Самодостатъчност или параноидно личностно разтройство?

[Варела 756]

Попаднах на нещо като процесна карта, която съм си запазил по папките на компа.. искам да си сверя часовника и ще я публикувам тук.. надявам се смело да се включите със своята гледна точка..

@Бай Ли Шъсей, @Боби Димитров, @Славянски, @alys, @Евелина, @Димо 33 вас направо си ви питам какво мислите?

Но нека аз да се изходя наивистично-опортюнистично-хипарски първо..  

За мен лилавата зона е в пъти пресилена и почти изцяло излишна и продиктувана от хАмериканския модел с пушка закачена зад гърба в пикапа.. Мисля, че смело може да се затрие всичко в лилаво и да си свиркаме и да цъфтим, нали?

 

Прикачам го и в пдф, че в жпег-а най-ситния шрифт е нечетим self-reliance-matrix-v1.0.pdf
 

 

[Котарак без чизми 23]

Накратко - от тази матрица излиза че човек трябва да е специалист по всичко. Отлична илюстрация защо self-reliance e една недостижима мечта и в практиката, освен ако човек не е някакво подобие на Беър Грилс, self-reliance-a губи пред живота в група. Сигурно и затова в "излишната" лилава зона на Health е отредено най-малкото по диаметър кръгче и е забито в периферията, без никаква връзка с другите дейности. Иначе, ако заеме необходимото му по значение място, ще лъсне че за добрият живот трябва добро общество.

[Варела 756]

преди 9 минути, Котарак без чизми написа:

Сигурно и затова в "излишната" лилава зона на Health е отредено най-малкото по диаметър кръгче и е забито в периферията, без никаква връзка с другите дейности.

Всъщност онази розова точица, която си видял е част от 72 часовата "торба" за оцеляване.. демек лекарства от първа необходимост..

Инак здравето за мен по-подразбиране е правилната комбинация от храна + подслон + енергия + вода, като под "правилната" разбирам работещата добре комбинация от четирите елемента в собствения контекст.. и всъщност това е само физиологичната част на здравето.. психическото здраве във всички случаи изисква съжителство и взаимодействия в общество, дори и в собственото семейство..

 

преди 17 минути, Котарак без чизми написа:

Накратко - от тази матрица излиза че човек трябва да е специалист по всичко.

Ако се върнем пак на лилавото единствено там има "съобществена сигурност" с два подбалона "познавай съседа си" и "квартална стража", което всъщност показва, колко е сбъркан модела и, че всъщност показва затваране и изключване от красотата и многообразието на заобикалящия ни свят..

Точно това ми е целта и с тази тема.. да провокирам дискусия.. Благодаря @Котарак без чизми

[Славянски 637]

преди 46 минути, Котарак без чизми написа:

Отлична илюстрация защо self-reliance e една недостижима мечта и в практиката, освен ако човек не е някакво подобие на Беър Грилс, self-reliance-a губи пред живота в група. ... ще лъсне че за добрият живот трябва добро общество.

Когато има общество добре организирано и здраво, то и аз мисля, че то е много по-силно като цяло от отделните единици. И няма как ефективността да не е по-висока. По същия начин и сам човек е едно, а семейство е съвсем друга категория. И пак имаме групи семейства, родове и общности, които могат да бъдат още по-силни и самодостатъчни.

Според мен търсенето на self-reliance е продиктувано най-вече от недъзите на консуматорското общество и нарушените социални връзки. Също от осъзнаването от много хора, че системата е прогнила и не е добре човек да обвързва изцяло оцеляването си и благополучието си с нещо, което може да го повлече надолу. Т.е. ако обществото в един момент носи повече негативи отколкото позитиви, то човек или група от хора може да търси да се отдели или да гради нещо ново и по-добро или трайно. Но при всички положения идеята да си произвеждаш и правиш всичко носи голямо бреме. Вече ако то се раздели на много хора, тогава е друго и нещата могат да се случват по-бързо, и да има повече стабилност.

Как обаче да има единство и добри отношения, така че това да трае? Щото да избягаш и хванеш хората е в някаква степен по-лесно. С хора се работи трудно и се искат жертви.

Все пак аз мисля, че стремежът към усвояване на умения и възраждане на локалната икономика и живота на местно ниво е добър, защото хората заедно са по-силни, като сноп пръчки. Разделените или отдалечени пръчки се чупят лесно под натиск. Но и общество от силни и по-независими индивиди е за предпочитане пред такова от хора изцяло зависими, бедни, неориентирани или поробени.

[Котарак без чизми 23]

Според мен схемата се концентрира само върху базови (дори не всички базови) човешки потребности и търпи огромна критика заради липсата на връзките между индивида и обществото. Но дори на това базово ниво не мисля, че лилавото е излишно, макар че е представено опростено и изкривено. Липса на лилав сектор значи да приемем, че в природата и човешките отношения агресия не съществува.

[Варела 756]

преди 3 минути, Котарак без чизми написа:

Липса на лилав сектор значи да приемем, че в природата агресия не съществува.

Ами точно натам водя  .. но нека да дефинираме агресията все пак: 

За агресия в психологията се приема всяка форма на поведение насочена към друго същество с цел умишлено да го нарани следователно тя е целенасочено и деструктивно поведение. Независимо дали ще се увенчае с успех дадено намерение, ако има зла умисъл то се приема за агресия. В различните общества се правят опити за ограничаване на агресията, защото в глобален мащаб тя се приема за опасен социален феномен. Агресията може да бъде насочена както към другите, така и към себе си. Може и да е социално формирано качество на личността или да е свързана с генотипа. Във всички случаи обаче без целенасоченост не може да се говори за агресия.

Видове. Съществуват два типа агресия:

• Физическа
• Вербална

От своя страна физическата се разграничава на пряка и косвена. Вербалната също се разграничава на пряка (псувни, заплахи), косвена (интриги, сплетни, клюки, доноси, компромати). Агресията може да бъде непосредствена и опосредствана в зависимост от някои характеристики на ситуацията.

Агресията може да бъде: 

• Провокирана от страх
• В резултат на раздразнение
• В защита на притежанията (ето го лилавкото )
• Свързана с пола
• Междуполова
• В резултат на конкуренция
• Родителска/учителска
• В следствие на неблагоприятни събития
• Като себедоказване – вид самоподкрепление, източник на гордост

 

Модели за обяснение на агресията. Съществуват 4 основни модела, считани за еднакво надеждни при анализа на феномена.

1. Биологичен (психоаналитичен). Концептуализира се от Зигмунд Фройд. Агресията е атрибутивен (иманентен – вътрешно присъщ) феномен на човешката екзистенция. Тя се проявява в два основни аспекта:

• В сексуалното поведение;
• Самостоятелно под формата на автоагресия.

Агресията е вродена. Човек е така устроен, че непрекъснато да руши и саморазрушава. Под действието на двете групи основни инстинкти поетично назовани с имената на древногръцките богове Ерос и Танатос. Щом агресията е вродена тя е неуправляема. Свръх-Азът е онзи, който може да я контролира, но невинаги и не изцяло => човекът е осъден да бъде агресивен.

2. Етологичен (етология – наука за животните). Създаден е от австрийски учен етолог Конрад Лоренц (книга – Соломоновият пръстен). В поведението на животните има елементи на агресивност, но те са свързани с инстинкта за съхранение. По аналогия и у човека агресията е вродена, но за разлика от човека животното „знае” кога да спре. Няма по-агресивно същество от човека, защото единствен той наранява себеподобните си без да има защо. Не е обидно за човека да го наречеш животно, обидно е за животното да го наречеш човек.

3. Мотивационен (психологичен). Създаден е от двама социални психолози Дж. Долард и Х.Милър и се олицетворява от хипотезата „фрустрация (пречка по пътя на целта) – агресия”. Агресията е в следствие на фрустрацията, тоест ефект от прекратяването на някакво целенасочено действие. Всяка фрустрация води до агресия => агресията не е вродена, а психологическа. Прекъсването на действието поражда недоволство, което отключва агресивния акт. 

