Търсене във форума

Здравейте, бих искал да ви занимая с едно мое преживяване, свързано с компостирането и гниещата материя, което не знам как да си обясня(всъщност знам, но това не ми помага)... ...значи...много е откачено...понякога като работя в градината си мисля за горките растения, които непрекъснато събирам и хвърлям на компоста да гният...и си представям какво е тебе да те хвърлят на компоста, ама жив, и да си седиш там и да си гниеш и да те ядат червеите и нищо да не можеш да направиш...и ми е ужасно жал за тях...и се питам...това хуманно ли е...трябва ли да се отнасяме така с горките растения... ...древните хора са практикували трупоизгаряне...в древна Персия религиозната практика учи, че гниещата материя е Нашу, името на демона на смъртта, която се превъплъщава и явява като муха, и всякаква гниеща материя се счита за нашу, за нечиста сила, за невидимо зло....разпространен е култът към огъня като животворна и очистваща сила... ...не сте ли усещали колко е приятно, какво задоволство, какво духовно пречистване се крие в това да драснеш клечката на купчината с листата или плевелите и да ги превърнеш в пепел, да им освободиш душата в атмосферата дет се вика...... ей така поне от време на време...за успокоение на душата...майната и на пермакултурата