Търсене във форума

Та така, обещах да пусна ревю на едни градински/лозарски ножици, които си взех тия дни: не, че са най-марковите и изпипаните - има какво да се желае в детайла - но засега се справят по-добре от очакваното даже. Felco не съм пробвал за сравнение, или някои от по-скъпите марки, тъй че съм необременен в това отношение. Ножиците са на Topmaster. Водят се "Bypass Secateurs 200 mm": Пробвах ги на различна дървесина - ябълка, орех, габър, леска, сливи, джанка. Най-голям зор видях с една габърова клонка, която се оказа суха (2,5 см), но я отряза. Ябълки и лози се режат като масло. Ето го видеото: Надявам се тая година и присадките ми да стават по-бързо и прецизно. Чакам и един нож за ашладисване от ebay идния месец.

Ще използвам написаното за кайсиите от @Kalam Mekhar в темата за прасковите, за да отделя място и за обсъждането на този овощен вид. По нашите ширини виреят - не сме като руснаците, дето гледат основно ябълки, круши, сливи и вишни и за тях кайсии, праскови, дори череши са някаква екзотика. Макар и да мръзнат нерядко кайсиевите цветове в доста райони, все пак си е голямо богатство да можем да отглеждаме в земята си този овощен вид без оранжерии и прочие. Още от ранните ми детски години единият ми дядо имаше зарзала, голямо дърво (зарзали викахме на дивите кайсии, по-дребни и по-кисели, и с горчива и по-дребна ядка - дали е правилно е друг въпрос). В началото (или края) на Дунавската равнина. Редовно плододаваше и аз се качвах на това дърво да бера. Правехме ги основно на компоти, които бяха доста резливи, но ги обичах (и индрише се слагаше). Но мястото, което дядо ми и баба ми обработваха не беше тяхно и в един момент човекът си го поиска и така се свършиха зарзалите. Повече от 20 години по-късно дядо ми има нова зарзала в двора си тоя път. И тя стана голяма. Голяма привързаност към тия зарзали! Другият ми дядо пък имаше едра кайсия, която беше ашладисал върху джанка. На 3 м от къщата. Много едра и много късна. Всички други хора беряха, ние чакахме ли, чакахме. Тя си беше сладка, без кисела жилка, с хубави, сладки, едри ядки. Поради липса на въображение или друго, но и тези ги правехме основно на компоти. Сега си давам сметка, че са минали сигурно повече от 20 години откакто съм брал от нашите кайсии или зарзали. А каквото и да си говорим, колкото и да сме били немотни, винаги плодовете от домашната градина, от лозето, или бостана, са били изобилни в сравнение с купешките! Та се надявам някой ден и аз да имам кайсия, която да радва мен и семейството ми, макар и да живея на място, където никой не отглежда кайсии. А в последните години ни дай сортове! Наводни се пазарът със всякакви знайни и незнайни. Дори аз посадих няколко. Но нека темата не бъде за мен и моя опит с кайсиите (който за мен си е вдъхновяващ), а да обърнем достойно внимание на това плодно дърво такова каквото е, с предимствата и недостатъците му. Бих се радвал да споделите ноу-хау за отглеждането на кайсии, сортове и въобще да намерим мястото на кайсията в овощната градина или в горската градина (в Румъния, например, виреят свободно в диво състояние). Също начини на употреба, рецепти. В крайна сметка ако човек не обича или не яде плодове, кое ли го е довело в градинарски форум? Но и без кайсии може, може... Аз съм изял сигурно няколко (сигурно под 5) кила за последните 10 години. Но нека се върна там, откъдето започнах, а именно с един цитат, ако ми позволите: Ти ли не правиш нещо както трябва или това е нормата при кайсиите? В тази връзка, единият ми дядо имаше кайсия на бащината си къща. Не беше малко дърво, може би 15-20 годишно и никога не го бях виждал с плод. И една година - изненада - беше отрупано! Не знам семенак ли е било или просто мръзнеше всяка година, но аз като ходех лятото и имаше само листа. Оказа се обаче, че можело и друго яче И къде е разковничето за успешна кайсиева реколта? Мартенски среднощни огньове в овощната градина?! Чувал съм и за такива "професионални" изпълнения.