Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Петър Светославов

Как се премахват стари дънери?

Recommended Posts

Петър Светославов

Здравейте!

В градината имам няколко стари дънера ( и нови също) на отрязани дървета. Нямам възможност да ги премахна механично, нито да чакам сами да си изгният.
Четох, че се пробива дупка в дънера и се сипва амониева селитра в дупката. Някой реално правил ли е това и за колко време се случват нещата.

Благодаря предварително!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Аз лично не съм и не бих си и помислил за тия химически отравяния, особено предвид на какъв форум се намираме... Не знам с какво ти пречат дънерите, но ако трябва супер спешно да се махнат, копае се пръстен около тях 1 лопата дълбок, пали се огън, ако не стане с 1 палене, на второто доизгаря достатъчно, да можеш да го разбиеш и изгребеш. Заравяш пепел/въглени/останки като затрупваш пръстена и заравняваш.

Ако не е чак толкова спешно и си готов да ги нарежеш с резачката "на гребен", ще си изгният сами за няколко години и ще подхранят повече почвата. Това е обаче само ако са мъртви.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Ch Petrov

Някой талантлив дърворезбар би направил градински шедьоври

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Котарак без чизми

Гниенето се ускорява многократно, ако дънерът се поддържа влажен. Може просто да се сложат камъчета отгоре, може да се издълбае дупчица в центъра. Естествено дънерите трябва да са отрязани ниско преди това.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

А бе амониевата селитра е тор, не е отрова. И аз срещнах номера с нея, но с повече дупки, и го казват за по-бързо умъртвяване на дънера, за изгниване не знам.

Редовно се спъвам в един 15-на годишен кайсиев дънер, набразден е отгоре но не му се гние. И огън не мога да запаля там. Един друг беше изрязан на метър и половина, корените поизгниха и го изкорених с разклащане. Но става дума за след много години.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Димо 33

В градината всичко беше в дървета и храсти. Като ги изрязах останаха около 30-тина дънера различен калибър и безброй храсти и саморасляци. Нямаше как да вкарам техника, че вече бях сложил фолиото. 

И така, брадва дълга и къса, права лопата, крива лопата, трион, кирка, як лост. Всичко е извадено на ръка и само на няколко видях зор, че бяха до съседна къща и да не повреда нещо по сградата. 

Понякога и по час е отнемало, но нищо не остана. Та, предлагам просто го откопаеш, лека - полека ще стане. :)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Nenko Baylov

Дървените трупи в природата гният много бавно, изкопайте 50 см под горния слой и го изрежете. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Nenko Baylov
преди 9 часа, Лозето ме наби! написа:

А бе амониевата селитра е тор, не е отрова. 

Щом казваш. 

Данните от биохимичните проучвания в началото на шейсетте години на двадесети век показват, че в САЩ спанак съдържа нитрати 1,37 гр/кг, докато в Западна Германия - до 3,5 гр/кг (Schuphan, 1965). Авторът подчертава, че фермерите използват максималните дози торене за да получат максимален добив от спанак, но консумирането на неговата листна маса, при която нитратите са се превърнали в нитрити, води до сериозно увреждане на бъбреците, развитие на метхемоглобинемия, т.е. превръщане на хемоглобина в кръвта на човека в метахемоглубин.

Rondest, (1972) съобщава за сериозни увреждания по децата и възрастните след консумирането на спанак получен от площи прекомерно торени с нетратни торове. Според проучванията на много автори (Рамад Ф.,1981), нитритите, образувани в стомашно-чревния тракт на човека могат  да се превърнат  в нитрозамини - канцерогенни агенти, остатъчните вещества от  химични торове, не само застрашава човешкото здраве, но и стабилността на агро-екосистеми. 

Доказано е, че модерната практика на насищане на почвата с минерални торове, както и нарушаване на цикъла на органичното вещество в обработваемите площи, излага на риск устойчивостта на плодородието на почвата в продължение на дълъг период от време. Това е не само постоянно натрупване на  токсични метали и металоиди, съдържащ като примеси в химически торове, но също така и физически промени в структурата на почвата. За да покаже унищожителния ефект на остатъчните вещества от химически торове, Commoner, (1970) съобщава резултатите от изследванията проведени в опитни площи третирани редовно с химически торове в Мисури през 1950 година. Агрохимическите анализи доказали бързо натрупване на остатъчни вещества в почвата и биохимични и биофизични промени в нея, разграждане на почвената структура и промяна на воднофизическите й свойства. Способността на почвата за филтриране и задържат влагата също са се  променили. По този повод авторът подчертава „Промените в почвения комплекс са възникнали най-вероятно поради това,  че  нитратът не е внесен в подходяща и оптимална форма за усвояване от растенията. Повечето от азот, вкарани в почвата, или е бил денитрифициран, или излужени.” Този и много други примери предоставят  убедителни доказателства, че повечето от нитрати, внесени  в излишък в почвата не се усвояват от растенията или се натрупват в тях като остатъчни вещества. 

Commoner, (1970) (по Рамад, Ф., 1981) подчертава, че химическите концерни имат изключителен интерес от увеличаване на продажбите на химически торове, и това е лесно разбираемо, тъй като тази индустрия носи годишни приходи от $ 2 милиарда. „Аз съм дълбоко загрижен за  проблемът на околната среда, (пише Commoner, (1970) и бих желал да предизвикам една широка дискусия по проблемите на замърсяването, което ще ми донесе лични мир на ума или реши проблема в полза на асоциация, която произвежда тор ... Тази позиция не бива  да бъде подкрепена или критикува научна гледна точка.”

От икономическа гледна точка, внасянето  на почвата прекомерни количества торове, фермерите правят в името на „рентабилност”, за да се възстанови и обогати почвеното богатство и увеличи  плодородието на почвата. В съвременните агрономични практики в развитите страни показва, че активната органична материя хумусът - днес е системно изключена от агроекосистемите ги унищожена. След прибирането на реколтата, остатъците от растенията се изгарят, вместо да се заорат. Оборският тор, получен при индустриалното производство на месо, в повечето случаи е замърсен с вредни примеси и остатъчни вещества и не е подходящ за възстановяване на почвеното плодородие и почвената структура.

При тази ситуация единствения реален начин за възстановяване на почвеното богатство е внасянето на изкуствени торови, което трябва да става внимателно, съгласно разработените технологии.

Нарушаването на естествения кръговрат на веществата, под въздействието на торенето в някои агроекосистеми е причина и за „замърсяване” надолу по веригата или течението. Всъщност, огромният излишъкът твърдите отпадъци от земеделски произход, получена по време на производството или потреблението на продукти от растениевъдството и животновъдството, в промишлено развитите страни, те не се връщат в агроекосистемите, като тор, както е в класическото земеделие. Тези продукти вече не са включени в естествения кръговрат на веществата, а се изхвърлят в депата  за отпадъци, където при анаеробна ферментация се отделят  токсични емисии серните  и амониеви съединения, които увеличават степента на замърсяване на почвите.

http://ebox.nbu.bg/pol12/view_lesson.php?id=7&fbclid=IwAR2TBFD9sQdIF8ZTE2F_AJu5C3iUknFPWJE8cUS9HEDHBDRj8SdbBz_0kmY

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Теди

Да, не е добра идея ползването на амониева селитра, когато се опитваме да запазим що годе екологично чист двора, в който си отглеждаме храната. Доказано, високите нива на нитрати са канцерогенни за човека. Пък и да не беше в двора, тези нитрати се просмукват в подпочвените води, не се губят и все някъде и на нещо вредят. Днешното земеделие прекалява, не е нужно и ние да допринасяме за това. 

За нашия двор викахме бобкат. Взима на час и доста дънери извади за времето, което разходва. Само един по-голям му се опъна. Него го извади багер, който дойде по-късно покрай строителни работи по къщата. Ако при вас дънерът е много голям, с яки корени и се откажете да го вадите, мога да ви дам идея как подходиха в съседно село. Дънерът от голяма, отрязана топола стана маса, а над нея сложиха беседка. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров
преди 10 часа, Лозето ме наби! написа:

А бе амониевата селитра е тор, не е отрова.

Кажи го на всички мъртви зони в световните океани, с площ многократно по-голяма от тази на нашата татковина...

https://en.wikipedia.org/wiki/Dead_zone_(ecology)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

Ай ся, перфекционисти такива! :) Той и хлябът в големи количества е "отрова". Става дума за шепичка амониева селитра вътре в дънера, не за кофа или чувал. Може и със сол да се замести ако я смятате за по-полезна.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Котарак без чизми

Със сол (готварска или морска) ще го консервираш за години напред. Ето как изглеждат два дънера от дървета, отсечени преди 5 години:
Без сол:

duner1.jpg

 

Поръсено леко със сол еднократно след отсичането:
duner2.jpg

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Малко офтопик за изкуствените торове, но и тези лагуни не са много лицеприятни и ароматни. Мащабът си казва думата:

https://www.vice.com/en/article/qkveav/drone-factory-farm-pig-feces-lakes

Shit!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване