Градинарски дневници
Форумни дневници
-
Селска чест
Дневник от Боби Димитров
Последна публикация
Този месец няма да е по седмици, защото почти приключи докато намеря време да пиша.
В общи линии прибираме последните реколти и почваме поетапно да разваляме, чистим и зазимяваме лехите. Това се състои в:
- Изскубваме каквото можем от културите, а каквото не излиза само го отрязваме до дъно - корените са храна за червея, а и разрохкват добре до пролетта като гният.
- С вила за копане "отваряме" почвата - боц, настъп, разклащ, извад, изтръс. Не се обръща и не се случва голямо разбъркване на почвата, но позволява да се изтеглят "въжетата" - коренищата троскот и поветица.
- Оскубваме всички растения, които не желаем в лехата за догодина - основно бодливи и трънливи, неща като глухарче си седят, просто ги режем до дъно и насипваме листата връз лехата.
- Насипваме всичко рехаво с дебел слой слама, 1 бала на 1 леха 4 х 1 метра.
Ако сме подробни, една леха отнема 30-45 минути на двама души. Ако бързаме, става и за 15 минути.
На 15.10 обрахме всички останали зелени домати. Общо под 15 кг, от които 1/2 консервни, 1/4 черита (ша ги пробваме на туршия). Към този момент всички краставици са умрели, както и всички тикви и тиквички, с изключение на една, която няма листа, но има 2 завръза! Явно е имало лека слана, защото и босилекът е почернял. Чушките не са умрели, но нямат и плод, само цъфтят обилно. Основно ни остава цвекло, праз и 2-3 малки зелки. Очакваме и още малко от боба да узрее и изсъхне, дано успее.
В една от развалените лехи, която оправихме по-подробно, сложихме 4 от 6 реда чесън. Другите 2 реда ще са следващата седмица със сортове от Градина Жела. Влизат около 60 скилидки на редче, което ще рече ~360 в цялата леха. Другото лято ще видим колко глави реално ще изкараме, като сме се зарекли да не го пипаме за зелен, както направихме тая година с уж оставения за глави...
В същата леха насипах и една шепа бубили (прото-скилидки, които се раждат на цветоностното стъбло на стрелкуващия чесън). Целта е догодина да се развият в единички (rounds), които по-догодина да станат на чесън. Ако се завърти този цикъл добре, реално след 3 години няма да има нужда да оставяме скилидки за посев, а ще садим само единички.
Посадих и бебетата аспержи, които лятото огледах от собствено семе. В общи линии запълних дупките, където бяха умрели ланските бебета. За щастие събрах и 20тина нови семки, та ще има и за догодина. Предстои ми да извадя от "изгубените" аспержи - първите, които сложихме в новата градина, но багера ги засипа с пръст и едва тая година избиха!
Ето и няколко снимки. Реколта в началото на месеца (идеално време за бъзак). Чушките и патладжаните цъфтят яко, нищо, че в планините падна сняг. Дори имаме саморасъл грах, там, дето бях оставил за семе - при това цъфнал!!!
-
Градини в ЧукоДзвер :)
Дневник от alys
- 8
публикации - 30
коментари - 1162
преглеждания
Последни публикации
Последна публикация
Първият октомврийски ден започна с 2 градуса нощна температура, през деня студен вятър и като цяло хладно (около 14 градуса). Набързо обрах тиквите и дините. За мое учудване, първата диня (диничка, защото е мъничка) се оказа зряла, приятно сладка и със семенца. Другите си ги разделихме със сина. Нито една цигулка няма, което сигурно означава, че ще трябва да си купя нови семена за цигулки. Тиквата мома-французойка остана зелена отвън, отдолу е изсветляла, а дали е вкусна, ще видим. Затворихме страничния прозорец на оранжерията, но ще оставяме отворен южния прозорец за през нощта.
15.10
Картофите са извадени, подготвих място за лук, но в топъл ден като днешния (16-ти) при това безветрен, решихме да се занимаваме с къщата и градината беше почивка. От оранжерията набрах краставици, малко домати и 2-3 чушки. Краставиците са на привършване, но още не съм ги отписала. Студените нощи им разказаха играта. В градината вчера откъснах три краставички, висят още някоя и друга дребни. Има по някоя от дребните ягодки, малини символични бройки. Черитата в градината ги изскубах, за да не ми се пречкат. Само аз си ги ям и съм на кантар дали да сея пак черита. Ужасно много раждат, като плевели са. Едно саморасло имам полегнало върху морковите. Поорязах го, че само то ми липсва в краката. Овцете поизядоха листата на главестата целина. Е, останаха тези, които са им били далече и тези, които са легнали на земята. А целината от миналата година е изкарала листа като тазгодишна (тя е в голямата градина и там е на сигурно място). Като писах за лук - купих кило арпаджик, имам стар много дребен лук и шалот за размножаване, та сигурно стария ще го оставя за в оранжерията, а другите ще насадя сега в градината след картофите. Ако купя семена за лук, ще опитам да насея предзимно, за да видя какво ще се получи. Хризантемите леко са тръгнали да цъфтят, лавандулите цъфтят за втори път. Онези от семена също цъфтят.
18.10
Много топли дни, но скоро се очаква захлаждане, дъждец и реших да обера доматите и пипера (останалото, разбира се). Речено - сторено. Пет касетки зелени домати и касетка и нещо пипер (повечето дребен, но имаше и по-читави). Две-три сутрини имаше лека слана и реших повече да не си играя на риск печели, риск губи. Дотук без мана по доматите! Голяма част от листата са пожълтели, но пак добре устискаха през студените нощи.
22.10
Насадих глави шалот, арпаджик 1 кг и чесън 600 г. Обрах останалото от зеления фасул (узрял, руен). Днес е последният ден от циганското лято.
За наша изненада, имаме няколко дюли.
- Прочети още...
- 0 коментара
- 8
-
Варел-ски Дневник, Пловдив
Дневник от Варела
- 17
публикации - 28
коментари - 2740
преглеждания
Последни публикации
Последна публикация
08.09.2017
На асмата й трябва по-широко легло
Когато почвата не е с необходимата пясъчна фракция от 60 - 80 % и искаме да създадем асми, трябва да постъпим по следния начин. От избрания сорт се отрязва зрял едногодишен летораст (пръчка) с дължина около 130 см. Изкопава се трап, дълъг 1 м и дълбок 40 см. На дъното се настила 10 см речен пясък. Отгоре се полага отрязаната пръчка, извива се в горния край и се извежда над повърхността на почвата с оставените 1 или 2 очи на мястото, където трябва да израсте. Пръчката предварително се почиства от мустаците и очите, като се оставят връхното 1 или 2 очи (когато са по-къси междувъзлията). Върху пръчката се настила слой пясък с дебелина около 10 см. Полива се с 8-10 литра вода, така почвените частички ще прилепнат по-добре около пръчката. След това трапът се запълва догоре с рохкава пръст, примесена с добре угнил оборски тор 1:1 и се притъпква добре. На мястото, където пръчката излиза над земята, се поставя суха пръчка за белег. Прави се купчинка пръст и пръчката се покрива с 5-6 см рохкава пръст. От всеки възел ще израстат корени и така ще се образува мощна коренова система, която ще даде възможност за бързо и силно развитие на надземната част. Пясъкът предпазва корените от филоксерата през първите години от тяхното развитие. Такива асми живеят дълго и плододават обилно.
