Air pruning beds

Някой да помогне с превода на air pruning!

Легла за производство на разсад от дървесни видове, при които липсват двата основни проблема при отглеждане в саксия или в леха. А в частност:

1. При гледане в саксия, централният корен (taproot, tap root, main root, anchor root, evolutionary root) се навива в саксията, което води до проблеми при посаждането и после при растежа - силно съкратена устойчивост на дървото, водеща до по-кратък живот. Освен това, хубава дълбока 2 л саксия не се намира лесно, иска пари. 1000 саксии искат 2 кубика почва, която, дори да я имаш насипана, си е бая хамалогия за нариване, пълнене и тн. Саксиите съхнат по-бързо и се поливат по-трудно. Транспортът е проблемен. За нуждите на залесяване на диво, семенак на гол корен е къде-къде по-удобен.
2. При гледане на леха методът изисква механично копане/вадене, къде с лопата, къде с багер, което автоматично води до прекъсване на централния корен. А в същото време неговото наличие води до недоразвити странични корени, тъй като той винаги има еволюционно предимство. Лесно е да се започне като се насипят семена на разкопана почва и се засипят с пръст и евентуално мулчират, но след това нещата не са добре за семенаците.

Като сравнение, air pruning (въздушното подрязване на централния корен) разчита на естествената реакция на дървото да спре да нараства временно централния корен, когато достигне до "кухина" или въздушен джоб, който не може да бъде заобиколен, и да почне да нараства страничните корени. Тази техника е позната и разпространена и в употреба от бая време, като в последните години експлодира покрай търговския продукт Air Pots и многото вариации на тема направи-си-сам. Аз лично я познавам от Шон от Едибъл Ейкърс (Edible Acres). Още малко по темата от научно-експериментална гледна точка.

Как е направено това легло:

• Стара рамка от легло единичка от боклука.
• Мрежа на дъното, метална 16х16 мм, подгъната нагоре отвън и хваната с такер на 50тина места.
• Върху нея - 5-6 дъски напречни, за да спрат провисването на мрежата.
• Малко листа от дървета за подложка, но тънък слой, колкото да не позволяват на сипкавия микс да се свлече веднага - ако ползвахме натуралната ни глина, от листата няма нужда.
• Почва - в случая наносна + чкч, тъй като това остана от създаването на новата овощна градина, но ако я нямахме, щяхме да ползваме каквото има. Дебелината на слоя е според рамката и наличностите, при нас дойде към 25 см, което ще позволи поне 2-3 години да не се бърза с ваденето на семенаците.
• Семена на дървета - в случая около 1000 бр в едното легло
• Листа за временен мулч до пролетта, Май месец ще ги махна, за да подкарат по-лесно семената, а после мулч с косено или дробено.
• Мрежа отгоре, пластмасова, щото свърши металната, пак хваната с такер.

Използваните семена в едното легло са микс от праскови, кайсии, зарзали, сини сливи, череши, ябълки, лешници, орехи, див лимон. Всичките видове са микс от генетики, в смисъл не е 1 праскова, 1 череша, а събирани от нас интересни с нещо плодове. Второто легло е основно орехи, лешници, конски кестен и чинар - от местни дървета в силен растеж и плододаване, без видими проблеми (особено конския кестен знаете си е драма).

В бъдеще бих искал да отгледам по-голямо разнообразие от видове, но нямам подготовка със семена и дори това е леко импров акция, защото рамките изскочиха рязко и трябваше да се действа бързо, в рамките на 1 ден.

Целта е да се изпробва тази система на родна почва и да се види дали и как работи. Лятото ще има намотан капков маркуч отгоре.

Друга цел е да имам няколко хиляди семенака за залесяване около махалата по мой личен проект, одобрен от кмета на общината. Като ест много от тези финдаки ще бъдат оставени да растат в натуралния си хабитус, за да видим какво ще произлезе, а други ще бъдат ашладисани. Специално прасковите са ми интересни, защото до колкото чета, праскова на праскова подложка работи най-добре и това може би ще обясни защо всичките ми праскови на джанка пропадат.

Това е то, малко, но от сърце!