Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

алина

Инвазивни растения

Recommended Posts

алина

Мисля, че всички трябва да се запознаят с това. Все пак никой не иска да изпише , например, за евро от някои разсадници, а после да се бори как да уничтожи

https://www.moew.government.bg/bg/priroda/biologichno-raznoobrazie/nemestni-i-invazivni-chujdi-vidove/invazivni-chujdi-vidove/

Пълният Списъка на Съюза с инвазивни чужди видове към Регламент 1143/2014, които засягат ЕС след последните промени от 2019 г. включва следните видове:

 РАСТЕНИЯ (PLANTES)

Acacia saligna (Labill.) H.L.Wendl. (Acacia cyanophylla Lindl.)

Айлант (Ailanthus altissima (Mill.) Swingle)

Alternanthera philoxeroides (Mart.) Griseb

Andropogon virginicus L.

Асклепиас (Asclepias syriaca L.)

Baccharis halimifolia L.

Каролинска кабомба (Cabomba caroliniana Gray)

Cardiospermum grandiflorum Sw.

Cortaderia jubata (Lemoine ex Carrière) Stapf

Воден зюмбюл (Ehrharta calycina Sm.)

Eichhornia crassipes (Martius) Solms

Елодея нутали (Elodea nuttallii (Planch.) St. John)

Gunnera tinctoria (Molina) Mirbel

Gymnocoronis spilanthoides (D.Don ex Hook. & Arn.) DC.

Гигантски хераклеум (Heracleum mantegazzianum Sommier et Levier)

Heracleum persicum Fischer

Пащърнак на Сосновски (Heracleum sosnowskyi Mandenova)

Humulus scandens (Lour.) Merr.

Hydrocotyle ranunculoides L. f.

Жлезиста слабонога (Impatiens glandulifera Royle)

Lagarosiphon major (Ridley) Moss

Lespedeza cuneata (Dum.Cours.) G.Don (Lespedeza juncea var. sericea (Thunb.) Lace et Hauech)

Ludwigia grandiflora (Michx.) Greuter et Burdet

Ludwigia peploides (Kunth) P.H. Raven

Lygodium japonicum (Thunb.) Sw.

Lysichiton americanus Hultén and St. John

Microstegium vimineum (Trin.) A. Camus

Воден мирофилум  (Myriophyllum aquaticum (Vell.) Verdc).

Myriophyllum heterophyllum Michaux

Parthenium hysterophorus L.

Фонтон трева (Pennisetum setaceum (Forssk.) Chiov.)

Persicaria perfoliata (L.) H. Gross  (Polygonum perfoliatum L.)

Prosopis juliflora (Sw.) DC.

Pueraria montana (Lour.) Merr. var. lobata (Willd.) (Pueraria lobata (Willd.) Ohwi)

Salvinia molesta D.S. Mitch. (Salvinia adnata Desv.)

Triadica sebifera (L.) Small (Sapium sebiferum (L.) Roxb.)       

много от тези видях, че ги поръчват в колективни поръчки..например    Pennisetum setaceum или например Леспедеза. Или например водни растение Myriophyllum heterophyllum, воден Зюмбюл(Ehrharta calycina Sm.)и т.н.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Алина, не зная дали ще мога да го обясня така, че да го разбереш, но ще опитам.

Инвазивните видове се наричат така просто защото са неудобни за хората и защото хората имат опростенческа, фрагментирана, непълна, механична представа за живата природа. От гледна точка на природата те изпълняват изключително важна функция - светкавично запълват унищожени от хора или бедствия ниши.

Ако темата те вълнува отвъд повърхностното, искрено те съветвам да прочетеш "Beyond the war on invasive species" от Tao Orion, тази книга ще ти промени ако не целия светоглед в тая посока, то поне мнението.

Втората причина за "инвазията" на някои видове (първата е човешки или природни разрушения) е загубеното обитание и култивиране от хората на много места. Там, където кудзу превзема цели изоставени градове, постоянно обитание и животновъдство, особено кози, ще промени коренно нещата. Забраната за употреба на огън за култивиране на екосистеми, особено в САЩ и Европа, резултира в брутално обрасване на подлеса с видове, описани като "инвазивни". Заприщване на реки, разваляне на устия, копане на баластра, канализиране и унищожаване на меандри и избиване на бобри водят до сума водни "инвазивни" видове, които са просто начин на природата да се справи с нашата идиотщина.

В книгата ще видиш много примери за редица популярни опортюнистични видове, за това как се опитват хората в глупостта си да се борят с тях и да ги премахват (което реално е премахване на симптома, а не на причината = колосална идиотщина), както и за това как всъщност са полезни тези видове.

За да не развалям кефа от книгата ми се ще да спомена, че примерно зебровата мида, която обвиняват за всевъзможни безчинства е всъщност уникален вид, който може да живее в ултра-замърсените води на езерата, където е "инвазивна", който е един от най-добрите филтри сред всички миди в природата, който натрупва в тялото си токсини и тежки метали и съответно е чудесен вектор за биоремедиация, който прочиства водата в дълбочина и където живее водата е по-бистра и се увеличават рибните популации, изобщо нали... Ако мога да цитирам един мъдър дядка - пусни лайно, па чекай да не кацне мухата! В крайна сметка и тя има своята работа ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Добре, Боби, а ти би ли посадил при тебе видове, за които се знае, че имат склонност към инвазивност? Айлантуси, миризливи върби? Аз например преди години си купих миризлива върба (Elaeagnus angustifolia), но после размислих и не я посадих в имота. (Въпреки че при гара Север в София има две стари дървета и не съм видял да е превзела района.) По тая причина и не съм садил autumn olive (Elaeagnus umbellata). Но пък сложих pungens.

Какво мислиш е мястото на такива видове?

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
алина

Боби, това е от забраната от ЕС и от Българските закони ..

Искаме ли , не искаме, а трябва да спазваме забраните.Нали е така?

Но Айлант аз никога няма да го засадя. До съседното село той превзел всичките изоставени имоти. 

 Съседка дала на мен едно , по.точное две пълзящи, май, едната е Винка, хем билка хем може да се ползва за много неща ...Вече не знам , как да се оттърва от тях. Хем пишат за тях: леко  настъпващи на другите растения..Хич, не е леко.Направо ги задушават и пълзят и пълзят..Върба имам в огромна саксия и никога няма да я засадя в двора. Даже ако ще се оформи , като дърво и няма да има издънки,  тя ще изпие водата от всички растения и няма да им даде шанс да оцелеят. Аз лично към инвазивните се отнасям предпазливо. Исках да купя воден зюмбюл за езерцето ми, но като прочетох, че покрие цялата повърхност, то се отказах. Водна леща прави същото, хем полезна за рибите, но не се вижда водата от нея и вид езерце губи също. А бръшлян ..той направо ме подлуди..вдигнах ръцете от него..(((( Хем не садих и нямах намерение да го садя ..

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Евелина

Алина, благодаря за темата и списъка. Не мога да споря с Боби , защото не съм добра в споровете :( , но се ядосах малко.

Боби, инвазивните видове не се наричат така "просто защото са неудобни за хората" , а защото са неудобни за екосистемите, изместват много местни видове и после имаш един много "простичък" пейзаж (хвърчащ навсякъде чимширен молец , китни монолитни горички от айлант...). Биоразнообразието намалява, вместо гора от габър, бряст, офика , брекиня и още 20 други. имаш гора от едно растение, което има късмета да умее да пуска подземни отводи, много семена или иска по-малко вода и т.н. И вместо после да се жалим за липсата на кози , по-добре да си спестим поръчването на японска фалопия за озеленяване на мрежата откъм съседите.

Вярно е, че едни и същи видове са инвазивни на някои места и са поносими на други , но хората буквално "не знаят какви ги вършат" нехайно поръчвайки екзотиките от разни каталози или изхвърляйки растения и семената им в дивата природа. Вярно е и че видове, които са пристигнали като инвазивни през 1820 г. (примерно) в момента са ни "мили, родни". Но никога преди търговията с растения и прехвърлянето им от континент на континент не е вървяла с такова бясно темпо. И не е задължително дивата природа да е увредена , за да се освини с инвазивен вид. Аморфата е направила жестоки поразии по поречията на реки в югоизточна България в сравнително запазени екосистеми. Би трябвало да се борим с идиотщината "Съсипване на природата" , а не да добавим към нея още една идиотщина "Докарване на инвазивни видове". Много бели са станали от докарването на някакви си зайци в Австралия или рибки едикъде си.

Жалко, че нямаме еколог или ботаник във форума :( . Всъщност ни трябва такъв , склонен да губи времето си в спорове.

P.S. Не мога да прочета препоръчаната от Боби книга , защото не съм с толкова добър английски. Мислех да сложа линк с нещо по темата на полски,  но нямам време да търся достойно четиво ;)

 

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

@Славянски Аз имам в градината точно олеастър (елегантенанус гнуснофолио), отгледан от семка при това. Единият се намира на 1 педя от алнифолиите и е още млад, под 3 метра и го режа зверски. Козата на баба Роска го хапват радостно. Другите ги преместих по ограда на сянка под черници и акации и умряха, макар че преди да умрат, кокошките и гъските ги обезлистиха през оградата до шушка. Та така с инвазията. В София на много места има страхотни огромни дървета без помен от инвазии (вкл. и на 1 мин. от пицарията, дето правим срещата).

Айлант имаме на единия пчелин в огромни количества. Ако знаеш какво да го правиш, не е смъртно досаден - особено ако имаш кози/овце.  Става и за чудесни притки за боб. Перфектен е и за биомаса. Проблемите с него са два - ако липсва човешка култивация или ако има култивация, но не знаеш как (както се въди coppice hazel forest примерно).

 

@алина Ключовата дума е "изоставени имоти", прочети надолу. За върбата, ще ти кажа само, че миналата година точно Евелина вкара от Полша голям наръч върбови пръчки и ги раздаде всеки да се вкорени. А аз отделно от това съм набол над 200 пръчки от върба и топола по полето. Никой не те кара да я садиш в двора, но върбата  е изключително ценно растение за крайречните системи и това, че на теб или на някой не му харесва дадено растение, не го прави безполезно или вредно от гледна точка на природата. Само от гледна точка на теб ;)

 

@Евелина Изместват от екосистемите защото въпросните екосистеми са разклатени или прецакани. Фалопията я има навсякъде вече, а аз не жаля липсата на кози. Напротив. Настоявам да има кози и разумна човешка употреба. Ето примерче. Да се гледа на хората само като на някакъв унищожителен организъм е ужасно, пораженческо и мизантропско. Хората са изключително градивна сила - проблемът е, че мнозинството са забравили как, или никога не са знаели.

В България няма сравнително запазени екосистеми, съжалявам. Такива е имало в предримско време. В Европа има може би само в крайния и не особено населен север. В Северна Америка е имало в предколумбово време. В Южна има и до момента, където не е пипнала алчността, но следите седят от старите. Но това не са били самородни екосистеми, а са били умишлено, умно, последователно култивирани такива в продължение на хилядолетия.

Да, търговията върви. Но миграция на видове е имало винаги. Тъжно е, ако възприема(ш/ме) природата като фиксирана система. Единственото сигурно нещо е непрекъснатата промяна.

За книгата - съжалявам, но и не мога да помогна другояче. Мога да дам ресурси на английски само, защото с този език работя. Вътре можеш да видиш примери за инвазии в мащаби, на фона на които нашата територийка бледнее и чезне. Можеш да прочетеш от човек, работил години в системата за унищожаване на тези видове какви десетки хиляди тонове пестициди се изливат годишно за целта, без ефект. Какви тежки техники се вкарват на уникални места за целта, без ефект. Можеш да разбереш в крайна сметка защо се появяват тия видове на тия места и какво индикират. Как често тези видове отмират или отстъпват на други, когато си свършат работата.

Ето и едно видео по темата, може би с него ще е по-лесно. Говори се за gorse (прещип), крайно "инвазивно" растение и какво се оказва... айде няма да развалям изненадата, макар че мисля след всичко, което изписах, става ясно на къде духа вятърът.

https://www.youtube.com/watch?v=3VZSJKbzyMc

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 1 час, алина написа:

Боби, това е от забраната от ЕС и от Българските закони ..

Искаме ли , не искаме, а трябва да спазваме забраните.Нали е така?

...

А бръшлян ..той направо ме подлуди..вдигнах ръцете от него..(((( Хем не садих и нямах намерение да го садя ..

@алина има някои забрани, които са глупави, дело на откъснати от реалността бюрократи или такива, които удоволстват в тормоз над населението, или са неконституционни. Не мисля, че трябва да се трогваме от такива. Прочее, нямаше ли забрана за садене на маслодайни рози (без определения ред)? Има за гледане на повече от дванайсет кози или овце. Ако станат тринайсет, веднага ли да я убием? С кокошките пак има подобни правила, които позволяват в общи линии на чиновници да ти идват да ти броят кокошките в частния ти имот. Това звучи нелепо. Щото те могат да го направят "за норматив" дори примерно кокошките да са ти в пъти по-малко от нормата, ако искат да се заяждат.

А бръшляна съм видял овце много да го ядат, предполагам го ядат и други животинки и направо го унищожават. За айлантуси не знам, но и на мен са ми много противни. Но пак оставим ли здравия разум, ако е забранено да се пасат стада еди-къде си, то логично подобна растителност избуява. Липсата на хора и грижи е по-големият проблем.

@Боби Димитров, това е интересно за "руската маслина" на толкова места в София. Интересно защо е станала noxious weed в западните САЩ и подлежи на унищожение?

Плодовете й как са на вкус? Опитвал ли си я? Аз моята я боднах на една ливада на 5 км от тук, там пасяха и коне в последствие и палят тревите, та може и да не е жива, но е сухоустойчиво и азотфиксиращо дърво. Като имам ходене натам може да я подиря.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
greenn

Няма да вземам страна, само ще споделя за айлантуса. Растяха си няколко в края на имота и дори правеха добра сянка на колата. Все отлагах да се занимавам с тях /нали винаги има по-неотложна работа, особено когато рядко ходиш там/. Само след няколко години станаха невъзможно високи и завързаха безброй семена които разпръснаха по целия двор. Бяха близо до жици и ако не беше един специално обучен резач, нямаше да мога да се справя. Поне няколко години ще се боря с издънки и новопоникнали семенаци. Да, вината е и моя, но кой може да каже, че винаги ще има време и възможност да се намеси и да възстанови равновесието? Животът поднася какви ли не обрати. Днес може да се чувстваме господари в имота си, а утре да се превърнем в роби.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
алина

Аз говоря само за своя двор, където мота да садя, каквото искам и да изкоренявам , каквото искам.. Няма да садя върба някъде  или да сека айлант в изоставените имоти, никой няма да позволи подобно. Там растяха и другите полезни дървета, но явно скоро нама да ги има, айлант всичко ще запълни, вече почнал да се засява и покрай пътя. 

Брашлян може би и ядат овцете,Трябва да живееш постоянно да ги храниш, да ги опазваш. До селото ни  през ноща вият чакалите, ако отсътстваме няколко дена , то има опасност че овцете, които ще ядат бръшлян и подстригват ливадата, ще станат плячка на чакалите.((  Има в бившето ТКЗС овце и кокошки, но те са за промишлено производство.

Даже ако  ще реша да засадя  не инвазивните наоколо селото, трябва да имам разрешение от общината. Така ме предупреди Михаил Михайлов председател на Зеленото дружество Варна, защото те били са глобени  през съд, но успели чак с адвокати  да оттърват от огромна глоба. Засадили , писа той, дървета без разрешение на общината, направили залесяване и ги глобили. не мисля че садили инвазивните, май някакви иглолистни и церове.

Върбата е  билка, разрежда кръвта, и повишава имуната система. Като лек природен антибиотик, но в своя двор не мога да садя, нямам река  или поточе, за да засаждам до тях. Езерцето ми изкуственно, има найлон и корените на дървета могат да го  пробият. Но в саксия засадих плачеща върба, направих я от резник. Но   в саксия винаги не й достига вода, хем поливам редовно. тя порасна  вече до  1,5 м. Даже бамбук смятам за инвазивен, засадих от издънка в саксия, смятам да го оставя в саксия.

Смятам, че заповедта за инвазивните растения  правена от агрономи ботаници и от БАН .Те са специалисти и имат думата за природата и опазването й. 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 31 минути, алина написа:

Аз говоря само за своя двор, където мога да садя, каквото искам и да изкоренявам , каквото искам.. Няма да садя върба някъде  или да сека айлант в изоставените имоти, никой няма да позволи подобно. Там растяха и другите полезни дървета, но явно скоро нама да ги има, айлант всичко ще запълни, вече почнал да се засява и покрай пътя. 

Така е, това е най-безопасно - да стопанисваш своя имот. Иначе пък помисли за индианците в джунглата или дедите ни някога, когато не е имало много заселници - дали са мислели така или са гледали да облагородяват и после облагороденото са се ползвали от него и са го придобили един вид?

Цитат

Даже ако  ще реша да засадя  не инвазивните наоколо селото, трябва да имам разрешение от общината. Така ме предупреди Михаил Михайлов председател на Зеленото дружество Варна, защото те били са глобени  през съд, но успели чак с адвокати  да оттърват от огромна глоба. Засадили , писа той, дървета без разрешение на общината, направили залесяване и ги глобили. не мисля че садили инвазивните, май някакви иглолистни и церове.

Принципно е така, общината си има отговорници и такива дела трябва да се съгласуват. Но и от община до община има разлика. Колко хора са облагородили паркове, градинки, ливади безвъзмездно без пречки от общината. Все пак и общото трябва да е на всички жители, не на никого.

Цитат

Смятам, че заповедта за инвазивните растения  правена от агрономи ботаници и от БАН .Те са специалисти и имат думата за природата и опазването й. 

А, дано! Но много издиша системата и поддръжката в тая държава. И като слагаш прът между спиците на ентусиастите не мисля, че постигаш нещо. По-скоро трябва да се търси начин тази енергия да се използва за положителни неща. А и честно казано, където се намеси държавата, нещата не потръгват. Съвсем различни взаимоотношения може да има между частни собственици и липса на формална йерархия помежду им и свободна и доброволна инициатива.

А на Боби му дайте да чисти един двор от млади айлантуси и да не го прави на гора моля!

  • Объркан 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
greenn

По повод Миризливата върба, в Турция има едроплодни форми (İğde) с големина 2-3 см, в Казахстан (Джида), в Армения (Пшат) и други. По-топлолюбиви са, така че едва ли ще са инвазивни. Ако някой намери фиданка бих купил или сушени плодове за засаждане от костилки.

Djida-Tashkent.pdf

P.S. Сега прочетох, че @Venetka е в Казахстан. Там дали се продават такива плодове? Или калеми ако може да се вземат?

