Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Смокиня сорт Червена от Бордо ( Rouge de Bordeaux, Pastilière)

Синоними :  Pastilière, Hirta du Japon, Hirta del Giappone, Rouge de Bordeaux (Руж дьо Бордо).

Да не се бърка с Unk Pastiliere, която е тип Смирна.

Сортът се води френски само по име. Произходът му не е напълно изяснен. Около 1830г. е донесен в Европа от ботаника M. de Sieboldi след експедицията му до Япония.

Предполага се, че е бил внесен там от португалците, защото само техни кораби са имали право да посещават японските пристанища.

Поради нетипично силното спрямо повечето културни сортове овласяване на плодовете и листата е възможно да е възникнала, като семенак от пренесени там изсушени плодове и да е някакъв хибрид с див каприфиг.

През 1845г. италианецът Гаспарини нарича този сорт Hirta del Giappone. Изглежда, че е бил обречен да прескача от континент на континент, защото още през 1860г. е документирано присъствието му в Калифорния, където е внесен от Италия.

Независимо от това, той не е получил масово разпространение в САЩ. Почти отсъства и от Италия. Сравнително по- добър прием е получил във Франция, където се среща в района на Тулуза. Вече рядко се отглежда и в Япония, след внасянето на по- продуктивни европейски сортове.

Руж дьо Бордо е Common (обикновен тип) смокиня. Не изисква опрашване от Бластофага, за да даде реколта.

Според броят на реколтите е тип Unifere (дава само основна реколта). Дървото формира съцветия от Бреба реколта, които окапват почти на 100% в различни етапи от развитието си.

Това е един от петте известни много ранни или супер ранни сортове, който са познати до този момента. Останалите са Ronde de Bordeaux (Кръгла от Бордо), Мичуринска 10, Подобрена Селест (Improved Celeste), която е хибрид, получен по развъдната програма на LSU (щатският аграрен университет на Луизиана) и Raasti (наричана още Ирански бонбон).

Дърветата от този сорт са с бавен растеж. Счита се, че имат отлична устойчивост на студ, заради доброто узряване на дървесината. Връхните пъпки също са по- устойчиви на студ от повечето други сортове.

Листата са със среден размер, плътни и силно овласени , предимно петделни и триделни, плитко нарязани. Рядко се срещат и монолитни (без дялове) при млади растения и висока влажност.

Лист

Лист и плод

 

Този сорт не понася нито суша, нито прекалена влажност. И в двата случая, плодовете окапват. Младите дървета могат да хвърлят цялата си реколта, докато се развият достатъчно. Това може да се случва до четвъртата или петата година, като всяка следваща година, дървото задържа по- голям  брой плодове.

Плодовете от основната реколта узряват в началото на Август. Те са най- едри сред супер ранните сортове (от 30 до 70 грама). Имат много красива визия - от светло до тъмно виолетови със синкав налеп. Формата им е капковидна с малка, но, ясно видима шийка и много къса дръжка. Кожата на плода е тънка. Месото е тънък слой, бяло на цвят с виолетово или червеникаво обагряне. Пулпът варира от кехлибарен до тъмно червен с дребни семена. Вкусът е с плодови нюанси.

Pastiliere-1.jpg

С това, суперлативите за този сорт приключват. Големият размер на плодовете е за сметка на воднистата структура. Окото на плода е отворено и отворът е свързан с кухина в центъра и дори в долната част на плода, подобно на плодовете на Брънсуик. Плодовете вкисват и окапват още преди да са узрели при висока влажност. Дори при благоприятни условия, те окапват веднага след узряването. Не могат да съхнат върху клоните, защото са с ниско съдържание на захари.

Сезонът на плододаване е доста къс. Има публикувани данни за период от 2-3 седмици. Дори да е повече, сезонът може да се счита за приключил с първите есенни дъждове.

Дърветата от този сорт не толерират силно подрязване и не могат да дадат узрели плодове през същата година.

Не могат да дадат реколта в текущата година и при измръзване до земята. Под въпрос е и реколтата през следващата година до пълното възстановяване на дървото.

Руж дьо Бордо е подходящ сорт за отглеждане в саксия и малки градини, поради компактният размер на дърветата.

Сортът е уязвим на FMV (мозаечен вирус по фикусите), вероятно, поради слабите си възможности за възстановяване. Има документирани случаи при които освен листата са засегнати и зелените плодове, които окапват.

Допълнителни източници http://planetfig.com/cultivars/fcveng8586.html

http://www.galgoni.com/ENG/Fotos_Maxi/032.htm



0 Коментара


Recommended Comments

Все още няма коментари.

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход
×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване