Jump to content

Преди да се регистирате и включите активно в нашите форуми, молим ви да се запознаете с темата "Какво е Без Мотика?".

Смокиня сорт Brogiotto Nero (Violette de Solliès)

Синоними : Barnissotte, Bellegarde, Bernissou Negra, Bourjassotte Noire, Bouriageotte, Brogiotto Fiorentino, Brogiotto Nero, Violette de Solliès, Negro Largo (Испания), Précoce Noire, Burjassotte Preto, Grosse Bourjassotte, Grosso Figo, Monacello, Ficus polymorpha var. depressa Gasparrini, F. carica barnissota Risso.

Това е много стар сорт смокиня или по- точно е отдавна документиран. Описан  е, като Fico Africano в естествена история на Плиний Стари през 77г. от н.е.
Широко е разпространен в Италия, Южна Франция, Испания и Португалия. 

В Италия наричат и други сортове с името Brogiotto Nero, така, че е добре да се види поне снимка на плодове и листа от майчиното растение за да сте сигурни, коя точно Brogiotto Nero ще придобиете. Много често, всяка приблизително плоска и поне кафява на цвят смокиня се продава под това име, а снимките за презентацията на търговеца се свалят от Интернет.

В САЩ, още по времето на Кондит са се продавали много имитиращи сортове (което е така до днес), поради което източниците от САЩ трябва да се проверяват добре.

Дървото има силен растеж. Кората на младите клони е тъмно-кафява, а на стъблото и старите клони е сива. Пъпките са зелени, но почервеняват и покафеняват при застудяване. Клоните се разклоняват силно и формират гъста корона.


Листата са много големи, което е особеност на сорта. Повечето са петделни, по- рядко триделни с много силно развит (мощен) централен дял.

Това е среден по размер лист от възрастно растение, формиран в суша, а за фон е поставен лист, формат А4. Има листа с приблизително двоен размер, което придава и декоративни качества на дърветата.

BNero-1.jpg

Много характерни са и, който ги е виждал, трудно ще обърка сорта.

Листа на младо растение.

BNero1.jpg

 

Brogiotto Nero e Common (самоплоден) тип. Не се нуждае от опрашване от Бластофага, за да даде реколта. При опрашване, плодовете са малко по- едри и по- наситено червени отвътре, но и се разделят по- лесно при повишена влажност.

По брой реколти е тип Unifere. Дава само една (основна) реколта.
Много рядко, дава единични плодове Breba, които са без стопанско значение. 

Узряването на плодовете е късно, поне за България. Дори при топла пролет и подходящи условия, плодовете започват да узряват от началото до средата на Септември. Реколтата се забавя при късна пролет и засушаване. Сезонът на плододаване е къс и обикновено не превишава месец, но за кратко време, могат да се наберат доста плодове, защото узряват групово и в началото на зимата върху дървото няма нито един плод.

Плодовете са сравнително едри и почти еднакви по форма и размер. Според Кондит са със средно тегло 50 грама, но, според мен, това е по- скоро минимума. Обикновено, те са от 50-70 грама според условията на отглеждане. Формата на плодовете е плоска с ясно изразена шия. На това трябва да се обърне внимание, за да се различи от дублиращи сортове с плоски плодове. Дръжката е много къса и дебела. Тънка дръжка и липса на шия, обикновено означава, че този плод е от някакъв друг сорт.


VdS-222.jpg

Кожата на плода  е плътна, тъмно лилава до синьо-черна на цвят. Никога не съм я виждал да става кафява. От зелена, директно става лилава, и  след това - тъмно лилава до черна със синкаво покритие.  Месото е бяло, ясно забележим слой, пулпът е ярко червен. Окото на плода е леко отворено и изглежда много малко на фона на сравнително едрият плод. Вкусът е плодов, захарното съдържание е високо, но плодовете са прекалено едри за да стават за сушене. Здрави са и се транспортират лесно без повреди. 

Плодовете имат сравнително слаба устойчивост на влага. Понасят добре поливане и кратки периоди на валежи, но не и продължителни валежи. Кожата е здрава, но не е достатъчно еластична. Издържа 3-4 дни на влага без да се забелязва никаква промяна, след което, плодовете започват да се разделят/разцепват от окото до дръжката, като прерязани.

Дърветата има слаба устойчивост на суша. При суша, плодовете изпадат в хибернация и спират развитието си. Могат да останат неузрели до Октомври, докато завали и се активизират.

Устойчивостта на студ не е ясна и ще я коригирам след сериозно застудяване. Приемам, че е -18 без съществени повреди, както е при повечето от останалите сортове. През 2018г., дърво от този сорт над което имам наблюдения, издържа на температура от -16 градуса по Целзий без никакви поражения дори по връхните клонки. 

Логично, няма как толкова късен сорт да даде значима реколта след силно подрязване или изобщо реколта след измръзване до земята, така, че няма смисъл дори да се експериментира в това отношение. 

Сортът е предпочитан за промишлено отглеждане в топли региони с дълъг сезон, заради високото качество на плодовете, късият интервал на узряване между отделните плодове (групово узряване), който намалява периода на прибиране на реколтата и издръжливостта на плодовете на транспорт. 

Необходимо е поливане при суша за да узреят плодовете навреме и да са с добро качество.

Не е подходяща за планински райони и всякакви други райони със скъсен сезон (късно идване на пролетта и/или ранно настъпване на застудяване).

Няма данни, сортът да е уязвим на FMV (мозаечен вирус по фикусите) и някога да са констатирани щети от вируса. 

Връзка към описанието в страницата на Pierre Baud https://frenchfigfarm.com/fig-trees/violette-de-sollies

Видео с презентация на български на типичен за сорта плод. 

https://m.facebook.com/watch/?v=1414465228588705&_rdr



0 Коментара


Recommended Comments

Все още няма коментари.

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход
×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване