Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Смокиня сорт Kadota (Dottato)

Синономи : Dottato, Dottato Abruzze, Adottato, Binello, Dattero , Datteresi, Dottato Bianco, Grascello, Trifero, Medot, Gentile, Napoletani, Ottato, Uttato, Vottato, White Kadota, Clarkadota, Endrich, White Endrich, White Pacific, Ficus carica binella Risso.

Има много стари и отдавна известни сортове смокини, но, този е документиран, че е такъв. Описан е в Естествена история на Плиний Стари през 77г. от н.е, където авторът възхвалява качествата му. Още тогава е отглеждан промишлено за сушене. Не се знае точната дата на внасянето му в САЩ, но за първи път е описан през 1870г.

През 1898 за пръв път е обозначен, като Kadota от Стивън Тафт и оттогава започва да се налага това име на територията на САЩ.

Сортът е партенокарпен (самоплоден)  не изисква опрашване от Бластофага. При опрашване, характеристиките на плода силно се променят.

По критерии "брой реколти", Kadota е тип Bifère. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. 

Дърветата са със силен растеж. Короната е рехава, клоните са предимно прави и почти не се разклоняват на текущ растеж, ако не са прерязани или върховете не се пензират. Пъпките са зелени. Кората е светло кафява при стъблото и старите клони и жълтеникава при младите клони.

lnpByJu.jpg

Листата са големи, много дебели/плътни (два пъти спрямо повечето от останалите сортове).

va4OJp2.jpg

Под листата имат изключително здрава армировка с характерна шарка, което е много сигурен индикатор да се разпознае дърво от този сорт.

eilDoEy.jpg

Броят на дяловете варира според количеството влага в почвата - монолитни (без дялове), триделни и петделни. При нормални условия са предимно триделни, плитко нарязани.

Kadota е класическа смокиня "меден" тип и дори може да се приеме за еталон с който са сравняват останалите сортове с този профил.

Плодовете от Бреба реколтата са жълто-зелени на цвят и с капковидна форма. Дръжката е здрава, средно дълга. Узряват от средата на Юни до средата на Юли в зависимост от местоположението.  При узряване, плодът се разтяга и формира добре оформена шийка. Средното тегло на плода е около 52 грама според Кондит, но достигат до 90 грама. Пулпът е с кехлибарен на цвят. Месото е бяло, понякога с лилав оттенък. Окото на плода е отворено, но блокирано във вътрешността. Имат висока захарност. Семената са малко и много дребни. 

Плодовете от основната реколта узряват около 15 Август, ако няма късни студове и забавяне на вегетацията, както и при нормални нива на влажност.

Растенията от този сорт понасят високи температури и засушаване, но това не важи за плодовете. При засушаване, плодовете стават дребни и с жилава кожа. Узряването също се забавя. Само при достатъчно влага, те стават едри, сочни и с тънка кожа. 

Плодовете от основната реколта са с класическа капковидна форма, но сравнително закръглени. Неопрашените плодове са с тегло от 30-40 грама, жълто зелена кожа. Месото е бяло на цвят, а пулпа е с кехлибарен (меден) цвят. Семена, дори да има са дребни и не се усещат при ядене.

KKvLVvC.jpg

Gb10OiJ.jpg

Опрашените плодове са по- големи от неопрашените - от 30 до 80 грама и кожата е по- зелена на цвят. Пулпът е розов с ясно забележими семена.

Кожата на плодовете на този сорт от плътна и здрава при неузрелите плодове, изтънява до дебелина на фолио при пълно узряване. Окото е привидно отворено, но това е само декорация. Отворът е затворен с тапа от по- плътна от кожата тъкан  и  осигурява по- добра защита от тази на смокините със затворено око. Освен това, при пълно узряване, когато кожата омеква от окото се отделя сироп, който желира до субстанция, подобна на гума и пречи на насекомите да влизат в плода.

O53jm35.jpg

Плодовете са с висока захарност и сравнително слаб аромат. При перфектна зрялост и висока температура, те развиват доста силен аромат, който не може да се сравни с отглежданите в България сортове и изобщо плодове.

Сортът е силно родовит. На всеки възел по клоните има по един или два плода.

GFBWBah.jpg

Плодовете се ползват за сушене, консерви/конфитюри и директна консумация в прясно състояние.

На практика, това е сортът с най- неуязвими плодове от влага и насекоми. Не се напада от смокинова муха, винени мушици, практически не се влияе от влага. Плодовете изсъхват направо върху клоните в сухо и топло време. 

При застудяване, кожата на плодовете загрубява, захарното съдържание и ароматът падат. Въпреки това, плодовете не се развалят и продължават да зреят до падането на листата. Могат да се консумират обелени или да се ползват за сладко.

Прието е, че този сорт издържа на студ без особени повреди до около -18 градуса по Целзий. 

Дърветата понасят силно подрязване и дават нормална реколта с минимално закъснение. Изискват обилно поливане при суша за добро количество и качество на реколтата.

Сортът не е уязвим на FMV (мозаечен вирус по фикусите). 

 

 

 

 

 



0 Коментара


Recommended Comments

Все още няма коментари.

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход
×
×
  • Създай нов...