Вароатоза

Вароатоза е паразитно заболяване на пчелните семейства, предизвикано от външен акар - Вароа (Varroa destruktor). Познат, като паразит по средноиндийските пчели, които биологично се различават до голяма степен от медоносните пчели. През периода след Втората световна война, акара вароа постепенно се приспособява за паразитиране и към пчелите, за да стане в наши дни проблем за пчеларството в света.

Възрастната женска е с напречно овална форма и 4 чифта къси крака, разделени на 7 членчета. Тялото е покрито с космици и има червен цвят. Мъжкият акар вароа е с кръгло тяло, сиво до жълтобелезникаво и слабо хитинизирано. На 3-4 женски се пада един мъжки, който след оплождане на женските умира.

Акарите вароа се хранят с хемолимфа от ларвите и пчелите. Размножават се в килийките с ларви, в които непосредствено преди запечатването им влизат готовите да снасят женски. Съешаването между мъжките и женските се извършва също в запечатаните килийки.

• Развитие на болестния процес вароатоза
  

Наблюденията върху протичането на вароатозата при естествени условия показват, че този процес, общо взето, е бавен. От първото проникване на акарите вароа в пчелното семейството до появата на първите признаци минават 3-4 години. През първите 2-3 години степента на инвазия на пчелите в кошера е много слаба (под 2%). Едва след като тази степен достигне 4-5% започва бързото й покачване. Тогава само за един сезон процентът на опаразитените пчели може да се увеличи 5-10 пъти. Настъпват тежки увреждания на пчелното семейство, които понякога, когато не се вземат мерки, завършват със смърт.

• Как се разпространява вароатозата
  

3а бързото разпространение на акара вароа, голямо значение имат биологичните му особености - възможност за голяма и бърза репродуктивност, способност за залавяне и задържане между сегментите на коремчето на пчелата и други части на тялото и относително голяма подвижност.

В опаразитеното пчелно семейство паразитът твърде лесно се прехвърля от тялото на новоизлюпилата се пчела върху други пчели, а оплодените женски - върху ларвите в запечатваните в момента килийки.

От едно пчелно семейство в друго женските акари попадат при блуждаене и налитане на опаразитени пчели в чужди кошери, при подсилване на пчелните семействата с пчели от други, при кражби между пчелите, чрез търтеите и др. Колкото по-близко един до друг са кошерите в пчелина, толкова по-лесно се разпространява акарът. От значение е и използваната технология в пчелина. Когато ежедневно се размества инвентар, изравняват се пчелни семейства, създават се нови и се извършват други дейности, ограничаване разпространението на акара в пчелина е практически невъзможно. В съседните здрави пчелини акарът се разпространява обикновено чрез "пълзене", т.е. чрез търтеите на опаразитените пчелни семейства, пчелните роеве, налитанията и кражбите. На по-далечни разстояния това става с разплодителен материал (така акарът беше внесен в България) или чрез търтеите през периода на размножаването. Тогава те летят на разстояния до 10-15 км и биват приемани от всяко пчелно семейство.

Разпространението на акара от една държава в друга и от един континент в друг е свързано винаги с пренасянето на опаразитени пчели (включително и пчелни майки) или прелитащи през границата роеве.

• Признаци за вароатоза
  

При ниска степен на опаразитеност увреждането или умирането на единични ларви остава незабележимо от пчеларя. С нарастване на процента на опаразитеност започва да се увеличава и броят на нежизнеспособните пчели и акари. При част от новоизлюпващите пчели, се установяват деформации на гърдите, коремчето и крилата - по-малки размери, недоразвити, като чуканчета, криле, изкривявания и т.н. Такива пчели не могат да летят, падат пред кошера и се разпълзяват по територията на пчелина.

При запечатаното пило има признаци на прошарване. Част от капачетата на килийките са пробити. Намиращите се в тях какавиди са мъртви, а при изваждането по тялото им и по стените на килийката се намират възрастни акари и развойните им форми. Опаразитените пчелни семейства изостават в развитието си поради нарушаване на възпроизводството в абсолютен и преносен смисъл - нежизнено поколение. Бързо отслабване на семейството най-често се наблюдава в края на лятото, когато в него отсъства търтеево пило и акарите се размножават и паразитират изключително върху пилото за пчели - работнички. Популацията в кошера намалява до не

няколко стотин пчели, а понякога остава само майката с няколко десетки пчели - работнички, които са силно опаразитени.

• Мерки за борба с вароатоза
  

Борбата срещу заболяването вароатоза е сложна и трудна. Развойните форми и част от възрастните на акара са в запечатаното пило и практически са извън обсега на действието на лекарствените препарати.

Според характера на начините и средствата за борба срещу вароатоза те се разделят на механично-биологични, физични и специфични лекарствени средства. У нас по редица причини се прилагат само механично-биологичните и противопаразитните средства. Изхожда се от факта, че акарът предпочита да паразитира и да се размножава в търтеевото пило, което винаги е опаразитено в много по-голяма степен от пилото за пчели-работнички. Затова и в практиката се прилага механично отстраняване на търтеевото пило, за да се намали количеството на акарите. Този начин е известен като "метод на строителната рамка". След като отгледаното в строителната рамка търтеево пило се запечата от пчелите, то се изрязва. Сам по себе си този начин е добър, но без прилагане на. специфични препарати, заболяването вароатоза не може да бъде прекратено. Затова той се съчетава с прилагането на лекарствени средства против вароатоза.

В исторически аспект в практиката са известни много специфични препарати, но поради слаба ефективност или по други причини те вече не се използват. Сега в България намират приложение следните противопаразитни средства: варостат-А; фумигант с активна субстанция амитраза; варостат-Ф и варостат-Р; фумиганти със същата активна субстанция.

Препаратите от тази група са ефективни само при неколкократното им прилагане. У нас е утвърдена следната схема:

• пролетно третиране против вароатоза през първата половина на април - двукратно през 7 дни, по еднадве ленти на пчелно семейство;
  
• междинно третиране срещу вароатоза в края на юли - двукратно през 7 дни;
  
• основно третиране - трикратно през октомври с интервал от 6-7 дни.
  

Най-новите препарати, които вече имат широко приложение у нас, са тези с активна субстанция - флувалинат и флуметрин (синтетични пиретроиди). Представляват пластмасови или дървени ленти, напоени с активна субстанция. Произвеждат се под наименованията апистан, байварол, варолан, варотом, варостоп и др.

Опаразитеното пчелно семейство се третира с една или повече ленти (според указанията за прилагане на всеки препарат), които се поставят между питите в гнездото. Там лентите престояват 30-40 дни, след което се изваждат и заравят в земята. При такова продължително престояване на лентите в гнездото се постига до 99-100% ефект. Всъщност ефектът от третирането е такъв, че невинаги е необходимо друго третиране през същата година.

• Профилактика срещу вароатоза
  

Тъй като опаразитените пчели губят значителни количества белтък от тъканите на организма си, се налага осигуряването им с достатъчно цветен прашец през периода на зимуване. От голямо значение е осигуряването на пчелните семейства през втората половина на лятото и есента с подбудителна пчелна паша и млади пчелни майки. От значение са и всички останали изисквания за биологично съобразен начин на живот на пчелите.

Източник: агронет.бг