Търсене във форума

Махалебката е интересен вид, подобен на дивата череша, масово се използва у нас за подложка на култивираните сортове череша. По листата мяза на круша, по кората на джанка, но е череша. "Български имена: Махалебка, Дива череша, Дивакиня. Латинско име: Prunus mahaleb L. - чете се "прунус махалеб". В литературата се среща и като Cerasus mahaleb (L.) Mill Описание и разпознаване: Махалебката е листопаден храст или дърво с височина от 0,5 до 10-12 m, с гъсто облистена широко яйцевидна корона. Младите клонки тънки, заоблени, отначало късо кадифено пухести, маслиненозелени, по-късно голи и светлокафяви; по-старите клонки кафявосиви. Пъпките продълговато яйцевидно конични, яйцевидни, 2-5 mm дълги, светлокафяви, късо кадифено пухести. Листата са широко яйцевидни, тънки, 4-7 cm дълги и 1,5-6 cm широки, на върха рязко стеснени във възтъп край, рядко постепенно заострени, в основата закръглени, почти сърцевидни или широко клиновидни, тъпо равномерно и ситно назъбени, с изпъкнали жлези, отгоре гладки, зелени, голи и лъскави, отдолу светлозелени, по дължината на главната жълтеникаво пухести; листните дръжки до 2 cm дълги, в горната част с 1-2 жлези или без жлези. Прилистниците опадливи. Цветовете до 1,5 cm в диаметър, по 3-10 в щитовидно-гроздовидни и облистени в основата си съцветия (този тип съцветие е характерен за вида белег). Прицветниците яйцевидно елиптични, 5-12 mm дълги. Хипантият звънчевиден. Чашелистчетата елиптично триъгълни, обикновено тъпи, рядко остри, подвити назад. Венчелистчетата бели, широко обратно яйцевидни, 5-8 mm дълги. Тичинките 20-25, почти равни по дължина на венчелистчетата. Плодниците с гол яйчник, дълго стълбче с надлъжна бразда и главесто близалце. Плодовете яйцевидни, 8-10 mm в диаметър, при узряването отначало жълти, след това тъмнокафяви, накрая почти черни, с тънък, тъмно обагрен, сочен и горчив мезокарп. Костилките жълтеникави, яйцевидни и гладки. Цъфти април-май, плодоноси юли-септември." Източник (има и снимки): https://bgflora.net/families/rosaceae/prunus/prunus_mahaleb/prunus_mahaleb.html Местообитание: "Скалисти и каменисти предимно варовити места, по склонове на хълмове, долове и ровини из храсталаци и гори в равнините и предпланините." Не знам дали сте опитвали, но аз брах преди три години и бях приятно изненадан от богатия й вкус. Присетих се за нея, понеже майка обмисля залесяване/облагородяване около един път на село, а там теренът е много сух и каменист - виреят главно драки и свинаки, а в последно време и айлантуси. Рекох й да се търсят сухоустойчиви видове, между които е и махалебката. Проблемът са козите, потенциално, понеже и те обичат махалебки. Може и би драките не са лоши за такъв тип терен, но махалебките ми се струват по-ценни. Миналото лято при един излет за гъби си отядох (в случая) диви череши покрай пътя - дребни, но супер вкусни. Някой опитвал ли е махалебки и виреят ли покрай вас?