Тополнишки творения

Здравейте,

Тази година задвижваме превръщането на двора в Тополница в наше нещо - предстои укрепване на къщата, дренажи и преустройства, изграждане на вътрешни баня и тоалетна + яма. 

Поради високите подпочвени води, къщата има напукани плочи и някои неща са разместени, потънали, повдигнали се и някои врати не се отварят. Аз имам съпротиви към начина, който строителните инженери твърдят, че е правилно... 

За сега обаче съм склонна да се слува така, да можем да оставаме повече на място, за да мога да се фокусирам върху двора. 

Двора:

След като минат багери, сонди и други груби мачкатели през дворчето, с нетърпение очаквам да ми стигне време да разчистя трънаци, треволяци, люляци и клонаци (фук-фук, понеже за рождения ден получих клонотрошачка ). 

Сега, като уикенд градинар дето с пристигането иска да зачезне в двора и с дни да не ме закачат, но след час децата ме наобикалят, сещате се, че производителността ми е ограничена. И знам, че трябва планиране и на час по лъжчка и наслаждаване, обаче се хвърлям в голямото бачкане и си тръгвам изтощена, а не заредена. Та имам нужда от чужд опит и споделяне как хората го сбъдват безмотикарското стъпка по стъпка без напрежение. Т.е. разбиването на реалистични дози ми е трудно. 

Имаме доста дървета - ябълки, круша, сливи, череши, дюли и като сортове са добре. Сложих хинап, гинко билоба, магнолия, жасмин, рози, боровинки, годжи бери, луковици. От едногодишните също много, няма да изброявам. Щедро ръся детелина и ниска люцерна, искам да заменя треволяка. Зимата покрих с кашони едни площи, ще видя сега пролетта къде го обръщам на лехи. Имам доста дървени трупи, в които ще сложа дибли кладници и юдино уше гъби, а сандъка с Страфарията на @alys, гледам, че развива мицел, но още не са изниквали. Поради наличието на много керемиди, с тях оформям пътчеки в досега съществуващите лехи и ще оформя нови лехи и пътеки. 

Всъщност от миналата година до сега се оказа, че много храна си нося от двора, но не всички плодове успявам да съхраня подобаващо - много ми е жал да хвърлям. А някак се полакомявам всичко да събера и занеса в София и после сума нещо се похабява - тук ми трябва да се науча да взимам само необходимото. Минимализма ще има да го уча. 

Много съм щастлива, че есента като сложихме няколко хранилки и ги пълнихме няколко пъти, двора е пълен с щастливи скокливи птички, направо е невероятно колко е мило на душата ми като пеят.

https://photos.app.goo.gl/6YPPKHeqioAzegY47 - Ето албум със снимки. За който има търпение

За сега това, ще обновявам скоро, а до тогава много цветно и зелено да ви е!