Селска чест

  • публикации
    32
  • коментари
    15
  • преглеждания
    2642

За този дневник

Колекция от снимки и събития от няколко различни градини

Публикации в този дневник

Боби Димитров

2017.11

04.11

Сланата е минала, всичко нетрайно е умряло. Броколи, зеле и праз изглеждат добре.

  • Посадих ягодите от Алис в новата ягодова леха.
  • Посадих 4 вкоренени лозови пръчки от "американското" от Мърводол. За целта трябваше да унищожа епичен повет и коприва.
  • Извадих и почистих малините от съживариума им, отделих 35 корена за новата леха, останалите подарих.
  • Извадих и преместих камчатките на по-слънчево място, където евентуално ще имат и вода от капковото.
  • Посадих последните 2 реда чесън с Креолски от Жела.
  • Разчепках и изкорених голямата туфа риган в подготовка за разсаждане по фиданките.

От тук насетне почна променливо време. Ходихме два пъти за по малко, като единият беше основно скара-бира. Все пак:

  • Почистихме и мулчирахме повечето от 22те лехи.
  • Преместих сибирския грах и двете брезички на евентуално по-поливно място.
  • Посадихме още неимоверно количество луковици в новата цветна леха.
  • Разсадих риган около 12 фиданки.
  • Посадихме нова фиданка (кайсия) на мястото на сгазената от верижен багер мушмула.

Чесънът беше покарал на места.

23909009857_b6ddc85568_o_d.jpg

И толкоз за месеца. Декември, януари и февруари градината ще мине и без нас :)

Боби Димитров

2017.10

Този месец няма да е по седмици, защото почти приключи докато намеря време да пиша.

В общи линии прибираме последните реколти и почваме поетапно да разваляме, чистим и зазимяваме лехите. Това се състои в:

  • Изскубваме каквото можем от културите, а каквото не излиза само го отрязваме до дъно - корените са храна за червея, а и разрохкват добре до пролетта като гният.
  • С вила за копане "отваряме" почвата - боц, настъп, разклащ, извад, изтръс. Не се обръща и не се случва голямо разбъркване на почвата, но позволява да се изтеглят "въжетата" - коренищата троскот и поветица.
  • Оскубваме всички растения, които не желаем в лехата за догодина - основно бодливи и трънливи, неща като глухарче си седят, просто ги режем до дъно и насипваме листата връз лехата.
  • Насипваме всичко рехаво с дебел слой слама, 1 бала на 1 леха 4 х 1 метра.

Ако сме подробни, една леха отнема 30-45 минути на двама души. Ако бързаме, става и за 15 минути.

На 15.10 обрахме всички останали зелени домати. Общо под 15 кг, от които 1/2 консервни, 1/4 черита (ша ги пробваме на туршия). Към този момент всички краставици са умрели, както и всички тикви и тиквички, с изключение на една, която няма листа, но има 2 завръза! Явно е имало лека слана, защото и босилекът е почернял. Чушките не са умрели, но нямат и плод, само цъфтят обилно. Основно ни остава цвекло, праз и 2-3 малки зелки. Очакваме и още малко от боба да узрее и изсъхне, дано успее.

В една от развалените лехи, която оправихме по-подробно, сложихме 4 от 6 реда чесън. Другите 2 реда ще са следващата седмица със сортове от Градина Жела. Влизат около 60 скилидки на редче, което ще рече ~360 в цялата леха. Другото лято ще видим колко глави реално ще изкараме, като сме се зарекли да не го пипаме за зелен, както направихме тая година с уж оставения за глави...

В същата леха насипах и една шепа бубили (прото-скилидки, които се раждат на цветоностното стъбло на стрелкуващия чесън). Целта е догодина да се развият в единички (rounds), които по-догодина да станат на чесън. Ако се завърти този цикъл добре, реално след 3 години няма да има нужда да оставяме скилидки за посев, а ще садим само единички.

Посадих и бебетата аспержи, които лятото огледах от собствено семе. В общи линии запълних дупките, където бяха умрели ланските бебета. За щастие събрах и 20тина нови семки, та ще има и за догодина. Предстои ми да извадя от "изгубените" аспержи - първите, които сложихме в новата градина, но багера ги засипа с пръст и едва тая година избиха!

Ето и няколко снимки. Реколта в началото на месеца (идеално време за бъзак). Чушките и патладжаните цъфтят яко, нищо, че в планините падна сняг. Дори имаме саморасъл грах, там, дето бях оставил за семе - при това цъфнал!!!

37727647441_75e7bd2137_o_d.jpg23874906558_9af3233342_h.jpg37695783842_578618159e_h.jpg37057641833_41533ed101_h.jpg37057636403_ce6f7f3aee_h.jpg

Преместихме ягодите от пръснато положение в една обща леха. За да я допълним, ще вземем още корени от Мърводол. Продължаваме да разваляме и мулчираме лехи. Прибрахме тиквите, защото се очаква около 0 градуса нощни темп. Нито една не е узряла добре. То е ясно де, юни е късно за тия неща, но пусти охлюв ненаяден!

Извадих две резници касис да видя как са се вкоренили, добре изглеждат - на тази се вижда долу ляво срезът, както и три бели подпочвени пъпки на бъдещи стъбла. А и гъбите тръгнаха, Катето надуши сърнелите, щом имаме трета "реколта" печурки в градината...

37874204421_5f341e7bdf_o_d.jpg37931452132_157d86c0d6_z_d.jpg

Боби Димитров

2017.09

02-03.09

Бяхме на море. Градината беше на самотек, без поливка в последните 8 дни. През следващата седмица, на 6-7.09, комшиите пуснаха капката за една вечер.

09-10.09

Втория уикенд беше посветен на почерпката за ЧРД на Катето, 2 години. Съответно не остана време за сериозна работа в градината - правихме маси, въртяхме скари, посрещахме гости на поляната.

Все пак успяхме да наберем две касетки консервни домати (и в последствие да почнем да ги изпаряваме поетапно), една касетка салатни, чушки, краставици, тиквички за скарата, още 2-3 кг моркови, зелен боб за една манджа.

Брахме и много от смилянския боб. До момента след изчушкване и чистене на кофти зърната, имаме 2 кг боб - на пролет посадихме точно 20 зърна, от които няколко не поникнаха. А по почти падналата на земята бобена джунгла има още доста зелени шушулки, които се надявам да узреят в идните 2 хубави седмици.

Сложих в земята 4 корена резене (диво, а не капризното главесто), извадено от двора в Каблешково - дано се хване.

Установихме, че някое животно, може би полевка или таралеж, е хванало цаката на царевицата. Прегризва стъблото долу при основата и като падне на земята - яде кочаните. Така цялата черна царевица и повечето от другата стана на фураж :) Надяваме се поне пукливата да ни оставят!

Иначе земята е много суха - където не минава капката е притеснително нацепено. Може би ще се наложи поливане с маркуч следващата седмица.

16-17.09

Тази седмица поливахме малко фиданките - по 5 мин. на гнездо, както и малко по оградите с пръскачка, където са аспержи, разсадите касис и малини, а и мента, ревен, камчатки, лофант и тн.

Обрахме пак доста домати, една касетка микс от черита, салатни и консервни. И от трите вида ще има поне за още 1 седмица бране, особено предвид необичайно слънчевото и горещо за месеца време. Две поредни съботи температурата е над 30 градуса на сянка. Сушата продължава и като гледам до края на месеца ще е все така.

Имаше още малко чушки, кило и нещо, отново пекохме на жар, някоя краставичка и тиквичка. Краставиците задължително ще правим отново по този метод, с три реколти през месец и нещо - май, юни средата и август. Почнахме да вадим и големи цвекла за салата, сок и мариноване.

Извадихме от едната леха изостаналите моркови, уж не бяха много, а се събраха над 2 кг. Това беше интересен експеримент. На пролет завихме частично една леха с найлон, като вътре наръсихме манголд, марули, репички, праз и сума други неща, които не изникнаха. По ръба на найона, там където се опира в земята, наръсихме моркови от наше семе. Оказва се, че там явно е благодатно място от гледна точка на влага, защото тези моркови бяха първото добре развило се нещо в тунелчето, докато всичко друго умираше или не покълваше. Почнахме да ги прореждаме с ядене на ниво бейби, но после тръгнаха и другите от "официалната" морковена леха и тия ги забравихме. Добре е човек да си  намери нещо забравено.

Зеленият боб приключи, оставили сме още малко за семе, ще имаме бая. Продължаваме със събирането на всякакви семена, всъщност.

23-24.09

Тази седмица прекарахме само няколко часа в градината - вече се мръква рано, а отидохме чак по обяд. Продължаваме да вадим моркови, 3.5 кг този път. Тиквичките най-вероятно са умряли, нямат цвят и завръз. Намерихме 2-3 малки недорасли и недоузряли тикви (от тия сивите), с размер на малък пъпеш, но се бяха откъснали от дръжките. Обрахме вероятно последните домати. Има останали общо 15тина домата (плода), които са чисто зелени и няколко шепи консервни, които също надали ще узреят. Дори почнах да махам колци и да режа растенията, които нямат повече плод. Обрахме и последните чушки, останаха само тук-там по някоя люта или недъгава камбичка.

От тук насетне в градината остават малко неща. Праз, който е с дебелина на палец в момента. Цвекло към 30 глави. Бейби морковите от третата реколта. Боб, който чакаме да узрее (а дано). Стъбленото броколи, което така и не направи глави, втора година поред. Краставици 2-3 корена от третата реколта. 3-4 зелки. Няколко тикви, които обаче са супер зелени все още.

Очаква ни поетапно разваляне на 20 лехи, дебело мулчиране със слама и много местене на малини, ягоди и какво ли още не!

На снимките. Трите зелки, които решиха да се завият все пак. Царевицата, която е поетапно унищожавана от гризачи или таралежи чрез изгризване на основата на стъблото и след полягане - атака на кочана. Последни няколко домата и обраните чушки - поне тагетесът е жизнен!

37242179281_acb96dfae6_h_d.jpg37242171701_9314bd7ba5_h_d.jpg37242175891_127f720b7d_h_d.jpg

Боби Димитров

2017.08

Интересна работа. Миналата година съм писал, че сезонът е закъснял, а някак ми се струваше, че беше по-ранен от тая година. Не може да се разчита на спомени, трябва си дневник!

5-6.08

Основната дейност беше разчистването на една площ 20 квм около ясена от натурии (останали от предишния собственик), извозени с два камиона с падащ борд. Последва почистване с търмък, мятане на детелина микс, лека поливка, слама, утъпкване (децата хареса най-много утъпкпването). Подредихме и касетката с бурканчета със семена, която седи в мазето, което отне повече време от очакваното.

Брахме краставици, тиквички, първите два големи розови домата салатни (единият ударен от градушката, другият с гъсеница в него), малко микс от дребни ранни сортове и черита, 2-3 кг моркови за фризера, малко зелени чушки за печене. Извадихме последния лук, почистихме извадения преди и изсъхнал, сумарно над 7 кг, като сме брали и доста за зелено. Откъснахме първите праскови! След като втора година сланата попарва цвета, някак по чудо 10 завръза бяха пощадени и от тях 6 броя преживяха градушките и са почти узряли!

Продължаваме да берем сух нахут, има още 30% някъде, а децата дояждат последните завръзи зелен. Много наяден, но и много с двойни шушулки, така че явно пролетната влага дава отражение. Обаче това че наляга от бурята е накарало доста нахутчета да мухлясат.

С новата клонова ножица набързо отрязах 5-6 кола за няколко забравени и налягали домати. Отделих време да огледам на зелено цялата ограда, която е микс от черници и акации, за да набележа кое ще се кастри на есен/пролет и как ще се оформя.

36150185862_4f9c8ce5e7_h_d.jpg36275344926_f8ac46a595_h_d.jpg36150215392_0189174264_h_d.jpg

 

12-13.08

Основната дейност беше почивката. Жегата беше яка (оранжев код за високи температури). Събирахме семена от лук, моркови, копър. Рязахме и сортирахме ригана. Окосих всички пътечки с тримера - тревата извън градината не е пораснала особено, предвид жегите и сушата. Разджуркахме една купчина стара гнила слама - няколко бали, метнати през оградата и непипнати 1 година. Ходихме на комшийско гости. Пекохме чушки (страхотни) и тиквички на огъня вечерта.

Събота през нощта се разрази яка буря (и за нея имаше жълт или оранжев код за вятър, дъжд и градушка). Град не падна, но мазето се наводни пак, явно му трябва врата... и прозорци... Царевиците, които бяха рехави (от Сортови семена) налягаха яко, повечето слънчогледи паднаха, а на тях имаше вързани домати... Колците на смилянския боб се счупиха през средата и в момента цялата джунгла е почти легнала на земята. Имаше две шепи обрулени домати и дори откъснати чушки!!!

В неделя продължи да вали яко, затова набързо обрахме 7-8 кила консервен домат с няколко сърца за салата, още чушки, тиквички и краставици и си тръгнахме.

Снимка на Катето, което дръпна всички зелени домати с думите "ам-ам!". Полските печурки, които се опитвам да "култивирам" в края на едната леха, явно съжителстват добре с влагата под тревясалите тикви. Детелината покълна изпод мулча за една седмица, въпреки жегите и сушата. Затвърди ми виждането, че ако има soil disturbance и оголване, веднага трябва да се затреви и мулчира!

36405501761_0d9c41f4cc_o_d.jpg36496843326_001093bbbe_h_d.jpg36496786686_937cb7aff9_h_d.jpg

 

19-20.08

Извадихме последните картофи - преместените. На пролет видяхме, че в много лехи избиват листа картофи, може би 10тина корена. Явно сляпото куче ги е разнасяло. Гери извади внимателно всички покарали картофи и ги нареди в една леха. Те станаха най-късно, но добивът си беше добър. Сега вече знаем, че картофите търпят пресаждане!

Брахме домати консервни една касетка и доста салатни, тиквички, краставици, моркови. 2-3 кг зелени чушки, които изпекохме директно на жар за салатка, както и две шепи люти. Елиминирахме 75% от лехата с нахута, където беше налягал доземи и много изяден. На негово място намятахме спанак. Останалите 25% не са толкова налягали и имат нови завръзи, които ще осигурят нещо за гризкане в идния месец.

Изрязах всички върхове на тикви, пъпеши и краставици от старите. Който вързал - вързал. Дано успее да узрее нещо от тия 3-4 завръза. Третата реколта краставици почнаха да връзват, обрахме 2-3 хубави като размер. Мулчирах яко аспержите, около 7-8 см надробена гнила слама, полях ги, оформих място за бебетата, които след месец ще влязат в земята.

Почнахме да събираме първите сушени шушулки от нещастния смилянски боб, който така е полегнал, че се наложи да се намеси сезал и арматура за частично спасяване на ситуацията. Извадихме 10-20 арпаджичета, които тази година отгледахме от семе. Сега вече като знаем че става лесно и как, почнахме да събираме много семе от лук, микс жълт и червен и на пролет смятаме да мятаме навсякъде лук! В къщи почна офанзивата по събиране на доматено семе.

Апаратът останал без батерия, затова давам от телефона снимки.

Децата с най-големия ни домат тази година, 1020 гр. Не се впечатлявам от размери аз, а и този не е представителен за сорта - на същия корен останалите далеч не са толкова едри. Лук, чесън, чубрица и риган за зимата. Чушките в процеса на бране. Краставичките от последната реколта.

leobqK52HCb9Bj0dKKqU-UkcIYXtdZnOgojeqnfYVb3o2Ut6WfLx7i1FWROEmVaSikhQnSPQo_a4CZjQZHpqVkCuFwqd9QtI9zrkaAea7O6GNFbXZ5dZmbWjprgVjQsz64XIkG7sAUaqr6O6o-HTo1FNfHy5yKSY

 

26-27.08

През последния уикенд не работихме по градината, офанзивата беше в къщи. Подготвяхме се да отиваме за седмица на море и монтирахме една импровизирана външна мивка. Снимки нямам, записал съм само, че сме обрали касетка домати за вземане на морето, касетка с консервни, които сме изпарили и отделно краставици и чушки за салата. Извадихме и втора по-голяма порция моркови за прибиране във фризера. Вечерта преди да тръгнем към морето до последно вадихме доматени семена от чашките, дето ферментират, надписвахме, слагахме за сушене, рязахме варихме домати и тн.

И те така.

Боби Димитров

2017.07

Още един месец се изтъркули, преди да успея да напиша каквото и да е за него. Ето миналия юли за справка. Ще карам май пак по лехи, а за август се заричам телеграфен стил по дата на ходене, дори да е без снимки.

В началото на месеца почна да отмира експлозията на сама китка (топ карамфил) и лека-полека я изрязахме. С интерес забелязах, че има много нови стъбла, които вероятно догодина ще цъфтят, с други думи "двугодишно" може би ще означава "многогодишно" в този случай. Събрахме и семе, но до края на месеца в цветните лехи се напълни с покълнали семена, та ако успеят да се задържат и презимуват, вероятно ще имаме нескончаем запас от това красиво цвете.

През юли цъфна и ригана, рязахме доста цвят за чай, оставихме и за пчелите. През това време се разви добре и този, който бях отрязал за подправка на листа по-рано и вече има бая стъбла. Предстои да го орежа и него през август. Събираме и салвия, бял равнец, кантарион, мента, балканска чубрица. Размножаваме и ментата по метода на "не изхвърляй пръчката". Режеш стъблото, обираш листата, пръчката я забождаш в пръст и след 2 седмици има корени и я връщаш в градината.

През този месец грахът изсъхна. Изскубахме първо Метеорът, после Сладкия и накрая Жълтия, който седеше до последно за семе. От 5-6 семенца, покарали на пролет, успяхме да съберем над 100 за догодина, както и да изхрупаме доста шушулки.

На мястото на граха сложихме нови краставички от разсад (2 от Ру и 5-6 наш), бял нисък боб за зрял и вигна, а в другата леха - броколи, наш разсад от семе Сортови, много нефелен и издължен.

От цвеклото берем единични за прореждане, с размер пинг-понг, кейл няколко пъти, а стъбленото броколи расте, да видим дали тая година ще стане - ще пробвам да му резна върховете на половината, да го стимулирам да се размножава. Сред цвеклото са лютите чушки, които също растат добре на смесена сянка.

Лукът и празът за семе цъфнаха през този месец. Манголдът също изпръчи и се надявам на повече семена, че тази пролет имахме само десетина. В края на месеца почна да цъфти и един кафяв боб за зрял (не помня кой ми го даде), когото смятахме за нисък, а се оказа повивен, та му слагах колци.

Покълнаха за няколко дни и се развиват много добре 20тина сладки царевици (реално над 90% кълняемост), посадени чак през юли, от събрано семе от родата в Мърводол. За сравнение с купеното семе, където имаше под 10% кълняемост...

Извадихме чесъна някъде в началото на месеца, сушихме го на сянка и вече е прибран в гаца. Пак в началото извадихме и един ред лук, който беше комбинация с домати, тъй като се притеснихме, че покрай валежите и поливките няма да успее да изсъхне добре. В края на месеца пък извадихме лука покрай нахута, който обаче беше значително по-зле от този при доматите. Най-вероятно защото беше захлюпен от нахута по някое време след бурите, градушките и напора на поветицата.

От краставиците на мрежа (основно корнишони и 1-2 корена дълги бодливи) берем повече, отколкото можем да изядем и раздаваме на родата. И това е при положение, че половината растения не плододават добре, берем само 1 път седмично и доста от краставиците са прерасли. Догодина ще трябва да ги сложим по-рядко и да пробваме да ги режем, за да се разкланят.

В същата леха има пробно 4-5 корена черна сладка царевица от Стефчо, тя се разви най-бързо и първа оформи цвят + кочани. До края на месеца вече бяха 1 педя дълги с листата, през август ще я берем, но ще оставя 1 брой за семе.

Пак в тази леха има и зелен боб, както и на една от по-горните. Сумарно са може би 10-12 гнезда от по 3-4-5 семенца всяко, жълт и зелен кръгъл. Няколко пъти брахме по 500-700 грама, тепърва ще има още, а оставихме и за семе. Явно това количество е достатъчно - половинка леха; ще се улесним ако го сложим вкупом и не на гнезда, а на редичка.

Тиквичките дават добре, макар над 50% от завръзите или умират, или стават прекалено големи. И по-добре, иначе няма изяждане. 4-5 корена за нашите нужди са много. За догодина е добре да слагаме по 2 корена на всеки 3-4 седмици.

Магданозът така и не поникна и бедстваме без такъв. Копърът цъфна и узря. Чакам денят, в който ще стане самонасаждащ се навсякъде из лехите... Имаме и 2-3 коренчета сминдух, но не се развиха добре, седят ниски, явно нещо не им харесва. Догодина ще го пробваме от по-рано, имаме доста семе подарък от баба Нуша.

Нахутът узря и почнахме да го берем. Не зная защо, но който дойде в градината - най-много се впечатлява от нахута! До края на месеца бяхме обрали около 50% от целия, което напълни буркан 720 мл, живот и здраве ще има още толкова. В земята влезе половинка бурканче 370 мл. Едно солидно количество беше изядено на зелено от децата - този процес продължава и в момента, тъй като най-горните завръзи са зелени. А от узрелия вероятно 30% е изяден от буби, струва си догодина да го пробвам с нийма.

Зелето от купен разсад се развива и може би до края на годината ще имаме дори 3-4 зелки! Не всичкото се завива обаче, а и го нападна яко бълхата. Преди да успея да го напръскам с нийм (минах го само с мляко и йод), обаче, бълхата изчезна. Мистика. Цвеклото, което направихме като късен разсад и набодахме покрай зелето (където не се хвана разсада зеле) си расте супер и почти е настигнало другото. Трябва ни цвекло за семе!

Имаме и половин леха с праз от собствен разсад (от наше семе!), който си влезе на мястото втората седмица на месеца и от тогава се съвзема и нараства леко.

Доматите. Лехата със салатен домат е много добре, има доста и едри завръзи, сортовете са Сърце от Л. Миладинов, Черно сърце и Черен ананас (малко ме съмнява, защото тия последните са с друга форма, но ще видим). Другата леха със салатен домат се оказа изцяло с консервен (микс Рио Гранде и Сан Марцано), но е добре. Имаме още една с консервен, която е основно Сан Марцано + 3-4 корена Аморозо. Последната е микс с изтърсаци - Матина, Зелено грозде, Будай Торп, 2 корена от Георги с неясен сорт. А, и една третинка леха с чери, жълта круша и Лабрадор.

Тези домати Лабрадор ми скриха шапката. Някакви мижави разпльокани растения (не им сложих колче) по 30 см високи и то само 3-4 корена, връзват едни дребни доматчета като голф топче, обаче няколко пъти брахме по 1 кг и има още! Почнахме да ги берем от началото на юли, а салатен домат преди 15 август няма да имаме. Единствено други зазрели са единични Рио Гранде и те ще са към 7 август. Вторите по "ранност" са Матина, които дават сходни на Лабрадора като размер и вкус плодове, обаче пък са някакви супер длъгнести и рехави растения - определено не си струват играчката, макар да правят китка с 5-6 доматчета. Догодина със сигурност ще сложим повече Лабрадори като разсад под найлон, за да можем още по-рано да имаме домат в градината! Или просто ще помоля Ру да отгледа пак разсад и да го донесе на срещата :D

Лехата с чушки и патладжан е също много добре. От началото на месеца почнаха да цъфтят, до края имаше вече единични чушки по 15+ см, както и първи завръзи патладжан. Проблемът е, че една леха е много малко. Трябват ни поне 2 лехи с такъв микс - 2 реда чушки и 1 патладжан усреди. Втори проблем е, че в момента са така: чушки - патладжан 2 реда шахматно разминати - чушки. Между патладжаните има набутани тагетеси и чубрици, които обаче достигнаха великански размери. Цветята единият "сорт" стана над метър висок, а другия - над 50 см диаметър туфи и засенчват яко другите култури. Та се наложи яко кастрене на всичко "декоративно". Догодина трябва да садим чушки - патладжан  - чушки и тук-там да има по някое допълнение.

Смилянският боб надхвърли всички очаквания. Тотално не бяхме подготвени за експлозията, която се случи. Изсмя се надменно на колците по 200-220 см, които му сложих и за един месец (юни) беше се качил до върха им. През юли добавих два броя по 300 см - стигна ги за 2 седмици и тръгна надолу. Стана толкова много, че взе да тежи и да накланя колците, особено две бури го бяха наклонили много, а после се пови по съседните колци и се скупчи в една обща джунгла. В края на месеца продължава да цъфти. Според мен спокойно може да се качи на 5 метрово въже до горе и вече се чудя догодина как да го насадим, за да е по-практично.

В подножието на бобената джунгла са няколко корена пъпеши и дини, които обаче страдат от това, че са в голяма сянка заради боба. Спрямо 2015 година, когато отгледахме първите си мини-пъпеши, тази година сме 1 месец назад и не ми се вярва да дочакаме реколта.

И накрая картофите. От слабата леха (4 по 0.8 м) извадихме 8-9 кг по-ситен картоф. Там бяха микс от наше семе от Мустафа, както и от пазара Марабел. И от двете не сме особено доволни. Обаче пък има тук-там из градината саморасли картофи, вертоятно измъкнати от слепако лани и забравени, които също са от наше семе, но излизат доста по-едри. От силната леха, семето беше от Пенови, извадихме към 20 кг общо, което ми се видя много добре. Имаше и доста едри картофи, около 40% от теглото, ситни като за семе около 20% и средни останалите. Остават едно редче късо след лехите, където са микс от Алегрия (от Вантана), както и разни "присадени" - покарали картофи, които Гери извади на пролет от различни лехи и събра на едно място. Което не ми се вярваше да стана, но в момента са доста мощни растения и цъфтят.

Най-долу са тиквите, където положението е на кантар. Има малко завръзи предвид това, че са над 20 броя растения, а на всичко отгоре баш интересните не са се развили добре - Кестена от бай Христо, Waltham Butternut, другия кестен от Стефчо... Явно е късно началото на юни да се слага разсада в земята... Пуста студена пролет!

Ето и малко снимки.

Лабрадорите. Лехата със стъблено броколи, кейл, цвекло и люти чушки. Зелето, което се чуди дали да почне да се завива.

35568518871_0aa3f766ad_h_d.jpg35568509071_89979a64d6_h_d.jpg35117690404_7ac22cda85_h_d.jpg

Черита микс, консервни домат и салатни със щета от градушката (през юни и юли на село пада поне два пъти лека градушка, а в България на много места - унищожителна!)

36101708056_34dc72155e_h_d.jpg35957636575_d42175d833_h_d.jpg35825372911_b11c757873_h_d.jpg

Лехата с царевица, боб, краставици, лук, латинки, слънчоглед и тагетеси. Проваленото каре със сладка царевица от Сортови. Пуклива царевица на мястото на чесъна.

35568499011_e520a9bc22_h_d.jpg35957624475_b4d51509dc_h_d.jpg35334924283_f4ed70b93f_h_d.jpg

Поглед в бобената джунгла, има доста завръзи. Бял боб пешак на място на граха, комбиниран с краставички и вигна. И накрая лехата със салатни домати.

36007863911_2714cacceb_h_d.jpg35334851013_507df34641_h_d.jpg35334880443_c3290e9f67_h_d.jpg

Боби Димитров

2017.06

Миналия юни.

Странно нещо е възприятието ни за време. Имам усещането, че между март и края на май нищо не се случва в градината, а после за една топла седмица през юни, всичко експлодира в растеж, цъфтеж и вързеж. Вероятно един ден като имаме парник и живеем при градината ни възприятието ще е различно, защото ще сме всеки ден на място. Ще се изгуби това изумление, което го има като си видиш градината 7 дни по-късно в период на обилен растеж.

Този юни започна по-хладно и с доста валежи. От втората седмица вече имаше над 25 градуса дневни и над 15 нощни. Валежите, макар да създават предпоставка за гъбични, се отразяват супер на градината, която иначе страда с една малка поливка седмично.

Фиданките са много жизнени и имат добър прираст - фактически първият им добър сезон след като ги посадихме в края на 2014та година. През 2015 беше голяма суша и някои дори изсъхнаха. През 2016 пък имаше тежка слана в края на април и пострадаха доста. Тази година пак имаше лека слана, но не им се отрази толкова зле (освен, че окапа повечето цвят). Дори нашествието от гъсеници и къдравост не успя да им попречи особено.

Пак ще карам по лехи за по-лесно.

В началото на месеца почнаха да едреят и зреят ягодите. Интересно, че всички, които извадих от цветната леха и преместих на есен, не цъфнаха или ако цъфнаха, вързаха някакви дребни и уродливи плодове. Докато тия в най-големия плевел и цветя, тотално зашумени от топкарамфил и увити с поветица, вързаха по много и то все едри ягоди! До към средата на месеца ги изядохме и толкоз.

Метеорът връзва добре, макар и супер намотан и оплетен и съборен от една буря. Жълтия грах също почна да връзва, ще опитам да оставя повече за семе, но много го хрупат децата! Сладкия тепърва цъфти.

Марулите са на приключване, репичките ги изядохме. 4-5 корена спанак спасихме от невените, почват да правят цветонос. Манголдът дава добре, макар да са само 3-4 корена.

Пукливата царевица (от наше семе, ПБФ) изникна много добре, за разлика от сладката, купена от Сортови Семена (уууу! вър-не-те-ни-па-ри-те!)

Боб за зелен излезе на повечето места, макар да са реално само няколко "гнезда" с по 3-4-5 семки. За зрял се оказа, че сме забравили да сложим. Повивният Смилянски почна да расте и да се повива, макар че охлювите го бяха хапнали доста солидно в началото. Това, което не очаквах, беше избиването на повече от 1 стъбло от всяко бобче.

Краставиците се мъчат, но поне изкараха нови истински листа, след като им бяха изядени първите. Ония, които пробно ръснах на семка март месец в разсадната леха, са най-добре и дори им сложих мини-мрежичка да видим дали ще дадат нещо. Те са събрани семки от корнишон.

Доматите също се мъчат, защото доста време температурите бяха ниски, а те си искат топло, за да растат; влага има, но само тя не е достатъчна.

Нахутът цъфти, към средата на юни почна да прави първи завръз.

Чушките и патладжанът са толкова нефелни, че изглеждат по-малки отколкото в деня, когато ги насадихме преди месец.

Събираме семе от маше, изглежда неузряло, но капе от цветовете. Всъщност повечето е окапало по земята, дано се сетим на есен/пролет да го потърсим там.

Морковите вървят супер, с единствен проблем - малко са. Почваме от втората седмица на юни да слагаме нови за покълване. Голям кеф е да си имаш семе от моркови!

Тиквичките изгубиха първия си завръз (изгни), сега дебнем втория, с размер като палец. Морковите около тях им е супер на влажно и сенчесто.

Пъпешите и дините бяха изядени за сетен път, затова сложихме нов разсад на 1-2 листа, като този път използвахме Вениш. Това е първата "химия" в градината и склонихме единствено защото се метаболизира чисто в природата... а и защото като изгубиш няколко десетки корена краставици, дини, пъпеши, тикви, марули и какво ли още не, почва леко да ти писва от охлюви, които са супер лесни за контрол, ако живееш на място! Сега предстои да разберем дали е физически възможно такъв разсад от средата на юни да направи дори и 1 плод преди сланата септември.

Картофите са добре, цъфтят на места. Скоро почваме да ги вадим за пресни. Дръпнах един корен и макар да имаше само 3-4 картофа отдолу, бяха с добър размер, като купешки.

Тиквите от различни видове растат бавно, но все пак растат - поне тия, които не бяха изядени. Последно вкарахме в земята над 20 корена - дет се вика половината да оживеят и по 1 тиква да дадат, стига ни! Имаме Waltham Butternut, Кестен от бай Христо, Кестен от бай Стефчо, стар сорт цигулка от познати и наша цигулка от изгнила на терасата тиква.

34744511330_3705784b47_h_d.jpg35000031191_88a834b3dd_h_d.jpg34427113834_169d725162_h_d.jpg

34744522310_0183e15489_h_d.jpg34744528390_48816b0cd4_h_d.jpg35230562756_c62a913dba_h_d.jpg

34427087644_4f675b4787_h_d.jpg34427094384_f62e1a34ab_h_d.jpg34461377413_b5b2bb30f6_h_d.jpg

Имаме и 10тина корена сладка царевица в тарелка, която чака да влезе в земята. Тук историята е следната. Насяхме към 100 семена директно в земята, от които изникнаха единични, под 10%. Второ садене на 50-60 семена, 1-2 покълнали. Накрая останалите към 40 ги сложих да се рътят на плат в офиса, от тях изкараха едва 10тина. Явно семето е проблемно.

До края на месеца не можахме да свършим много. Третия уикенд бяхме на Мърводол (снимката по-долу е от тамошната орна градина). Последния уикенд бях чисто сам и се възползвах да напръскам с мляко и поливерзум. За първи път спах на палатка на градината. През деня успях да се издера за половин ден в нетърпимата жега усреди гората, в търсене на колци (притки). В крайна сметка успях да сдобия ~30+ броя, което е добро начало. Последва колтучене на домати и забиване на колци. Връзването - другия месец. И финално, успях да полея малко гнездата с тикви, които 2 седмици на практика им е отнело да станат наполовина като размер, спрямо разсада. Няма такъв кеф, садиш голям разсад, който се смалява след това...

34871689913_2c5a368ed5_h_d.jpg34871691293_49040be8b9_h_d.jpg

Смятахме да садим вигна, но няма да остане ред, късно е вече. По същия начин и с боб пешак за зрял :( Но все пак сме решили да го насеем на всички освободени места (грах, чесън, марули и тн), най-малкото че имаме доста семе безплатно, да не седи празно, за зелено торене, пък ако вземе да върже ще го изядем на зелен.

Гери иска да пробваме късно зеле и броколи, обаче се забавихме с разсада много и май ще ни подмине и това щастие.

Боби Димитров

2017.05

Май 2016 за референция (внимание, не е за хора с нежни сърца и раними души, като Али Раза примерно!)

Резонно бях обвинен от няколко места, че дневникът ми е прекалено подробен и многословен. Тази критика дойде тъкмо навреме, защото този месец ме затрупа работа и не ми остава ред да пиша ден по ден, а често и да снимам. Проблемът се обостри от резката загуба на памет за реда, в който сме правили нещата по градината в първите 3 съботи на месеца.

Затова реших да опиша какво е дережето към момента (22.05), като обединя  супер-многословно (муахахахаха!) трите съботи в едно! А за да не изтърва нещо, ще карам наред по лехи.

Грах. Метеорът цъфти и се опитва да връзва. Сладкия така и не поникна добре - видях, че и другите по форума се оплакват от същото, вероятно семето е било проблемно. Има 5-10 стръкчета общо от над 100 семена + допълнително вкарване на още 50-80 в същата леха. Жълтия шушулков излезе, 5-6 коренчета от 20 семенца и расте, сложих му малки пръчки да се повива - не ще.

Лукът за семе е направил цветоноси (червен и бял). Египетския от Георги май е жив. Чесънът расте лека-полека, още няма глави под земята. Проскубваме за ядене по-дребния. Имаме и покарал праз от наше семе!

Репичките от първи тур свършиха. Интересното е, че изпод тях излезе мравуняк и така ги засипа, че стърчаха само върховете на листата. Въпреки това отдолу си станаха чудесни репички, в рохкавия мравуняк, а и не бяха наядени от нищо. Ще излезе далавера да въдиш кореноплод в мравуняк, само дето изнесоха повечето семена! Втори тур репички са от наше семе, при това садени със шушулките. Имат вече доста големи листа, до седмица се надявам да има нещо за ядене.

Марули. От стотиците семена от 4 сорта, които наръсих, успяхме все пак да завъдим 5-6 марулки. Ядем ги със скорост 1 маруля на седмица.

Спанакът се изгуби нещо, след като лани имаше много самонасят. Сложихме семена, почти нищо не излезе. От манголда успяхме да спасим 3-4 корена, дано докараме до семена от тях.

Червеното цвекло така и не поникна. Събрахме всичките 10тина коренчета в единия край на лехата, определена за него и ще й търсим друга култура. Разсадът също удари греда, след като за 2 почивни дни успя да се покаже и издължи толкова, че се изсече.

Сложихме първите 10 корена краставици и естествено всичко беше изядено тутакси. Сега има останали няколко и берат душа, а следващата партида таман са покълнали.

Посяхме и 4 вида боб за зелено, но само по няколко бобчета от всеки вид, защото толкова бяха семената. Тъй или иначе предпочитаме вигната, която още не е влязла в земята. Предните 2 години ни научиха, че ако не е жега, просто не покълва.

Направихме 4 доматени лехи. Горната е с местен селски червен сорт от една баба и очаква босилек, който да се навре навсякъде. А може би и моркови Little Fingers. Долната е микс от сортове + арпаджик, който си беше там преди доматите. Третата е с два вида сърце и черита, а четвърта е за консервни Сан Марцано и Рио Гранде. Малко се оляхме с доматите тая година, но виновен е Ру, който стовари 20 сорта на срещата!

Направихме леха с чушки и патладжан и чубрица. Имаме разсад за още половин леха, който обаче е бебенце още, та ще видим как ще е. То всъщност и посадения беше бебенце, 4 листенца.

Сложихме 5 гнезда по 4 бобчета Смилянски и интересното е, че повечето изникна. Сега го чакаме да мине фаза "храна за охлюви" и да тръгне да се повива.

Направихме 4 къси редчета със сладка царевица, която обаче не покълна за 3 седмици. Пробвахме два от редовете да ги разкопаем, не намерихме семената, сложихме нови. Сложихме и две редчета пуклива царевица в една леха, която е частично сенчеста (но пък по-мокра в тая част), за да сравним представянето.

Имаме още 3 лехи за оправяне и да сложим вигна, минипоп царевица, латинки и други цветя, босилек, още краставици, тикви, пъпеши и дини. За последните три разсадът шибна зверската греда, след като "сигурните" семена за родна цигулка, които ми дадоха, не покълнаха дори в тест с памуче, а бях заложил към 80 броя в табла с идея поне 10 корена да имаме живи, всеки с по 1 тиква.

Тъй като за този период нямам почти никакви снимки, ето една панорама от полето до градината:

34500388492_0e9826cb25_k_d.jpg

И една снимка на Лабрадорите, които ми даде Ру на срещата преди месеци. Не са порастнали, Алис ги определи като гавра, което си е така де :) Имам и една снимка на част от лехата с разсад, която беше завита с найлон. Вижда се хаоса, причинен от мравките. В дясно има 2 корена тиквички и нататък е микс от моркови, домати, копър, босилек, чушки, патладжан... И троскот, много троскот. И накрая Морковения Съблазнител - берем вече моркови под претекст, че прореждаме! :D

33852672803_35600b0cad_h_d.jpg34276971490_261f97d838_h_d.jpg34672477711_defdec05c5_h_d.jpg

До края на месеца единственото по-значимо нещо бе, че Гери купи няколко корена разсад зеле и го сложихме в една леха, както и няколко мега издължени микро разсадчета от стъблено броколи.

Почнахме да берем риган за подправка (като цъфне - за чай), салвия, мента. Това е една примерна съботна реколта - марули, спанак, манголд, чесън, лук, репички, моркови, копър и цветоноси от чесън.

34808153142_5ef5f04963_h_d.jpg

Край на месеца и честит първи юни!

Боби Димитров

При нас е весело

Петък вечер, след полунощ, планираме ранно ставане и тръгване за градината. Закуската е измислена, дрехите са приготвени, всичко е точно, готови сме!

Малко по-късно, все още по тъмно, щерката почва да плаче на сън с неистов панически рев. Явно сънува нещо. Успокояваме я набързо, за половин час. През това време, обаче, баткото става - "Наспал съм се, хайде да си играем, какво ще ядем?". Придумваме го (без подкупи) да се връща в леглото. Не успяваме да заспим в следващия час-два.

Събота сутрин. Алармите на телефоните по дифолт не звънят в почивните дни. Събуждаме се с тежки глави и червени очи. Децата ги няма в спалнята - единият е изсипал всичкото лего на килима в хола, другия яде вчерашен кекс. Яде = прави кръг от трохи с диаметър 2 м и кълве трохите и легото. Като ни виждат, единия казва "Гладен съм", а другия "Ам-ам!". Почваме нещо за закуска и опит за прибиране/подреждане. Мервам поглед към часовника - 9:45 е.

Докато сръбнем по едно кафе със сандвич и приберем трохите и легото, баткото е извадил водните бои и тесте салфетки, за да си бърше четката. Трупаме в коридора пред вратата - кофа с боклук за компоста, втора кофа с боклук, торба с пластмасов боклук, две торби с ядене, две раници с багаж, 4 якета, 4 чифта обувки, гаца с играчки... Преобличаме изцяло веднъж баткото, който се е залял с водни бои и щерката, която е изляла кафето на майка си по покривката, килима и себе си. Перем набързо килима и покривката.

Готови сме! Успех, на вратата сме, а още няма обяд! Викам асансьора, а щерката почва да се напъва. Айде обратно, гърне, миене, нови пелени. През това време баткото кара тротинетка в коридора и си удря палеца на крака с неистов рев. Събуване, преглед, обуване.

Готови сме, тръгваме! Момент, и на баткото му се ака. Връщаме се, пее песничка 10 минути на гърнето, без резултат. И двамата с Гери сме вече вир вода, връщаме се за нови тениски. Еля, тръгнахме. Малката се запъва на вратата, иска си камиона с песничките, кукла, самосвал и други обемисти играчки. Убеждаваме я, че носим други. Слизаме на три курса с асансьора.

Готови сме, тръгнахме! Бутаме всичко в колата. Още преди да сме затворили багажника, от задната седалка се чуват два мощни гласа АМ-АМ-АМ-АМ. Забравили сме крекерите горе, Гери се връща, асансьорът нещо е блокирал. Докато дойде, малките почват да искат и вода. Звъня й по телефона, той е в колата. В крайна сметка се сдобиваме с вода и храна за изпът и потегляме. Поглеждам на таблото - 12:15 е.

По околовръстното има нетипичен трафик. Пътят, който обикновено отнема до 20 минути, днес е 45. На децата им е горещо и се изнервят. Пускам им музика, с което предизвиквам 30 минутен концерт, изпълнен на пълни децибели и само чрез звукосъчетанието "БЛА-БЛА-БЛА". 

Стигнахме живи и здрави. Докато разтоварим колата, и двамата са се подредили на пейката в очакване на храна. Слагаме обяда, то се е видяло, и без това сме гладни и ние. Хапваме набързо до към 14:00 и баткото почва да тича подозрително наоколо. Захващаме да разтребим, но тоя процес е прекъснат от щерката, която пада и си удря носа и после от баткото, на когото вече наистина му се ака. Една бърза дупка в земята, бързо миене с маркучева ледена вода, бърз рев и бързо преобуване и сме готови за работа. Почти, щерката също трябва да бъде преобута, а веднъж остане ли по гол гъз, после няма обличане... Как да е, справяме се, като я залъгваме с нещо за ядене.

На малката обаче й се спи много, едвам си седи на краката, пада на всяка крачка, хленчи, гуши се, плаче. Гери се захваща да я приспива, докато аз се опитвам поне да ОГЛЕДАМ какво става в градината, което се превръща в 15 минутна беседа с баткото кое какво е и какво може да се яде. Малката заспива супер бързо.

Съседът пали моторната коса с мощно форсиране. Малката се събужда супер бързо с още по-мощен рев. Баткото почва да реве, че му се е надула главата от бръмчене и рев.

Мятам и двамата в колата и правим кратка половинчасова обиколка по черните пътища. Успокояват се и заспиват. Поглеждам часовника - 15:30 е.

Време е да поработим. Захващаме се бързо да изнесем всички нужни инструменти и семена, преглеждаме плановете за действие, това отнема известно време. Тъкмо почваме да оправяме една от занемарените лехи и идва друг комшия да говорим за строителни въпроси. Въпреки това, Гери успява да поработи цял час, а аз - половин. Разпъваме няколко капкови маркуча пробно. Чува се клаксона на колата - баткото се е събудил и ни вика. Естествено, с това е събудил и сестра си.

Изсулвам ги от колата, като се връщам два пъти - за едната обувка и после за любимата количка.  Явно е време за следобедна закуска, защото единият пита "Какво ще ядем?", а другия казва "Ам-ам!". Отварям кутията с баницата и тичам да вдигна щерката, която е забила нос в мулча, още сънена, отиваща към майка си. Успокоявам я, под алармиращите викове на баткото. Обръщам се да видя какво ТОЛКОВА спешно може да има и виждам как котката си хапва следобедната закуска на децата.

Всички заедно надаваме отчаян рев.

Скалъпваме някаква закуска, децата са доволни и спокойни, играят си заедно. Поглеждам часовника - 17:30 е. Време е да поработим.

Отмятаме още половин час работа, обаче почва да се мръква, задухва студен вятър, нямаме нищо готово за вечеря и като цяло се ориентираме към тръгване. Събираме и прибираме инструменти, багажи, посуда, храна, кофи за боклук, дрехи... Децата усещат, че ще си тръгваме и почват да настояват да останем, всеки по своему. Малката вика "НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ-НЕ!" в продължение на 5 минути, докато баткото ми изнася лекция как "ако си вземем палатката и леглото и гардероба и играчките и килима и масата и тоалетната, може да си живеем направо тук."

В крайна сметка всичко е натъпкано обратно в колата и таман да запаля, комшийката тича да ни даде яйца. Добри хора. Поприказваме си с нея, през което време малката дърпа котката за опашката многократно, не без последствия, а баткото стъпва с двата крака в дълбока локва, пълна с машинно масло. Успокояваме, преобуваме, тръгваме. Поглеждам часовника - 19:15 е. От задната седалка се чува въпросително-закачливо "АМ-АМ?".

Прибираме се рекордно бързо, като целта е децата да не заспят, за да можем да ги изкъпем и огледаме. На косъм се разминавам с ТИР, който от крайна лява минава в крайна дясна точно преди моста на Сливница. Пуснал съм музика, но този път няма концерт, децата са уморени. Поглеждам назад като влизаме в квартала, будни са, макар и да клюмат. Пред блока сме, разкопчаваме коланите и буквално скачаме в движение от колата и със замах отваряме задните седалки.

И двамата спят...

На сутринта намирам кърлеж в косата на баткото.

Неделя е. Сипвам си доста голям бейлис в кафето.

Боби Димитров

2017.04

Ланския април. Тази година времето не е толкова горещо като лани, но захвана голяма суша. До момента (4 април) вече са 20 дни без валежи в София. Имаше само един "валеж", който беше кратко прекапване и на градината не се е случило, само в града.Това се отразява зле на всичко посадено. Сладкия грах не е покълнал след сума време. Почвата му е доста суха, макар да е мулчиран. Надолу има влага, но отгоре е сухо. Спанакът не покълна. Червено цвекло - не. Жълт грах - не. 

01.04

В събота имахме гости, а бяхме и с двете деца, така че реално работа не се свърши:

  • Сложихме още 2 редчета картофи, с което се напълни втората леха и стига толкоз.
  • Насадихме 15 коренчета "малинови" ягоди, сорт, изпратен ми от жена от Димитровград, след като писах в една група, че търся стар сорт, който като го береш ядрото на ягодата да остава на дръжката. Дано се хванат.
  • Насадихме 15тина лука от вида египетски (walking), даден от Георги Беорги. 
  • Пак от него имах 2 корена гигантска тръстика, която боднах в дерето. Ланската няма признаци на живот за момента.
  • От една пробна поръчка ни бяха останали парчета ръчна хартия със семена моркови, магданоз и копър - закопахме ги в една леха, да видим какво ще стане.
  • Разпънахме капковите маркучи и пробвахме няколко дали са спукани - не са. Инсталирахме няколко.
  • Открихме 7-8 тръгнали аспержи, които Дарко моментално погълна, а мислех, че поне за майка си ще остави, ако не за сестра си...
  • Боцнахме клечки от хризантеми в сухите лехи, да се вкореняват... Мда.
  • Поляхме покрай оградата (лешник, касис, киселец, джоджен, мента, ревен, ягоди, малини), защото положението беше Сахара, хем е на сянка тази зона цялата.
  • Аз бях с комшията Ради да ме учи да ашладисвам по неговия метод - нещо като "под кора", но не се прави седло и не се цепи кората. Само се отлепя внимателно и се мушва супер подострено калемче около 2 см навътре и толкоз.
  • През това време Гери почна да премята едни буци от тука - там, за да оформи нова леха.
  • Сложихме в земята 9 дъбчета. Преди срещата на Без Мотика в София, Дарко си събра разпукани жълъди от Западен парк и ги посадихме в една саксия. За един месец изкараха листа 5 от тях, а останалите пуснаха корен.

Прогес:

  • В двете тунелчета е толкова горещо, че вероятно всички семена са умрели от жегата. Първата партида неща в зеления тунел изсъхна, преди седмица сложихме втора партида, нищо не се е показало. Жалко, защото вкарахме много семена. Пак много влязоха и в зеленчуковия тунел, също нищо не се е показало. 
  • Първото цъфнало дръвче при нас е черешата Ван. "Ранната" дори не е разпукала пъпките. Това не вещае добре за нейната ранност... Иначе джанките наоколо са нацъфтели масово. 
  • Имаме няколко нарциса цъфнали, лалетата се очакват все още. Един от двата зюмбюла също, другия не. Момините сълзи са наболи 2-3 см, очакваме ги с нетърпение.

32998809364_35a56ca282_h_d.jpg

33712881591_ea82a85c15_h_d.jpg33712884981_dfa8e748a5_h_d.jpg33712886651_08202fa25c_h_d.jpg33712889771_f7d39116b0_h_d.jpg

 

07.04

Събота с двете деца. Това трябва да е кодова дума за "работа не се свърши". В общи линии гледахме къде какво, поляхме под тунелите и толкоз.

  • Сладкия грах Sugar Snap, който посяхме на 3 март, не поникна. От стотици семена имаше точно 2 броя, които са с по 2-3 листенца. Може и да е поникнал, но да е бил изяден, има много плужек, охлюв и щурец. Махнахме мулча, сложихме нови семена и те така.
  • Грахът Метеор от есента е по-добре, но е рехав. В единия край на лехата има към 1 квм без нито едно грахче. Там сложих всички семена от жълтия шушулков грах (mange-tout).
  • Спаканът, пак от 3 март, не поникна (виж коментара за изяждането по-горе). Пооплевихме, сложихме нови семена, този път в комбинация от семена лук, репички, праз. Тъй де, като няма да никне, да сложим повече неща.
  • Червеното цветло, пак от оная дата, не поникна. За жалост нямаме останали много семена, та ще правим разсад явно. Лехата му остава празна за сега и ще си чака разсада.
  • Оливетата, празът, марулите и так дале в "зеления" тунел не поникнаха. Нито първия път, нито втория. Или са били изядени де. За жалост дори оливетата не тръгна, а я пишеха много напориста... Сложихме собствени семена моркови и репички и те така.
  • В "зеленчуковия" тунел първото покарало нещо са тиквички и краставици - преди домати, босилек, други подправки и прочее. От там наскубах малко микро разсад невени за Георги, но никъде другаде из градината не се виждат още, явно е рано. Лани бяха като килим на места.
  • Откъснах и засадих две парчета от едната туфичка тарос с идея да го размножа, а в бъдеще и продавам.
  • Гери почна да копа и чисти от троскот едно парче от ливадата под лехите, където искаме да сложим царевица и боб. За жалост не остана време да работим по самите лехи, които са в лошо състояние и имат нужда от нас в близките 3-4 седмици.
  • Дъбчетата, които сложихме в земята предната седмица, са живи, дори две, които бяха само на корен, са пуснали листа. Обаче охлювите са ги намерили - на едното имаше ТРИ качени, е га ти, то само 2 листа, сигурно е станал боят!

Прогрес:

  • Едната камчатка е цъфнала, красиви цветове! Единият корен черен касис от Алис също има пъпки.
  • Аспержите растат, събрахме пак една детска стиска, хапнахме ги на място.
  • Сибирския грах се е раззеленил, горкия, това ще му е трета година, хич го няма. Най-голямото стръкче е 30 см високо, а най-малкото - 5! Същото важи и за двете брезички от семе - едната е изсъхнала половината, а другата беше прекършена одве... поне имат листа.
  • Бъзът почва да прави цветоносно стъбло, дано побърза, че сме на последния ни буркан сироп!
  • Цъфнала е прасковата, но явно е имало лека слана, защото част от цветовете са покафенели. Има цвят на пъпки по едната ябълка, но джанката и синята слива нямат, странно.
  • Нацъфтели са дивите вишни, като има цвят по новата корона, която искам да оформя на няколко от старите дървета. През 2015 есента отрязах няколко от тях, които са по оградата и бяха супер високи, над 5-6 м и неизползваеми - нямаха ниски клони (явно махнати в миналото), не можеш да береш, само сянка правят, рехава корона, малко завръз, дори да вземеш стълбата, не си струва. Та почнах да оформям лани нови клони за да държа дръвчетата под 2.50 м високи.
  • От цветята, нарцисите продължават, чакаме лалетата, зюмбюлите почват да преминават. Топкарамфилите са се наели мощно.

33963092005_5fd9a36da4_h_d.jpg33963089335_e9058127c2_h_d.jpg33119422934_92722e9ce5_h_d.jpg

33805298732_cc7966515c_h_d.jpg33119454074_f125392078_h_d.jpg33577967780_0a726d0df3_h_d.jpg

 

23.04

Микро посещение. Времето беше лошо и макар да видяхме слънцето за 10 минути, захвана силен северен студен вятър, който ни прокуди без време.

В околните дни имаше пак тежка слана в западна България, макар и не толкова, като миналата година на 29.04. При нас основните поражения са картофите - всички излезли над мулча листа са попарени, както и по фиданките цветове/плодове, макар че имаме надежда за някакви спасени, а и дюля/ябълка не бяха съвсем цъфнали.

Сложихме в градината под найлон домати разсад от Ру - 4 корена по-големи, 5 корена по-малки Лабрадори, но вече с цвят. Добавихме и агривело, с идеята да ги спасим от прогнозните температури под нулата.

Опитахме се да плевим в зеленчуковото тунелче, но то като да пикаеш срещу вятъра - докато дръпнеш един троскот, 10 други се покажат. Покрай плевенето замина и част от разсада, който и без другото е около 10% от посятите семена, другото не изникна или бе изядено.

По-предишни седмици бяхме сложили десетина коренчета марули, дадоха ни разсад, както и няколко кейл - няма ги, явно са изядени до шушка.

Друго не можахме да свършим. Трябваше да косим, но комшията с тримера го нямаше, да го помолим пак за заемка, а косата е останала без клин и иска настройване.

През работните дни в последните 2 седмици слагах семена за разсади - домати, краставици, чушки, тикви, пъпеши, дини и тн. Доста добре потръгнаха, да видим... Акъла не ми побира къде ще слагаме всички неща след 2-3 седмици, като нямаме и една леха подготвена.

Прогрес:

  • Най-добре се развива за момента лехата с арпаджик и нахут. Има малко изядено и расте добре.
  • Машето, което се опитахме да разселим на различни места, за да расте диво, е опоскано до шушка - на едното стръкче намерих 12 (!) малки охлюва. Пак същите маняци са изяли и 9те дъбчета, които сложихме в гората.
  • Ягодите далеч не цъфтят още, а на Мърводол са яко нацъфтяли. Явно дори 80 км на юг имат отражение. Малините дори нямат стъбло още достатъчно, което да цъфне.
  • Лалетата най-сетне цъфнаха по-масово. Честита пролет! Момините сълзи в гората - също почват, а тия горе - не, странна работа.

33427064674_94c6066daa_o_d.jpg34137898461_805fd470a8_o_d.jpg34137906371_c7c00447c5_h_d.jpg33884896040_c26ee9d8e0_o_d.jpg

 

29.04

Тук реално е на първи май посещението, но реших да го сложа в април, че май си има достатъчно уикенди. А и не си спомням какво сме правили, така че пускам само няколко снимки и толкоз!

Лалетата все още цъфтят, ягодите почнаха и те. Новият корен тръстика от Георги (в дерето!) пуска нова издънка, след като предната беше осланена. Печурки никнат в градината, което ме радва - микоризата е жива; ! Световният шампионат по теглене на котешка опашка започна с нов световен рекорд!

34276760890_4d4c78afe1_h_d.jpg33458890403_d4d122e917_h_d.jpg34162526480_ad79533d56_h_d.jpg33819566794_8ac91719b7_h_d.jpg

Боби Димитров

2017.03

До края на февруари, ама наистина до края, имаше сняг. Последната събота ходихме, че ни се видя добро времето - докато стигнем заваля мощен сняг на парцали и те така. Градината имаше красив зимен вид.

32998515692_4b840c2218_h_d.jpg

 

 


03.03.

В началото на март, времето се стопли РЕЗКО, но само за една седмица. После започнаха 10 дни дъждове и порои и значително по-ниски температури.

В тези първи топли дни успяхме да видим градината без сняг и да свършим 1-2 неща:

  • Обикаляхме 1 час из градината и цъкахме с език колко рано е всъщност за всичко в началото на март, както писах и миналата година. На практика нищо не е мръднало особено, пролет не се усеща. Дори бъза, който традиционно е първото раззеленило се дръвче, едвааам е разпъпил пъпки. 
  • Прекопахме две лехи, като махнахме първо мулча (супер рохкава повърхност, личи си, че червеят е работил), а после и по 1 натъпкана кофа корени троскот и ливадно пютиче на леха.
  • В едната сложихме сладък грах Sugar Snap, а в другата направихме едно малко тунелче с тънки железца 6 мм и найлон 150 микрона. В това тунелче сложихме марули, репички, спанак, оливета, манголд, моркови, праз.
  • Тъй като найлонът не стигна да покрием цяла леха (един път мери, 7 пъти режи и все късо идва!), в останалото непокрито място преместихме 15тина праза с размер моливче. Тия празове бяха под стъбленото броколи, което обаче се оказа листно броколи, в смисъл, че не направи НИТО ЕДНО ЦВЕТНО СТЪБЛО шамусаневиди. Тая година пак ще го пробваме де! Та понеже то порастна много повече от очакваното, засенчи праза и той не порастна изобщо. Кой да ти знае, че празът иска слънце, за разлика от лука и чесъна! Обаче някак си е презимувал, макар и толкова малък. И сега го направихме на две редчета, да видим дали ще успее да цъфне.
  • В трета леха, която обаче не прекопахме, набодахме де що скилидка чесън намерихме, да има за зелено. Когато си мислихме, че повече чесън няма да видим в близките месеци, получихме пратка торба покарал чесън от майка ми...
  • Почистихме цветната леха, в която има доста луковични, малко топ карамфили и ягоди. Доста имаше избили връхчета на пролетни цветя, да видим. Ако сме късметлии, ще има и разсад зинии, тагетеси, невени и космос. В другата цветна леха пък има иглики, мащерка, риган и маргаритки - всички изглеждат добре след зимата. Там посадихме и луковиците от фрезии, които събрахме на есен.
  • Извадихме 10 туфи лофант от едната зеленчукова леха, от които 7 заминаха по подаръци, 3 преместихме по оградата.
  • Набодахме 20 пръчки от бъз покрай дерето, дано се вкоренят. Ланския опит беше неуспешен, нито една вкоренена от 20.

Този грах Метеор, който насяхме на есен, сега е покарал на 3-4 см. Сигурен съм, че това развитие е от сега, което ще рече, че е покълнал под снега буквално. Махнах сламата на цялата леха, по моя преценка около 60% е покарал. Дали ще се покаже другия, ще разберем в средата на месеца. При всяко положение си струва това есенно залагане, защото реално растението почва да се развива много преди да имаш ти идея, че можеш да почнеш работа в градината. Предполагам помага и това, че студоустойчив сорт.

33124057411_a3b3998d55_h_d.jpg33124049311_9902f3a9f0_h_d.jpg

 

 


11-12 и 18-19.03.

Баткото (с малко моя помощ) пося една леха нахут, два реда арпаджик и една черна котка.

Намятахме семе от червено цвекло в една що-годе оправена от есента леха.

Радост! Намерихме сред ливадно-некопаната част саморасло маше, въпреки троскота и въпреки, че лани имаше само 2-3 стръкчета, които оставихме да цъфнат. Преместих малко от него към горичката, а друга част - в една леха, да видим какво ще стане.

Мъка! Копахме, копахме и пак копахме. Целта е да оформим две нови лехи (№12, всеки номер и комплект от лява и дясна). Оформянето е съставено от следните етапи. Първо огъване на вила за копане в опит да извадиш парче от чима. Изкопаване на много буци чим, за да се оформи пътечка. Трупане на огромни буци чим на купчина. Разбиване на буците и вадене на камара троскот и други коренища. Заравняване на лехата. Една леха отнема 1 цял ден на 1 силно мотивиран човек, в най-добрия случай. Оптимално е да се натрупат буците и да се оставят 1 седмица да изпръхнат. Тогава отново е нужен сумарно 1 ден/човек/леха, но е разделен между 2 дни и не е толкова тежко.

В тия измъчени лехи сложихме малко картофи. В едната са три редчета по-едри, които бяха леко покарали (семе от Пенови Био), в другата едно редче супер ситни покарали, нагъсто (семе наше, източник Мустафа преди 2 години). Втората ще я допълним след 2 седмици със семе Мирабела, от познати на пазара.

Продължи бученето на арпаджик и чесън скилидки където ни видят очите.

Първа проба за посаждане на магданоз от собствено семе, малко е рано, но нали затова е проба!

33404826285_0046d0d9a4_h_d.jpg33249413602_a0195b52f9_h_d.jpg

Прогрес:

  • Аспержите са наболи, но само старите. От новите нищо, хем рових да ги търся дали са живи, че лани към 30% бяха измрели зимата.
  • Показа се ревена от Ру и по-добре, че бях забравил къде съм го метнал.
  • Цъфна първата и единствена медуница, която отгледах от семенце, от Евелина.
  • Цъфнаха всички лилави минзухари, 20тина броя. Напъпили са и 5-6 жълти.
  • Нахут и грах не са чули, семенцата са набъбнали леко, но няма никакво развитие.

33405275271_06920a6064_h_d.jpg33022152320_23d864b3a5_h_d.jpg33022142180_2d16f010f3_h_d.jpg33376733202_89929501be_h_d.jpg

 


25-26.03.

Суша. От 2 седмици е доста топло за сезона, а дъжд няма.

Прогрес:

  • Нищо от нахут/грах/арпаджик/чесън не е мръднало.
  • По фиданките няма никакво движение.
  • Аспержите не са порастнали.
  • Киселецът беше пуснал бейби листенца, които много се харесаха на малката Лора и тя ги опасе.
  • Лилавите минзухари са прецъфтяли изцяло, жълтите - почти. Явно животът на цветовете е 7-10 дни макс.
  • Разлистване има при сгазените от танк малини, лешника от Евгени (по прякор "цариградски"), камчатките.

    33615288526_da9185d523_h_d.jpg33615287216_b083590109_h_d.jpg33499436102_c48cf379cb_h_d.jpg33526982761_ed268cc49d_h_d.jpg

    В тунелчето с "марули, репички, спанак, оливета, манголд, моркови, праз" имаше някакви покълнали неща, но всичко беше изсъхнало след това, на хербарий. Непокритите мулчирани лехи имат някаква влага, но в тунела е голо и явно липсата на конденз вечерта + жегата през деня + липсата на валежи = суша.

    Резултатът е, че си изгубихме 2 седмици и сума семена и сме обратно в стартова позиция. Освен това, сега вече знаем, че с идващата поредна гореща седмица на практика няма смисъл да слагаме нови семена под тунел, защото или ще изсъхне и няма да покълнат, или ще покълнат, или ще изсъхнат.

    Разбира се, сигурният провал никога не ни е спирал. Затова не само, че намятахме НОВИ семена в това тунелче, а в пристъп на върховна наглост направихме ОЩЕ ЕДНО тунелче. Докато го правихме се усещах малко като Менгеле, който изпраща на сигурна смърт стотици семена от зеленчуци и подправки...

    Тръпна в очакване на първи април, когато, след три седмици с дневни температури над 20 градуса и никакви валежи, цялата градина ще е изсъхнала и ще трябва да почнем всички разсади наново. Което за пореден път ще ме убеди, че март е прекалено рано, за текущите ни условия. Докато не заживеем на място, да можем да поливаме, отвиваме/завиваме и следим, просто няма смисъл да даваме зор.

    Край на месеца.
     

    Боби Димитров

    2016.12-2017.02

    През декември беше студено, валя сняг няколко пъти, нямахме причина да ходим до градината. Само едно изключение имаше - да окастрим малко големия ясен. Имаше един голям и сух клон и един частично изсъхнал. Получи се около половин кубик дърва. Другата есен го очаква още кастрене, защото има още сухи клони, а и искаме да поощрим да се развива короната в определена посока.

     

    През януари си стана истинска зима, валя 10 дни поред сняг, 1 метър преспи навяти зад блока в София и прочее. Не сме ходили и вероятно първото ходене за годината ще бъде края на февруари, когато искаме да сеем грах 3 сорта и нахут - той ще е вече трето поколение наше семе! Заедно с малко чесън и лук за зелено.

     

    Ще направя пореден опит за някаква временна покрита леха, макар че това ще изисква нов найлон, след като мишки изгризаха другия през лятото.

     

    През февруари също беше студено. В средата на месеца все още имаше много сняг по градината, всичко беше замръзнало. За сравнение, снимка от 2016 и 2017 :)

     

    IMG_8670.jpg

     

    32998515692_4b840c2218_h_d.jpg

     

    Само за статистиката, през 2015 средата на февруари също е имало сняг и всичко е било замръз, тъй че това е много по-нормалното състояние на нещата.

     

    В края на месеца имаше слънчеви дни, но тогава направихме първата среща на Без Мотика в София и така месеца мина без работа в градината.

    Боби Димитров

    2016.11

    За справка, ноември 2015.

     

    Тази година сме много по-напред с всичко като време. Всички култури са прибрани преди месец, сланата падна много по-рано също. Остана само стъбленото броколи, което беше частично опасено от кози/овце, но все още е живо. Само дето не прави стъбла и глави.

     

    През този месец ходихме 2 или 3 пъти. В началото заложихме грах Метеор (не сладък, сорт джудже, много устойчив на зима) с идеята да презимува. Обаче след 2 седмици като отрих няколко грахчета с маркер* - всички бяха изядени, вероятно от плужек. Няма да слагам пак, ще видя на пролет с каква гъстота ще се покаже и тогава ще набуча още по празните места.

     

    Времето беше лошо и липсващо също, та нямаме време да прекопаваме празните лехи. Натрупахме всичко със слама, остават още 2-3 лехи да се развалят и мулчират.

     

    Найлонът, с когото на пролет бяхме покрили една леха, се оказа прояден от мишки и е целия на дупки. В началото на октомври все пак завихме една леха, която наръсихме със спанак, магданоз, моркови, репички и тн, да видим какво ще се случи. До момента нищо не се е случило, така че я отписваме и на пролет - наново.

     

    Почнахме да слагаме в земята различни неща, които прекараха лятото в саксийки и табли за разсад:

    • 40-50 корена аспержи, изкарани от наше семе (събрано миналата есен и посадено на пролет)
    • 6-7 нови олеастъра, след като тия 12 от ланския тираж се изгубиха в тревата и сушата.
    • 2 корена черен касис от Алис
    • 1 корен ревен от Ру
    • 2 медуници - само толкова успях да отгледам от над 100 семена, които ми прати Евелина... просто не покълнаха
    • 1 друго, неизвестно дръвче, вероятно бреза или топола, семеначе, покълнало в едната табла
    • 3 малки полонии от чепка, взета тази пролет - сложих ги в дерето, да видим как ще се справят с огромните треви, поне влага има
    • Няколко корена ягоди - диви целогодишни, от Вилморин, сорт Rugia ST, дадени от Алис
    • Една торба ягоди от нашите, разсаждаме леторасли

    Отделно в земята бяха и ще бъдат набучени за вкореняване пръчки от:

    • Червен касис от Мърводол
    • Черен касис от Алис
    • Черен глог от жк Лагера
    • Грозде от неизвестен десертен сорт, с прякор "Американското"
    • Изрезките от непорастлите камчакти, поръчани от Ведровски
    • Едни косъмчета от cranberry

     

    Снимка на току-що посадени бебета аспержи.

    31039840391_3727a22624_b_d.jpg

     

     

    ---

    * Когато залагам разни по-едри семена, като грах, боб, нахут, царевица и тн директно в земята без разсад, забивам къса клечка до първите няколко семена. При съмнения, като напр. бавно покълване, мога да разровя внимателно почвата точно където е семенцето и да видя какво се случва.

    Боби Димитров

    2016.10

    Ланския октомври, пълен с дейности.

     

    Този октомври... От къде да започна, като няма какво да се каже? За тия 5 уикенда отидохме общо 3 пъти, няма какво да се бере, освен някое семе. Разваляме бавно лехите и покриваме със слама. Насадихме луковиците, изкарали лятото - нарциси, лалета и тн. Време за копане и оправяне на фиданките не остава :(

     

    В началото на месеца имаше една слаба слана, която уби домати, чушки, вигна. В края на месеца имаше много силна, която уби всичко останало, вкл. тагетес, зинии и тн, остана само броколито.

     

    От намятаните преди месец магданоз, копър, спанак и други неща няма помен. Вероятно охлюви и плужеци.

     

    Все още очакваме стъбленото броколи да почне да развива стъбла с главички. Лани гледам е било през ноември, да видим.

     

    Смятахме да слагаме грах Метеор (уж най-устойчивия на студ не-сладък), обаче не остава ред и ще е през ноември, заедно с малко чесън от други два сорта, които взехме от градина Жела - специалисти по чесъна.

     

    Снимка на една от последните реколти, в началото на октомври. Царевиците тук са бейби, излязоха 4 бурканчета по 300 мл със вкус, който много наподобява купешките. Използвахме семена от пуклива царевица, но на тоя размер явно няма значение. Освен това е добра втора култура, да не седи голо, а и място винаги има в края на лятото. Догодина пак.

    30270139321_79bb418c2b_b_d.jpg

     

     

    Градината в началото и края на октомври:

    29725941674_2b0b95aa7a_b_d.jpg

     

    30510957342_f20a1d7bce_b_d.jpg

    Боби Димитров

    2016.09

    Градинарската година започна тъжно и ще завърши безславно. С умиление чета ланския си дневник за септември.

     

    След като 15 дни в края на август не бяхме виждали градината, през първия уикенд на септември отидохме да празнуваме първи ЧРД на щерката. Получи се приятна почерпка, но време за работа не остана, разбира се. Така се събра почти месец до следващата седмица, докато можем да свършим нещо.

     

    През това време, обаче, се бяха случили две важни неща. Затова и няма много снимки...

     

    Първо, бяхме помолили да ни пускат капковото два пъти седмично вечер и да го спират сутрин. Да обаче, това бързо е прерастнало в "пускаме го когато можем, спираме го ако се сетим." Което е много лесно да се случи с капково, защото не е маркуч да шурти вода - все едно не е пуснато.

     

    В резултат, почти всичко по градината изгни. Доматите, две лехи консервни (първите недораслци и вторите пре-отрупани), изгниха почти до корен, едва ли сме набрали и 15 кг, а лани бяха десетки и десетки кила. Краставиците и тиквичките са зле, морковите, които бяха останали, се нацепиха, подправките не се усещат добре...

     

    Допълнително, цялата тая вода (имало е по 2-3 дни, в които водата между високите лехи е била по 10-15 см висока) предизвика безумно нашествие на охлюви. След кофите, които събрахме на пролет, сега има в пъти толкова + много плужеци. От там и сума неща са наядени или унищожени. Късните тиквички, късните краставици, всичката ряпа, която беше тръгнала да покълва, магданоз, копър и вече не се сещам какво друго...

     

    Разбира се, поради сушата през август, през тия 3+ седмици на безгрижие, всичко, което не е обхванато все още от капковото, забра яка душа. Киселец, джожен, мента, камчатки, аспержи, кивитата дето бяха пуснали по 2-3 листенца - всичко жълтее или умира, да видим.

     

    А на всичко отгоре в началото и към средата на месеца паднаха температурите, придружени с малко валежи. Може би октомври ще е по-добре времето, за да можем поне да оправим и мулчираме лехите. Надеждите за ряпа, марули, репички, маше, спанак и тн лека-полека отмират.

     

    Второто нещо е, че пак са влизали, при това системно, вероятно кози. Имаше сума нещо изпотъпкано, начупено или изядено. Грах, царевици, цвекло, домати, двете ми бебе брезички, тикви, тиквички, спасените малини и тн и тн.

     

    Една от основните ни мъки е бостана, който беше изяден до шушка от охлюви. Догодина ще има all-out war и тонове охлюви за храна на кокошките на съседите.

     

    Друга реализация е, че слънчогледа вероятно прави прекалено много сянка. Пръвоначално ни се видяха рехаво, 8-10 корена на 4 метра дължина, обаче развиха много мощни растения и макар да ги кършихме и рязахме за букети, явно това не се понрави на домата и вигната.

     

    По същата логика, "стената" от пуклива царевица, която смятахме, че няма да изникне, хвърли доста мощна сянка връз пипера и патладжана, колкото и да беше малък. И макар да набрахме няколко кг зелени чушки и 3 патладжана с размер на тенис топка, явно няма да е това начина. Догодина слънчогледът и царевицата ще са в отделни, самостоятелни лехи някъде по-надолу.

     

     

     


     

     

     

    10.09

     

    То пък се оказа, че събота било работен ден... В неделя успяхме да идем все пак и да посвършим дреболии. Гери започна да разваля 1-2 лехи - изкореняване, разчепкване или леко прекопаване, събиране на охлюв и плужек, мулч със слама. Миналата година установихме, че тези лехи, които бяха "подготвени" - пооплевени и добре мулчирани - на есен, на пролет бяха доста по-добре за ползване. Отдено, че ще ни трябват 3-4-5 лехи за чесън, пробата с грах Метеор за презимуване, една със зеленолистни покрита с найлон, отделно една за разсад на пролет.

     

    Брахме домати и се тюхкахме че всичко е изгнило.

     

    Добивите в момента са почти нулеви. Основно по 1-2 шепи вигна - така и не разбрах защо тая година не се разви така бурно като лани, дали водата й дойде много, дали сянката от слънчогледа... И цвекло - два пъти по няколко кг вадим, има още доста, мариноваме го за сега. Някоя краставичка, някое случайно доматче.

     

     

     


     

     

     

    18.09

     

    Бяхме с гости и съответно работа - йок. Събираме семена от космос и зинии, вигна, слънчоглед, магданоз, копър. Още една леха беше оправена. Изрязах до дъно ригана, сега е като килимче туфата :) Обрахме последната пуклива царевица, няколко тиквички и други дреболии. Домати и краставици каквото имаше се изяде на място.

     

    През следващите 4 почивни дни (покрай 22.09) имахме домашни гости и не успяхме да свършим нищо, тъй като не ходихме изобщо.

     

    Належащо е да се обърне внимание на фиданките - не са пипани от миналата есен горките. Искам да им оправя "кръговете", да изрежа подправките, около тях, да мулчирам и тн. Наближава време и за чесъна, луковичните цветя...

     

     


     

     

    Все пак се намериха 2-3 снимки.

     

    Началото на септември:

    30004246942_096ed506ff_b_d.jpg

     

     

    Края на месеца, царевиците и слънчогледите повечето ги няма, има подготвени лехи, на преден план в дясно почват да цъфтят едни туфи, дето мислихме, че са умрели в троскота:

    29490334773_e14f7df388_b_d.jpg

     

     

    Тоя месец НАЙ-СЕТНЕ цъфта тагетеса в две огромни туфи, диам. около 80 см. На заден план две от подготвените лехи:

    30118717795_df54f19870_b_d.jpg

     

     

    Успяхме, благодарение на помощта, да подредя част от докараните в началото на месеца 50тина бали:

    30034671741_b4793a8463_c_d.jpg

    Боби Димитров

    2016.08

    Дали защото тая година пролетта дойде през февруари, а есента - през април, май и юни, възприятията ни се объркаха и още в началото на август вече ни се струваше, че сезонът е свършил.

     

    За щастие, дневникът от миналата година дойде на помощ за спасяване на духа. Лани едва след средата на август сме почнали да берем някое доматче, а сега имахме още в края на юли. Ще рече, че въпреки забавения сезон, пак нещата са напред. Първите краставици също - първа седмица август спрямо средата на юли тая година.

     

    Тъй че затваряме очите за студените месеци, последвани от яка жега и суша и смело напред!

     

    Едно общо наблюдение е, че поливката с капково спестява много време, но не е достатъчно вторник или сряда вечер да се пусне през нощта, после това да се повтори в събота или неделя. С тези августовски жеги, най-вероятно трябва да се пуска неделя - вторник - петък... Но организацията на това е по-сложна, та ще видим как ще я караме.

     

     

     

    06.08

     

    През първата седмица успяхме най-сетне да посадим мъничко ряпа, три вида - черна, бяла, червена, общо към 1 квм. Трябваше да подготвяме лехи за зимни култури, марули, спанак, mache, репички, моркови и тн, но децата не позволиха. Затова вадихме картофи и моркови и цвекло, обрахме където каквото има - домат, краставица, тиквичка, царевица, билки и си тръгнахме.

     

    28813890082_134a995eea_b_d.jpg

     

     

     


     

     

     

    13.08

     

    Доизвадихме картофите и косих малко с тримера на комшията, обаче се счупи... Почнаха да зреят повече от консервните домати, правихме първи буркани изпарени. До края на месеца, ако не падне някоя мана, ще има доста. Обрахме царевицата - интересното за нея беше, че имахме 10тина корена сладка, която беше от разсад, след като първата посадена така и не покълна.

     

    Морковите от втората реколта надминаха по размер тези от първата. Причината е, че тяхната леха е по-рохкава и вероятно двойно по-полята. Догодина ще посадим двойно повече моркови и вероятно на три "реколти", разсрочени през месец.

    28487722613_036a6dd635_b_d.jpg

     

     


     

     

    С това се изчерпи месеца - следващите почивни дни не успяхме да стигнем, а последните в месеца бяхме на път. Не сме виждали градината от 15+ дни и ми е много интересно как се справя без нас.

    Боби Димитров

    2016.07

    Интересно нещо е времето, дай ми една година и съм забравил повечето детайли по градината. Добре, че го има тоя дневник.

     

    За разлика от лани, когато жегата почна от средата на април, тая година жегата почна в средата-края на юни. И дори до началото на юли нощните температури на село бяха ниски. Затова и повечето неща закъсняват. Например доматите ни са по-назад като развитие, но пък нямат върхово гниене заради по-високата влажност - валя няколко пъти през юни и 1-2 пъти през юли.

     

    Бостанът падна в боя с охлювите, но дори да не беше съвсем изяден, щеше да е поне 2, вероятно 4 седмици назад като развитие. Жалко, защото бяха над 100 корена сумарно пъпеши, три вида тикви и дини. Явно няма да имаме ни едно плодче от тия култури - в това отношение голяма греда...

     

    От друга страна, морковите ни са много напред, защото имахме готови лехи тая година и можахме да ги сложим рано. Същото важи за граха, а и нахута - и двете са поне 2-3 седмици напред.

     

     

    02.07 и 09.07

     

    Този сегмент ще бъде с малко снимки и повече думи. Два пъти ходих сам на градината и основната ми дейност беше плевене, събиране на сушената окосена трева и пускане на капково напояване на част от градината.

     

    Комбинирах с вадене на картофи, които сега са идеални и пресни и вкусни. Макар и добивът да е малък, предвид почти нулевите усилия (само са вкарани в земята, няма окопаване, копане, загърляне, плевене, поливане, пръскане, нищо) всъщност сме много доволни. Изкарах 10тина кг от леха, в която едва ли са влезли повече от 500 гр картофи. За сравнение, лани извадихме 10 кг от над 2 кг, така че условията са значително по-добри като подготовка и валежи.

     

    Орязах извадения чесън и го почистих от външните люспи и го прибрах в една гаца. Теглото му е малко над 3 кг, което ми се вижда добре - посадихме 250 гр на скилидки и част от посаденото изядохме на зелено.

     

    28120768765_58e3f78beb_b_d.jpg

     

    Риганът цъфти много красиво, пчелите го обожават явно, винаги има по няколко - брах и такъв цвят, за чай. Лукът също е хит за пчелите - решили сме всяка година да оставяме 10тина лука да цъфнат по тия причини.

     

    Нахутът е почнал да съхне по най-долните завръзи и до края на месеца вероятно ще трябва да го оберем. Това не спира Дарко да яде всички горни завръзи, та добивът няма да е епичен :) В същото време бобът за зрял е направил вече шушулки и дори най-първите почват да жълтеят.

     

    Двойно-пресажданите дини са живи, колкото и да не ми се вярва. Не са порастнали особено, 5-10 см си седят, няма да берем от тях, то е ясно, но ще засека поне колко време им отнема да стигнат до някакво ниво.

     

    Броколито е нападнато от цяла армия зелева бълха, но за съжаление не мога да вардя там 3 пъти седмично, за да третирам, тъй че ще разчитам все нещо от цялата гора броколи да оживее.

     

    28018065152_3e5b3c2443_b_d.jpg

     

     

     


     

     

     

    16.07 и 23.07

     

    През третия уикенд ходихме само за малко и основно плевихме. За съжаление втората реколта моркови няма късмет. Първото насаждане не беше добре полято и така и не изникна, а второто беше добре полято, но го изнесоха мравки и се оказа, че имаме само 10 морковчета покълнали. Смятахме да правим ново посаждане, но се захванахме да събираме семена от това-онова и не остана ред.

     

    28349446715_4c0a96a539_b_d.jpg

     

    Следващата седмица реално не свършихме нищо. Имахме гости и денят мина в забава и приказки за градината. Все пак си извадихме няколко кила картофи, набрахме тиквички 2-3, краставички няколко (първите три Пиколо ди Париджи, които обаче бяха с размер на лимон вече), цвекло, билки и подправки, букети за дамите... А, почнахме да берем и сух нахут - оказа се, че все пак има някакъв, въпреки набезите на децата по зеления :)

     

    От както имаме капково молим съседите в сряда вечер да пускат крана и на сутринта да го спират. За зла врага, баш в сряда вечер става авария по водопровода и в селото спират водата и това продължава 4 дни. Така и в събота като отидохме нямаше вода, а после пък нямаше кой да пусне крана и се събраха над 10 дни без поливка. Резултатът е много жалък:

    • грахът Метеор, който бяхме пробвали за втора реколта, изсъхна, а таман беше почнал да цъфти
    • на чушките са окапали цветовете
    • доматите не са мръднали като едрина и всички са дребни, а вързалите не са порастнали също
    • тиквичките нямат нови завръзи
    • бобът за бял беше изсъхнал на 80% и се наложи да го приберем принудително
    • всичко изглеждаше супер оклюмало

    Не всичко е печално де, морковите и цвеклото си дават идеално:

    28042918451_f6eb3fee68_c_d.jpg

     

     

     


     

     

     

    30.07

     

     

    През изминалата седмица цялото семейство се разболяхме последователно, затова посещението в градината беше основно за наблюдение и бране. Друга работа не беше свършена. Почнахме чубрицата да берем, режем поетапно ригана, царевици единични има, нахута го берем за ядене на зелено и сух, белия боб също е готов, краставички няколко, тиквички, първите няколко домата...

    Боби Димитров

    2016.06

    Чета записките за миналогодишния юни и се чудя какво ли ще ни се случи тази година. Лани времето се законтри на лятна жега от средата на април и с изключение на 2-3 превалявания през май, държа така до края на август.

     

    Тази година, дори през първата седмица на юни имаше градушки на много места в България, особено западна и северна, валя поройно поне 3 дни, като един от тях пороите бяха два... Температурите са поне 4-5 градуса по-ниски.

     

     

    04.06

     

    Основната цел беше да развалим финално бившата леха с разсад и да насадим на половината от нея втори тур моркови. В другата половина има жизнени тиквички, копър, цветя и праз. Насадихме и няколко нищожни коренчета разсад краставици Бет Алфа, които от 2 седмици не бяха мръднали в тарелките за разсад.

     

    Добавихме и още 20тина корена пипер от лехата с разсад, за да запълним започнатата предната седмица леха, където са смесени пуклива царевица, патладжан и пипер.

     

    Обрахме всички останали марули, с изключение на 2-3, за да имаме за семе. До тях репичките имат по 150 см високи цветоносни стъбла.

     

    Грахът почна да става за ядене и макар да не съм доволен от този сорт, децата се зарадваха. Лани първите обрани шушулки са били на 20 юни, сега дори с лошото време сме повече от 2 седмици напред. Вадим и микро морковки, които много се харесват. Тук също сме доста напред спрямо лани.

    27200073480_b411073c78_b_d.jpg

     

     

    Жълтият грах почна да прави завръзи - ще опитаме няколко и ако са добри, оставям всичко за семе.

    27442435686_baca4729bc_b_d.jpg

     

    Първата ни фрезия цъфна, както и мащерката. Нахутът също почва да цъфти. Празът и морковите от лани също се гласят за цъфтеж.

    27200078340_d524a99f6f_b_d.jpg

     

     

     

     


     

     

    11.06

     

    След тежък семеен юбилярски пикник, някак успяхме да съберем сили за час-два лежерна работа.

    • Посадихме последните разсади домати - основно вносно семе Рио Гранде и малко родно Сан Марцано
    • Посадихме разсад латинки - сега разбрах защо казват, че не понасят пресаждане, корените им са супер чупливи. Ще видим дали ще се хванат.
    • Посадихме малко разсад босилек, само 20тина коренчета, но да не е без хич. Предстои още.
    • Посадихме още няколко корена тиквички и краставички. От старите някои са се хванали, но има и доста изядени - в общи линии тая година гледаме градина основно за хранене на охлюв.
    • Посадихме 20 корена пъпеши, които дори нямаха истински лист още, но в тарелките седят на това дередже вече 2+ седмици. Ако половината оживеят ще съм супер доволен.
    • Брахме зелен и жълт шушулков грах (вкусен е!), пак бебе моркови, лук, чесън.

    27628498615_bae40cdc52_c_d.jpg

     

     

    Прогрес:

    Доста неща цъфтят или се готвят. Праз, лук, чесън, кориандър, моркови, магданоз, нахут...

     

    Червеното цвекло, against all odds, е доста добре! Микро бейби разсада, който имаше само 2 листенца и беше по-тънък от клечка за зъби, в голямата си част се е вкоренил. Покрай него има 4-5 корена посадено 2 месеца по-рано директно на място цвекло и то вече образува глави, а листата ги берем за супа и баница.

     

    27350856840_ab2522121a_c_d.jpg

     

     

    Броколито (purple sprouting) се развива много добре, но виждам и бая пеперуда, та ще играе нийма и събирането на гъсеници. Под него има и доста праз вкоренен, който ще чака след месец да се източи броколито и да му позволи да порасте. В тая леха излезе и много бързо и отривисто няколко корена презимувало агастче (лофант анасонов), за който уж пише, че е едногодишен?!

     

    27628534805_8142f55010_c_d.jpg

     

     

    Първите домати Рио Гранде имат цвят, макар да се подават едва 10 см над мулча. Слънчогледите в лехата, обаче, са си доста добре, над метър високи.

     

    27628541525_5b9d18e920_c_d.jpg

     

     


     

     

    19.06 & 26.06

     

    Сливам двата уикенда, защото програмата в последните седмици ни е супер натоварена, съответно нямах време да опиша нещата овреме, съответно съм забравил кое точно кога се е случило.

     

    Морковите цъфтят яко, лука също, праза го чакаме, слънчогледите почнаха. Кориандъра прецъфтя, до 2-3 седмици ще са узрели семената за репички, които ще посадим есента. Ригана почна да цъфти също, магданоза, първата зиния дойде...

     

    Изкоренихме всичкия грах, защото изсъхна - за 2 седмици мина от апогей в смърт. Оставих само жълтия шушулков да направи семе. В същото време, обаче, посадихме наново грах, Метеор, семе от Англия, който покълна за една седмица. За съжаление Sugar Snap изгни, вероятно защото го накиснах доста обилно предварително, а Метеора - не особено.

     

    27951053202_a138761d6b_b_d.jpg

     

    Бобът за зрял цъфна и започна да прави шушулки. Нахутът прецъфтя и има завръзи, най-първите вече са големи и стават за ядене на зелено.

     

    Първите тиквички - тия, които бяха под найлон на пролет - почнаха да цъфтят и откъснахме първите 3 за сезона.

     

    27976070281_cec25e32d1_b_d.jpg

     

    28018985076_8c64efd11d_b_d.jpg

     

    Започнахме да берем цвекло и листа от него, вадим и доста големи идеални моркови - този сорт Шантане се оказва добър за нашите условия.

     

    27439384233_fc4cf8e644_b_d.jpg

     

    Появиха се първите завръзи по първо насадените домати Рио Гранде. Втория транш все още се окопитват, но са добре. Третия явно ще даяни. От салатните - нещо не им харесва май в сянката на слънчогледа. Последва яко окастряне на листата му, за да е по-слънчево.

     

    27439411873_33a230231e_b_d.jpg

     

    Извадихме чесъна, или това, което беше останало след яденето за зелено. Много сме доволни, макар че догодина ОЩЕ по-гъсто ще го садим, 5 см са прекалено голямо разстояние, ако смяташ да не копаеш и да скубеш за стрък.

     

    Най-най-най-сетне допосадихме пипера. Вероятно няма да успее да направи чушки преди сланата, но поне ще разберем с КОЛКО сме закъснели с това садене в началото на юли. Предишната партида от началото на месеца е добре - каквото не изядоха охлювите (половината) започва да оформя цвят, до 2 седмици ще цъфне.

     

    Най-най-най-най-най-сетне махнахме дините и пъпешите от тарелките и ги сложихме в земята. С около месец закъснение, но ще повторим опита с пипера. За жалост тая година гадната пролет и охлювите пресякаха надеждите ни за голям бостан, а бяхме приготвили към 30 корена пъпеши, още толкова тикви, 20тина дини и тн.

     

    Започнахме да вадим луковици на лалета и нарциси и тн, мислех, че няма да ги открием, но пак се събраха 20тина броя, всички са се размножили!

     

    Успях да взема бензинов тример на заем и окосих около 80% от площта преди да свърши бензина и кордата и да прегрее душичката. Тревата беше много висока, на места отново над 150 см, при все, че я косихме с коса преди месец. В общи линии е нужно 3-4 пъти годишно да се направи такова косене - средата на май, края на юни и по избор края на юли или август, тъй като лятото е сушаво като правило и тревата не расте особено много.

     

    Пуснах пробно капковото на няколко лехи. Добре се представя, но сега вече знам колко много работа има още по него и колко пари (стотици левове).

     

    27439432993_785beaa57a_b_d.jpg

    Боби Димитров

    2016.05

    Май. Месецът на радостта и мизерията.

     

    След като годината започна с февруари, март и април в пролетно-лятно настроение, септември ще бъде май. Ъм, обратното. Обилни дъждове, ниски температури, подтискаща облачност, охлюви на рояци, огромен бонус за плевелите и яка щета за разсада.

     

    Миналата година, когато валя сняг на 8 април, а после жегата уби всичкия ни разсад в края на април, си мислех, че всичко е изгубено. Е, не беше, доста добър добив си изкарахме въпреки това.

     

    Обаче тая година депресията е още по-голяма. От нашия личен разсад всичко е изумително назад, почти на нулата. Първата партида зеленчук в покрита с найлон леха покара супер рехаво и едвам е порастнала за 4 седмици. Първата партида в табли за разсад, оставени на село, не покълна 3 седмици, а после я емнаха охлювите. Първата партида в табли в офиса ги разби дъжда и почнаха да гният от влагата, а каквото оживя, охлювите го харесаха.

     

    Явно в средата на май ще слагам наново семки в табли. Успокоение ми е, че дядо ми едно време на 15 май е слагал семки от домати в земята, за консервни. При това на Каблешково, където всичко е поне 2-3 седмици напред.

     

    Очевидно доматите ще се садят към началото на юни, ако изобщо стане разсада. За пипер, патладжан и краставици все още не смея да мечтая.

     


     

    1/5 и 6/5 Велик-Гошов Ден

    През почивните дни, покрай козунаци, агнета и яйца, деца с диария и други веселби, не свършихме почти нищо. Бяхме планирали за първата седмица да ходим 4 пъти, отидохме 1 път. И то ни заваля якия дъжд точно като почнахме работа. Съответно снимки няма. Само страдание има в тоя живот.

    • Някак си успяхме да засадим разсада броколи и червено зеле, подозирам че до идната събота всичко ще е станало на мезе за охлюва.
    • Сложихме нови семена за сладка и пуклива царевица, след като предната беше покосена от сланата.
    • Възползваме се от мокрото време, което дава шанс за вкореняване и садим още диви ягоди в микро горичката. Доста от тях имат ластуни, така че очаквам поне 50тина да са корените другата пролет.
    • Брахме спанак и лук и чесън и праз за празника, репички и марули също.

    Прогрес:

    • Възможно е едно от кивитата да не е умряло, защото ми се видя в основата на стъблото зелена пъпка, но няма да бързам с радостта.
    • Мушмулата цъфти усилено! Да видим какво нещастие ще й се случи до края на сезона...
    • От бебе аспержите, посадени миналата есен, около 1/2 не се показаха :( Явно нещо не им харесва това есенно садене...

    А, все пак намерих снимка - на бурята, която ни застигна.

    26726748812_41646b1b16_c_d.jpg

     

    Както и на ягодите в горичката:

    26726741962_72ca2a0169_c_d.jpg

     

     

     

     

     


     

     

     

     

     

    14/5

     

    Валежите продължават с пълна сила, ниските температури - също. Леко сме депресирани, и като казвам леко, имам предвид, че жената точи новата си коса всяка вечер с настървен блясък в очите. Нашите собствени разсади не вървят, особено зеленчука и въпреки, че не се налага да поливаме часове наред (УРА!) и че берем достатъчно за салата + билки и букети (УРА!), някак ни се ще вече да вали ако може само по 1 път седмично, във сряда през нощта примерно. А не по 3 пъти на ден, всеки ден.

     

    След някакъв як shuffle на децата, успяхме да свършим малко работа с това ходене.

    • Засадихме повечето разсад зинии и топ карамфил, който, бидейки посаден в малка табла за разсад преди сума време, вече береше душа и се надявам да се хване. За да се случи това се наложи да изкореня дузини и дузини бебета невени.
    • Засадихме няколко корена резене, след като ланското не презимува - бях крайно разочарован от него, предвид какъв плевел е на Каблешково.
    • Успяхме да нахвърляме и картофи в едни купчини с пръст, които трябваше на есен да станат нови високи лехи. Това отне доста време, защото купчините бяха много невъзприемчиви към нашите намерения.
    • Разсадихме малко домати Рио Гранде (извадени от лехата ни с разсад под найлон - доста нефелни и малки растения, но жената ги засади на 20 см дълбочина, тъй че ако не се хванат, техен проблем), като в лехата ги комбинирахме със слънчогледи (разсад слънчоглед в саксия - ето до какво може да доведат извращенията на гражданята, които решават да си правят кълнове, но ги забравят прекалено дълго и после дават 20 лв за почва, за да си посадят кълновете).
    • Започнахме да косим с новата коса - много добре се държи, но и площта е голяма, а тревата е висока над 120 см на места, теренът пък е неравен, буци, дупки, купчини пръст и тн. Докато пробвахме, успяхме да вземем 250 квм, пак е нещо.
    • Брахме матрял за салата и, за мой особено голям кеф - БЪЗ! Имаме си собствен бъз, който ще подрязвам и оформям докато стане като многостебленно дърво.

    26455604333_0693b681c9_b_d.jpg

     

    26965024852_d40c84b35d_b_d.jpg

     

    26455590253_e0c56d938d_b_d.jpg

     

    Прогрес:

    • Както предполагах предната седмица, червеното зеле е изядено явно до шушка. Нямаше да го намерим къде е било, ако не бяха гнездата мулч. Броколито е пипнато по-леко. Охлювът не спи.
    • Сибирския грах е на практика занулен отново до гола пръчка. Явно е много много вкусен, защото го предпочитат дори пред брезичките.
    • Грахът има първи завръзи, но расте на височина много слабо и като цяло се държи доста различно от миналогодишния. Вероятно щото взех някакъв роден сорт, а не е Sugar Snap.

    26991199291_6340251a64_b_d.jpg

     

     

     

     

     


     

     

     

     

    22/5

     

    Предварителните планове излетяха през вратата, но благодарение на допълнително посещение през седмицата, успяхме да свършим туй-онуй:

    • Косихме колкото ни стигнаха силите (малко)
    • Насадихме 15тина корена тикви цигулки, от които се надяваме половината да оживеят
    • Успоредно с всеки корен сложихме и слънчоглед - тази година имаме супер много разсад слънчогледи - както и малко бял боб, от който имаме излишък
    • Насадихме първите 3 корена Beth Alpha
    • Косихме още
    • Пробния разсад за сладка царевица (принципно било невъзможно да се сади царевица от разсад, ама явно е възможно!) засадихме в лехата с граха с идеята, ако порастне бързо, да стане колци за грах, а ако порастне бавно, грахът да стане тор за царевица
    • Отвихме окончателно лехата от найлоните и почнахме да разхвърляме из градината подбрани (макар и недъгави) разсади
    • Направихме няколко гнезда с останалите от преди покарали картофи - вече нямаме сили, време и подходящо място за лехи, може би догодина
    • Брахме първи грахчета
    • Казах ли, че косихме?

     

    Разсадите в офиса - домати, чушки, патладжан, краставици, тиквички, дини и пъпеши - все още се прави на тъп и не расте. Явно не обича есенно време в началото на лятото.

     

     

     

    29/5

     

    Тези две дати ги сливам, защото на втората бяхме доста неефективни. Аз имах висока температура и ми беше трудно да се движа, какво остава за сериозна работа. След като рискувах да се самоунищожа с косата, реших да подремна на поляната. За щастие и щерката дремна, та жената успя да посвърши нещо. Аз като се надигнах също дадох ръка.

    • Тя разсади 50тина корена червено цвекло, плеви, полива и бра салатни, билки и бъз.
    • Аз оформих наново мулча на една празна леха, в която по края има само пуклива царевица, като оплевих, застелих наново и посадих 20тина корена бял патладжан и тук-там някое пиперче.

    Интересното беше, че успях да открия кивитата, считани за умряли и заобиколени с 150 см стена трева. Поне 2 от четирите не са умрели, защото имат малки зелени листенца.

     

    Фелдсалатата цъфти, руколата цъфти, репичките цъфтят, очаквам до седмица и марулите да цъфнат, но все още стават за ядене. Цъфнал е и един от 5те корена жълт шушулков грах (golden mangetout).

     

    Снимки от последните 2 седмици:

     

    Грах и царевица:

    26904602820_4e1d6240c3_b_d.jpg

     

     

     

    Разсадната леха, виждат се тиквички на преден план, копър, саморастли картофи, нататък цветя и зеленчук:

    27145974256_66a3f3969a_b_d.jpg

     

     

     

    Грах за бране (и саморасъл картоф - НАВСЯКЪДЕ СА!):

    26904573720_445aa9d946_b_d.jpg

     

     

    Първото цвекло, посадено директно от семе в земята, вече има няколко листа. Сега всичко наоколо е оплевено и засадено с нов разсад, който е с 1 лист:

    27083815082_8e755a73fa_b_d.jpg

     

     

     

    Фелдсалатата цъфти в по-дивата част на поляната, до нея тук-там някой единичен морков, от тия, които посадих на есен с идея за winter baby carrots, но не изникнаха:

    26904587350_883b95dd7e_b_d.jpg

     

     

    Бъдещият жълт грах:

    27284180762_68d9b65deb_b_d.jpg

     

     

     


     

     

     

    С това изчерпваме този доста неприятен май. До последно валяха градушки, втора късна слана, супер ниски температури - основно притеснения ни донесе. След като имахме два месеца лято през март и април, 1 месец есен през май ми стига. Да дойде зимата освен през юни?!

    Боби Димитров

    2016.04

    От този месец ще почна да гледам какво съм писал лани и разни интересности ще ги описвам като сравнения.

     

    Тази година февруари беше много топъл и в началото на април имаше седмица с 25+ градуса на сянка. Лани валя сняг в началото на април...

     

    Нищо от набучените миналия април за вкореняване 100тина върби, сума глог и бъз, не се е хванало. Малините май успяхме да ги убием тотално, след като лани не порастнаха и с 5 см.

     


     

     

    3/4

    • Засадихме 4 кивита студоустойчиви и 2 камчатки, поръчани от Полша / Ведровски.
    • Засадихме няколко шепи супер дребни и супер покълнали картофи, забравени на есен в един кашон. Получиха се 6 редички. За жалост отново беше доста буцесто изпълнение, но поне поляхме леко след посаждане, за разлика от лани. Между другото, там съм писал:

      Ако от тук извадим повече от 2.5 кг картофи, колкото насадихме, ще бъде могъщо респектиран от картофа като растение.
      В действителност изкарахме може би към 10 кг картофи - мизерия по общоприетите стандарти, но невероятно, предвид условията.
    • Направихме импровизирана "леха за разсад" - заравнихме една от високите лехи, поляхме я обилно и я наръсихме със всякакви семена. Домати, пипер, праз, патладжан, цветя, копър, 2 тиквички. После я покрихме с найлон директно върху пръстта. Тъй като се очертава топъл април, след като покълнат семената просто махаме найлона и толкоз. Всички семена, засадени в лехата, ще бъдат дублирани и в табли за разсад.
    • Продължихме да пренасяме диви ягоди, както и момини сълзи в горичката.
    • Набрахме си спанак (саморасъл, хвърлените семена не са чули още), зелен чесън, магданоз и кориандър.

    Прогрес:

    • Аспержите не са се показали, но при копането за кивита видях, че са тръгнали подземно.
    • Брезичките и сибирския грах тъкмо се разпъпват.
    • От лешниците, този от Евгени е с листа, другите са пъпки, но изглеждат живи.
    • Грахът е показал 5 см стъбло тук-там.
    • Стъпкания нахут, чудотворно, е покарал на места. Новият - още не.
    • От фиданките имаме цъфната слива (червена афъзка), както и 2те праскови, но техните цветове изглеждат осланени и няма да ги бъде :( Имаме и една изсъхнала кайсия.

    26306685126_cd47cc3f5f_b_d.jpg

     

     


     

     

    7/4

     

    В тарелки пред офиса сложихме:

    • Пъпеши от най-старото семе, да го видим
    • Дини Шугър бейби
    • Тикви Уолтъм Бътърнът
    • Краставици Бет Алфа и Пиколо ди Париджи
    • Кръгли тиквички
    • Кратунки 2 вида от бай Христо и някакви изтрещели други

    И отделно имаме от тия дни саксийки с посадени

    • Чубрица
    • Майорана
    • Перила
    • Праз
    • Резене
    • Медуница
    • Левурда
    • Топ карамфил (sweet william)
    • Зиния (циния) (california giant mix)


     

     

    9/4

     

    Лайтмотивът на деня: ще вали ли или не? Три пъти започва и спира, което резултира в непрестанно прибиране и приготвяне за тръгване и връщане... Накрая, като реших, че само ще лъже и градината ще остане суха, почнах да поливам всичко и след няколко часа заваля порой.

     

    Другото потресаващо нещо е, че малините са живи :huh::o:blink:!!! Кратка предистория: през 2014, ноември, ги насадихме в буците. През 2015 ги оставихме без капка вода и съответно порастнаха точно 0 см, по някое време в края на лятото изглеждаха 100% умрели. А тая година няколко тонен верижен багер мина през "бившите малини" - точно където бяха подредени има голяяям отпечатък от верига.

     

    Да, обаче! Малините са живи - изнемощяли и едвам пробили, но все пак. Веднага извадих (с кирката) всички, които видях, и ги пресадих, полях и мулчирах. Ако тези растения дадат плод някога, респектът им към тях ще надмине този към картофите!

     

    От там насетне време за други дейности не остана. Единствено

    • Плевих две лехи и приготвих за посаждане една
    • Посадих едно редче пуклива царевица (Пенсилвания Бътър Флейвър) в една от лехите и още едно редче под буците с троскот, да видия какво ще се случи
    • Набрах спанак и аспержи

    Прогрес:

    • В лехата с найлон има покълнали единични неща, а в една от лехите (където е нямало чубрица) видях покълнала чубрица
    • Има няколко цъфнали лалета, а връхчетата на фрезиите са се подали от земята
    • Ментата е тръгнала, както и мисления за умрял лани джоджен
    • Олеастрите, брезичките и бебе сибирски грах са се разлистили, но поне 3 от насадените на есен лешници са изсъхнали

    25729880643_3f8b98e6f5_c_d.jpg

     

    26240245152_dd2cc29f19_b_d.jpg

     

    26332652465_b224f2c8c6_c_d.jpg

     

     


     

    14/4

     

    В тарелки пред офиса сложихме:

    • Пъпеши от събрано през 2015 година семе от пъпеши от семе от пъпеш от пазара
    • Късоплодни краставици от купено семе през 2015
    • Цигулки от събрано през 2015 семе от тиква с неизвестен произход
    • Микс семена от тикви от комшийката баба Ани
    • Босилек няколко вида семена, все наши селекции
    • Аспержи, за поредна година

     


     

     

    17/4

    Основната дейност за деня беше да сложим семена по табли за разсад, които да оставим покрити с найлон в градината. На теория нещо, което сам бих свършил в рамките на 1 час, но в пълен състав отнема около 1 ден.

     

    Сложихме по малко от 4 вида домати (салатни местен сорт - основният добив на салатни домати е от 300+ корена на Мърводол), Рио Гранде и Сан Марцано (за консерва), Принчипе Боргезе (за сушене). Чушки от една от бабите, тяхно семе от местен сорт. Патладжани бели кръгли и дълги лилави. Краставици и тиквички вече имаме сложени пред офиса, но там мястото се изчерпи.

     

    25864644094_bc4293e59e_b.jpg

     

    За проба сложихме в тарелка сладка царевица - ясно, че не понася добре пресаждане, но ще видим, подозирам няма да е голям шок ако не пипаш корените. Предстои да засадим и 2 реда от нея в земята, но нямаме подготвена площ. Същият проблем го имаме и ниския боб за сух. Искахме в зоната, където още няма високи лехи, но там е супер диво, макар че лани бе орано и фрезовано и неполивано.

     

    Освен това, въпреки протесите на потомството, някак се случи и това:

    • Хапнахме и първите си репички.
    • Разсадихме малко мини бейби разсад марулки.
    • Посадихме семена от ядлив слънчоглед (този със раирани семки) в северните краища на 6 лехи.
    • Плевихме 2 лехи в подготовка за култури.
    • Поливахме малко, основно фиданките, но успяхме само половината от всички.

    Прогрес:

    • Завитата с найлон леха не е особено ефективна, явно. За 14 дни няма и 30% да са покълнали от насадените неща.
    • Има нацъфтяли няколко лалета, единичните корени ягоди, които сложихме в цветната леха, цъфтят.
    • Малините са живи сред пренасянето, не са порастнали, но имат влага и съответно надеждата се оформя.
    • Аспержите са изкарали на доста места, дори има разлистени, макар че като гледам поне 30% от ланските бебета липсват. Явно без вода няма да стане.
    • Камчатките са много добре облистени, от 4те кивита едното (Джъмбо) бере душа, има само 2 листенца, другите са що-годе ОК, мисля, че просто са в шок от условията, в които ги поставихме.
    • Мушмулите се имат оформени много цветни пъпки!
    • Скоро ще трябва да извадим целия зелен лук и да го приберем във фризера, много голям е станал.
    • Грахът е покълнал много неравномерно - на места са по 20 см дълги филизи, на други са по 5, на трети - няма.

    25864619844_b7666a532f_z.jpg

     

    26443594126_dd68f34182_b.jpg

     

    25866682523_b78bee5a52_b.jpg

     

     

     


     

     

    23/4

    Днес основната дейност трябваше да бъде посаждане на бял боб и вигна, както и сладка царевица.

    • Посадихме една леха (2 реда в нея) с вигна от собствено семе, което е от Безколово чудо от Хоби семена. Остана място усреди за ред царевица, босилек или друго, като броколи, праз и тн.
    • Набрахме спанак, зелен лук и чесън, репички.

    Прогрес:

    • Едната мушмула е пречупена из основа и почти изкоренена от багера :(
    • Като цяло от предната седмица няма особено движение - семената в табли не са чули. Вероятно ниските вечерни температури са виновни, 5-8 градуса.
    • Едното киви, Джъмбо, вероятно е умряло или изядено от охлювите. Няма ни едно листо.
    • Грахът, който е най-голям, е цъфнал

     

     


     

     

     

    30/4

    През изминалата седмица времето се влоши рязко. От температури 25/10, се стигна до 10/0, както и до два дни с много тежка слана в западна България. На фона на три пролетно летни месеца, времето в края на април, баш преди Великден, ни се видя като че да се е върнала зимата. Интензивни валежи, градушки на места, студ.

     

    Със свито сърце влязох в градината, подозирайки, че всичко ще е мъртво. Е, не беше всичко, но все пак загубата е тежка.

    • Цялата първа партида картофи, които бяхме посадили и бяха покарали хубави листа, са осланени. Чувам, че е възможно да избият нови листа, но добивът ще е мизерен. Не им върви на картофите при нас...
    • Всичката сладка и пуклива царевица, която е била покълнала, е умряла - видях само 1-2 стръкчета полу-живи, от дузини корени.
    • Завръзите на всички дръвчета (реално това са първите в живота им) са осланени.
    • Най-мъчно ми стана за кивитата - arguta уж, но явно като са бебета не са толкова устойчиви :(

    Бях се приготвил за лошо време и дъжд, но точно в тоя ден пекна яко слънце. Покрай дъждовете тревата е избуяла до над 70 см на места. Лехите са тревясали брутално. Очаква ни доста работа.

     

    Набрах лук, чесън, праз (презимувал), спанак, рукола, марули, репички, мента, риган, мащерка, живовляк и букетче :) Малкия пак яде аспержи, което може само да ме радва, но вероятно вече е време да спрем да ги тормозим, за да сберат сили за догодина.

     

    Прогрес:

    • Всичко, което набрах, расте идеално в тези условия на много влага. С това темпо, ментата и ригана ще си станат плантация до края на годината, което е и целта ни.
    • Невените са навсякъде! Стотици бейби невенчета растат в цветните лехи.

    Боби Димитров

    2016.03

    Тъй, мисля това да си го пиша всеки март месец докат се спомина: МАРТ Е ПРЕКАЛЕНО РАНО ЗА ВСИЧКО!

     

    Наблюденията, седмица след седмица, са, че март е прекалено рано. Пролетта едвам се усеща. Луковичните цветя са още само на листа, дори нямат започнато цветно стъбло, с изключение на два мега-зюмбюла, които обаче ги опасоха охлювите. От дръвчетата цъфтят само старите джанки на комшиите. Посаденото не е мръднало почти за цял месец (лук, чесън, грах, репички, нахут, марули...). Грахът се е показал тук-там но като цяло няма прогрес. Репичките покълнаха и до там. Марулите са покълнали на места, но са почти незабележими.

     

    ---

    През този месец ходихме три пъти, една седмица пропуснахме поради брутален хоризонтален дъжд. От тия три пъти, един път беше само раздумка със съседи, а другия - нулева работа поради неспящо потомство.

     

    Въпреки това, успяхме да свършим следното:

     

    Три вида лешници бяха насадени: донесен от Каблешково още на нова година (противно на прогнозите, стоя си чудесно и жизнено в склада 3 месеца, с корени в хартиена торба), даден от комшията и изпратен от Евгени от форумите.

     

    Насадихме луковици фрезии, в комплект с различни семена за цветя - макове, тагетес, метличина, някакъв микс...

     

    С радост (и потрес) установих, че таросът всъщност е жив. Установих го, докато заравнявах една леха и с мотиката дръпнах коренище, което помислих за троскот, но се размириса и видях, че това е тарос с мини листенца избили! Сега, въпросът е къде са другите 4-5 коренища, които посадих на есен...

     

    Разтурихме мини парниците, които в тоя си вид култивират основно троскот и пшеница. Ще ги сглобя пак след месец, като слагам вътре тарелките с разсад зеленчук.

     

    Основната физическа работа беше копане на пътечки, чрез които формирахме 3 нови високи лехи. Отдено вкарахме в приличен вид още 4 лехи, които бяха разтурени покрай вадене на картофи и почистване. Това, макар да звучи малко, отнема 80% от времето в момента. Останалите 20% са оглеждане и дискусия, като остава около 1% за реална работа :)

     

    Гледайки снимките и описанията си от миналата година, доста ми е трудно да си представя колко много продукция сме изкарали тогава. В средата на май още сме нямали повечето високи лехи... Разбира се, тази година сме четирима, вместо трима, а това, противно на очакванията, няма да улесни работата!

     

    ---

     

    В предпоследната събота насадихме наново нахут (тежка техника мина през предишно насадения, невероятно, но факт), от наше ланско семе, както и половин леха моркови Шантане. Както и малко спанак, защото, въпреки че оставихме 1 квм спанак да цъфне и да даде семе, покълнаха само 5-6 спаначета :( Разбира се, нищо от посаденото през март не поляхме.

     

    Толкоз.

    Боби Димитров

    2016.02

    Втората седмица на февруари стана много топло, снега се стопи, валя проливен дъжд. Използвахме неделята да посетим градината и да видим дали нещо се е събудило. Не се е :D

     

    От подправките тук-там около фиданките май има презимували салвия, балканска чубрица, риган и на едно място - шивес. Ментата се надявам се пробуди, както и джодженът. Майораната и таросът са дали фира, поне така изглеждат. Имаме наболи по 2-3 см лаленца 5 броя. Чесънът от есента е между 3 и 15 см, според сорта и локацията.

     

    Грахът от есента явно не е презимувал добре, защото го няма. Вероятно много рано го насадихме, тая година ще пробваме пак в средата на ноември, а не началото на октомври.

     

    Хванах "баткото" да набучка 3 редчета грах, докато бебката спеше, а мамчето сложи малко лук и чесън в една от "пресните" високи лехи.

     

    В микро парниците няма нищо видимо покълнало. В този с прозорците, защото явно е по-изолиран, е доста суха почвата. В другия с найлона, поради дупките явно е влизала вода, защото е доста влажна. В първия сложих нови семена марули и рукола, като ги полях. В една от "пресните" лехи сложих малко репички, основно за проба дали ще покълнат.

     

    Резитба няма да има, защото лани фиданките нарастнаха едвам-едвам поради сушата.

     

    Очаква се следващото ни посещение да е след 2 седмици.

     

     

     

    Последната събота на месеца отидохме отново за малко. Донасяхме още малко грах във високите лехи, направихме и две по-широки бразди, в които сложихме по 3 редчета нахут.

     

    Репичките от предния път са покълнали тук-там. Посях малко марули на открито. В парника с прозорците, където сложих предния път семена и полях, имаше съвсем малко покълнали.

     

    Най-вероятно тези парници няма да ги бъде за марули и репички, смятам да сложим там тарелките със разсада зеленчуци.

     

    Все още няма особени признаци на пролетта, освен че е покарала мини бейби копривка и мини бейби лапад.

    Боби Димитров

    2015.12 - 2016.01

    Декември беше нетипично топъл и сух. Може би поради това, в първия импров - парник нищо не покълна. Направихме втори, наръсихме вътре марули, спанак, feld salad, репички, моркови.

     

    Броколито обаче не успя нито да порастне, нито да цъфне и затова оставихме повечето от него за бране след нова година. Същото направихме и с репите и бейби морковите, и праза.

     

    Обаче докато се приберем в София и успеем да идем до градината, заваля първия голям сняг на 2016 и хвана лют суд, -10 вечерта.

     

    Въпреки това, разривайки снега и с леко зъзнене, успяхме да оберем доста бейби броколи, като за 2 крем супи, да извадим към 1 кг ряпа (не изглежда много, но когато е съставен от репи с размер на пинг-понг... много са!), да издърпаме 10тина бейби праза и толкоз.

     

    Отринахме парниците от снега, вътре не видяхме активност, но поне не са паднали, както предполагах.

     

    За жалост снегът не ни позволи да намерим под сламата покълналия грах, така че ще видим през март дали ще тръгне да расте наново, предполагаме, че е измръзнал, защото беше станал прекалено голям, имаше стръкове по 15 см дълги над мулча.

     

    После заваля още по-голям сняг и стана още по-студено. Така до края на януари не стъпихме повече.

     

     

    Парниците под малко сняг.

    24188817642_db8698dde9_b.jpgщ

     

     

    Броколи в 15 см сняг, след няколко дни на -10.

    24001375640_1b0cf6f796_h.jpg

     

     

    Бейби праз стърчи от 20+ см сняг, а в ляво от него се подават връхчета на чесън:

    24270847536_6996fabe10_b.jpg

    Боби Димитров

    2015.11

    Първата половина на месеца

     

    През този месец брахме основно магданоз - продължихме да го стрижем ниско и да го изкореняваме, а той продължи да расте яко.

     

    Разбрахме, че от ряпата и цвеклото няма да стане нищо. Най-голямото цвекло е колкото пингпонг, а ряпата - по-малка от тенис топка.

     

    Грахът се подаде на няколко места над мулча от слама. Сега да видим дали ще оживее зимата като бърза толкова. Ако да - значи е супер устойчива гад. Ако не - догодина просто ще го насадим в началото на ноември, а не на октомври.

     

    23012891426_90c12f041d_c_d.jpg

     

    Чесънът се е подал - единият сорт почти на 100% е над мулча, другия пък е под мулча, но расте усилено.

     

    Извадихме всички останали моркови от първата реколта. Както и няколко от по-големите от втората реколта. Това се оказа много ценен урок.

     

    Вторите моркови са сорт, който е къс и заострен - както децата рисуват морков. Първият е класическите нантски. Очевидно за нашата почва дългите прави цилиндри на нантските не са подходящи, за разлика от вторите моркови, сорт Chantenay. Те растат по-бързо и са по-пробивни в тежката почва, освен това 80% от обема на моркова е в горните 40% - с други думи, не им трябва дълбока супер рохкава почва.

     

    22416194714_8bcb855cc3_c_d.jpg

     

    На снимката са сравнени двата сорта - тия два моркова най-долу, като натския (в ляво) е доста маломерен на фона на това какво може да стане (поне 2 пъти по-голям).

     

     

     

    Втората половина на месеца

     

    Продължихме с оформянето на високи лехи и пътечки - уви, успяхме само 2 лехи и 2 пътечки. Просто нямам идея как на пролет сме направили 10 броя...

     

    Започнахме да вкарваме в земята разни растения от разсад / саксии / кофички, за които беше ясно, че няма да презимуват така. Аспержите от разсада от тая пролет. 12 броя олеастър. 2 брези, вероятно водна бреза. 4-5 броя сибирски грах. Хинап. Разни цветя и подправки като френския тарос например.

     

    Подменихме една фиданка - изсъхнала круша. Засадихме и лешници, отново. Пролетното засаждане, уж по-добро за черупчестите, не им позволи да се развият добре и поради липса на влага първите 9 лешника изсъхнаха. Втори опит - есенно засаждане, 6 броя.

     

    Броколито се опитва да направи глави, но вероятно това ще му е максимумът... Грахът продължава да расте.

     

    23377745845_2dc89770be_c_d.jpg

     

    23295163751_24fbe04438_c_d.jpg

     

    23295179671_8d4ffa9ba8_c_d.jpg

     

    Направихме и мини-импровизиран "парник" от 4 бали сено и 2 стари прозореца. Вътре сложихме марули и спанак. Другия месец ще добавим feldsalad. Ако зимата не го разруши, на пролет там ще има репички, марули, а после и разсадите в тарелки.

     

    Така приключва месеца.

    Боби Димитров

    2015.10

    Първата половина на месеца

     

    При нас забравен в земята лук и чесън вече е над 30 см висок, спанак брахме два пъти, тиквичките още дават по 1-2, макар повечето листа да са умрели.

     

    Магданозът избухна толкова, че надви червеното цвекло около него, та се наложи да изкараме из корен около 1/2 от магданоза, а останалия да отрежем почти до дъно. Само след 10 дни вече имаше 20 см нови листа!

     

    22239665291_856826b283_c_d.jpg

     

    В началото на месеца събрах тиквите, само 30-40тина кила, но предвид това, че са отгледани с 0 грижи мисля, че е супер. Имаме цигулки, бели, "печенки" (сиви с бели черти) и едни дето мязат на тиквички малко...

     

    Посяхме грах в началото на месеца, в една от освободените от картофи лехи. За 1 седмица под сламата е покълнал - разрових едната леха, има коренче, нищо че вали през цялото време и вечер е 6-8 градуса.

     

    Броколито, след като сглупихме да го сложим през лятото, най-накрая взе да расте, разбира се леко деформирано, но тъй или иначе ние го предпочитаме като броколети, а не като глави. Обрах малко, като за една крем супа.

     

    22041237710_b4ae856a72_c_d.jpg

     

    От както махнахме вигната, морковите под нея живнаха, вече са с дебелина моливче. Ще имаме и праз с дебелина показалец, пак е нещо, мислех, че вигната го е унищожила.

     

    Доматите са вече изкоренени, на тяхно място засях частично спанак, репички, грах, да не седи празно.

     

     

     

     

    Втората половина на месеца

     

    Насадихме чесън - два типа. Бяла люспа от майка ми и червеникава люста с твърдо стъбло от пазара (hardneck). Продължава търсенето на porcelain hardneck.

     

     

    Напълнихме една торба моркови и магданоз, вероятно последните 2 мини тиквички (от листата им почти нищо не е останало, но продължават да цъфтят). Червеното цвекло се опитва да направи глави, трудно му е, може би ще имаме 3-4 броя с размер на пингпонг :)

     

    В началото на месеца намятахме и малко микс ряпа - бяла, червена, черна. Има 10тина с големи листа, но не се виждат глави все още. Надяваме се преди да падне сняг да се оформят.

     

    Пробвахме да направим още 1-2 пътечки (трудно, мокро е и смолницата лепне). Мулчирахме още граха - вече има листа под сламата! Подготвихме още една леха за спанак...

     

    Тиквите са се изпарили, от листата и стъблата не е останало много - така видяхме, че имаме още 4 зелени цигулки. Оставихме ги, очертава се слънчева последна седмица, може да има ефект.

     

    Латинките, които супер обидено се правиха на умрели цяло лято, сега пускат листа като полудели :( Жалко, че са едногодишни. Поне разбрахме, че без много вода не виреят ама хич. Това растение на снимката имаше около 5 листа цяло лято, а сега е колкото 2 футболни топки...

    22042407619_eb3597daa1_c_d.jpg

     

    Прочее, след като маната и леките псевдо слани умориха домати, краставици, тиквички, тикви, пъпеши, царевица и тн, най-тропическото ни растение, перуански физалис, е живо и здраво и дори цъфти. Разбира се, това се случва около 3 месеца по-късно от нужното, но така е, като няма вода.

     

    22541067576_d05496c49d_c_d.jpg

     

    Зелените цигулки, които оставихме за узряване на полето, изгниха. Извод: стане ли студено, прибирай тиквите, ако искаш да ги ядеш!

    Боби Димитров

    2015.09

    02.09

     

    Поляхме и обрахме към 5 кг домати отново, заедно с много вигна, краставици, тиквички (подаряваме на комшиите!). Извадихме и малко моркови - то и без това са малко, но някои са станали доста големи. Явно допълнителнота подготовка (разбиване на буците на по-малки буци и добавка шепа перлит) помогна.

     

    Извадихме и малко от нещастния добив картофи... В общи линии трябва да се сеят 3 пъти по-гъсто, защото този сорт и в тези условия не раждат големи или много.

     

    Гери се снима с реколата, два дни преди да роди:

    21184978455_ec8a052912_z_d.jpg

     

    Ето какво роди, едно малко Кате:

    21156518188_627b67819c_z_d.jpg

    11225209_10206423420558777_8169624213468

     

    А така изглеждат букетите от градината ни, с повод и без повод:

    21174610012_87e5fffbc0_z_d.jpg

     

    Докато Гери беше в родилното, последва още едно бране на над 5 кг домати, доста вигна, и някоя краставичка и тиквичка, както и последния пъпеш, който беше толкова узрял, че се беше откъснал сам от растението.

     

     

    Средата на септември

     

    Покрай еуфорията с бебката градинските планове останаха леко на заден план. Въпреки това, брахме два пъти по 20 кг консервни, отделно торба салатни домати, всеки път берем вигна, краставици, тиквички. В общи линии догодина една леха консервни домати ще ни е достатъчна за нуждите (а сега са три!)...

     

    Оформя се трижди пасената царевица да е пуклива и дори ще има няколко микро кочанчета.

     

    Вигната почна да зрее - оставихме 20-30 шушулки за семе за догодина, задължително ще садим!

    20970105214_80711270f8_c.jpg

     

     

    Вадим последните картофи. Понеже имаше дискусии, че могат да седят безконечно в земята, ето какво стана при нас като се забавихме с ваденето:

    21592957555_a114dd450b_c.jpg

     

    Какво се получава като мулчираш със слама, а в края на август вали:

    20970148424_bc4408fa2d_c.jpg

     

    Предвид какво бяхме насяли тази година, септември се оформи като най-благодатен месец - заваля дъжд, поля градината, растенията живнаха. По наши сметки, с редовно напояване, голямото бране може да почне от началото на август...