Търсене във форума

На мен се пада честта да започна тема за този овощен вид, отглеждан от древността. Твърди се, че родината на бадема е Иран, но се е отглеждал масово в източното Средиземноморие, а днес комерсиално се гледа особено в Испания и Калифорния, където условията са много подходящи. Даже казват, че по време на цъфтежа през февруари в Калифорния докарват към 1 400 000 кошера с пчели от цяла Америка, за да може да бъдат опрашени огромните бадемови насаждения, или около половината кошери в САЩ. Нищо чудно, че бадемовите ядки в магазина са основно американски. Аз лично бадеми от черупка не бях опитвал до тази година, защото където съм живял никой не е гледал бадеми. Виждал съм дървета веднъж-дваж и даже ги бях счел за праскови. Та може да се досетите с каква бадемова експертиза мога да се похваля. В тази връзка, статията в Уикипедия за бадемите е много подробна и си струва да се прочете: https://en.m.wikipedia.org/wiki/Almond Бадемите не се гледат и не стават навсякъде заради ранния им цъфтеж и уязвимостта от пролетни студове и слани. У нас се гледат по места с по-мек климат като Черноморието и Югоизточна България, но това не означава, че не може да се срещнат на места с подходящ микроклимат или сортове с по-късен цъфтеж, които са селектирани в последните години. А цъфтежът е прекрасен: Удивлявам се в различните култури колко кулинарни употреби имат бадемите. Това си е тема сама по себе си. Но може би един от най-известните деликатеси от миналото ползва за суровина именно (сладки/негорчиви) бадемови ядки: https://decoshop.bg/знаехте-ли-че-бадемовият-марципан/ Няма да изчерпвам темата засега Ще пусна само един линк с информация за отглеждането на бадеми, който ми се струва полезен и с хубави снимки: https://gardenerspath.com/plants/nut-trees/growing-almonds/ Не е ли удивително какъв благоприятен климат имаме да можем да отглеждаме толкова прекрасни и разнообразни овощни култури! Щото, нали, едно е да купиш запечени и осолени американски бадеми от Лидл, друго е да си ги изкараш от двора - и доколкото чета дават доста добри реколти, там където виреят успешно. Аз самият съм посадил дръвчета от три испански сорта с късен цъфтеж на Балкана и тръпна в очакване дали ще имат шанс да дават плод в район, където не се отглеждат дори зарзали и кайсии.

Ще използвам написаното за кайсиите от @Kalam Mekhar в темата за прасковите, за да отделя място и за обсъждането на този овощен вид. По нашите ширини виреят - не сме като руснаците, дето гледат основно ябълки, круши, сливи и вишни и за тях кайсии, праскови, дори череши са някаква екзотика. Макар и да мръзнат нерядко кайсиевите цветове в доста райони, все пак си е голямо богатство да можем да отглеждаме в земята си този овощен вид без оранжерии и прочие. Още от ранните ми детски години единият ми дядо имаше зарзала, голямо дърво (зарзали викахме на дивите кайсии, по-дребни и по-кисели, и с горчива и по-дребна ядка - дали е правилно е друг въпрос). В началото (или края) на Дунавската равнина. Редовно плододаваше и аз се качвах на това дърво да бера. Правехме ги основно на компоти, които бяха доста резливи, но ги обичах (и индрише се слагаше). Но мястото, което дядо ми и баба ми обработваха не беше тяхно и в един момент човекът си го поиска и така се свършиха зарзалите. Повече от 20 години по-късно дядо ми има нова зарзала в двора си тоя път. И тя стана голяма. Голяма привързаност към тия зарзали! Другият ми дядо пък имаше едра кайсия, която беше ашладисал върху джанка. На 3 м от къщата. Много едра и много късна. Всички други хора беряха, ние чакахме ли, чакахме. Тя си беше сладка, без кисела жилка, с хубави, сладки, едри ядки. Поради липса на въображение или друго, но и тези ги правехме основно на компоти. Сега си давам сметка, че са минали сигурно повече от 20 години откакто съм брал от нашите кайсии или зарзали. А каквото и да си говорим, колкото и да сме били немотни, винаги плодовете от домашната градина, от лозето, или бостана, са били изобилни в сравнение с купешките! Та се надявам някой ден и аз да имам кайсия, която да радва мен и семейството ми, макар и да живея на място, където никой не отглежда кайсии. А в последните години ни дай сортове! Наводни се пазарът със всякакви знайни и незнайни. Дори аз посадих няколко. Но нека темата не бъде за мен и моя опит с кайсиите (който за мен си е вдъхновяващ), а да обърнем достойно внимание на това плодно дърво такова каквото е, с предимствата и недостатъците му. Бих се радвал да споделите ноу-хау за отглеждането на кайсии, сортове и въобще да намерим мястото на кайсията в овощната градина или в горската градина (в Румъния, например, виреят свободно в диво състояние). Също начини на употреба, рецепти. В крайна сметка ако човек не обича или не яде плодове, кое ли го е довело в градинарски форум? Но и без кайсии може, може... Аз съм изял сигурно няколко (сигурно под 5) кила за последните 10 години. Но нека се върна там, откъдето започнах, а именно с един цитат, ако ми позволите: Ти ли не правиш нещо както трябва или това е нормата при кайсиите? В тази връзка, единият ми дядо имаше кайсия на бащината си къща. Не беше малко дърво, може би 15-20 годишно и никога не го бях виждал с плод. И една година - изненада - беше отрупано! Не знам семенак ли е било или просто мръзнеше всяка година, но аз като ходех лятото и имаше само листа. Оказа се обаче, че можело и друго яче И къде е разковничето за успешна кайсиева реколта? Мартенски среднощни огньове в овощната градина?! Чувал съм и за такива "професионални" изпълнения.