Тази статия се отнася единствено за описаният от Ira Condit сорт Brogiotto Nero, идентичен с познатият във Франция сорт Violette de Solliès.

Изследвана и описана от : Tanara (1651), Merlet (1667), Cupani (1696), Garidel (1715), Tournefort (1719), La Brousse (1774), Bernard (1787), Rozier (1805), Duhamel (1809), Gallesio (1817), Bory de Saint Vincent (1824), Risso (1826), Noisette (1829), Couverchel (1839), Semmola (1845), Dochnahl (1855), Duchartre (1857), Hogg (1866), Du Breuil (1876), Roda (1881), Soc. Pomol. de France (1887, 1947), Barron (1891), Eisen (1888, 1897, 1901), Sauvaigo (1889, 1894), Massey (1893), Mello Leotte (1901), Starnes and Monroe (1907), Tschaen (1908), Estelrich (1910), Nomblot (1913), Rolet (1916), Mazières (1920), Borg (1922), Sanchez (1922), Priego y Jaramillo (1922), Leclerc (1925), Bois (1928), Bobone (1932), Simonet et al. (1945), Simonet and Chopinet (1947), Condit (1947), Delbard (1947), Evreinoff (1947), Baldini (1953). 

Синоними : Barnissotte, Bellegarde, Bernissou Negra, Bourjassotte Noire, Bouriageotte, Brogiotto Fiorentino, Brogiotto Nero, Violette de Solliès, Negro Largo (Испания), Précoce Noire, Burjassotte Preto, Grosse Bourjassotte, Grosso Figo, Monacello, Ficus polymorpha var. depressa Gasparrini, F. carica barnissota Risso.

В Италия наричат и други сортове с името Brogiotto Nero, така, че е добре да се види поне снимка на плодове и листа от майчиното растение за да сте сигурни, коя точно Brogiotto Nero ще придобиете. Много често, всяка приблизително плоска и поне кафява на цвят смокиня се продава под това име, а снимките за презентацията на търговеца се свалят от Интернет.

В САЩ, още по времето на Кондит са се продавали много имитиращи сортове (което е така до днес), поради което източниците от САЩ трябва да се проверяват добре.

Има вероятност, прочутата (особено с продажната си цена)  Black Madeira * (Черна Мадейра) да е същият или много близък сорт до Броджото Неро. При продажба, обикновено се публикуват снимка на неоформени листа, за да не личи приликата, но това, което съм виждал на снимки на коректни собственици е много голяма голяма до пълна прилика при листата, плодовете и времето на узряване. 

* Името е измислено в САЩ. 

Това е много стар сорт смокиня или по- точно е отдавна документиран. Описан  е, като Fico Africano в естествена история на Плиний Стари през 77г. от н.е.
Широко е разпространен под различни имена във всички по- топли части на бившата Римска империя - Италия, Южна Франция, Испания и Португалия. 

Дърветата имат среден до силен растеж. Кората на младите клони е тъмно-кафява, а на стъблото и старите клони е сива. Пъпките са зелени, но почервеняват и покафеняват при застудяване. Клоните се разклоняват силно и формират гъста корона. Отличителна черта на растенията от този сорт е много дебелите върхове на клонките, които са подобни на тези на орех.

Листата са много големи, което е особеност на сорта. Повечето са петделни, по- рядко триделни или монолитни (при висока влажност) с много силно развит централен дял.

Това е среден по размер лист от възрастно растение, формиран в суша, а за фон е поставен лист, формат А4. Има листа с приблизително двоен размер, което придава и декоративни качества на дърветата.

Много характерни са, изглеждат, като покрити с гланц и, който ги е виждал, трудно ще обърка сорта.

Листа на младо растение. При тях също се вижда силно развитият централен дял и лъскавата повърхност.

Brogiotto Nero e Common (самоплоден) тип. Не се нуждае от опрашване от Бластофага, за да даде реколта. При опрашване, плодовете са малко по- едри и по- наситено червени отвътре, но и се разделят по- лесно при повишена влажност.

По брой реколти е тип Unifere. Дава само една (основна) реколта.
Много рядко, дава единични плодове Breba, които наподобяват тези от основната реколта и са без стопанско значение. 

Узряването на плодовете е късно, поне за България. Дори при топла пролет и подходящи условия, плодовете започват да узряват от началото до средата на Септември. Реколтата се забавя при късна пролет и засушаване. Сезонът на плододаване е къс и обикновено не превишава месец, но за кратко време, могат да се наберат доста плодове, защото узряват групово и в началото на зимата върху дървото няма нито един плод.

Плодовете са едри и почти еднакви по форма и размер. Според Кондит са със средно тегло 50 грама, но, според мен, това е по- скоро минимума. Обикновено, те са от 50-70 грама според условията на отглеждане, като често и надхвърлят този размер. Формата на плодовете е плоска с ясно изразена шия. На това трябва да се обърне внимание, за да се различи от дублиращи сортове с плоски плодове. Тънка дръжка и липса на шия, обикновено означава, че този плод е от някакъв друг сорт. Имат деликатно, но, ясно видимо оребряване. Дръжката е много къса и дебела. При пълно узряване на плода, дръжката се отделя много лесно от клоните.

Плодове на саксийно растение 

Кожата на плода  е плътна, тъмно лилава до синьо-черна на цвят. Никога не съм я виждал да става кафява. От зелена, директно става лилава, и  след това - тъмно лилава до черна със синкаво покритие.  Месото е бяло, ясно забележим слой, пулпът е ярко червен.

Окото на плода е леко отворено или напълно затворено и изглежда много малко на фона на сравнително едрият плод. Люспиците около окото са лилави още при формирането на съцветието. Вкусът е плодов, много богат, захарното съдържание е високо, но плодовете са прекалено едри за да стават за сушене. Здрави са и се транспортират лесно без повреди. 

Плодовете имат сравнително слаба устойчивост на влага и по- точно на задържане на влага в почвата за продължително време. Понасят добре поливане и кратки периоди на валежи, но не и продължителни валежи. Кожата е здрава, но не е достатъчно еластична. Издържа 3-4 дни на влага без да се забелязва никаква промяна, след което, плодовете започват да се разделят/разцепват от окото до дръжката, като прерязани.

Дърветата има слаба устойчивост на суша. При суша, плодовете изпадат в хибернация и спират развитието си. Могат да останат неузрели до Октомври, докато завали и се активизират. Узрелите след продължително засушаване на растението плодове са по- дребни, кожата е по- твърда и нееластична. Такива плодове се разделят много лесно при повишена влажност.

Устойчивостта на студ не е ясна и ще я коригирам след сериозно застудяване. Приемам, че е -18 без съществени повреди, както е при повечето от останалите сортове. През 2018г., дърво от този сорт над което имам наблюдения, издържа на температура от -16 градуса по Целзий без никакви поражения дори по връхните клонки. 

Логично, няма как толкова късен сорт да даде значима реколта след силно подрязване или изобщо реколта след измръзване до земята, така, че няма смисъл дори да се експериментира в това отношение. 

Сортът е предпочитан за промишлено отглеждане в топли региони с дълъг сезон, заради високото качество на плодовете (едно от най- високите изобщо сред смокините), късият интервал на узряване между отделните плодове (групово узряване), който намалява периода на прибиране на реколтата и издръжливостта на плодовете на транспорт. 

Необходимо е поливане при суша за да узреят плодовете навреме и да са с добро качество. Редовното поливане по време на формиране на плодовете (без големи колебания във влажността), повишава и тяхната устойчивостта на разделяне по време на узряването.  

Не е подходяща за планински райони и всякакви други райони със скъсен сезон (късно идване на пролетта и/или ранно настъпване на застудяване).

Няма данни, сортът да е с висока уязвимост на FMV (мозаечен вирус по фикусите) и някога да са констатирани щети по реколтата, причинени от вируса. Увреждания от мозаечен вирус се забелязват при дървета в недобро здравословно състояние (включително засенчване) и безконтролно размножаване на увредени от вируса клони, за да се спечелят пари на всяка цена.

В обобщение : Това е късен сорт с много високо качество на плодовете и красиви листа. В райони с дълъг сезон и топла есен е успешен промишлен сорт. В райони с къс сезон е подходящ само, като допълнение към основните производители и декорация. При засаждането, трябва да се предвиди по- голямо разстояние между дърветата и редовно поливане. 

Името "Brogiotto Nero/Броджото Неро" е най- често ползваното име при измами, заедно с имената "Dauphine Violette/Виолетов Дофин" и "Black Mission/Блек Мишън/Черна Мисия" (само на Балканският полуостров), поради което, покупката на растенията е добре да става след предварително събиране на информация.

Връзка към описанието в страницата на Pierre Baud : https://frenchfigfarm.com/fig-trees/violette-de-sollies

Видео с презентация на български на типичен за сорта плод. 

https://m.facebook.com/watch/?v=1414465228588705&_rdr