Храбрият Шивач

Разсад дръвчета :)

70 мнения в тази тема

Да не кажете, че не върви разсада, ето малко бъдещ разсад caragana arborescens, след 45 дни в хладилника.

 

Освен този сибирски грах, сложих в почва и олеастър, както и 2 вида бреза. То пък не може само чушки и домати! :)

 

Брезата с каква цел я слагаш? Интересно ми е. :) Знам, че от кората става хубав чай. Използва се за пионерно растение. Кои видове си сложил? 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С цел малка и разнообразна красива крайречна гора (riparian buffer & erosion control), но и за проба, защото са май непознати у нас видове - B. nigra & B. fontinalis.

 

Стигнах до идеята за тях докато си подготвях проекта към "За земята" за създаване на такъв буфер - не беше одобрен при такава конкуренция (5 пъти повече от предния тур), но лошо няма, научих много, много по темата!

 

За тая цел ще пробваме и директно вкореняване на резници от бъз (лани за проба боднах 3 пръчки в саксия, всички се разлистиха), резници от бяла и плачеща върба, елша и тн.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз се смахнах по храсти и дървета - ще са ми нужни доста.
Кълцам леторсти, бода резници в скасии, импровивирам мини-парничета и следа с надежда как се развиват.
За сега имам големи обещания от няколко японски дюли, една къдрава върба, една ябълкаи една форзиция. Дори и от един чинар! С него ако успея, значи съм много добра :lol:
Не ми остава време, но планирам поход в гората, въоръжена с лопата и кофи и съответно  - прореждане на гората от малки фиданки.
Иначе, да, сложих най-сетне и доматите и чушките. :)

Михаил Караянчев и Georgi Beorgi харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Къдрава върба декоративна завъдихме преди години при колежка на Камбаните, обаче много крехка :( В общи линии при всеки мокър сняг губи клони. А японска дюля (планински лимон?) имаме на едното село, обаче за толкова години не е дал плод, чудя се какъв ли му е проблемът...

 

форзиция = форсития?

 

И ние заглеждаме повече дървета храсти от как се сдобихме с горичка по границата и дере в нужда от залесяване. Някак си почва да гледа човек на една по-широка област около имота като на "своя", в смисъл че отговаря за нея.

 

Къде планираш поход, в коя гора? Аз в Западен парк съм харесал червен дъб фиданки, има хиляди, които ги режат с тримери и става ужасТна картинка, но се опасявам ако почна да вадя от парка да не ме смъмрят с глоба... Другата ми опция е поречието на Струма над Боснек, че там има нужните ми видове.

 

пп: Мисля да отделя тия горски мнения в другия форум, че нещо отвлякохме зеленчуклията към гората!

Sid и Антоанета харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Форзиция:http://gardenparadise.eu/index.php?route=product/product&product_id=67
Мисля да вадя дръвчета от горите, близо до самото място. На старите сечища израстват прегъсто, а и в по-големите гори пак има дребосъци. Така ще са си месни фиданките.
Видовете, които ги няма, ще опитам да си  ги отгледам аз или ще ги вадя от другаде. Брезова гора има над Драгалевци.

 

На мястото общо взето има всичко, което природата е решила да отгледа там, защото не е пипано. И горичка има, и полянка, и храстчета. Но има едни около 150 метра граница, които са изорани и там точно искам да възстановя, като  направя "ограда" от дървета и храсти.
Искам и някое по-разлино да добавя към съществуващите - за цвят :) - бреза, калина. А покрай реката - плачещи върби - за разкош, ако изобщо има място от съществуващите сега дървета.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В Русия пият водата, която се отделя от брезата, особено ако си на място, където не желаеш да пиеш вода от езеро или язовир. За денонощие може да се събере до 3 л сокове от дърво. Имахме един майстор, който е работил в Русия и е нямало питейна вода и те само от брезите са пиели.

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Голяма брезова горичка има и в Западен парк, а и към Железница, но никъде не съм виждал фиданки малки брезички, това винаги много ме е учудвало, защото от години съзнателно се оглеждам... А и са все бели брези.

 

За брезите знам, че изпаряват много вода, големите дървета - 200 л/ден, затова и едно време са ги садили до септични ями, да намаляват обема. Така че цялата тая вода тече през ствола, звучи наистина възможно човек да си пие вода!

 

Буш, мерси, че ме подсети за калината! Не се сещам сега къде има, освен над Рилския манастир :) Чел съм, че има един вариант в САЩ, sheep berry му викат, който е по-ядлив, без леката токсичност на нашата червена калина. Научих го покрай проучването за крайречни видове.

 

M/у другото, по permies.com съм срещал няколко пъти да пишат, че дървовидната ружа (Hibiscus syriacus) била мнгоо добра за преграден матрял, дори като жив плет. Тука срещу офиса има няколко такива и под тях е пълно с мъничета лански, от семената.

 

пп: Нямах идея, че на български форситията е форзиция :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Използвам дървовидната ружа за преградна стена откъм съседите. Търпят на подрязване и цъфтят по обилно.Имам бяла, розова и синя.

Внимавайте когато ходите в гората за фиданки. По ЗГ нямате право без разрешение от горското и испекцията по околната среда. :)

Храбрият Шивач и Гого харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дървовидната ружа, хваща ли се лесно от семена? - ако да, то дали бих могъл да си изпрося няколко от розовата. Бяла и синя имам, но цветното разнообразие винаги е добре дошло. :)

От градинската ружа имам доста и различни, разпръснати хаотично из градината и извън нея. Цъфтят цяло лято, стават по над 3 метра високи и разчупват идеално двора. Това лято ще събирам семената им и ще ги описвам, за споделяне. Освен различни по цвят, са различни и по форма- обикновени и кичеси.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мисля че се хваща лесно от семена, ако се съди от тия тука - всичко отдолу е все бебета от семена покарали лани. Прочее семенцата са много яки, като пънкари :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всеки ден минавам покрай едно заведение оградено с дървовидна ружа. Имаше много семеначета и аз си отскубнах. Да  ще събера семена тази година и ще ви изпратя от розовата.

Гого хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И моето наблюдение е такова - че трудно се намират фиданки под брезите. Драгалевската гора съм я заплюла за оглед, но още не съм я посетила с поглед на търсач на фиданки. :)
Оглеждам се постоянно и аз. Така си намерих една и си я извадих от Плана.Посадих я в края на лятото миналата година. Предстои да видя дали се е хванала. Но тя е в двора на селото, където няма място за други дървета. Ще ми се да си намеря още - за другото - голямо място. И да, бяла бреза. Много ми е красива точно тя.
Една пролет на една от брезите в двора, тук, в София, й се счупи клон. Тече около седмица, може би по над 20 литра на ден! Чак се притесних за дървото. Нямаше как да се спре или поне не успяхме да го измислим. Отрязахме счупеното гладко и направих много стегната превръзка с найлон - изду се и продължи да капе, макар и малко по-слабо. Слава богу - нищо не му стана на дървото.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако се завъдят тия брезички, ще ти дам едно семеначе да си го чуваш у саксийка :) Не са с бяла кора, но според мен пак са красиви, а на едната кората е кафяво-червеникава, а на другата се бели много интересно на люспи, които пък ще използваме в хартията - яко нескромните планове за следващата десетилетка :) 

 

Прочее аз съм решил да купя точно едногодишни бели брезички от държавен разсадник, под левче е цената... Ако искаш да взема и за теб, стига да ти се гледат бебета :)

 

А сега отивам да орежа още 20-30 пръчки глог и да набуча по саксиите!

Храбрият Шивач хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много са интрересни тези видове!
Бебетата ако могат да се садят направо навън - бих се сдобила с десетина с удоволствие. Но ако са първо за саксия не ща - голям ангажимент е, пък не са ми малко по саксиите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Намерих днес шишарка от кедър на двора. Бяхме ги събирали от Панчарево за катерицата . Като я вдигнах се поразпадна, а вътре - покарали семена. Седем броя. Посадих ги в чинийка, ще ги пресаждам после. Не съм мислела, да садя кедри, но щом толкова им се живее... :)

vikborikin, Georgi Beorgi и Гого харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отсега моля за едно запазено, разменям го срещу корейски бор, пак ядлив :)

За брезичките - в наши условия не са способни да се развъждат чрез семена, топло им е. Малки можете да намерите на места, където около старото дърво няма други и е покарала някоя вегетативна издънка.

Супер е, че всички са се хванали да правят резници, аз не мога да се похваля с нещо особено тази пролет освен върбите за живия плет, едни нискостеблени ябълки, както и лешници, култивирана шипка, 2 вечнозелени храста, касиси, лавандула, рози, няколко есенни маслини и шоколадови лози. Оле, всъщност не са толкова малко!

За ружата - не понасям култивирания храстовиден вариант, като напаст е и няма отърване, а цветовете са доста изкуствени!

Лечебната ружа (Althea officinalis) се среща на слънчеви места по поляни до 900 м н.в. и е в пъти по-красива и фина, като цъфти с бледорозови цветове, а и си остава лечебна :)

Нямам дървовидна и много ще се радвам да завъдя!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Каква е разликата между дървовидната и храстовидната ружа? А лечебната ружа, градинската ружа ли е? Ако не, каква е разликата? :) Ако да - качих я на 1600 м, там също вирее.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Продължих разчистването на същото място - намерих още една шишарка. Вече знаех какво да търся вътре :) Доста са. Ще ги сложа в кофички по отделно всички и който иска - да казва. Забравих я върху кокошарника - сутринта ще я взема и ще ги посея. Ще пиша и колко броя са.

Тия шишарки са на минимум 3 години. Седяли, чакали, чакали. Изумително!

Георги, кажи ми за шоколадовата лоза - уж непретензиозна лиана, а не успявам да я разможа. И миналата година, и сега - сума резника ми умират. Какво да ги направя?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нямам идея бушка, едва преди 2 седмици сложих моите, ще видим. Инак решението е същото като с винената лоза - пускаш отвод, който закопаваш в земята да пусне корен, докато е още на старата пръчка, наесен режеш и пресаждаш. Няма как да не стане :>

"Храстовидната" ружа е Althaea officinalis, стъблата и не се вдървяват и са едногодишни, дървесната (Althaea armeniaca) при по-топък климат не мръзне до корен!

И градинската (шарената) и дивата (бледо розова) са от един и същи вид, просто едните са претърпели процес на селекция за цветовете. И все пак бих сложил от дивата в градината, ако ще я ползвам за чайове и храна.

Семейство Слезови (Mavacaeae) , по цвета можете да видите колко прилича на черния слез ( Malva sylvestris).

Ето тук пълното инфо за това изключително ценно растение : http://www.pfaf.org/user/plant.aspx?LatinName=Althaea+officinalis
 

bushkata хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Малко ме объркахте с тия 10 вида ружи, аз мислех, че има само две :D Георги, заедно с нийма ако иска да ти пратя и няколко бебета от тая тука ружа, а ти ще ми кажеш след няколко години каква е :D

 

Пръчките от глог май не са изсъхнали за сега, пъпките им изглеждат наедрели, стискам палци, че са от един доста едър глог. Отделно след празниците почваме да правим "разсад" от плачеща върба, че това е следващия проект.

 

На снимките - три прясно излюпени брезички и 5 грахчета сибирски (а в дясно се подава един олеастър).

IMG_20150403_105448.jpg

IMG_20150403_105521.jpg

Lyubsun и Georgi Beorgi харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сибирски грах искам аз  знаеш, но не отказвам и на каквото отпуснеш :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Охо, Боби, напълнил си тарелките гледам :)

 

Някой може ли да препоръчате разсадници за дръвчета, които вие сте ползвали и сте доволни?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тия двете снимки са една и съща тарелка реално, но да :) Държа я на стълбището в блока, да не се източат за нула време.