06.09.2017
Още малко за асмите - обрах някой от десертните по североизточната асма и памида горе на работилницата. Памида съм му оставил доста плод и тук-там бяха почнали да съхнат, явно зорно му е било да ги изхрани, но беше отрупан с плод.. от трите лози изкарах 8 кофи х 30 литра и 3 малки х 12 литра. От другата страна асмата, съответно по посока юг, от блек-а към кочината:
- светло синя връзка №1, от дясно: бяло тип булгар, много маносано, много сиво гниене, само с по няколко здрави зрънца на чепка - ще се подменя
- зелена връзка №2, от дясно: бяло тип булгар, по устойчиво, почти без изгнили зърна, само тук там по чепките, които бяха една върху друга и много на гъсто - остава
- лози 1, 2 и 3 в ляво: блек, още е далече от узряло но е много болнав, сигурно няма и да узрее, вече е маносан и нападнат от молеца - ще се подменят
- черна връзка №1, ляво: бяло с кръгли зърна, узряло но не е сладко, няма аромат и вкус, съсухря се още на лозата като стафида, но има семки - ще се подменя
- зелено и св. синьо №2 и №3 в ляво: бял отел, винен сорт, много ароматен с вкус и мирис на ягода, №3 жълтее - остава
- черни връзки №4 и №5, в ляво: блек, който е изсъхнал и бяло с кръгли зърна, много маносано - ще се подменят
от обраното десертно на североизточната асма: узрелия булгар, маносания мискет, бялото кръгло и една лоза памид: 7 кофи = 3 х 30 литра и 4 х 12 литра..
03.09.2017
Успях след работа да напълня една 30 литрова кофа с бъзак.. вече е доста презрял - основните съцветия са с доста окапали и съсухрени плодчета.. станаха два буркана - 1 трилитров и 1 двулитров..
02.09.2017
Неделята се получи доста добра "консервна фабрика".. От "закъснялата" кайсия излязоха 2 кофи плод, като изрязахме червивите и супер зелените станаха 24 буркана компот и 3 кг млени плодове за мармалад.. стана супер оранжев и възкиселичък.. точно както го обичам.. рецептата: на 2кг. смлени кайсии се слага 1 кг. захар; още докато се мелят на всеки две три шепи смелено се слагат по няколко капки ябълков оцет..но нямах и сложих оцет от нар.. общо за 3те кила около 4-5 супени лъжици.. пече се във тава във фурната и 10 минути преди да се извади се слага 1 ч.л., равна с лимонтузу за всяко кило захар и по желание ванилия.. на дозата от 3 кг сложих 2 пакетчета бурбонска ванилова захар.. излязоха 8 бурканчета по 330 мл.
От синята слива станаха около 2,5 килограма сурово смлени плодове.. рецептата: на 2 кг. смлени сини сливи се слага 500-600 гр захар, пече се в тава във фурната, като се бърка периодично, 10 минути преди края се слага 1 стрък индрише (клонче с 5-6 листа, за да може после ресто да се намери и извади).. лимонтузуто пак е 1 ч.л. равна за всяко кило захар.. туй стана 5 бурканчета по 330 мл.
За финал на деня - обрах последните 2-3 кофи домати, от които отпадъка беше към 8 литра.. отделно докато ги берях изхвърлих една кофа наядени от гъсеници и джибрясали още на зелено.. станаха 13 високи буркана с винт и 14 "половинки" омния (440 мл).. каквото не се събра в бурканите и беше много гадно ко направихме на сок и после на котлона да се изварява
Па докато си почивах
и чаках двата казана да заврят поразчистих тук там градината - малко пооправих доматената джунгла; разкарах жълтия фасул на вейки; разчистих малко треволяците от кокошарника, че да си отворя място за нова компостна купчина.. очертава се да има страшно много зелен отпадък за компостиране, направо незнам къде ще го трупам.. другата ми дилема са чимширите.. незнам как да ги надробя най-лесно, че гърлото на клонотрошачката ми е доста тясно, а с брадва да ги кълцам ще ми трябват 3-4 дни..
- Прочети още...
- 0 коментара
- 17
-
Сред котки и смокини
Дневник от Cucurbita Maxima
- 29
публикации - 27
коментари - 4723
преглеждания
Последни публикации
Последна публикация
3.7
Юли започна с два дни кански жеги над 40 градуса до по нощите, а днес - ураганни ветрове. Направо не знам как цялата градина не е вече хербарий, а само отчасти. През ден съхне по някоя краставица, бобът жълтее масово, аспержовият се мъчи да порасне. Доматите направо са за отписване, в пека на първа почти нищо не оцелява. Дават по едно-две доматченца и хайде сбогом. Черитата долу засега са свежи, в тях ми е надеждата.
Зарзалката узря, дребна, но вкусна е.
Днес насадих по-голямата част от царевицата на мястото на прегорелите домати. Като разрових, видях че "почвата" отдолу е супер суха, та нищо чудно, че не деянят доматите. А уж поливам...
- 29
-
Градина за Дружба
Дневник от bronc
Последна публикация
Ако намеря мотивация, ще кача и снимки и кратки истории и от преходните месеци, но вече сме юни, така че започвам от сега.
Днес финално приключих със засаждането на зеленчуци в градината. Бях направил късен разсад за домати, защото първоначалният ми не стигна. Доста е късно вече, но се надявам, че към края на септември ще видя нещо. Всичките домати са от dwarf tomato project (indeterminate dwarfs), понеже плановете ми не включваха участие в Градина за Дружба, а няколко саксии на балкона. Засадих и последните си люти чушки (cayenne, jalapeno и едно хабанеро) плюс три патладжана и два лилави пипера Ода. Доматите са pink passion, tennessee suited, tasmanian chocolate и waratah.
Не бях ходил от 2-3 седмици, понеже бях извън страната и много се зарадвах като видях, че повечето неща, които бях засадил от семена са потръгнали - два вида храстовиден фасул, жълти и зелени тиквички (едните не са се хванали), кейл, зелен и червен манголд и малко моркови, въпреки че бях изсипал сумати семена.
Колегите градинари бяха взели няколко бали сено, така че успях и да мулчирам всичко най-накрая. Не съм колтучил доматите все още (а и се чудя дали въобще да го правя?) и са придобили леко храстовиден вид, но като приключих със засаждането и мулчирането вече беше 13 часа и слънцето не се търпеше. Нямам много цветове, но започвам да виждам пъпки. Всичко се случва доста по-бавно от 4те корена, които имам на терасата и вече имат доста плодове по тях, но май е нормално.
Тук е моментът и да благодаря на всички във форума за съветите
- Прочети още...
- 0 коментара
-
ДоматитУ на балконЯ!
Дневник от urban-lubitel
- 1
публикации - 13
коментари - 299
преглеждания
Последни публикации
Последна публикация
Здравейте на всички, любители и професионални градинари в този хубав форум тук.
Благодаря за приема.
Някои от вас може би ме знаят, а други не, затова ще се представя:
Името ще го запазя в тайна , аз съм момиче на 23 от София и още няколко града .Започнах "изяви" тук, във форума, главно с питане в чата, за едни черита. А именно, доколко е възможно да се гледат чери домати на балкона, имайки предвид, че съм ги посяла едва края на май месец - време, което е късно по всякакви параграфи за каквато и да е сеитба. Любезен съфорумник ме подкрепи, че може и да се справя с тази задача! Друг ми даде информация за градина в София, която другия сезон да използвам, ако хобито ми остане трайно. Благодаря и на двамата!
Забравих да спомена, че съм много нова в тази област... но то това си личи, както ще видите, защото съм посяла семенцата без да мисля много и съм допуснала някои грешки... първо правя, после мисля. Но ще оправим това.
Прикачвам снимки, за да покажа докъде съм стигнала.
Какво съм направила?
1. Купила съм си семена от Била за чери домати.
2. Посадила съм ги бързашката на едно, в сладоледена кутия, с почва от .50ст ...
3. Сега много се радвам, че имам покълнали повечето семенца, но ще мисля бързо да преместя по-силните кълнове са са самостоятелни и на по-широко (както четох, че се прави). Съжалявам, че съм бързала с правенето на каквото и да е, и не прочетох как най-разумно е трябвало да си започна разсада.
Но каквото, такова. Ще видим докъде ще стигна. Ще качвам прогреса си тук.
Благодаря за вниманието!
- 1
-
Бат Лозо - градинар бабаид
Дневник от Лозан
Последна публикация
Ето го! Облагородявано и поддържано 20-30г. и изостаено преди 3г. Към 11.04.2015г. мястото изглеждаше така:
Снимано от стълбите пред фургона:
Ето го и фургона погледнат отзад:
... и част от предния собственик.
