Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Recommended Posts

Славянски

Гледам, че за шест години крушите са тема обсъждана, та обсъждана! Та рекох да я пусна, барем някой се престраши да обели дума. Крушите ги имаме за даденост, а ако не бяхме никога опитвали, сигурно щяхме да се впечатлим като от екзотичен плод.

Сортове има всякакви - аз самият отглеждам няколко - но ми харесва дългият сезон на крушите и възможността за трайно съхранение на плодове от някои от тях. Присаждал съм на диви круши и става добре, макар и по разсадниците по-често да ползват дюлеви подложки за по-умерен растеж (на дива круша стават по-големи дървета), ала някои сортове са несъвместими с дюлята. Но пък крушовото дърво може да живее стотици години, много повече от човека.

Попаднах на един мъж, който въди страшно много сортове круши, и даже продава калеми (комуто е интересно), а предполагам ще може да идентифицираме и незнайните или ненаименовани сортове в градините си. Като остане време бих се поровил:

https://m.facebook.com/groups/229173711085054/permalink/674750953193992/

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

На никой май не му е до круши в момента. Моят съсед казва, че крушата е глупаво дърво, защото задържа всичките плодове които е вързало, дори и "учената" му, която е взел от разсадник на БАН преди много време. Аз наследих 6 крушови дървета две попски и четири диви. Последните раждат много плодове: дребни, закръглени, твърди, стипчиви, не много сладки но ароматни. Могат да се ядат, след като угният малко, особено когато е бедна годината. Мисля да махна поне две от тях, че са близо до къщата, а есента под тях са носи миризма на джибри и шум от летящи твари: оси, стършели, мухи... Иначе на пролет са красиви като цъфнат, дърветата са големи колкото ореховите. Попските са също стари и красиво разклонени, но не толкова големи дървета. Тази зима орязах едната, скъсих я до шестия метър, за да ражда повече на ниски клони. Вкусът им не е нещо особено, но издържат цяла зима и се отчитат всяка година. Нашите боледуват, мисля че от струпясване(не съм специалист), но беля кората, която и без това е дебела като кожа. Не знам дали да си кажа, ама мисля да хвърля малко карбамид около дървото тази пролет. В тази връзка си мисля, че може да се направи тема или справочник: "Препарати за растителна защита одобрени от форума". Една година направих вино от попските круши, на мен ми беше малко блудкаво и с много лека миризма на ацетон, която в последствие изчезна, но ме накара да не повторя, въпреки че жената много го хареса. Моят принос за увеличаване на броя на крушите е скромен. Посадих една ранна- "хубава юнска" и една късна- "пас красан", развиват се много бавно, може би не ги храня добре. Имам успех с присаждането на вилямова масловка върху дивачка, боскова масловка върху клон на попската и още една, която не знам каква е. Беше с учебна цел, вече дава плод понякога, но нещо го изяжда зелен, вероятно кон. Ами това е. Аз ще си обирам крушите. Приятен ден.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Миленка®

За крушите е нужно да се подхожда много внимателно при рязане на стари дървета. Пред къщата на дядо ми има огромна круша, която е садена още преди да построи къщата, т. е. преди 1934-та. Тъй като е гигантско дърво и огромните й клони бяха над къщата, постепенно ги орязаха, като оставиха единия клон, който е насочен към градината. През март, когато си ходих, видях, че по дънера вече има Паунска опашка, а тя расте по загинали дървета, което означава, че крушата загива.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Хората правят крушеница, което е вид ферментирала напитка от диви круши. Емил, не знам вашите четири диви дали наистина са диви, или са такива сортове по-дребни кафенеещи отвътре? Личи ли да са присаждани? Принципно, може да се поднови короната и да се облагородят, ако са незадоволителни. Аз сега подновявам постепенно една голяма череша, която е твърде висока за бране, дори и със скеле и голяма стълба. Махнахме единия клон миналата година.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Ето две рецепти за крушеница:

"Това питие е било много популярно сред нашия народ. Приготвя се от добре узрели диви круши. Измити здрави круши се насипват в дървени съдове – качета, в буркани или делви. Заливат се със студена вода, слага се по 150-200 г захар на 10 л вода и торбичка със синап. Покриват се плътно с капак и се оставят да ферментират. След около 20 дни крушите са готови за ядене, а течността, придобила особен аромат и цвят – за пиене.

Сокът на крушеницата се използва и за трайни зеленчукови туршии. На 1 л течност се добавя 30 г сол, възварява се и се излива върху измития, подреден в буркани зеленчук."

И втората (има и претакане):

 Крушеница готвач.бг

Аз лично нито съм пробвал да направя, нито съм опитвал. Миналата година се канех август, но се съсипаха крушите и не успях. Между другото, дядо ми слагаше диви круши в туршия и много ги обичах.

@Миленка® а ти старата круша не можеш ли да я присадиш на ниво дръвче някъде? Да се запази.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

 

Миленка, ето такава я свърших. Избрах снимка с последния клон, за да се види колко съм я орязал, вече и него го няма. Не можах по-малко, гледах да режа с триона колкото мога по-високо. Заинтригува ме с тази опашка. Какво по-точно представлява?

popska krusha.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

Славянски, не знам какъв сорт са, големи около 3 см и покафеняват отвътре като станат за ядене. Аз им викам диви, защото не съм виждал да се продават в магазина. Не се вижда никаде да са присаждани, пак казвам дърветата са огромни, ще ги снимам като ходя следващия път. Крушеницата ще пробвам да я направя. Благодаря.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

То диви има всякакви форми. Най-вероятно са такива. Аз бях брал плодове от млади диви круши (има доста в района, повечето още не цъфтят) и от всяко дърво различен плод, че и някои не бяха готови ноември, други бяха края на август.

Пък и ракията винаги е вариант да не се съсипват плодовете. Аз правих компот също и са много вкусни тези подобни на дивите при мен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 1 час, Emil написа:

Миленка, ето такава я свърших. Избрах снимка с последния клон, за да се види колко съм я орязал, вече и него го няма. Не можах по-малко, гледах да режа с триона колкото мога по-високо. Заинтригува ме с тази опашка. Какво по-точно представлява?

Аз с черешата не рискувах наведнъж. Препоръчват да се махат до 30-40 процента от клоните наведнъж.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Миленка®

@Emil, искрено се надявам твоята круша да оцелее. Ако трябва да бъда точна, преди 10-на години правиха подобно рязане на твоето, не се отрази на крушата. Но в последните години понеже отрязаха още няколко дебели клона, явно това вече й се отрази, обаче пък може и да е съвпадение, просто проблемът да е в това, че е много стара.

А паунската опашка е https://manatarka.org/trametes-versicolor/ Изследванията през последните години показват, че гъбата съдържа вещества, които борят различни тумори, като публикациите са за най-добри резултати при тумори на дебелото черво.

@Славянски, не ми е идвало на ума да взема калем от нея.

Крушен`ца и черешен`ца правеха дядо и маля (родителите на татко) – само плод и вода, без добавяне на захар или каквото и да било. Правеха ги в голяма делва, слагаха я на слънце – сайдери, майдери, ряпа да ядат. По същия начин правих преди няколко години черешен`ца в стъклени трилитрови буркани, колегите даже ми донесоха след това череши, за да направя още няколко дози. :D

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 46 минути, Миленка® написа:

@Emilискрено се надявам твоята круша оцелее. Ако трябва да бъда точна, преди 10-на години правиха подобно рязане на твоето, не се отрази на крушата. Но в последните години понеже отрязаха още няколко дебели клона, явно това вече й се отрази, обаче пък може и да е съвпадение, просто проблемът да е в това, че е много стара.

В много случаи има благотворен ефект рязането. Аз съм ги приложил върху някои изкорубени ябълки и имат доста нов и здрав растеж и не съхнат. Христо Иванов-Ашламинатора беше показал едни круши в неговия имот, които подрязвал сериозно, защото били доста зле и се бяха обновили. Мисля че не бъркам, но беше в един от видео туровете на градината му, които пуснах в темата за "градинари и фермери по света и у нас".

преди 46 минути, Миленка® написа:

 

@Славянски, не ми е идвало на ума да взема калем от нея.

Крушен`ца и черешен`ца правеха дядо и маля (родителите на татко) – само плод и вода, без добавяне на захар или каквото и да било. Правеха ги в голяма делва, слагаха я на слънце – сайдери, майдери, ряпа да ядат. По същия начин правих преди няколко години черешен`ца в стъклени трилитрови буркани, колегите даже ми донесоха след това череши, за да направя още няколко дози. :D

Е, сайдерът е супер напитка. Ако това го надминава?

А я кажи колко време стоят или колко трае? Кое и как консумираш? Колко силно алкохолни стават тези напитки? И без добавена захар и със, каква е разликата като вкус?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

Благодаря за окуражителните думи. Ще оцелее крушата, сигурен съм, круша е това не е к'во да е. И аз се нареждам на опашка да слушам за тези напитки. Сипах си чаша вино, французите го препоръчват на обяд.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Миленка®
преди 9 минути, Emil написа:

...да слушам за тези напитки. Сипах си чаша вино, французите го препоръчват на обяд.

Напитката е леко газирана и не е алкохолна - щом на децата са ни давали да я пием. 

Така, за всеки случай говорих преди малко и с двамата си родители, за да не оплескам рецептата. На въпроса "Колко време стои?" - и двамата отговориха по един и същ начин - "Докато стане". :D "Какво беше съотношението плод вода?" - "Ами както дойде ..." :D 

Слагат се най-отгоре в съда листа от вишни, дюли, лозови листа - пак както дойде. :D

Напитката не е трайна, като стане се пие веднага, помня, че веднъж дваж може да се долее вода, след което плодовете се хвърлят. 

Та да ви е сладко. 

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil
На 22.04.2021 г. at 8:44, Миленка® написа:

През март, когато си ходих, видях, че по дънера вече има Паунска опашка

Това ли е гъбата Паунска (Пуешка) опашка. Намерих я да расте на един орехов дънер, който използвам понякога за пейка. На 10 метра е от крушата, която подрязах през зимата. Не знам дали да се притеснявам от това.1014690757_paunowaopashka.thumb.jpg.789d8f6105915b3cbb546e86f60ade44.jpg

А въпросната круша изглежда добре.481499576_popskakrusha.thumb.jpg.1bf8cfb5146f067d6e5c114719738297.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Миленка®

Има няколко разновидности на паунската опашка. Тази, която се ползва за онколечение е в цветовете на пуяка от черно през мастилено синьо до светлосиво, дори на светлина имаш усещане за отблясъци. Не съм запозната как изглежда в различните й етапи на разтеж. Нашата круша вече е като тъжен спомен за едни други години - останал е един клон, който не се предава и се извисява към небето. Запазиха ми един млад клон, за да мога по съвет на @Славянски да облагородим от нея друга круша и да съхраним сорта.

IMG_20210507_202408.thumb.jpg.85ae35ec8553bf37d42451cf216895e7.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

@Миленка® ние имахме тук една стара круша с един останал клон, обгърната в бръшлян и даже мислехме, че е загинала, защото и без това беше в сянката на голяма ябълка (садени през два метра). Но доста изкорубена. Миналата година обаче цъфтя и задържа плод, в последствие клонът, който беше небалансиран, се отчупи. Но видяхме, че е била изсъхнала преди още да се счупи есента някъде. Не можах да видя сорта. Той и бръшлянът тежи и може би спомогна за края й. Та вие все още имате шанс, докато е жива!

Аз за тукашната не очаквам да е била някакъв необичаен сорт. Мога евентуално някой ден, ако имам сгоден случай, да попитам бившия собственик, който е израснал в имота. Което, разбира се, не ми е пречело да взема калем, за всеки случай...

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

Да сте живи и здрави задето ми напомнихте за крушовицата и черешовицата! Баба ми постоянно имаше по едно гърне на слънце и друго в мазата, така са живяли по 100 години! Скоро ще имам череши които обикновено не знам какво да ги правя. Но има  алкохол почти колкото бирата, виждал съм доста "развеселени" баби :)

Въх, сега се зачетох в рецептите: синап, хрян, 20 дни... То да не е туршия?! Единствено за захарта бих се съгласил при положение, че искаш по-силничко. На баба в гърнето на слънце ставаше за 4 дни май, после отива в мазата. Номерът е да не ферментира напълно, а да остане газирано и резливо. А понеже е слабо - не боли глава. Сайдерът отдавна е химия - чети етикета! И още: гърнетата са рядкост, ще стане в стъклен буркан, но е добре да се вземат мерки против пропускане на светлината.

В долната градина имам почти дива круша, един комшия също и когато не ме мързи бера за ракия. За протокола: истински дивата круша е като мушмулата - става за ядене само ако угние добре, тези "почти като дивите" им приличат, но е достатъчно леко омекване за да са вкусни. За сравнение между "дивите" и "цивилизованите": като между горска и градинска ягода.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Аз диви круши най-много съм ял покрай Искъра като дете. Дядо ми също ги добавяше в туршиите и ми бяха любими заедно с динчетата. Но като градско чадо за крушова напитка не бях и чувал. Баба и дядо правеха летните ни круши на компот. И едни "полски", които най-вероятно са били поПски. Беряхме ги покрай един канал на полето.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване