Търсене във форума

Andrey Kovatchev 9 януари в 17:13 ч. Според Accuweather за София има само още 2 дни с валежи за януари (отнемай къде), за февруари 5 (пак нищо не е), за март 10 (малко по добре ама пак). Закъсвация. Дългосрочните прогнози трудно уцелват конкретните явления и не всякога тенденциите - но все пак показват какво ни чака по принцип и най-вероятно. Пускам инфото - не че някой "решаващ" ще се върже или прочете това. Не, че НИМХ имат капацитет да свършат нещо смислено и в ползу роду (най-много да се намрънкат как "нямало доказателства"). Засега за жалост май няма и тенденция за удавяне през ранната пролет. Ако е суха, като миналата година (дъждове имаше чак втората половина на април и май и пак не компенсираха пролетното засушаване) ще е много гадно - не само за водите, но и за горите, плодните и т.н. Съчетанието на засилване на лятното засушаване (средиземноморски тип) и на намаляване на зимно-ранно пролетните валежи (остепняване, континентално влиание) може да се окаже много тежко за растителността. Ако беше само средиземноморското означава просто преход към по южна средизменоморска растителност адаптирана за лятна засушаване, но искаща хладен, влажен сезон. При отоносително сух зимен сезон отиваме в съвсем други едни биогеографски зони. Имам вече 7 силно студоустойчиви сорта. Търся си място да творя маслинови градини дето ми е по джоба - нали съм "виртуален милионер" . Но все пак да кажа, да имате в предвид. Средните темп. се покачват съвсем ясно, но екстремните минимални си стоят както в миналото (макар продължителността на мразовете да е спаднала и като цяло мразовитоста също е спаднала, но само заради продължителността). Нормално - флуктуацията е по голяма при разбърникване на равновесното състояние. Иначе ако се вземат в предвид средните климатични сценарии и модела аладин към 2050-100 маслини спокойно ще се гледат навсякъде по на ниско в Южна България - е все пак с избор на подходящи сортове (континентална е нашата зима). Пловдив ще влезе в ясно маслиновата зона - зимни температури горе долу като в района на Серес, Ксанти, Комотини (до 1991), летни - като във вътрешността на Пелопонес. В софийско и северна ще могат да се гледат само от най-студоустйчивите (все още континентален климат и зимата няма да е като в крайморска Гърция, летата ще са - не ми се говори). Нито едното нито другото. Давам инфо и за Южна и за Северна БГ - то си е доста това дето питаш. Ама дето се вика другаде няма къде да прочетеш това което пиша (толкова ни е капацитета в БГ, малка държава, малък капацитет даже за елемантарни но важни неща). Имам данни за среден климатичен сценарий по Аладин за периода 2050-2100 и се сравнява с до 1991 като база - климатичните аналози. Сега вече е "мръднал" на юг. За Южна България най-добрите аналози са сега в Гърция - но реално малко по континетални. Примерно Сандански - осреднено отива малко на север от Атина във вътрешността на сушата - не по крайбрежието - Ламия, Алиартос. Но с още малко по студена зима - температурите зимата по скоро ще са близки до тези на Александропули-Солун или малко на вътре в сушата, а летните са доста високи - отива в Пелопонес. Валежите също ще са по континентални макар и ясно средиземноморски - все пак есенно -зимен максимум но по малък от гръцкия, не голям късно зимен- ранно пролетен валеж заради цялостното спадане на валежите при нараснали температури(това е проблем), май-юни все още повече валежи в сравнение със сегашна Гърция, юли-септември засушаване (пак с повече валеж от днешна Гърция, но намалял и при горещи лета). Същото ще е горе долу в ниските части на цяла БГ на юг от Балкана. Но разбира се по хладно от Сандански. Софийско и въобще западните високи полета отиват в климат много подобен на досегашния в Тракия - Пазараджик - Хасково (Драгоман 2050-2100 е почти пълен аналог на Пазарджик до 1991, София отива каде Хасково и т.н.). Въобще височинно по скоро има смяна на височините с около 500 метра (Боровец е много силен аналог на досегашна Дупница). Нови за БГ южни климати до 500 (800 при Сандански) метра. На Север от Балкана е по различно. Първо по северните склонове на Балкана и високия/близкия Предбалкан (Ловеч, Търново са вече извън) – до 500-600 мнв пак засушава и затопля. Но е трудно в Европа да намериш аналози. Климатът 2050-2100 е по влажен от средиземноморския и едновременно с това континетален (по студени зими и топли лета) и доста топъл. Най-близките аналози са много тесни гранични зони (затова и нямат развити собствени зонални растителни екосистеми) в планините по южните крайбрежия на Черно море и Каспийско море – на границата на силно морските понто-каспийски суб-тропични влажни гори и на сухите степни райони във вътрешността. Иначе за по вискоите дялове – промяна с 500 метра във височина. В Дунавска равнина и ниския предбалкан има засилено, както средиземноморско влияние, но си остава и степното и континенталността. Зима подобна на тази в сегашна (до 1991) южна България. В най-ниските части подобна на тази в Сандански например. Лято много горещо (по горещо). Едновременно и средизменоморско лятно засушаване (но не толкова, колкото в Гърция), но и зимно (степния характер). Аналозите са адски трудни и почти ги няма. Най-близкото подобие са сухите климати във вътрешността (далеч от морето) на Източното Задкавказие (но по малко термични от това, което се задава в нашата Северна БГ) и ниските долини в Средна Азия (Фергана и подобни). Черноморието – там аналозите с Гърция по брега – южното крайбрежие Волос – Ламия, северното до Варна – Солун - Александропули. Макар и леко по континентални варианти при нас, защото все пак е по на север. Разликата ще е на север. Добруджанското крайбрежие. Много сухо – хем средиземноморско, хем силно остепнено без достатъчни зимни валежи. Ще е проблем за всяка една горска растителност освен ако не е силно сухоустойчива.