Състав на почвата

[Славянски 2220]

Тук една графика на видовете почви на база на изграждащите ги частици, на английски. Някой може ли да помогне с българската терминология?

[Боби Димитров 4432]

Тази графика е популярна и широко разпространена, но по форуми и книги за почви и почвен живот е поставена под съмнение поради резките й граници. Науката често в опитите си да обясни нещата просто ги опростява до несъответстващо на реалността положение.

Който е копал в по-големи мащаби или е ползвал услуги на багер знае, че почвите 1) не са като отсечени с нож и преливат от една в друга и от един хоризонт в друг 2) дори в голяма площ с еднотипна почва хоризонтите са на различна дълбочина и с различна дебелина 3) често в преходни зони (edge) има парчета различна почва, вклинена в голяма площ друга, или пък има глинеста жила на определена дълбочина и тн.

За мен е малко чудно/неясно/спорно ако горните 25 см са ти sandy loam, а надолу върви 1 метър clay, каква почва всъщност имаш от гледна точка на моркова, домата и ябълката

В един от многобройните ни проекти наскоро спасявахме почва от бъдещ път, в рамките на 80 линейни метра и под 200 кубика почва излязаха 4 вида субстрат/почва. От черноземната смолница през една ярко жълта глина на петна/буци през един розово-кафеникав чакълесто-каменист-глинест слой до канелена или кафява горска. И това е на дълбочина от само 30-50 см. Виждате на снимката как се преливат плавно с чернозема в ляво. На това място ще правя в идните години смесена овощна градина (food forest) и зеленчукова градина. Като ме питат "каква е почвата", какво да отговоря Тая схема горе не ми помага особено - ще отговарям "разнородна"

 

По въпроса за термините. От учебника по почвознание, clay = глина, silt = прах, sand = пясък. Според мен второто е по-правилно да бъде преведено като нанос (на практика тиня, но в сух вид - самата дума тиня предполага нещо мокро). Другата тъпня е, че по механичен състав реално се игнорира наноса и се води по глината:

• 0 – 10 % – песъчливи
• 10 – 20 % – глинесто-песъчливи
• 20 – 60 % – песъчливо-глинести
• над 60 % – глинести

Иначе алувиални почви е добър превод за silty soils. От там можем да си изфабрикуваме термини като алувиално-глинести, песъкливо-алувиални и тн.

Специално за loam, теорията е 40–40–20% пясък - нанос - глина и се смята за най-доброто. На български не съм сигурен какво е, но то не всичко може да се преведе - както например "чернозем" си е термин chernozem на английски. Или примерно loess - льос (нанос чрез вятър, а не чрез вода, за разлика от тинята).

 

[Любо Д 390]

Лошото на льоса е, че дъждовете отмиват глината в дълбочина и правя много сбит подпочвен слой от нея.

[Kalam Mekhar 831]

Чернозема, не е ли формиран от льос (пренос на прах от Африка)? В градината ми, почвата е алувиална, защото там е минавало корито на река. От 150 години от там изхвърлят речни камъчета при копаене и нямат свършване. Но, точно над селото започва Дунавската равнина и почвата е чист чернозем.  Гробището на селото е там. Копаеш на два метра дълбочина, без да намериш камък. 

[Любо Д 390]

преди 12 минути, Kalam Mekhar написа:

Чернозема, не е ли формиран от льос (пренос на прах от Африка)? В градината ми, почвата е алувиална, защото там е минавало корито на река. От 150 години от там изхвърлят речни камъчета при копаене и нямат свършване. Но, точно над селото започва Дунавската равнина и почвата е чист чернозем.  Гробището на селото е там. Копаеш на два метра дълбочина, без да намериш камък. 

Със сигурност не е от Африка. Льос се образува когато ледниците, със своята тежест и движение, са стривали камъните под тях на прах. После са се стопили и са отнесли този прах по реките, които са преливали от топящите се ледници. След края на топенето, реките са се отдръпнали и вятърът е разнесъл прахоляка по околните хълмове.
https://www.researchgate.net/figure/Location-of-the-well-developed-loess-sections-Nussloch-key-section-for-western-Europe_fig1_307772143

Редактирано Януари 22 от Любо Д

[Любо Д 390]

Интересно изследване за льоса https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0012825220305420

[zloster 56]

На 22.01.2024 г. at 9:02, Любо Д написа:

Със сигурност не е от Африка. Льос се образува когато ледниците, със своята тежест и движение, са стривали камъните под тях на прах. После са се стопили и са отнесли този прах по реките, които са преливали от топящите се ледници. След края на топенето, реките са се отдръпнали и вятърът е разнесъл прахоляка по околните хълмове.
https://www.researchgate.net/figure/Location-of-the-well-developed-loess-sections-Nussloch-key-section-for-western-Europe_fig1_307772143

Според мен в цитираното изследване нещо размито го дават за произхода на льоса/чернозема в степите на Евразия (включително днешна Добруджа). Точката е "3.1.5. V: Pontic East European domain". Там споменават за задълбочени изследвания, които сочат за геоложко-климатични събития ПОНЕ в среден и късен Плейстоцен (Pleistocene). И за други неща говорят, ама не ми става ясно какво точно казват.

Цитат

The most comprehensive studies of LPS in eastern Europe are located in this domain and they contain a rich archive of paleoclimatic changes for at least the Middle and Late Pleistocene

А би трябвало да отидат малко по-назад във времето. Ерата преди Плейстоцен (Pleistocene) е интересна. Казва се Плиоцен(Pliocene). Тогава е приключило съществуването на морето/езерото Паратетис [1]. Красиво нарисувана графика с информация за него има в [2]. Следват прикачени изображения от едно изследване [3]. Любопитното е, че в това море/езеро е обитавал най-малкия известен на науката вид кит [2]. Аз бих обобщил, че наносите са се събирали от много планини (Алпи, Балкана, Кавказ, Урал) и то в продължение на доста милиона години. Предполагам и от Сахара е "прескочило" нещо.

А за чернозема по принцип ето добра илюстрация [4]. Другото място с много чернозем на планетата Земя е в Северна Америка, а там е било езеро Агасиз [5], но то е по-скорошно от геоложка гледна точка. Съществувало е около последния ледников период, захранвано от топенето на снегове и ледове.

Препратки:

[1] https://en.wikipedia.org/wiki/Paratethys#After_Paratethys

[2] https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/01/Paratethys_Megalake_Infographic_23X_2_EN.jpg

[3] https://www.nature.com/articles/s41598-021-91001-z

[4] https://en.wikipedia.org/wiki/Chernozem#/media/File:Chernozem_map.svg

[5] https://en.wikipedia.org/wiki/Lake_Agassiz

[Жоро 1345]

Много ми харесва първата картинка...една такава водна бариера от север много ще вдигне абсолютните минимуми зимата и ще смекчи летните допълнително. Ще стане мега дъждовно, почти като в Англия. Да живее ГЗ.