 

Разсадници, от които съм доволен са на Ели Витанова (Комосс), тя ми е позната от Коопа, носи ми ги на място, а винаги предпочитам парите да отиват при познати. И другият е Разсадник Монтана, едно от малкото места, където за нищо не ми направиха проблем. Лани на есен звънях на 20тина разсадника и се потресох от нивото на бизнеса. От най-известните - Елит - почти ми се изсмяха в телефона като исках да поръчам 4 различни вида по 1 брой. На много места като кажеш "куриер" или ми затвориха или казаха, че не било много трудно (?!?). Пак на много места отказаха твърдо да ми изпратят единични бройки от видове. Изобщо драмата е сериозна, може би защото очаквах по-нормални бизнес отношения...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ще видим след няколко години :). Аз поръчвам там, където намеря това, което търся. Последно изврънках един дрян от разсадник Елит. На страницата си пишат, че продават по минимум 5 дръвчета от сорт, ама ми пратиха един дрян. :) Преди това поръчвах от Градина и хоби (те отнякъде се снабдяват с дръвчета) и на вид са добре дръвчетата, които ми изпратиха. Купувам и от пазарите в София (Кооперативния в Люлин, Женския). Купували сме и от Вилаз (магазин в София). Половинката беше купил преди две години едни дръвчета и мърморИ, че били с надрана кора, ама замазахме и те тръгнаха. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм ползвал Елит за овощните храсти и ми се стори добре. Единствено не ми харесва, че ги пращат чак от Петрич. Търся нещо по-локално. Ще пробвам и двата, предложени от Боби. За съжаление събота и неделя сме си все на село и от работа не остава време да се разходим по пазарите. Сигурно и в Перник ще има, ама кой да иде до там? :)

 

Благодаря ви.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

18 кофички, намерени със зор, с малко пръст в тях - много непредвидено и спешно беше това сеене. В някои от кофичките има по две семена.
Георги, как мислиш, че мога да ти предам някое и друго разсадче?
Някой друг да иска? Ще ми се да ги раздам бързо - нито имам място, нито ресурс за тези още 18 кофички.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Занеси моля те ако имаш възможност моите при Боби - а вероятно и за другите ще е така удобно. Оттам ще можеш да си вземеш тръстика и разни други благини. Трябва да пусна тема за тая тръстика, ама нямам време, та ще помоля Боби ако му се занимава (като стигне тръстиката до него, че е още в баща ми, но е в София), да го направи вместо мен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ок. Колко да оставя при Боби за теб?

 

Georgi Beorgi хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Колкото повече - толкова повече" - М. Пух

 

П.С. И не бързай преди да е стигнала тръстиката!

bushkata хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бушка, остана ли от кедъра? Малко късно видях...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не само, че не остана, но и този, който не беше взет, а си чакаше стопаните  - го уморих. Тримата, които взеха, все още ги гледат.
Аз дори едно нямам :(

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Интересна работа. След като през април покълнаха няколко брезички (общо мисля бяха 5, но 3 умряха много бързо след това), седяха на положение 4 листенца с размер 1 стотинка в продължение на 3 месеца. През юли ги пресадих в кофичка от мляко и дръпнаха 1 педя височина!

 

Сега ги пресаждам в шише от бира 1.5 литра, в това ще зимуват в неотоплявана стая. На пролет, ако са живи, мисля да ги слагам в градината.

 

От сибирския грах имах десетина, но повечето измряха по великденската жега. Останаха 4, обаче тях ги опасаха до шушка охлювите. Ще рече, че остана само една пръчица с размер на клечка за зъби, стърчаща от саксийката. Обаче през юли пуснаха нови листа - такава воля за живот не бях виждал скоро...

 

От олеастъра имам 10тина - оказа се, че той много лесно тръгва от семка и ако не бяха жегите по великден, щях да имам 20. От както ги сложих в кофички от мляко, станаха по 35-40 см високи.

alys хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Боби, прави ли стратификация/третиране на семената на граховото дърво?
само 45 дни на студено? И каква беше кълняемостта?  Cаragana brevispina предполагам имаш пред вид.
Благодаря :)

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Правих, да, не помня точно колко дни, но беше между 30 и 60. Кълняемостта беше много добра, мисля 9 от 10 семена или 12-13 от 15 или нещо такова. Още в хладилника се бяха разпукали и някои дори имаха кълнове.

 

За жалост повечето умряха в едно затопляне по Великден, когато прогнозата беше за много студ и ги вкарах вътре, а то стана игурно 30 градуса и всичко беше измряло - разсади домати, краставици, тиквички, пипер, подправки, дръвчета, масово.

 

Сега сложих семената в средата на януари и смятам в средата на март да ги бодвам в пръстта.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Блгодаря за полезната информация!  Аз сложих част от семената направо в земята (Caragana arborescens)- да видим какво ще излезе :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С цел малка и разнообразна красива крайречна гора (riparian buffer & erosion control), но и за проба, защото са май непознати у нас видове - B. nigra & B. fontinalis.

 

Стигнах до идеята за тях докато си подготвях проекта към "За земята" за създаване на такъв буфер - не беше одобрен при такава конкуренция (5 пъти повече от предния тур), но лошо няма, научих много, много по темата!

 

За тая цел ще пробваме и директно вкореняване на резници от бъз (лани за проба боднах 3 пръчки в саксия, всички се разлистиха), резници от бяла и плачеща върба, елша и тн.

Гледам, че за крайречния разчиташ и на акация - при нас в по по-влажната и сенчеста част е супер агресивна и не можем да смогнем да я чистим, в чудо се виждам с нея. За riparian buffer & erosion control след многото четене реших, че ще ползвам само издънки от вече съществуващите в пояса видове, най вече елши. Бъзът също расте "на корем", както и доста орехи, а в ливадата изникват дъбчета, клен, леска и др. - та някой ако минава през Стара Загора от средата на февруари до средата на април, ще го заведа да си навади законно. :)  

Приела съм речните пояси като лична отговорност и голямо разсаждане пада по оголените места, защото границата с реката е около 700 м., а тя като се разлюти наесен и отнася новонасадените.

Относно разсадници, преди две години взех над 600 растения (предимно дървета) от един в село Арнаутито край Стара Загора  - не му знам името. Примерно - кедърче 10 см. ми излезе към 60 стотинки. С подходящи грижи всичко се хвана почти на 100 % (освен където, се намесиха къртичките). За съжаление обаче разсадника работи само на едро. Елши не намерих в никой разсадник, а са толкова значими... 

Мисля си - ако реша да ходя тази година, може да споделя тук и някой ако иска нещо, да мине към... моята покупка, но не знам как ще ги раздам след това.

Михаил Караянчев хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Такива семеначета продават по 20-50 ст разсадниците към ДП, но как да се сдобиеш с тях е въпроса. Лани звънях на 10 такива, само 1 вдигна телефона и баш там нямаше брези. Дори пратих факс със запитване до две ДП - ФАКС! ПРЕЗ 2015!

И никъде нямаше бяла и черна елша, разбира се, както и разнообразие от върби.

 

Така или иначе моят проект се отлага / пропада / променя, защото земята не е моя, мислех че е 99% общинска, а се оказва че голяма част е частна непотърсена или за далеко перспективно застрояване.

 

С други думи, каквото и да направя, в някакъв момент най-вероятно ще бъде отсечено, щото пречи.

 

Тъй че благородно завиждам за вашите десетки декари, които вероятно са били и по-евтини от нашия един!

 

Затова съм решил да действам без бюджет и на случаен принцип. Например лани набочих пръчки върба на едно място, само за да видя какво ще стане. Много се хванаха, обаче лятото изсъхнаха всички, като не валя 3 месеца.

 

Елша няма в момента на въпросното място, но има бъз. С него също пробвах на пръчки в земята, хвана се и изсъхна.

 

Един ден, живот и здраве, ако за живеем там, ще имам несравнимо повече време за действие.

 

С акацията проблеми нямамам аз лично, но много зависи от условията. Ако я подкараш с един ствол, който в началото да е окастрен, за да върви силно нагоре, почти няма издънки. Разбира се говоря за 10 акции, а не за хиляди, както сигурно е при вас. В тоя случай бих се целил в нещо по малко интензивно като труд, вероятно стадо кози или коне.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДП предполагам, че това имаш предвид:
http://www.uidp-sliven.com/razsadnicy.php?page=1

Край нас не намерих, но може да мръдна до Ветрен като се прибера. 
Да, Елши не се предлагат, но търсих преди да започна да наблюдавам. Установих, че мястото ми дава достатъчно издънки от тях - разсаждам където е необходимо, че и раздавам.
Колкото до евтините декари - да, по-голямата част бяха, но едни малки парченца, които добавихме компенсираха спестеното, а и строежът на мост си е един финансов ангажимент - много ни идват мечтите. :D  

Акациите са ни само няколко заварени, но се плодят като че от тях зависи да не свърши света.   Явно условията са им най-любими. Гората нагоре е смесена - дъб предимно, елша, леска и една цяла горичка сребролистна липа и др. Голямо разнообразие, радвам им се, но много се сече - "законно". Търсим варианти да затворим достъпа - друго което би могло да ги спре, не се сещам...
Сега у дома сме посяли разни дръвчета от семенца някъде към трийсетина, отделно бодвам "клечки" от каквото ми попадне, но как отново ще ги превозваме от чужбина - като цигански катун става джипа, отвсякъде стърчи разсад.  :lol:

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Точно това имам предвид, да - има няколко ДП според региона, като към всяко има списък с разсадници. Аз логично търсих в северозападен и югозападен регион. Имам над 30 ценови листи за 2014 и 2015 разпечатани, но явно хората в тия места не общуват по мейл, телефон и факс... Трябва директно да се иде. То свърши зора поне за мен де, сега вече не бих дал пари за посадъчен материал при така създалата се при нас ситуация, но все пак...!

 

Сечта не я жали толкоз, стига да не е всичко на голо. Една гора ако не се стопанисва добре, изобщо не е ефективна във функциите си.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тук ще напиша отговор към това питане от друга тема.

 

2014 ми беше първия опит със стратификация на семена. В нетипичен за мен подход не се подготвих теоретично и сложих семената (набор дървесни) наредени върху памучен плат, покрити отгоре пак с плат, в найлонова торбичка, най-долу при зеленчуците в хладилника. Не ги погледнах въобще в рамките на 2 месеца и естествено, всичко беше мухлясало с двеста.

 

През 2015 пробвах пак, тоя път в пясък. Наръсих малко пясък, който преди това бях запекъл на макс фурна за 15 мин, сложих семената и отгоре още малко пясък, полях и толкоз. Държах ги мисля 2 месеца. Отново имаше мухъл, но някои от чинийките с по-едри семена успях да премивам с течаща вода и цедка, така че щетите не бяха толкова големи.

 

Семената от олеастър са много големи и с тях не е проблем - просто ги извадих, измих и посадих. Почти всички се бяха спукали от единия си край, така че ги набучках в тарелката с цепката надолу.

 

Семената от сибирски грах бяха 50/50, в смисъл 50% бяха пуснали микроскопично коренче, останалите - не. Сложих ги и тях в тарелките като си правих дупка с молив.

 

Семената от бреза ми разказаха играта. Първо беше много трудно да се отличат от пясъка, после беше много трудно да се хванат и извадят и разделят, защото са като люспички и се слепват, всичко се прави с пинсета. По някакъв начин ги набутах в тарелката, като си помагах със клечка за зъби. В ретроспекция, понеже семената бяха доста, щеше да е по-лесно просто да бях размесил целия пясък с почва и да го положа като горен слой на една саксия и толкоз.

 

До тук беше веселата, радостна и лесна част. Сега почва гадното :)

 

Първо, поради леко неразбирателство между мен, брат ми и чистачката в офиса, тарелките се оказаха чутово преполяти и съжалих, че не бях сложил ориз там. Дали поради тая причина, или друга, по-голяма част от брезите не покълнаха - мисля, че тоталът беше нещо от сорта на 5 броя от общо десетки семена (вероятно към 50+). После от тези 5, три се изсякоха веднага.

 

Второ, както писах по-горе, поради яките жеги по Великден лани, измря сума нещо от разсада. Приемам го като своя голяма грешка, но прогнозата за почивните дни беше за студ и силен вятър и затова прибрах тарелките в слънчева стая в офиса и ги полях добре. За жалост, 4-5 дни беше яка жега и имаше много нещо изсъхнало до ниво хербарий.

 

Трето, мина сума време, докато се сетя да пикирам разсадите в по-голям контейнер и съответно това им спъна развитието. Не смятах, че растенийце с 2 листенца като нокът на кутренце може да има такава голяма нужда от обем за корените, при положение че в двойно по-малък обем става нормален разсад домати.

 

 

 

 

В крайна сметка успях да отгледам две брезички до размер 40 см,  в саксия с обем около кофичка за мляко. Засадих ги в земята за презимуване и обмислям следващия месец да ги местя някъде, но още нямам готовност за перманентното им място, та вероятно просто ще имам брези на няколко места.

 

Тази година съм заложил нови семена. Далечната ми цел е двуяка. Искам брезова горичка някъде около село и искам да продавам фиданки брезички, защото трудно се намират, няма избор, трудно се гледат и не са евтини.

Sid хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Преди години сях брезички - вятърът ми довя семенца от съседно дърво. Също не се бях подготвила теоретично и опитах каквото ми дойде на ум. Държах ги в хладилник, във влажна хартийка, но не си спомням колко време. След това във водичка стайна температура за два дни, след което ги поставих в онези кръгченца, които набъбват във вода - Boller tabs (това имах под ръка) и в мини парниче у дома на прозореца. След вторите листенца посадих в саксийки. От 3 години са  навън в земята без грижи освен лятно поливане. Здрави и жизнени - от 4 семенца, 3 бебета. По-късно ще ги снимам.

post-151-0-40432600-1455791529_thumb.jpg

Михаил Караянчев, Sid и alys харесват това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Садихме семенца със съпруга ми, след стратификация, но аз посадих на 1 см. дълбочина по предписание, а той на милиметри, та някои  изскачаха и на повърхността при поливане. Неговият вариант се оказа с по-висока кълняемост. Не сме обеззаразявали, но източникът е проверен.
Освен това едни и същи семена, третирани еднакво, половината засяхме в съответния субстрат със стимулатор за вкореняване, другата половина в таблетките от горната снимка (100% Coco). Пиша голяма червена точка на таблетките.
Трудните видове ще сея вече само в тях. ...ако има от къде да се снабдявам.  :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Такива шайби (не точно кокос, но то само в кокос леко притеснително, от къде ще дойдат веществата) преди години купувахме на едро от EBay, идваше цена под 40 ст/брой, ако правилно помня.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В чешко миналата седмица, на "Romberg" кокосовите бяха 8 лв. 50 бр., това към 16 ст. ли излиза.
Факт - в тях излезнаха растенията, а в субстрата не бяха мръднали, докато тръгнах - смърч и ягодово дърво опитахме по този начин.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Кокосови таблетки взех от Стерадо - 50 бр. / 14 лв. Има и кокосови (разградими) саксийки 84 бр./12 лв. Също предлага кокосови стърготини на блокче, което след добавяне на вода става 9 литра.

 

предлага и малки парници по 10 лв. за 18  семенца, заедно със шайби:

 1353753118.jpg

Антоанета хареса това

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мда, сега проверих, цената е била 25 ст/бр при 1000 поръчани, но са торфени, а не кокосови. В тях разсада домат си става 25 см без проблеми. По онова време единствено в големите строителни хипермаркети имаше такива шайби, бяха на Вилморин, по 1 лв бройката, така определено си заслужаваше вноса...

 

Кокосовите и тогава бяха по-евтини, и сега гледам ще дойдат под 15 ст на едро. Остава въпросът за веществата - колко време може да кара нещо само в тая шайба, без друго.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От тези парничета вземах в началото, че са по-евтини, но за широколистни дръвчета ми идват ниски. Сега вземам едни немски, плътни пластмасови, доста по-високи.
За Морингата се наложи да импровизирам - рязах шишета от минерална вода и всяко в отделно похлупаче - голямо дундуркане, но тя доста избуява, а не беше готова за изваждане.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

...

 

Кокосовите и тогава бяха по-евтини, и сега гледам ще дойдат под 15 ст на едро. Остава въпросът за веществата - колко време може да кара нещо само в тая шайба, без друго.

Аз ще разбера по трудния начин - проба, грешка... Като поокрепнат (ако доживеят), ще ги засадя в подходяща пръст, за сега само един от смърчовете загина на първо листенце, а в субстрата още нищо не е поникнало от двамата участници в експеримента. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Как планираш да опазиш морингата в умерения ни климат?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Планираме в бъдещата къща висока и голяма зимна градина, а до тогава - в стаята. Тя мисля търпи подрязване.
В друг форум четох собственици на папагали си я гледат у дома от години, папагалите си я пасат редовно и не боледуват.  
Дано оцелее де! Ако оживеят повече, ще раздавам.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!


Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.


Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.