Вчера бях полу бесен, много сърдит на гълъбите, добре че не ми се мярнаха... Унищожиха ми почти цялата плантация от пиперки, някои от кито ги гледам от месеци... Добре, че атакуват само малките а вече сравнително порастналите не ги пипат!

Яростта най сетне ме хвърли да направя нещо което отдавна се заканвам.

Буря от идеи, дизайни и функции хвърчаха като искри в съзнанието ми. Не, трябваше да действам веднага, незабавно и себеотрицателно! Материал, слизам до хизбата да намеря нещо! Бях мяркал някакви летви, грабвам ги и ги нося нагоре. Тръшнах ги на пода в хола, огледах ги, измерих и разтоянието между перваза и тавана на терасата. Имаше две парчета с малка разлика във височината но, подходящи. Стига с тоя перфекционизъм, на тераста е военно положение и разсада трябва да бъде защитен!

Нямам мрежа, с какво ще ги спра?! А вътрешния глас промълви -отприщи лудостта най сетне, изкрай шивашките конци! Избрах оранжево.

Няма време за губене, види, пирони, какво да забия в летвите? Най близо и най жертвоготовни са старите види за плоска отвертка. С отвертка не става, взех чука и започнах да забивам през разтояние по малко от гълъб. Готово...

На терасата поставих летвите в двата края, между перваза и тавана. Подпрях ги като от еданта страна набих друга летва между летвата с види и насрещнта стена. От другата страна мястото е много малко, два цветни молива ми се сториха подходящи и ги заклинх с лека носталгия. Стана здраво.

Маньоврите навлизаха в последната си фаза. Набучих макарата с оранжев конец на една отверка за ост и започнах да опъвам нишки от край до край като ги обтягам на видите. А на отворите под перваза прсото сложих по едно парче талашит.

Тази сутрин първият гълъб долетя. Не съм сигурен но, явно видя преградата на време и не се опита да мине от там. Кацна под перваза и започна да се оглежда от къде може да влезе. Поразходи се отвъд периметъра и си тръгна. Надявам се по късно да не е успял да измисли как да мине или да е дошъл по умен и инвазивен индивид.