Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Славянски

Произвеждане на разсад от плодни храсти и дръвчета

Recommended Posts

Славянски

В последните години експериментирам с резници и семена от различни храсти и дръвчета. Садих и директно в земята, и в пликове и саксии. И по-добър успех имам в контейнери с обогатена почва, които поставям на защитено място. Най-голям проблем ми е било буренясването на терена изпод тях с къпини и коприва и орехи и ненавременното поливане, но пък тези в земята ми ги ровиха диви свине, тъпкаха и ги пасаха сърни и овце, и суша и бедна почва като цяло ги обрекоха на незначителен прираст. Имам тригодишни гледичии на двора директно в земята, не повече от 40 см високи; имам и такива в пликове по метър и нещо (отдавна вкоренени в пръстта под пликовете). Това са дръвчета, но примерът е показателен.

Освен торопочвената смес, поливките, плевенето и слънчевата светлина, забелязвам, че роля играе и размера на контейнера. Примерно, вирджинка в двулитров плик с компост и тор от калифорнийски червеи направи 60-70 прираст на първа година, докато от същото семе в половинлитрови кофички останаха по една педя. 30-40 на втора година, тези които не успях да разсадя своевременно. Или пък в плик с по-бедна, глинеста почва е не повече от 30-40 см

Днес разсаждах едни степни вишни, сяти миналата зима. В контейнери 1,5 литра, но имаше и няколко в кофичките от половин литър. Иска ли споменаване, че тези в по-големите контейнери станаха в пъти по-едри растения при равни други условия? Дълбочината е приблизително еднаква (14 см), но обемът дава разлика. Задържат и повече влага. Специално тези директно в земята не съм пробвал. Но като вадих растенията ми направи впечатление, че тези в кофичките имаха много дълги и тесни корени, увити по дъното, може би поне педя дълги, и видим доминиращ централен корен, докато тези в големите контейнери имаха по-къси корени, неподаващи се от дъното и добре разпределени в пространството, без забележим централен корен. И съответната разлика в растежа в два и повече пъти.

Реших за проба да ги прехвърля в различни по големина и дълбочина контейнери и да сравня растежа на втората година. Малките в 1,5, 2 и 3 литра саксии, също и в пликове два литра, 25 см дълбоки. Големите някои в два литра, други в три литра саксии, някои в пет литров дълбок плик, а някои си оставих в оригиналните 1,5 литра. Интересно ми е при съизмерими растения след първата година, дали разликата в дълбочина и обем на контейнерите ще даде и съществена разлика в растежа, при еднаква почва и място, където са разположени? Предстои да видим. Аз лично очаквам тези в по-големите саксии да се представят по-добре, а евентуално биха могли да изкарат там и по-дълго време преди да им стане тясно.

Също дали е по-добре да ги слагам в земята сега, или да ги гледам при контролирани условия още година и да ги посадя на окончателно място по-добре развити?

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Антоанета
На 4.02.2021 г. at 4:21, Славянски написа:

...
Също дали е по-добре да ги слагам в земята сега, или да ги гледам при контролирани условия още година и да ги посадя на окончателно място по-добре развити?

Зависи от растенията - от техните изисквания, примерно една гигантска секвоя е неубиваеме след третата година, но до тогава не е студоустойчива. Едно е да садим бадем, а друго е бъз. 
Аз доста ги глезя - свидни са ми, а и в момента мога да си го позволя, но знам от хора с опит, че растението е добре да се постави при трудни условия след като се захване.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Някои проблеми при отглеждане на разсад от семена на закрито и решенията:

https://www.saferbrand.com/articles/seedling-problems-id-and-fix-10-common-problems-for-indoor-seedlings#one

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Четох в чата, че охлювите са нанесли поражения на боярките на @Евелина. Жалко! В тая фаза са много уязвими растенията и ако ги гризнат под котиледоните - най-често нямат бъдеще. Пазете ги! Требе си дундуркане :) Особено при ограничени бройки.

При мен още няма покълнала семка от Понтийски глог, но пък ми никват кайсии, бадемчета, а райски ябълки семенаци имам от зимата. А мишките колко новопоникнали хеномелеси съсипаха, не е истина!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Младите растения са уязвими, няма какво да се лъжем - както новородените малки на една зайка или котка, или новоизлюпени пиленца. Малко им трябва да се гътнат, ако условията се влошат. Не са толкова силни и големи, че да издържат на повече студ, или повече влага, или суша, или на вредители. Запасите и силите им са малки. И това трябва да се има предвид, когато човек се захване да прави разсад. Буквално трябва да ги гледа като малки деца, да ги наблюдава, но трябва и да разбира.

Някои видове са по-корави и лесни, търпящи проба и грешка, други бързо заминават. Пробвал съм от семе да подкарам разсад от различни видове дървета. Примерно, една година отбрах семе от рожково дърво (Ceratonia siliqua) след като се впечатлих от вкусовите качества на шушулките му. Ами никнаха добре, обаче имаше дъждове пролетта и от многото влага в саксийките на всички без едно растение им загниха корените и дотам. Средиземноморско растение, свикнало на месеци без дъжд. А последното го изскубна и изяде овца... По подобен начин изгубих и семенаци от брекина и махалебка. Влагата им дойде в повече, направиха малък прираст и клюмнаха.

На другия полюс са примерно джанки, които държат и на влага, и на суша. Непретенциозни растения, нищо чудно, че се срещат под път и над път.

Ако човек сее семената в пластмасова саксия или плик, което е недишаща материя, мисля, че рискът за загниване на корените е по-голям отколкото в земята. Поне в моя случай. Просто много видове имат нужда от въздух и добре дренирана почва (примерно торът задържа много влага). Разбира се, ако почвата в градината ми е тежка, глинеста и често се заблатява, и това крие своите проблеми, но специално при мен семенаци сяти в земята рядко са загивали. Пробвал съм със семки от ябълки и круши, вече покълнали, да ги сея в доста влажна пръст през март, и това не беше добра идея. Много въобще не се показаха.

Но в общи линии след като направи първите няколко листа и дръпне през първия сезон, младата фиданка (вече през лятото) е по-малко уязвима от влага (обичайно тя намалява до юли-август) и повече от засушаване - особено в контейнери с по-малък обем. Влаголюбиви видове като асимина трилоба бързо могат да дадат фира, ако ги забравиш без поливка в летния сезон. Говоря за първата година, и донякъде за втората. Въобще балансът е тънък. Защото и твърде влажен субстрат може да дойде в повече на млада фиданка, почнат ли продължителни валежи дни наред. Другата заплаха, която не трябва да се подценява, са плужеци и охлюви, които буквално могат да унищожат новопоникнали растения за минути или да ги върнат образно казано в първи клас. И обикновено вършат подмолното си дело забулени от тъмнината и спокойствието на нощта. Та аз гледам късно вечер да наминавам млади разсади и да събирам охлюви, малки и големи. Някои хващам на местопрестъплението.

За мен специално най-голямото предизвикателство след като се установят и дръпнат растенията е било изкарването на първата зима. Дали няма да измръзнат, още недостигнали оптимална студоустойчивост, или пък дали няма влагата през края на зимата и пролетта да им дойде твърде много и да ги "удави". Или пък късни мразове и залъгващи топли периоди през февруари и март да форсират ранно развитие, след което мразът да ги погуби. Дори студоустойчиви растения като камчатски боровинки и японски дюли са ми загивали от такива студове съчетани с по-ранно разбуждане. Особено ако са били в контейнери, които по-бързо се затоплят и растенията по-рано напускат зимния си покой.

За различните видове трябва да се пробва доколко ще устискат навън зимата. Има значение и доколко са надебелели стъблата и е узряла дървесината. Зелени върхове ще измръзнат в повечето случаи. Ако човек има място в оранжерия или неотопляемо помещение, мазе или стая, то той може да внесе растенията в най-студеното време от декември до март. Да ги пази от изсъхване и гризачи, въпреки че аз повече се плаша от преполиване зимата. Колко случаи съм имал на растения, изкарали успешно зимните месеци, които като изкарам навън през април и като хване дъждовно време - коренчетата изгниват и дотам. Ако бяха две или три годишни, сигурно щеше да е друго, но с едногодишни е така. Пак да дам асимината за пример - от нея съм изгубил повече мъници от изгниване на корените след зимата отколкото от измръзване на стъблото. Затова планирам занапред да разрохквам почвата в контейнера до около 4-5 см дълбочина, така че има повече въздух и да намаля риска от изгниване. Райските ябълки от семка също гният по подобен начин и трябва да се внимава. Ако човек има оранжерия или навес южно изложение, това би било добро място за държане на тези по-уязвими видове в раннопролетния сезон. Особено пък ако са единични бройки.

Въобще съкрушаващо е да видиш как растенийце, за което си се грижил година или две, отива в небитието. Най-често защото не си предвидил това или онова. И животът е прекъснат рано, възможността да порасне, да дава плод и да радва дали теб, дали другиго - е безвъзвратно изгубена.

Същевременно колкото повече заяква и нараства едно дръвче или храст, толкова повече ще държи и на студ, и на влага или наводнения, и на жега; по-лесно ще се и пресажда, ако разбира се корените се запазят максимално. Въобще има си чалъм и наука и човек трябва да взема поука и да помни и грешките, и успехите си. Пък природата дава и много семена и втори и трети шансове, обикновено...

  • Мерси 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Има една приказка, че "глупавият се учи от собствените си грешки". Надявам се да поумнея достатъчно, защото нямам време да ги направя всички, но опитът ми с разсади е в голяма под знака на тази максима. Всяка грешка е нова и уникална :)

Ето, въпросните паупаута (Asimina triloba), с тях се хванах да сея семена вече три-четири години, необичайно растение, семки трудно се намират, има чалъм за съхранение и покълнване и прочие. И човек влиза с най-добри намерения и надежди. Но сега няма да задълбавам в грешките, които допуснах с тях, а да обърна внимание на един проблем, който последните два случая изявиха.

Едно от нещата, което рано или късно човек трябва да почне да прави, ако е решил да сее (многогодишни, че и едногодишни) разсади (или пък дори семена на място), е да етикира. Етикирането, ако е точно и добре направено, може да спести много бъдещи недоразумения и глупави проблеми. Защото помнете, че се забравя - с времето се забравя кое къде, кога и как си посял и човек се обърква. Затова не подценявайте необходимостта от етикети или табелки четливи, трайни, недвусмислени и добре поставени. Особено ако ви е грижа за видове, сортове, произход и прочие. Но да се върна към въпросните асимини.

Миналата година посях семена, които лично отбирах от плодове дадени ми от познат. Групирах семената по признаци, съхранявах зимата и пролетта посях в дълбоки пликове 2, 3 или 5 литра, като в големите слагах обикновено по две семена (те стават с елипсовидно сечение, т.е. за две има място). Края на есента прибирах повечето мъници вътре за по-сигурно презимуване, а като премина студеният март почнах да ги изкарвам обратно на двора. Етикетите ми бяха на дървени летвички от сорта на 4 на 30 мм на 10-15 см дълги, някои и по-тесни, но в тия граници. Надписвах ги с перманентен маркер, но ставаха не съвсем четливи след година, да не говорим за две.

Миналата година реших да пробвам с меки моливи 8B и 6B. Ами и тези не се оказаха достатъчно трайни и четими - налагаше се да се преправят напролет. Та тази пролет надписвах наново това, което не се четеше добре, особено паупаутата, които бяха различни сортове и групи. През годините имената и надписите варираха, тъй че можех да кажа кое от коя година е, дори размерът да е сходен. Но като надписът е трудно четим, върви се сещай за година и други асоциации - просто се губи време в чудене и не само.

Отделно някои растения не поникват въобще или загиват през тая първа година, а етикетът им стои. И се чудиш сега там имаше ли нещо, нямаше ли? "Имаше ли Гюро глава, нямаше ли?" Понеже и торопочвената смес все не стига, та гледам да няма празно. Ако нещо го няма или е изгнило, слагам нещо друго или прехвърлям пръстта другаде. Прочее, мишки края на ноември/началото на декември ми бяха опасли щайга с паупаута почти до нивото на пръстта, и аз чаках с нетърпение дали нещо ще покара. Щото не бяха съвсем миниатюрни.

В конкретния случай имах двоен плик, в който едното растение го нямаше и бях решил да сложа нова семка. Табелката беше достатъчно голяма и реших да вместя в долния край със стрелка наляво новобранеца, а горе със стрелка надясно едногодишното дръвче. Пусти табелки и те все не стигат в тоя сезон - за домати ли, за кое по-напред!? И онзи ден преглеждам растенията и виждам, че в тоя плик са миналогодишни, едното там, другото от същия тип никакво го няма... Разрових и попаднах надълбоко на семка, покълнала, счупих кълна. Кофти.

После се вгледах в табелката - ами на стрелките не бях им обърнал внимание, а надписът за второто растение/семе беше отишъл почти под нивото на почвата и не се виждаше. Сиреч, счетох, че имам двугодишни, едното липсващо или непокарало, и разрових. И то не с очакване да намеря новопокълнала семка, а старо стебло. Т.е. съвсем различно внимание и тип опипване и нищо чудно, че мъникът пострада и дали ще покара наново - едва ли.

От невнимание и прибързване спасение няма. Но все пак можеше да си улесня живота и да сложа втора табелка. Тогава нямаше опасност да направя същата грешка, преглеждайки етикетите по диагонал.

Но, нали, има и една друга максима - "повторението е майка на знанието" :) Днес чоплих пак пликовете, щото някои очевидно бяха с изгнили корени и нямаше да покарат. Премахнах няколко растенийца и освободих място за пекани. Човек като няма място и дори да му загине нещо, бързо с облекчение намира заместник , който си е търсил мястото :) Зло за добро. Та пак паупау, двоен плик, само едно растение вътре. Етикетите от миналата година, т.е. второто растение трябва да е много малко, заринато или загинало. Табелките коригирани с пресен маркер, демек потвърдени, две на брой. Разрових... Нищо? По-дълбоко. Видях бяло коренче, излезе семка без коренче. Същата работа! Очаквам миналогодишно растение и търся като за него, а то тазгодишен семенак! Пак пречупен твърде рано (или твърде късно), пак с минимален шанс за оцеляване... Но и рецидив. И то не, че не бях внимателен, но стъпвам на написаното на етикета, което гласеше на практика - "сято миналата година". После етикетът е потвърден, т.е. имало е растение... Но дали?

Всъщност, ако етикетът е верен и е имало растение, то няма как да е поникнало сега от нова семка. Единственият вариант е да е имало непокълнала семка от предната зима, неизгнила. Която е тръгнала на втората година и която аз съм счел за читава и съм оставил... Със стария надпис. Бам!

Добрата новина беше, че това паупау е покарало на втората година! Лошата, че го съсипах :( Всъщност ако бях сложил надпис "21" или "ново" или "семка", и тая простотия щях да предотвратя. Но си заложих капана и сам паднах в него!

Простете многословието, но ето какво се получава поради непълни, неистинни или подвеждащи етикети. Срещаш това, което не очакваш, съсипваш онова, което уж го няма или не е там. Затова при нещо необичайно ще обръщам внимание при етикирането. Не е лошо да се пише година. Ако на едното пишеше "2020", а на другото "2021", тази драма нямаше да се случи. Гаранция. Или ако бях имал достатъчно контейнери да сложа всичко без да се налага да претърсвам и re-use-вам.

Затова улеснявайте си работата, не си залагайте капани и чуденки за в бъдеще. Добре написаните и точни етикети спасяват време и животи.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

Аз мисля, че умният човек е умен защото се учи от грешките си, а глупавият остава глупав защото не го прави. От личен опит съм установил че има полза човек да обръща внимание и на мнението на профана, а не да го подминава с насмешка защото е глупаво и непрофесионално. Понякога такова мнение е поглед от друг ъгъл на проблема и дава или провокира верни решения. Затова си позволявам да ти предложа нещо което ми хрумна докато четох за твоите семена. Определяш си на двора място за сеене, разделяш го с колчета на участъци метър на метър и ги номерираш. Взимаш парче електрозаварена мрежа с растер 10/10 см, поставяш я върху участъка и садиш(трасираш) семената като в същото време поставяш картончета с надписи на семената и правиш снимка на участъка. После класифицираш снимките по месеци и години в компютърни файлове и не ти пука за хартийките с надписи и с какво са написани. След като поникне някое семенце мериш с ролетка хоризонтално и вертикално растояние(координати) от колчетата и по снимката виждаш на кое квадратче какво е поникнало. 
Е..си колко сложно стана, но пък от друга страна един мъж трябва да знае къде хвърля семето си, иначе може да се получават неприятни усложнения :)

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Астрала

Реших да засадя няколко ябълкови семена, от чисто любопитство дали ще се случи нещо. При мен се развиват малко по-бавно, но самата процедура е по-добре да се направи през пролетта. Методът работи.

Няколко снимки.

IMG_20220117_120638.jpg

IMG_20220117_120644.jpg

IMG_20220117_120651.jpg

IMG_20220117_123544.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване