Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Recommended Posts

Emil

Знае ли някой от какво е сивият налеп  по ябълките. Има го и по крушите.

viber_image_2021-11-08_18-12-08-134.jpg

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

И при мен го има по някои дървета, най-вече тези, които са по-ниски. Дай за изследване, ако имаш някъде връзки. Може да е паднал полеп от някой самолет... В днешно време има всякакви аномалии.

Едното дърво е до една плевня и подозирах, че може да е мръсотия от плочите. Тя обаче падна миналата година и вече няма плочи. Ще отида утре да огледам плодовете.

Но не е до сорта :) Тези от дървото ли са брани или от земята?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

@Славянски . Брани са от дървото. Сортът трябва де е Фуджи, на 7-8 години. От северозападната страна има голяма черница.

Нямам идея къде може на се направи изследване.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
alys

И при нас се получава, но не пречи, не се развалят плодовете. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

Накисване в серниста киселина не помага ли? Сернистата киселина е много ефективна срещу всякакви гъбички и бактерии (и май избелва), а остатъкът се изпарява бързо после. Пък и не влиза в категорията "Химия" :) .

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Аз ги търкам с пластмасова четка в кофа с вода и пада полепът. Ще потърся информация, но е някакъв прах според мен. Или пък плесен?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

sooty blotch and flyspeck disease

на това прилича

може би трябва да се преместя в друга тема?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

Оказа се, че имам горепосочената мизерия по зимните круши. Накисването в серниста киселина не я премахна, но най-вероятно я уби.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

Лозе, ако мислиш че няма да убие и дървото, кажи концентрацията да пръсна някое клонче догодина за проба. Попската круша също бива налазвана от мизерника.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

Сернистата киселина се изпарява бързо и не става за пръскане. За есента препоръчвам химии, за на пролет бордолезов и подобните му. На няколко пъти.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

Тъй като темата увисна без отговор на поставения въпрос, а се оказа под мое попечителство, се почувствах длъжен да се поровя, прочета и да напиша нещо. Макар да изглежда малко странно: сам пита и сам си отговаря, си позволявам да разкажа на кратко това което научих. Моля да ме извините, ако има грешни и непрофесионални изрази и твърдения, но професията ми е далеч от тази материя.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

Sooty blotch and flyspeck

 

Що е то?

Това всъщност са две заболявания, обединени в общо заглавие, поради сходните им характеристики. Те поразяват основно ябълки и круши, но често се срещат и при други плодове. Sooty blotch(саждиви петна) представлява образуване на сиви петна с произволна форма, които приличат на сажди. Тези петна се наблюдават по плодовете, листата и клоните. При по-тежки прояви заболяването може да обхване целия плод. Flyspeck(петна от мухи) е образуване на групи от по 5 до 50 малки черни точици. Много често двете болести могат да се видят на едно място.

 

Виновникът

За причинител на Sooty blotch първоначално е обявена гъбата Gloeodes pomigena, после се оказва че и други гъби с красиви имена са замесени и накрая за причинител е обявен: Комплекс от гъби. При Flyspeck на пръв поглед нещата изглеждат по-ясно, виновна е Schizothyrium pomi, макар в друг източник да се споменава Zygophiala jamaicensis. Гъбите зимуват по окапалите листа и клоните на дърветата и храстите. Освен засегнатите ябълки и круши, като техен дом се споменават: върба, ясен, къпини, малини, трънки и други. Пренасят се основно чрез вятъра.

 

Заразяване

Засегнати от болестта са предимно късните сортове и тези, които прибираме за хапване през зимата. Най-благоприятните условия за развитие на болестта са когато се случи сезон с хладна и влажна пролет, дъждове в края на лятото и ниски температури в началото на есента. Сенчести места оградени от гора, в близост до водоеми с честа сутрешна роса са особено примамливи за болестта. При температура 18-20 градуса, комбинирана с висока влажност за 2-3 седмици колонията е налице. Разбира се трябва да има и храна. Тя се осигурява от самото дърво и от неговите обитатели. Гъбите се хранят с восъчния слой с който са покрити плодовете, като не проникват в кората и не увреждат плода. Дървесният сок също става за храна. Той се отдела по клоните при нараняване, резитба, дори при растеж. Друго лакомство е сладкия секрет който отделят някои насекоми, главно листните въшки.

 

Какво да се прави?

На първо място е резитбата, която да позволи добро проветряване и ослънчаване на короната с цел бързото изсушаване при висока влажност. При рязането е добре да се обработят раните.

Прореждане на плодовете с идеята да не се оставят долепени един към друг, където може да се задържи влага.

Борба с листните въшки и техните фермери: мравките.

Пръскане с противогъбични препарати. Ако овошките се третират редовно с фунгициди против струпясване например, се постига ефект и срещу тази мизерия. Обръща се внимание, че ако отглеждате устойчиви сортове, не сте застраховани срещу появата на тази болест. Има богат избор от препарати в агро аптеките и много народни начини за борба в мрежата. Един био метод привлече вниманието ми с твърдението, че е българско откритие. Става въпрос за пръскане със сяро-варов разтвор, който можете да си забъркате у дома. Смесват се вода, вар и сяра и ако междувременно някой не ви убие, ще получите течност с цвят на коняк и остра миризма на развалени яйца. За вкусът нищо не се споменава.

 

Ако вече е късно

Няма страшно, плодовете стават за ядене след отстраняване на чернилката чрез търкане или обелване на кората. Трябва да се знае, че болестта продължава да се развива и след прибиране на реколтата. Плодовете страдат от лош търговски вид, но по-сериозното поражение е съкращаването на срока на съхранение. Ако се закъснее с пръскането на едно място четох за обработване с разтвор на сода бикарбонат преди прибиране на плодовете.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Emil

P.S.

Направих експеримент: потопих ябълка за 5 минути в 5% разтвор на сода. Дали умряха лошите или се дължи на ексфолиращото свойство на содата не знам, но на следващия ден отстраняването на петната беше значително по-лесно, отколкото на нетретиран плод.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване