Търсене във форума

На мен се пада честта да почна тема за този овощен вид, който в последните години набира популярност у любителите градинари и овощари у нас. Аз лично не бях опитвал хинап до двадесет и петата си година, но се сетих, че съм виждал характерната му осанка в градината на приятел на баща ми в Балкана години преди това. Тогава обаче нямаше плод, а за децата плодът е особено интересен. Бил съм сигурно на около дванайсет. Просто в моя край в северозападна България такива дървета не се срещаха по вилите и дворовете. Може да е имало тук-там единични бройки, но аз поне не бях виждал израствайки. В последните десетилетия обаче, с по-лесната търговия и условното намаляване на дистанциите, все повече доскорошни екзотики почнаха да намират място в нашите овощни градини. И такова едно дръвче е хинапът. Ще си позволя да копирам кратко описание от статията в Уикипедия: Хинапът (Zizyphus jujuba), известен в България и като финап, янап, барбарошка, дзиндзифка или китайска фурма, е ниско дърво или храст от семейство Зърникови. ... Естественият ареал на обикновения хинап е Източна Азия. Вследствие на продължителното му отглеждане в Средиземноморието и Черноморието, на много места се е натурализирал. На някои места в България са създадени изкуствени плантации от обикновен хинап, главно заради вкусните плодове. Достига 4 – 10 m височина. Живее около 100 години. Открити са екземпляри на възраст до 300 години. Започва да плододава на третата година. Стволът, клоните и короната имат специфично изкривяване, което прави хинапа подходящ за декорация на паркове и градини. Очевидно на югоизток и по Черноморието хората има традиция в отглеждането на този вид. Аз поне като съм виждал обяви за плод от хинап са били основно от югоизточна България. Короната на хинапа е много характерна - клоните вървят леко на зиг-заг от пъпка до пъпка и особено при дивия/дребноплодния хинап са много бодливи. Вкусът малко ми се губи, защото последно съм опитвал преди няколко години. Не бих казал, че са супер вкусни, но са трайни. Изсушени могат да се съхраняват години и поне за мен дребният, бодлив, див хинап беше най-вкусен. Правих опити да го завъдя през годините. Повечето дръвчета не успяха да се установят и загинаха. Имам все още едно, което няма почти никакъв прираст вече две-три години. Цъфти и не завързва. Но поне е живо. Също имам и няколко семенака, които доотглеждам. И са с прилична студоустойчивост. Изкараха зими с -18 до -20 без повреди. Хинапът като цяло цъфти много късно и сланите не го засягат. Знам една плантацията в съседното село, на около 450 м надморска височина и се захванаха. Сега колко плододават не съм ходил да видя в сезона им. Ще се радвам да споделяте снимков материал, опит, наблюдения. По-късно евентуално ще копирам тук част от комуникацията в седянката, която бе повод да започнем и тази тема. За финал, една снимка:

Гледам, че за шест години крушите са тема обсъждана, та обсъждана! Та рекох да я пусна, барем някой се престраши да обели дума. Крушите ги имаме за даденост, а ако не бяхме никога опитвали, сигурно щяхме да се впечатлим като от екзотичен плод. Сортове има всякакви - аз самият отглеждам няколко - но ми харесва дългият сезон на крушите и възможността за трайно съхранение на плодове от някои от тях. Присаждал съм на диви круши и става добре, макар и по разсадниците по-често да ползват дюлеви подложки за по-умерен растеж (на дива круша стават по-големи дървета), ала някои сортове са несъвместими с дюлята. Но пък крушовото дърво може да живее стотици години, много повече от човека. Попаднах на един мъж, който въди страшно много сортове круши, и даже продава калеми (комуто е интересно), а предполагам ще може да идентифицираме и незнайните или ненаименовани сортове в градините си. Като остане време бих се поровил: https://m.facebook.com/groups/229173711085054/permalink/674750953193992/