Нататък е лесно

Тъста Георги, лека му пръст, така си подготвяше всичко преди да се метне да готви! Спомни ми го, благодаря!

Димо пак е подкарал азиатската кухня. Влече го натам.

Да, много добре се възприема в семейството. Мислех си и уонтон да захвана да правя, че и брашно имам.

Маринования джинджифил е заложен. Чакаме.

За да е съвсем както се полага по корейски му трябва парченце- две червено цвекло, за да добие загадъчно розово- виолетов цвят. И ми се струва, че е дебеличко нарязан. Фиинничко и после навит на розичка в чинията. Юммм, вкусно. Моят единствен опит беше със странен вкус, май захар бях сложила повече отколкото трябва.

Мда, трябва да си взема хубав нож.

 По принцип, предпочитам белия, затова не сложих цвекло, инак имам. 

Маринатата я направих с оризов оцет, малко вода, бяло вино, мед и сол. На вкус е идеална, като стане и джинджифила ще кажа как е. А да и предварително го бъкнах за минутка да му убия лютото. Сега пия чая от водата, с мед и лимонов сок. Силничък...

Джинджифила е супер. На вкус е по- добър от купешкия, мисля, че там му слагат някава химия и я усещам след няколко хапки. От този мога да ям колкото си поискам.