarckii. Nevertheless, this serviceberry is a deciduous, understory tree or tall shrub that typically grows 15-25’ tall. It is very similar in appearance to A. laevis, with the exception that its young stems and leaves are sericeous (silky haired) whereas those of A. laevis are smooth."

https://www.missouribotanicalgarden.org/PlantFinder/PlantFinderDetails.aspx?taxonid=262984&isprofile=0&

Някои твърдят, че е кръстоска между A. canadensis и А. laevis, а други - между A. arborea и A. laevis. Младите клонки на lamarckii имали власинки, докато на laevis - не. При всички положения става дърво от 4-5 до към 8 метра високо.

Имаме и амеланхиер грандифлора, което някои считат за същото като ламарки.

Редактирано Юни 7, 2020 от Славянски

[Славянски 1042]

Опитах два вида ирга добре узрели най-накрая, сортове Слейт и една, която уж съм я купувал за Ламарки, но мисля, че е овалис (обикновената ирга). На Слейт преди плодчетата бяха сочни, но без много сладост, най-вече заради ежедневните валежи. Вече седмица и повече не е валяло и узряха, поомекнаха и потъмняха/придобиха тъмносин цвят.

Вкусът е приятен сладък, доста са и сочни, с по две-три малки семчици, които са сравнително меки. Не знам на какъв плод да ги оприлича. Може на слива или нещо между слива и ябълка, вкусът е характерен, сладникав, без киселина. Плодчетата бяха 10-12 мм в диаметър, то и растението е 50 см.

Овалис е с малко по-дребни и сплеснати плодове (онези са малко по-издължени сякаш) и бяха сладко-кисели, или сладки с леко кисел привкус. Приятни са, но трябва да са повече. Даже сякаш бяха с една идея по-добри за моя вкус. За разлика от миналата година, когато заради дъждовете цял юни бяха напълно блудкави.

Опитах и едно бяло-розово плодче от сорт Смоуки и ме изненада колко е сладко. А те червенеят още.

Като цяло съм доволен, вкусът е приличен. Набраха сладост най-накрая, че преди седмица бяха много сочни почти без захарност. Ама тя иргата обича и вирее на по-сухи терени, може би изключае канаденсис и ламарки, които тепърва трябва да ги опитам от тукашните храсти.