Положението не е розово, но ентусиазма ми е толкова могъщ, че не обръщам внимание на некосената, съхнала и полягала трева в продължение на 3г. както и на изобилно покаралите фиданки от вишни, чашкодрян, шипки, повет, трънки, глогинки и други подобни. Множество сухи клони по дърветата, и куп такива в долната част на двора. Природата знае как да изпозва наличните ресурси в нейна полза.
Мастото се намира в област Перник. Води се вилна зона на с. Радуй, но на практика е свързано с него чрез дървосекачески път, занемарен до степен - пътека. Реално се подхожда през с. Делян, което се намира от другата страна на Вискяр планина. Месността се нарича "Наметни дол", а местните го наричат - "баира". Последните са получили тези парцели (повечето по 600кв.м.) преди около 30г. по някакво постановление, като служители на БДЖ, при условие, че бъдат облагородени и засадени с трайни насаждения, местата остават за тях. Надморската височина е 750м.н.м.р.
Ето го от птичи поглед:
Това с червеното плюсче е фургона.
През 2015 г. основно косих трева и я събирах с греблото, защото беше избил мъх в/у почвата и само гръмотрън и досадните фиданки можеха да оцеляват. Орязах доста сухи клони, поправях огради и съзерцавах. ...е не се сдържах и вдин ден на връщане от село взех някои неща:
Тук не изглежда кой знае колко, но като видиш това:
става една идея по-нагледно, какво съм домъкнал. Виждат се и 2 прекопани места зад чувалите, които в последствие се превърнаха в първите ми лехи в дъсчена рамка.
Засяти с лук, чесън и домати (това имах като семе и време). Имах си и любимци, родени под фургона:
Които не преживяха първата зима...
После разкопах още една малка леха до стърчащия дънер от вишна на снимката преди папито, където по нататък ще садя.
Първата реколта:
Вишнички и домати "Албенга" - разсад от Красно село. М/у другото изглеждат доста добре
Снимката е от 28.06.2015г. Тази година една от ябълките ми беше извергнала. Снимките са след 3 бранета:
Точно тази ябълка в понеделник 17.04.2017г. беше отрупана с цвят:
Какво ли ще стане след тези студове, все още не е ясно, но твърдението, че по-старите ябълки раждат през година за сега изглежда, че се потвърждава, защото миналата година нямаше нито цвят по дървото. Толкова за 2015г.
2016г. и първо посещение 21.02.2016г.
Виждат се миналогодишните лехи с лук и домати, в които все още има лук и на места чесън, както и голяма купчина клони от подрязването на овошките. В началото мислих да ги събирам в центъра на двора, където е празно откъм дървета (имаше една вишна която махнах) и да ги паля когато изсъхнат, но по-късно осъзнах, че мога да ги превърна в повдигната леха, което в последствие направих и по-нататък ще покажа.
Фургончето с асмалъка и боклуците под него.
Остатъците от лук и чесън, презимували успешно. По-надолу разкопаното от миналата година, което сега се сещам че бях засадил със салвия, която бе презимувала успешно и жълти крушовидни черита, които по-късно през тази година избиха сами от падналите доматки през 2015г.
Пък това си бчх разкопал есента на 2015г. и го бях покрил с листа от дърветата. В последствие засадени с Розов гигант, който се превърна в сбръчкано чери заради сушавата година.
В ляво на снимката е долния ляв ъгъл на двора. Клони трупани от предишните собственици. Тях преместих при останалите в средата на двора, а под тях се откри чудесна почва, която тази година засадих с марули, рукола и манголд за сега.
Купчината нарастна до 3 метра, но това е само началото...
Това е под двора над мен, също разкопано есента на 2015г. и подготвено със листа и сено за доматки и една тиквичка. Дървото в средата е една ябълка Петровка, която страда от червени петна по листата, като прасковката на Ру и в общи линии всички прасковки. Тази година се ядосах и я напръсках с Тирам - химиика против гъбични и други заболявания, пък да видим какъв ще е ефекта. Ако няма такъв ще приготвя отварата на Филип от Тринога с широкоспектърно действие.
19.03.2016г. дърветата са варосани и подкастрени.
Подготовка за засаждане на кивита и камчатки. Толкова е подгизнало все още (02.04.2016г.), че се наложи да обиколя цялата вилна зона и с метла и лопата да събирам изровеното от земните пчели и къртичини, за да има с какво да засипя засаденото. Миксирах тази почва с дървени стърготини, гнили борови кори, пясък и въглени за да я структорирам.
Първи копки за езерото. Ден след това беше се напълнило без да вали... Това беше година на пълноводна пролет и сухо, като барут лято.
Засадените камчатки, тагетес, латинки, невен, презимувалите салвии на 02.05.2016г.
Още една камчатка, заварени перуники и самонасялият се чесън и лук.
Още лук и магданоз покрай лозата, както съм чел, че било добре. Алелопатия рзбириши
Куриоза е че точно тази лоза страда от едни червени бабуни по листата, които били някъв си акар. Ражда си без проблем лозата, ама сигурно и е тегаво, а и не изглежда добре.
Тагетес, невен и въпросните Розов гигант...
Почвата беше станала страхотна. 20см. слой листа беше изяден от червеите и вкаран в почвата. Пухкава и структорирана.
Горното разкопано местенце с първите си обитатели - 3 бели тикви. Тръгнаха добре, но и те станаха чери тикви. Извод: без вода само кактус вирее!
Моравата след много стригане и "решене" с греблото придобива вид на такава. По-предното идване - февруари месец бях нахвърлял 500гр. бяла и червена детелина микс, която определено вече присъства в пейзажа.
За сега толкова. Трябва да изплува още информация за успехи и неуспехи, но за съжаление няма да изплуват повече снимки от 2016г. защото останаха на телефона, който ми откраднаха преди Коледа... Добрата новина е, че снимки има от 2017г. както и прясно инфо, ама днес се уморих.
-
Градинка
Дневник от Абарис
- 4
публикации - 8
коментари - 581
преглеждания
Последни публикации
Последна публикация
Най сетне, репичките започнаха да се надуват! Ако можех да ги поливам редовно сигурно вече щяха да са почти готови ако не и готови.
Лук няма никакъв, вероятно няма и да има. Предполагам, че семената са мъртви но, оня ден посях в домашни условя, да видим...
Почвата тополчанския парцел е с високо съдържание на пясък и тиня. Поради тази причина високите лехи за морковите съхнат бързо. Не се вижда нито един покълнал морков.
Марулите измряха почти всички а оцелелите се развиват много бавно, пак поради липса на вода. За това вчера разхопах лехата отново и засадих каротфи кито пазя от няколко месеца с тази цел. Отгоре похрих с дървен мулч. Остават марулите посети директно вън чрез небрежно пръскане на семената, има резултат.
Лука и чесъна се справят и сами. Особено лука на умерена сянка, изглежда внушително.
- Прочети още...
- 0 коментара
- 4
-
Градинарски дневник на Евгени
Дневник от Евгени
- 9
публикации - 24
коментари - 995
преглеждания
Последни публикации
Последна публикация
Случи ми се и това. Чух за първи път "Що не сложиш тук /извън опитното ми поле/ моркови и магданоз, както ги беше направил при теб?". Значи бетонните глави не само, че не са непробиваеми, ами и по някое време омекват. И се получи ето това:
- Прочети още...
- 0 коментара
- 9
-
Размисли
Дневник от Абарис
Последна публикация
Въпреки че този вътрешен глас никога не стихва, понякога сякаш се запилява из цялата какафония. Благодарен съм че винаги има кой да напомни.
- Прочети още...
- 0 коментара
-
Средногорски дневник
Дневник от Теди
Последна публикация
През месец юни довършвахме задачи от амбициозния май. Вместо градинар, бях предимно общ работник по къщата.
В градината (много скромно):
->Мулчирането предстои - не съм се отказала от надробените клонки, защото материал има много - по пътя от с. Априлово до с. Гайтанево по някакъв проект разчистват храсталаците, които се опитват да завземат пътя. Оглеждам се за дробилка, не ми се ще да се занимавам със слама, защото идеята не се възприема добре от родата. Със сигурност ще помогне да не се засушава толкова почвата от вече настъпващите жеги.
->Бера маруля, лук и чесън
->Засадих сладък грах от Боби
->Поливам усилено доматите - 1-2 пъти седмично
->Изтрепах сумати охлюви
->Киселецът се е захванал и за догодина се надявам да има доволно
->Тиквите, тиквичките и нискостебления боб се разлистват усилено
->Плевели: троскот и поветица нямам, вместо тях едни други неприятни бурени, които ще снимам и ще опитам да ги установя какви са. Плевя умерено и хвърлям на купчини.
->Вредители: да чукна на дърво нищо няма за сега, което да ми мори насажденията- листни въшки и т.н. Още не съм поръсила семената от тагетес. Все ги забравям. Взела съм пакет червена детелина и може накуп да ги насея.
Къщата или залудо работи, залудо не стой:
Останалото от каменната 100 годишна къща беше приземния етаж, който заздравихме с 5 бетонни колони с арматура и бетонов пояс. После зидане с тухли върху камъка, защото беше ниско. Самият каменен зид е широк 60 см., така че при надстрояването с тухли се отвориха много хубави вътрешни ниши. След това се изля още един бетонен пояс и накрая покрив. Камъните ги измиха от пръстта и ги напръскаха с циментов разтвор. Няма нужда да се шприцова между тях с цимент, защото конструкцията е достатъчно стабилна в този вид. Подът се засипа с филц, отгоре арматура и отгоре се изля бетон. Предстои фина замазка.
Иззидана е вътрешна баня с тоалетна от тухли Итонг, изкопан е канал към къщата и отходна тръба вече е свързана към готовата септична яма. Не се ползва, защото ямата още не е декофрирана. Водопроводната инсталация в къщата е готова. Предстои, в този ред: полагане на електрическата инсталация в къщата, замазка отвън и отвътре на стените, изолация на тавана отвътре и полагане на гипсокартон.
За покрива - дървени греди с дебелина 15/15, отгоре наковани OSB плоскости, боядисани с битумен грунд и накрая залепен воалит с горелка. Поставени са улуци.
За 50 кв/м чиста жилищна площ + дувара и портата като пари ни излиза към 20 000 лв. Спестено е доста от работна ръка и става бавно. За още 500 лв. можеше да имаме втори, подпокривен етаж, но не ни позволиха да го вдигнем по един куп причини. Спестено е от много бумащина и разрешителни, работата се върши с Удостоверение за търпимост и се води ремонт на постройка. Никакви скици, планове, чертежи. Майсторът ни е екстра.
Друго: довършвам шапката върху каменния дувар. Първо редих тухли единички, сега съм започнала лепенето и на самите турски керемиди. Предполагам до края на месеца ще съм готова.
Помагах доста и съм ужасно изморена, но така или иначе тази работа трябваше да се свърши. От юли нататък мога да се занимавам повече с градината и първоначалните ми планове, и по-малко да пренасям като магаре разни работи.
- Прочети още...
- 0 коментара
-
Градина на шестия етаж
Дневник от mr_nikolov
- 3
публикации - 21
коментари - 504
преглеждания
Последни публикации
Последна публикация
Днес беше ден малко работа да се свърши по моята терасна градина.
Разредих доматите (крайно време беше, то стана като гора там) и тъй като нямах къде да пласирам разсада реших, че ще го слагам в компоста - да си гние. Да ама аз от 3-4 дни забелязвам плъзнали едни мушички в тоя компост - ужас. Чета от какво е - много зелен материал и голяма влага. Викам си на акъл "Май не беше толкова влажно що-така се е получило..." обаче изключвам факта, че имаше няколко доста топли дни и най-вероятно се е освободила влага от зеленото. Разрових и викам чакай да проверя влагата как е, а тo поизтекло известно количество течност (компостен чай не знам дали може да се нарече, ама то пък е и разтегливо понятие специално чая какво е) и ако приемем аналогията на мъдростта "Ти си това, което ядеш." и я префасонираме в "Твоят компост е това, което изхвърляш в него.", то моята течност си е баш компостно кафе.
Имам кафе машина и всичкото мляно кафе си отива в компоста, предполагам това допринася за наситения тъмно кафяв почти черен цвят. Тъй като качествата на тази течност са с неясен характер реших да я изпробвам върху един нахут, който имам посят в различни саксийки, просто да видя дали ще оцелее и ако - да, какви ще са ползите / вредите. Разредих го съдържанието сигурно 1 към 10 докато докарам цвят на чай, че да не изгори корените.
Метнах аз разсада домати в компоста (1 метър то не знам дали и за разсад минава ...) насипах яко талаш и затворих капака.
Тамън се изправям и гледам корнишона, който чакам от няколко дни вече е придобил "търговски размери" и става за беритба.
Имам вече и реколта от моят терасен експеримент! За съжаление тази вечер подтикнат от емоционално неудовлетворение и глад реших да ям пица вместо салата и реколтата не е дегустирана, но утре или другиден ще я пробвам!
- 3
-
Пишман градинар
Дневник от Гого
- 3
публикации - 7
коментари - 1407
преглеждания
Последни публикации
Последна публикация
Онзи ден събрах клоните от резитбата на съседа:
Днес яко дробене:
Ще използвам този мулч за покриване на пътеките ми в мандалите:
Остатъците от надробеното, ще отиде по разни градинки и лехи:
- 3
-
Happy Garden блог
Дневник от Svilena Racheva
- 2
публикации - 0
коментари - 2746
преглеждания
Последни публикации
Последна публикация
Много вълнуващо- след около 3 месеца в София, в първия ден на пролетта, по новолуние, и след цяла нощ оправяне на багажи, малко след изгрева на Слънцето, се сбогувахме с "вечно растящата и нестарееща" и се отправихме на изток по "подбалканския" обратно към дома! Всъщност, смея да кажа, след времето прекарано в София осъзнах, че наистина домът ти е там където си ти.
Например тези 200 км. от Подбалканския Път също вече ги чувствам дом. Всякога, през всеки сезон има с какво да ме очароват гледките, които те ми откриват. И този път, по този път
почувствах дома си по заснежените хълмове, из разсъблечените гори, пробуждащите се гюлове и лавандули в низините, подредените селски дворове и навсякъде където той се виеше. Когато признаеш съвършенството на Природата, когато успееш да видиш красотата й във всичко и се свържеш с това всичко чрез невидима, но здрава нишка, и през нея, като по пъпна връв, започнеш да черпиш енергия и да се опиваш от живителните й сокове, се чувстваш у дома навсякъде във Вселената. И тогава започваш да се грижиш за този свой голям дом, и да го обичаш, както можеш най-добре
В този дневник, ще запиша как аз обгрижвам и обичам една малка частица от своя дом- ГРАДИНКАТА!
Тук е мястото да уточня, че големите мечтатели се разпростират на широко и "Градинката" в моя случай е едно доста обширно понятие.
Например има:
-подкова-градина (1 леха) зад купола
-спирала-градина - пред него, после на километър на север, при фермата на Хепи Хорсес има:
-градинка "гробчетата"
-зимната градинка с която граничи кухнята
- градинката зад "къщата на Гради", или където бяха "3те сестри" миналата година
-старата, изоставена Мандала-градина отатък реката
-старата пермакултурна -градина при реката, която гората си взе обратно
в която обаче винаги има пресен чесън, лук и коприва-ядливата гора-градина, при входа на фермата, която още е в бебешки стадий
-голямата био градина за пазар, 6 дка, която също е в пауза, до намиране на съмишленици за разработването й
- "градината" с малините (28дка), в която тази година мисля да експериментирам из междуредията
...и на последно място,
-градината "вектор" а именно защото е само на чертеж, отново с мандали, в люцерната пред конюшнята
- Прочети още...
- 0 коментара
- 2
-
Гора-градина на баира
Дневник от Irina Antonova
- 0
публикации - 0
коментари - 396
преглеждания
Няма публикации в този дневник
- 0
НАВИГАЦИЯ
Форум | Статии | Видео | Дневници | Градинари | Снимки
БЕЗ МОТИКА - чисто и осъзнато градинарство
Контакти | Мнения | Какво е Без Мотика? | Условия за ползване | Bezmotika.com във Facebook