Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

kikk69

Какво е това растение и как да се преборим с него?

Recommended Posts

kikk69

Здравейте, скоро си купихме малка къщичка и поетапно оправяме нея и двора. Сблъскахме се с това растение (снимки), което жена ми кръсти "лиана", но аз подозирам, че става дума за повет или някаква негова версия. Прави коренища и се разпространява с бясна скорост. Дълги стъбла, лежащи на земята, които се вкопават през около 30-50 см и правят нови коренища. Досада страшна. Моля, ако някой може да даде съвет, как да бъде отстранено. Благодаря ви предварително!

20211128_120008.jpg

20211128_115743.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Котарак без чизми

Хмел. Грешка, верният отговор е в долните постове.
С подрязване може да превърнете дефектът в ефект, хмелът ползва се и с декоративна функция, подобно на лозата. Премахването - в духа на форума - е механично. Няколко години семена и забравени издънки могат да ви напомнят, че още съществува. От дългите вдървени стъбла се плетат огради, кошове и подобни.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Нарича се повет или поне на това ми прилича. Става за плетене на кошници. Трябва да го изкоренявате. Хмелът е с големи листа подобни на лешник.

https://medpedia.framar.bg/ботаника/повет-обикновен

Дето се казва, проблемът трябва да реши из корен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Миленка®

Както е казал @Славянски, растението е повет. Хмелът няма нищо общо с това растение. Трудно се маха, ще кОпате доста. Но пък можете да плетете кошници ;)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

Моите съболезнования! Хмел не е, дали го наричат повет не знам, но трябва да се вземат сериозни мерки!

Ако мястото го позволява - не се притеснявай да ползваш глифозат, не ги слушай хардлайнерите :) И не се надявай, че ще го разкараш от първия път.

PS Аз за щастие го имам на места където е дивотия, кореня го и го пръскам, но все още избива.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
На 28.11.2021 г. at 14:35, Лозето ме наби! написа:

Ако мястото го позволява - не се притеснявай да ползваш глифозат, не ги слушай хардлайнерите :) И не се надявай, че ще го разкараш от първия път.

PS Аз за щастие го имам на места където е дивотия, кореня го и го пръскам, но все още избива.

Глифозатът не е биоразградим. Далеч от тая отрова стойте! Малко повече упоритост с ножица, кирка и мотика и ще станат нещата. Но отпочинал терен да го подкарваш с Рандъп е абсурдно. @Абарис ти пребори ли повета?

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Абарис

Не съм стигнал до него. Повета се бори с постоянство. Разбира се, трябва и да си тройно сиропиран, иначе не става.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

Според рекламата на Раундъп се разгражда за по-малко от ден :) Аз там не смятам скоро да сея нещо, пък и ползвам съвсем малко пръскало или директна намазка.

Дори да не се разгражда бързо - дъждовете ще го отмият. Не ща и дума да чуя за подпочвените води! Тях си ги тровят в промишлени количества, кой съм аз?!

  • Объркан 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Лозето ме наби!

За който не му стана ясно: тук "пролетни" череши се браха до първи август въпреки гадните метео условия. Значи: сутрин бране, вечер пръскане. За другите плодове беше подобно.

Имате ли идея колко тона химикали се хвърлят в съседната нива годишно? За тези на полето изобщо не ми се говори, стига ми каквото съм видял в градината на комшията.

И ся, аз да съм длъжен да не хвърлям стотина милилитра глифозатен разтвор, щото Природата трябвало да се пази?! Мнье, пазя до колкото мога себе си, ползвам химикалите в минимално количество и само ако скоро няма да ям нищо от този участък. Но поливам с вода от кладенеца, а тя се събира от околните септични ями и още повече от хилядите декари околни ниви.

  • Тъжно 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
run.

Лозето действително те бие писателю...

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
kikk69

Благодаря за отговорите. Ще се копае, ясно е. При нас има малки деца и куче и това определя начина за борба веднага. Ясно е, че няма да стане веднага, но пък ние не се отказвам лесно :) Гледам, че в съседските дворове са се справили, ще се справим и ние. Няма да садим зеленчуци, но не ми се иска да третираме химически двора. Лопати и мотики има, пък и малко спорт не е излишен.    

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Venetka

Трудно е само началното почистване. Трудно.. имам предвид физически. Иначе дебнеш след това година за появата на нови израстъци, откопаваш и толкоз. Забравил си за повета.

Не е по-голямо зло от копривата, бъзето или дивите къпини. Успех.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
алина

Може да се  използва докато има и за благо:

//  Повет срещу листни въшки. Неразпукани цветни бутони и цветове (1.125 кг) се накисват за 1-2 часа в 10 л вода.//

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Поветът се бори най-лесно по следния начин (казвам го от позицията на човек, отвоювал 2 градини по 500 квм и 2 дка гора от непроходим гъсталак).

Почва се по това време на годината. Първо се намират корените чрез проследяване на лианата. Често са много и гъсто. Реже се с клонова ножица лианата на около 50 см от земята и се оставя това нагоре да съхне. Маха се с дърпане след 1-2 години, когато е изцяло сухо и се троши. Чудесна подпалка за огън прочее.

Стърчащото стъбло се дърпа и често излиза с корен, ако е младо вкоренено. Корените са плитки на новите растения.

Ако не излезе, реже се до и във земята даже, след което отгоре му се слага плътна плоскост. Аз ползвам кофражен шпертплат, защото има неограничени количества от него като боклук около всеки строеж. Една тухла или камък.

През май-юни според климата, дига се плоскостта и се изрязва целия нов растеж. На места може да е 1 метър, на други да е 10 см. Но е все свежа зелена маса, която се реже до корена. Връща се плоскостта. На есен - пак.

Този метод има три големи плюса в моята книга. Най-важното е, че не иска копане и става с минимално време и усилие. Второ, не е нужно да си редовно там - ние сме го ползвали супер успешно на места, където ходим веднъж месечно. И последно, дори да не можеш да идеш и да тръгне пак, имаш "маркирани" корените.

Прочее, поветът е полезна билка, както бе казано, а и матрял кошничарски :D

  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Димо 33

Боби, тя една плоскост гони сто лева, това е метод за богати хора. :))

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Не гони, а е над 150 в момента и то китайче (цената е от петък). Но по строежите продъжават да кълцат и хвърлят. Предната седмица натоварих едно ремарке за да помогна на приятел с кофажче за стъпала :)

На другото село ползвахме дъски, а на една ограда - ползвахме ламарини, каквито имаше на купчина. В момента при комшиите ползваме бивши траверси, а от другата страна - плочи камък. Избор има, важното е да не се копае и да не иска време!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Абарис
преди 27 минути, Боби Димитров написа:

Поветът се бори най-лесно по следния начин (казвам го от позицията на човек, отвоювал 2 градини по 500 квм и 2 дка гора от непроходим гъсталак).

Почва се по това време на годината. Първо се намират корените чрез проследяване на лианата. Често са много и гъсто. Реже се с клонова ножица лианата на около 50 см от земята и се оставя това нагоре да съхне. Маха се с дърпане след 1-2 години, когато е изцяло сухо и се троши. Чудесна подпалка за огън прочее.

Стърчащото стъбло се дърпа и често излиза с корен, ако е младо вкоренено. Корените са плитки на новите растения.

Ако не излезе, реже се до и във земята даже, след което отгоре му се слага плътна плоскост. Аз ползвам кофражен шпертплат, защото има неограничени количества от него като боклук около всеки строеж. Една тухла или камък.

През май-юни според климата, дига се плоскостта и се изрязва целия нов растеж. На места може да е 1 метър, на други да е 10 см. Но е все свежа зелена маса, която се реже до корена. Връща се плоскостта. На есен - пак.

Този метод има три големи плюса в моята книга. Най-важното е, че не иска копане и става с минимално време и усилие. Второ, не е нужно да си редовно там - ние сме го ползвали супер успешно на места, където ходим веднъж месечно. И последно, дори да не можеш да идеш и да тръгне пак, имаш "маркирани" корените.

Прочее, поветът е полезна билка, както бе казано, а и матрял кошничарски :D

Исках да напиша същото но ме домързя.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 3 часа, Боби Димитров написа:

Не гони, а е над 150 в момента и то китайче (цената е от петък). Но по строежите продъжават да кълцат и хвърлят. Предната седмица натоварих едно ремарке...

Е, това разсипническо строителство колко било благодатно! Ама и тая приключва.

Иначе наистина поветът може понякога и с дърпане да се изкорени. Но трябва да се внимава с клоните на дърветата, ако искате да ги запазите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 3 часа, Димо 33 написа:

Боби, тя една плоскост гони сто лева, това е метод за богати хора. :))

О, една разфасовка глифозат е къде по-изгодна от сума плоскости ;) Решение за бедни. А и има данни за канцерогенност и удряне на фертилността при мъжете. Тъй че работи в много направления. Пък и няма човек, няма и проблеми. Направо разкарваш човека вместо да се мъчиш да му решаваш проблемите. Животинките да му мислят. Дето викат някои, "Thank God for Monsanto."

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров
преди 20 минути, Славянски написа:

Иначе наистина поветът може понякога и с дърпане да се изкорени. Но трябва да се внимава с клоните на дърветата, ако искате да ги запазите.

Точно затова го оставяме или 1 или повече цели години, през което време изсъхва и става по-трошлив по върховете, където основно е захванат. После като го дръпнеш, дебелото стъбло се изсулва цяло надолу, а тънките повивни върхове остават натрошени горе и си падат с времето.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване