Феферони (люти чушлета) в саксия 2023 година с Джонсън-Су компост/тор

това?
https://agtfoods.co.za/product/chilli/#:~:text=The African Birds-eye chilli,Chinese species.

Това е сорт Малагета ( Malagueta ), действително C. frutescens. Чушка - дърво с много особен, пикантен вкус и сериозна лютивина ( до 100 000 SHU ) 

A фефероните са Capsicum annuum, да. Не зная защо си останал с това впечатление за посоката на плода, но няма такова правило. Мога да ти изброя поне 5 известни сорта от вида annuum, които сочат нагоре : Cuban Black, Black Pearl, Trinidad Purple Coffee, Blue Christmas Lights, Peruvian Purple, Numex Twilight...

Най-общо казано, видът annuum е разпространен основно в Европа - оказва се най-непретенциозен за съвсем различния климат. ВСИЧКИ 'традиционни' европейски сортове чушки (сладки или люти) са от този вид. Тукашните чушки са резултат от селекция тип "да има", без оглед на текстура, вкус, аромат и лютивина. В Южна Америка обаче този вид има много по-голямо генетично разнообразие, както можем да видим от изброените сортове. Най-характерно за него е дълголетието, като някои сортове живеят до 50 години. 

Birdseye, посочени от @ЛюбоД  са много популярни в Тайланд и от тях се прави известната подправка Piri Piri. Много люти, но не най-лютият annuum. В Индия има сортове annuum до 1 000 000  SHU ...

 Chinense, това са най-лютите чушки. Именувани са така в чест на новата родина на чушките - полуостров Индокитай, където под субтропичния припек, по-високи температури и по-дълъг ден в сравнение с тропично-екваториалната амазонска джунгла, те правят един great leap forward в генетичното си развитие, достигайки невероятни стойности като продуктивност и лютивина (Naga, Bhut Jolokia и други. ) 

Най-интересни за мен лично са C. baccatum, които в Южна Америка са все още най-предпочитани, не заради огромната си лютивина, а заради невероятните си вкусово-ароматни качества. Ако опитате Aji Pineapple, Aji Lemon, El Oro de Ecuador или Sugar Rush Peach, вероятно повече няма да можете да вкусите 'нашенска'...

тези, още над 70 други сорта от цял свят в единствения музей на лютото в Европа, open space ферма пространство, музика, храна, страхотни събития и  Sofia Chilli Fest - първият лют фестивал, някога организиран в България и региона >>>> Chilli Hills Farm& Open Space, с. Долни Лозен

Ще съм там на линия основно уикендите с подобна и още много по-подробна информация относно всичко за Света на Лютото, заповядайте

(от Боби: 12-13 октомври 2024)

Преровил съм бая такива странички на търговци. Загледай им снимките - сбирани са из Интернет. Ето тази, на която най-прилича растението:

https://unsplash.com/photos/red-and-green-jalapeno-chillis-L2xhGmPmMNs  това е най-старата според търсачката на изображения TinEye.com и Google (при тях като търсиш по изображение, на страницата с резултатите над изображението трябва да се цъкне "Намиране на източника".

Като чета описание на растение очаквам като минимум обем информация като на тази страница: https://plants.ces.ncsu.edu/plants/capsicum-frutescens/  (особено табличките най-долу: обичаен размер на възрастно растение, описание на листата, цветовете и плодовете) и латинското име на вида. Тук обаче са написали противоречиво за плодовете:
 

Цитат

 

Fruit Length:

1-3 inches

 

и малко по-долу:

Цитат

It measures 10-20 mm long and 3-7 mm wide.

Та преди време като съм чел може само едното да съм видял и да не съм засекъл противоречието. 1 до 3 инча (2,5-7 см) отговаря на това, което се роди и това, което беше купено от пазара

В страницата споменават, че има сорт "Пири Пири" и отбелязват, че се нарича още "African Bird's eye". В Уикипедия има упоменаване: https://en.wikipedia.org/wiki/Piri_piri и това изображение уж от ботаническа градина в Германия: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:20171014_-_Capsicum_frutescens_L._'Piri_Piri'.jpg Та най-вероятно е това, даже описанието на цветовете съвпада (комбинацията бели венчелистчета и лилави тичинки?) е само при C.Frutescens.

Иначе изкочиха един-два качествени резултата с информация:

- https://www.pdffiller.com/433366652--Key-to-Pepper-Species- въпросник-определител за видовете люти чушки уж от някакъв американски професор - работи се основно с вида на цветовете и семето;

- https://www.nature.com/articles/s41467-023-41251-4#Fig4 - подробно изследване на генома на чушките. C.Frutescens го дават отделен вид (че е имало спорове вид ли е или не) и заедно с C.Chinense всъщност са някакви кръстоски (горе вляво на фигура 4).

@Жоро Благораря за информацията. Ще я прегледам. Не съм видял, че има написан нов коментар преди да публикувам.

За протокола: коментарът ми беше писан като отговор на @Любо Д

На 26.03.2024 г. at 22:02, Жоро написа:

Най-интересни за мен лично са C. baccatum, които в Южна Америка са все още най-предпочитани, не заради огромната си лютивина, а заради невероятните си вкусово-ароматни качества. Ако опитате Aji Pineapple, Aji Lemon, El Oro de Ecuador или Sugar Rush Peach, вероятно повече няма да можете да вкусите 'нашенска'...

Трябва да опитам други, но съм ял Aji Lemon и хич не ми се усляди.

Заповядай, отваряме средата на май. Линка от Боби е за кулминацията на сезона.

На 26.03.2024 г. at 20:02, Жоро написа:

A фефероните са Capsicum annuum, да. Не зная защо си останал с това впечатление за посоката на плода, но няма такова правило. Мога да ти изброя поне 5 известни сорта от вида annuum, които сочат нагоре : Cuban Black, Black Pearl, Trinidad Purple Coffee, Blue Christmas Lights, Peruvian Purple, Numex Twilight...

Разбрах защо съм го написал това за плода: при работата си с по-непозната материя съм проявил склонността към прекомерно опростяване на нещата. Като добавим "замъгляването" от рядко ползване на информацията и се получава "разваления телефон", който познаваме като странни до неверни разбирания по дадена тема. Наблюдението/твърдението, което съм си спомнил неправилно е: "Почти всички C. frutescens са с изправени плодове."

Цитат

Plants of C. frutescens are typically erect, and fruits are erect, soft-fleshed, and deciduous. They are usually small and conical, have very thin walls, are red when ripe, have high capsaicin content and are sold fresh or dried in markets or processed into liquid sauces, preserves, jams, and pastes (Ribeiro et al., 2008).

2) А сега за Малагета:

На 26.03.2024 г. at 20:02, Жоро написа:

Това е сорт Малагета ( Malagueta ), действително C. frutescens. Чушка - дърво с много особен, пикантен вкус и сериозна лютивина ( до 100 000 SHU ) 

Поразрових за повече информация. Този вид/сорт си е "местен" от Централна и Южна Америка. Срещал се основно в равнинните части. Иначе попаднах на едно подробно изследване на характеристиките на този вид в Бразилия. Направили са и геномен анализ и стигат до заключението, че има наличие на три морфологични групи: малагета, малагетина (съвсем дребосъци са чушлетата) и табаско. Много характерно било през кои цветове преминават плодовете при узряване (при Малагета е от тъмно зелено до червено, при Табаско от светло зелено през жълто до червено):

https://www.researchgate.net/figure/Capsicum-frutescens-fruits-at-different-stages-of-maturity-on-the-left-is-the_fig5_318276124

3) За лютивината

На 26.03.2024 г. at 20:02, Жоро написа:

Това е сорт Малагета ( Malagueta ), действително C. frutescens. Чушка - дърво с много особен, пикантен вкус и сериозна лютивина ( до 100 000 SHU ) 

Да сериозна е, но особеното май е, че идва постепенно през първата минута и се задържа 10-15 минути на постоянно високо ниво. Като ровех за повече информация, рядко попадах на този тип подробности. На повечето места се "жонглира" с тези единици по скалата на Сковил, но много рядко се коментира продължителността.

За вкуса държа да отбележа, че двамата най-обичащи люто много ги харесаха и бяха доволни. С единият бяхме на фестивал на ракията и имаше щанд на "Лютата ферма". Там опита някаква много люта. Сълзи се леят, сополи текат, пот избива по челото му - а той се ухилил до уши и доволен, доволен. Даже господинът зад щанда го избъзика, че ставал за зет (нали има 2 дъщери, пък моят човек беше в подходяща възрастова група). Другият си изяде с едно леко обедно хапване 2 (два) броя от тези чушки. При друг случай - бях правил лютивка/разядка с тях - наведнъж изяде толкова от нея, колкото аз ям за 2-3 месеца зимата (по 1 чаена лъжичка седмично).

4) И накрая за чушките/пипера изобщо:

През 2022 година е публикувана монография (изследване със систематизиране на всичката налична научна литература за видовете пипер): https://www.researchgate.net/publication/361302656_Monograph_of_wild_and_cultivated_chili_peppers_Capsicum_L_Solanaceae

PDF документът е дебел (100 и повече МБ),  над 400 страници с характеристиките и особеностите на всеки вид растение. Вътре има и ключ/въпросник за определянето какъв вид е дадено растение чушка. Има още и снимки както и черно-бели илюстрации(рисунки) с характерните морфологични особености на отделните надземни части на растенията: листа, семена, стебла, цветове, напречен разрез и структура на стените на семената и други.

Или накратко на английски от този форум за люти чушки:

Цитат

A Journey Through the World of “Axí” (https://youtu.be/ZP-mmTcpgQI - това видео е от авторите на монографията като представят част от работата им)

Update: the monograph has been published, and is now the primary reference for Capsicum. This video is still useful as a partial summary, but the below strictly supersedes nearly any other source…

Monograph of Wild and Cultivated Chili Peppers (PDF, with figures inline)

The culmination of years of research by Gloria Barboza, Carolina García, et al. I wouldn’t expect many to read through this start to finish, but it’s more accessible than it may seem at first if you cherry-pick for personal interest and skim for introductions and summaries. In particular, there are exhaustive and up-to-the minute details for Capsicum in general, as well as each species individually. This includes morphology, distribution, habitat, uses, names… for hobbyist purposes, it’s basically a 400 page, authoritative reference book on Capsicum from the most credentialed authors possible. For free!

Източник: https://thehotpepper.com/threads/a-self-learners-capsicum-curriculum.75645/

 

преди 20 часа, zloster написа:

Да сериозна е, но особеното май е, че идва постепенно през първата минута и се задържа 10-15 минути на постоянно високо ниво. Като ровех за повече информация, рядко попадах на този тип подробности. На повечето места се "жонглира" с тези единици по скалата на Сковил, но много рядко се коментира продължителността.

Бшагодаря ти за изчерпателното инфо. Тези разлики и продължителност на лютивината идват от капсациноидния коктейл, който е уникален за всеки сорт. А моите по това описание трябва да са табаско, но според мен не са точно него - ако можеш да провериш по-подробно ще съм много благодарен.

Извинения за късния отговор:

Това, което виждам при теб, но не съм сигурен е, че формата на листата май е малко по-издължена (издължено сърце). Или има разлика на двете снимки? От описанията уж разбрах, че трябвало да са малко по-овално оформени. Така по снимка е ужасно трудно. Аз се бях "въоръжил" с една клонка до мен и монитора

Иначе горе бразилското изследване (препратката към снимката на плодовете и разликата между Табаско и Малагета/Malagueta) в част "Резултати" казват следното:

Цитат

RESULTS

Of the 57 descriptors used in the morphological characterization, 12 descriptors were

monomorphic for the 103 C. frutescens accessions characterized: stem pubescence (sparse),

leaf shape (ovate), leaf pubescence (sparse), flower position (erect), corolla color (white-green),

corolla spot color (spot absent), calyx pigmentation (absent), fruit blossom end appendage

(absent), neck at base of fruit (absent), seed color (deep yellow), seed surface (smooth), and

male sterility (absent). Among the C. frutescens accessions evaluated, 14 were described as

belonging to the morphological type tabasco, 85 as malagueta, and four as malaguetinha,

a morphological type confirmed in this study. To describe the typical morphological type

malagueta, the most frequent characteristics of the 85 accessions considering 55 of the 57

morphological descriptors (excluding origin and species), are presented in Table 3.

The morphological descriptors with the highest degree of polymorphism (i.e.,

presenting the largest number of classes or categories), for the 103 C. frutescens accessions,

were the following: stem length (14 to 62 cm), stem diameter (1 to 4.2 cm), days to flowering

(90 to 129 days), days to fruiting (100 to 140 days), fruit weight (0.1 to 1.4 g), fruit length (0.6

to 4.6 cm), and fruit wall thickness (0.25 to 1.5 mm)

Та в таблица 3 са описани най-характерните особености на малагета, но понеже не е чист модерен сорт, а се гледа на много места от много различни производители, е запазил голям генетична разнообразност. Пробвай да засечеш твоите растения какъв процент от описаните особености покриват и ще стане ясно.