Търсене във форума

В последните години експериментирам с резници и семена от различни храсти и дръвчета. Садих и директно в земята, и в пликове и саксии. И по-добър успех имам в контейнери с обогатена почва, които поставям на защитено място. Най-голям проблем ми е било буренясването на терена изпод тях с къпини и коприва и орехи и ненавременното поливане, но пък тези в земята ми ги ровиха диви свине, тъпкаха и ги пасаха сърни и овце, и суша и бедна почва като цяло ги обрекоха на незначителен прираст. Имам тригодишни гледичии на двора директно в земята, не повече от 40 см високи; имам и такива в пликове по метър и нещо (отдавна вкоренени в пръстта под пликовете). Това са дръвчета, но примерът е показателен. Освен торопочвената смес, поливките, плевенето и слънчевата светлина, забелязвам, че роля играе и размера на контейнера. Примерно, вирджинка в двулитров плик с компост и тор от калифорнийски червеи направи 60-70 прираст на първа година, докато от същото семе в половинлитрови кофички останаха по една педя. 30-40 на втора година, тези които не успях да разсадя своевременно. Или пък в плик с по-бедна, глинеста почва е не повече от 30-40 см Днес разсаждах едни степни вишни, сяти миналата зима. В контейнери 1,5 литра, но имаше и няколко в кофичките от половин литър. Иска ли споменаване, че тези в по-големите контейнери станаха в пъти по-едри растения при равни други условия? Дълбочината е приблизително еднаква (14 см), но обемът дава разлика. Задържат и повече влага. Специално тези директно в земята не съм пробвал. Но като вадих растенията ми направи впечатление, че тези в кофичките имаха много дълги и тесни корени, увити по дъното, може би поне педя дълги, и видим доминиращ централен корен, докато тези в големите контейнери имаха по-къси корени, неподаващи се от дъното и добре разпределени в пространството, без забележим централен корен. И съответната разлика в растежа в два и повече пъти. Реших за проба да ги прехвърля в различни по големина и дълбочина контейнери и да сравня растежа на втората година. Малките в 1,5, 2 и 3 литра саксии, също и в пликове два литра, 25 см дълбоки. Големите някои в два литра, други в три литра саксии, някои в пет литров дълбок плик, а някои си оставих в оригиналните 1,5 литра. Интересно ми е при съизмерими растения след първата година, дали разликата в дълбочина и обем на контейнерите ще даде и съществена разлика в растежа, при еднаква почва и място, където са разположени? Предстои да видим. Аз лично очаквам тези в по-големите саксии да се представят по-добре, а евентуално биха могли да изкарат там и по-дълго време преди да им стане тясно. Също дали е по-добре да ги слагам в земята сега, или да ги гледам при контролирани условия още година и да ги посадя на окончателно място по-добре развити?

С Джими разговаряхме в чата по темата. Той има опит с въздушни отводи при цитруси и други овошки (примерно джанка). Видях, че нямаме тема във форума и реших да пусна, за да може да задаваме въпроси и да споделяме своя опит. Най-общо ето една дефиниция на отвод: Размножаването чрез отводи се състои във вкореняване на неотделени от майчиното растение леторасти. То може да стане чрез загърляне на основата на леторастите (вертикални отводи) или чрез полагане на леторастите в предварително направени канавки и затрупването им с почва (хоризонтални отводи, положници). Източник: https://agri.bg/agrosaveti/ovoshtarstvo/razmnozhavane-chrez-otvodi-kakvo-tryabva-da-znaem-2 Ето и още една статия за начало, тази за въздушни отводи: https://front.bg/razmnozhavane-chrez-vazdushen-otvod-kak-da-go-napravim-pravilno/ Цитат: "За разлика от облагородяването, ... при въздушния отвод целта е да създадем условия на дадено клонче само да си пусне корени. Но това е без да е отделено от майчиното растение. Този въздушен отвод се храни от майчиното растение, докато пуска своите корени." Моят опит до момента е с камчатки и ирги. Тази година ще пробвам и с гуми бери и евентуално с мушмула, за да стане на собствен корен. А една саморасла ябълка с много ниски клони се беше самовкоренила по естествен начин. Един от важните въпроси при отводите е доколко този вид размножаване е удачен за вида, който имаме, също какви предимства и какви недостатъци има подобно растение спрямо едно семенно размножено такова или присадено. Но при някои видове отводите се представят по-добре от вкореняване на резници и се препоръчват. Коментирах също, че отводи можем да направим ако вече имаме майчино растение (което си е ограничение), докато ако нямаме, бихме могли да използваме калеми, семена или резници. Ако имам подложки за даден вид, аз бих могъл да взема калеми дори отдалеч и да ги присадя и те бързо да се развият. От семе много видове не запазват изцяло родителските качества на майчиното растение, тъй че има неизвестност, а също и влизат по-късно в цъфтеж и плододаване от ашладисаните и получени чрез отводи растения.