В последствие хипотезата се променя: Не всяка фрустрация води до агресия, защото между фрустрацията и агресията има междинно звено, от което зависи изхода на ситуацията). Междинното звено е гневът. Само от контролът зависи дали ще му се отдадем или не. 

4. Инструментален. Агресията е нито вродена, нито психологическа (психическа). Тя просто се научава както всяко друго поведение. Всеки човек има различен потенциал да научи определени форми на агресия. Той зависи от хормоналните и физически характеристики. Особеностите на темперамента и най-вече от посоката на ценностните ориентации. В социалното пространство съществуват няколко типа въздействия с особено значение за научаване на агресивни модели, като могат да се разглеждат поне в 3 посоки:

• Влияние в семейството. Доказано е, че дете, което е малтретирано в своето семейство от родителите си по-късно, създавайки свое семейство е много по-склонно по същия начин да малтретира собствените си деца.
• Субкултурни (култура в културата – малки групи - секти) влияния.
• Влияние на масмедийното пространство.

[Варела 756]

преди 26 минути, Славянски написа:

Според мен търсенето на self-reliance е продиктувано най-вече от недъзите на консуматорското общество и нарушените социални връзки. Също от осъзнаването от много хора, че системата е прогнила и не е добре човек да обвързва изцяло оцеляването си и благополучието си с нещо, което може да го повлече надолу. Т.е. ако обществото в един момент носи повече негативи отколкото позитиви, то човек или група от хора може да търси да се отдели или да гради нещо ново и по-добро или трайно. Но при всички положения идеята да си произвеждаш и правиш всичко носи голямо бреме. Вече ако то се раздели на много хора, тогава е друго и нещата могат да се случват по-бързо, и да има повече стабилност.

Именно! ..но пак имаме противоречие! .. хем много хора осъзнават, че системата е прогнила, хем, "беж лиске да бягаме" и да се спасяваме поединично..

А в романтично погубения ми мозък, някак все се надявам, че всеки има нужда от всеки.. както и в природата има нужда от всичко.. включително и от плужеците { които засега при мен са в перманентен геноцид  }.. но да не се отдалечавам от това което исках да кажа - ако имаме що годе добре работещо местно (че, локално ич ми не уйдисва) общество, генериращо излишъци, споделящо и най-важното необвързано с дългове, лилавото е абсолютно излишно.. и според мен в такова общество всички гореизброени модели на агресия могат да бъдат парирани без нужда от реактивна агресия..

[Боби Димитров 2588]

Убуу ма тагна, ма требАло и да подчертаеш въпроса, ако да имаше такъф де? Че не го мернах

С написаното от Славян съм в голяма степен съгласен. Бих искал да добавя и друго. Self sufficiency / self reliance според мен има семантичен аспект, който води до неразбирателство.

Не съм сигурен, че в първите употреби на този термин се е имало предвид човек / индивид да бъде способен да живее и просперира сам по себе си... или е било по-скоро в посока да не разчита до толкова голяма степен на външни системи и процеси. В някакъв момент този термин го вземат и тнар preppers, препърите, които в крайния си вариант са ония маняци с бункерите на 3 метра под земята, пълни с оръжие и сухари. От там и почва да се измества в посока оцеляване, което е съвсем друго нещо.

Има голяма разлика между това да се озовеш в ситуация, в която трябва да оцелееш известно време докато дойде помощ или докато "се намериш" и това да водиш добър живот.

Затова и има разни стати и клипове, в които се казва, примерно, как да си обзаведеш бункера, че да си self sufficient за 3 месеца. Това е оцеляване, а не проспериране. Един вид, чакаш 3 месеца да отмине бурята.

Надолу ще продължа само след уговорката, че ако падне бомбата (= това значи да настане катаклизъм от ниво, което да доведе до разпадане на държави, общества, управление, инфраструктура и тн), то е ясно, че всички ще омрем. Някои не веднага, ще се мъчат някой и друг месец докато им свърши сухара или бъдат убити от мародери (а може и изядени) или се отровят от водата и тн. Единици ще са тези, които, по една или друга причина, се озоват в общност, която е на стратегическа позиция, лесна за отбрана, подсигурена с провизии, пълна с хора с опитности, нужни за създаване на живота наново. Като примерно амишите или някой кибуц. И, разбира се, всички "диви" племена по света.

Прочее този сценарий е чудесно и увлекателно описан в Lucifer's Hammer, която книга, освен, че е от двама любими мои автори фантасти, има и доста сериозен поглед върху социалната страна на катаклизъмот. Насърчавам всеки с дори граничен интерес по темата да я прочете. Между другото, след като преди години прочетох тази творба, сложих няколко важни книги в троен ziplock, в кутия с уплътнение, с пакетчета против влага и молци. Ей тъй, за всеки случай - защо, ще разберете от романа

Така че за момента се абстрахираме от този сценарий. За мен лично терминът self sufficiency означава това подчертаното най-горе. Преводът самодостатъчен не ми е достатъчен. Но не съм измислил по-добър, преди исках "независимост", но е грешно, защото е в обратната посока. Устойчивост ми харесва, в смисълът на държеливост, а не в смисъл поддържане на мизерията на едно и също ниво.

Като пример за това виждам например животът на Дейвид и Сю в Мелиодора и няколкото семейства, с които живеят в съдружие / съзвучие / кооперативно. Утопичен пример имаше с имагинерното с. Делфиново в "България, тази вечна ерес". Идеята е обществото, групата, да е като "умна амеба", както го описват. Която е отделена от околния свят, но не със щит, а със мембрана - с други думи селективно пропуска в двете посоки което прецени за нужно.

В книгата Retrosuburbia има една графика, която Варела наскоро пусна начерната и преведена. Там, дори "крайно пермакултурния" вариант е реално подобрена версия на нормалния живот (25% от времето е нормална работа за пари). С други думи, тезата на автора е, че няма нужда от някакви радикални промени в социалната структура, а по-скоро групова лека смяна на гледната точка на индивида, която да катализира един по-устойчив живот - не само за индивида, а и за общността.

Реално много преди да излезе тази книга и да я прочета, тази цел сме си поставили и ние като семейство и в тази посока работим с нашата група на село, колкото и да е бавно и трудно. Надеждата ми не е толкова за нас, колкото за децата... и техните деца. Но стъпките са безброй, от елементарни неща като да можем да разчитаме едни на други. За мен това да имаш сигурността да разчиташ на други хора е важна стъпка към устойчивостта.

[Варела 756]

@Боби Димитров  Въпросът ми беше: Мисля, че смело може да се затрие всичко в лилаво и да си свиркаме и да цъфтим, нали?

И честно казано самодостатъчен, също като self-sufficient ми е точно толкова асоциативно със бункери, пушки и сухари..

 { и тук отварям скоба за следващия коментар }

.. а слушайки и четейки чич'Дейв ХоумГрин идеята никога не е била и няма да бъде капсуловане и изключване, напротив - някак си чрез научно обоснована дълбока хипария ДОКАЗВА, че формулата е разнообразие, въображение, включване и споделяне!

Та понеже се познаваме вече почти от 5 години, с някои повече виртуално с други повече реално ще си позволя да ви занимавам с моите идеалистични наивно-анархо-утопични халюцинации 

[Котарак без чизми 23]

Формулата е такава, но след задоволяване на базовите потребности от графиката. Нямам честта да познавам чич Дейв - ще ми е интересно да разгледам линк към него - но май няма смисъл да търсим под вола теле, тази графика е за други, по-битови неща. И за да е по-интересно, да повдигнем крайчеца на завесата - хората са различни и на някои дори доста интересните изводи на Дейв ХоумГрин не са им достатъчни и вдигат летвата още по-нагоре. Кой знае как изглежда диаграмата при тях

[Варела 756]

@Котарак без чизми  беше игра на думи Дейвид Холмгрен е чич'Дейв Хоум(къща)Грин(усмивка), че е все усмихнат па и голям домошар.. книгата е цитирана и от Боби в неговия коментар.. сайта е retrosuburbia.com има доста неща като ресурси..