Редактирано от greenn
допълване

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
алина

Славянски, и Боби, аз написах кое искат в Ес, а останалото всеки ще решава сам за себе си. Например, аз виждам, че съседите ми нещо нередно правят, но не се обаждам, нали не искат от мен съвет, защо трябва да се напрягам и да  чувам  после неприятни думи..В същност това е.

Аз обичам аромата наа миризливата върба, но тя е с бодли и доста дълги и остри, за жив плет става)))) 

greenn    https://coop.hrankoop.com/products/mirizliva-vrba-elaeagnus-angustifolia 2 лева 10 бройки(семена) . Шашната съм от асортимента им..с положителна емоция! Аз разбрах, че те продават био-продукция от частни производители. Не утвърждавам, предполагам, като прегледах с кои  производители работят. Не купувах от тях и не мога да коментирам за качеството.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Venetka
преди 1 час, greenn написа:

По повод Миризливата върба, в Турция има едроплодни форми (İğde) с големина 2-3 см, в Казахстан (Джида), в Армения (Пшат) и други. По-топлолюбиви са, така че едва ли ще са инвазивни. Ако някой намери фиданка бих купил или сушени плодове за засаждане от костилки.

Djida-Tashkent.pdf 413 kB · 2 downloads

P.S. Сега прочетох, че @Venetka е в Казахстан. Там дали се продават такива плодове? Или калеми ако може да се вземат?

Сега съм само с телефона. Утре ще разгледам какво се търси и ще питам дали може да се намери тук. Малко по на юг от Казахстан съм... Узбекистан.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Ето един материал за тези видове "лох":

http://cvet-dom.ru/yagody/lokh-krupnoplodnyy-i-lokh-uzkolistnyy

Срещат се в Русия, но били топлолюбиви - държат "само" до минус 25. Та ако някой мисли да сади в Севлиево или Кнежа - да ме прощава ;)

Аз пък четох за устойчиви на слани ирански бадеми (от тамошните планини), които хора са завъдили от ядки в североизточните САЩ и са много доволни, защото други бадеми там не ставали. Въобще как става голямо богатство нещо обикновено в други условия.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
алина

 За върби: http://ogorodnikam.com/derevya/vidy-ivy/

Който иска фиданки Елеагнус Elaeagnus Ebbingei (лох), може да поръча в София в Сортови семена. http://sortovisemena-bg.com/units/Елеагнус+Elaeagnus+Ebbingei+(9+cm).html?u=99397 Пишат, че през февруари ще имат. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

@Славянски Вкусът им е хлебен, бих казал безличен като цяло - макар че не съм опитвал от моите, още не цъфтят. Тъй или иначе не съм го посадил за храна, за ядене бих си купил гоуми, или ако се хваща от резник нещо да пробвам. Основно за проба, за рязане, за азотна фиксация и за ароматния цъфтеж ако доживея.

@greenn При нас на пчелина айлант може да подига кошери, ако го оставиш. А ти си го оставил дори и да пусне семе... Не го ползваш явно за колци и биомаса ;)Дори да го косиш 3 пъти в сезона е изцяло достатъчно за контрол. Целта ми не е да го унищожа, защото явно и атомна бомба не е достатъчна (има живи айланти на 300 метра от попадението в Япония от онова време). Целта ми е или да го ползвам, или ако нямам употреба, да го контролирам.

Въпросът е, че докато "превзема" нашия пчелин, който реално е необитаем имот, но все пак се ползва и съответно не е превзет, а така или иначе трябва да се коси от ливадната растителност, демек не се изисква допълнително усилие за айланта, през същото време превръща в гора много други имоти, които са изцяло запустели. Да, някой ден някой ще трябва да се справи с гора от айлант. Голям ужас... няма що.

Ако се пада на мен да избирам, предпочитам гора от айлант през непроходим гъсталак от къпини, шипки, глог, повет. Не са по-лесни за употреба, също толкова инвазивни са, бодливи, за разлика от айланта, не стават за огрев или за колци и дори с дробилка да си там, тегаво е и дробеното боде. Не че можем да си избираме инвазията, но целта ми беше да покажа, че всяка такава "инвазия" изпълнява природна задача, без значение дали ни харесва или не. Природата не се съобразява с нас. В наш плюс е ако можем да се съобразим с нея - демек да я насочим и използваме и работим с нея.

Затова и писах по-горе, че за мен основният проблем (след разрушените екосистеми) е липсата на хора и животни и обживяване и култивиране и съжителстване с тази среда.

Откровено казано (дано никой не ме намрази по тая причина), бих предпочел ако един имот е запустял, или дори да е махала, село, фабрика - природата да го превземе възможно най-бързо. Всичко да бъде погълнато, да не седи голо, да се заличат следите от безчинствата.

Тъй като целта ми не е да убеждавам насила, насърчавам всеки да култивира в себе си отношението, което го прави щастлив в присъствие на инвазивни видове - примерно омразно, или уважително, или уплах, или потрес, или...? Аз съм избрал.

Ще приключа с една кратка история от Амазония.

В джунглата масово растенията са инвазивни и то целогодишно. С други думи, всяко растение се опитва да избута всички останали, за да се докопа до слънце и вещества. Въпреки това, коренното население, чрез разумно обитаване и култивация, модифицира части от джунглата, като премахва дадени растения и подпомага други видове, които са храна, материал за бита, или лекарство. Когато, след няколко години, племето се измести, предишното обиталище бива погълнато от джунглата - като няма кой да държи руля в посоката, която му е нужна, природата поема руля. Това нещо, може би шокиращо белия човек, не се приема като нещо негативно от хората там. Напротив, за тях това е естествен метод за поддържане на околната среда в добра форма. Ако ти няма да го ползваш, освободи го, да го ползва друг. Ако ще го ползваш - ползвай го!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
алина

Вярно е , Боби, глог при нас,   като дива слива, - навсякъде, ако не го забележиш да изкорениш, расте бързо. Докато като пръчки, окосяваме с косачка, но изпуснеш ли , вече с търнокоп))))

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 1 час, алина написа:

 За върби: http://ogorodnikam.com/derevya/vidy-ivy/

Който иска фиданки Елеагнус Elaeagnus Ebbingei (лох), може да поръча в София в Сортови семена. http://sortovisemena-bg.com/units/Елеагнус+Elaeagnus+Ebbingei+(9+cm).html?u=99397 Пишат, че през февруари ще имат. 

Аз поръчах от друго място и цената е добра:

https://www.introduction.bg/index.php/rasteniq/oferta-rasteniq

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
алина

Марейска лоза 

Анредера кордифолия(Anredera cordifolia )
Родината на анредерата е Южна Америка.
Анредерата е бързорастяща лиана,известна още като картофена лоза.
Тя се адаптира към широк спектър от почвите и условията и затова се е распространила покрай пътищата и горите и сега се счита за найІголямата заплаха за горските останки.
Тази разрушителна, плодотворна и устойчива лоза намалява плодовитоста на дървета с лозовите си структури.

Поради нейната дебелина, месести листа и гроздовете на грудки, тя е най-тежката от проблемни като нея лози и чупи клоните на дървета поради нейното тегло.Стъблата й растат един метър на седмица.
Цъфти между март и май.
Лозата има месеста сърцевидна форма на листата, светло зелени отдолу и тъмни отгоре.
Анредерата произвежда множество стъбла,който се извиват нагоре и могат да достигнат до 20 метра.Многобройни картофено-подобни грудки нарастват под земята.
Размножава се с грудките. Листата се използват като спанак, имат лечебни свойства. Доказано е, че растението има противовъзпалителни, противоязвени и чернодробно-защитни функции

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Понеже стана дума за Elaeagnus umbellata, едно кратко видео от университета на Мериленд:

 

Споменават накрая и решение свързано с едно небезизвестно подразделение на Байер...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване