Търсене във форума

Какво да ви кажа - няма нищо по-хубаво от лошото време! Падна сняг и мраз, скова земята, печката бумти, овцете са в кошарата и остава време за дълго отлагани задачки, като тази да обособим тема във форума за японските дюли. Тези симпатични храстчета, които красят много градини в страната ни, и са често считани за декоративни, каквито в повечето случаи де факто и са. Аз японска дюля съм виждал още преди години, когато живеех в София. Не знаех как се казва и я считах за декоративен храст, даже имах амбиция да си я завъдя - ей, тъй, за красота. Тези тъмнорозови цветове и тъмнозелени, лъскави листа са чудни в ранната пролет! Тогава не знаех, че има и други разцветки. Имаше един храст на бул. "Овча Купел" срещу старата баня, покрай алеята успоредна на трамвайната линия. Издигнаха се и блокчета междувременно, и може и да не е вече там. Аз плодове на него не бях виждал, но цветовете си заслужаваха. Впоследствие напуснах София, дойдох и на Балкана, и тук, в един съседен имот, видях същия храст - доста по-малък и опърпан, не го знаех какъв е, но вече имах някаква референция. В последствие бях попаднал на информация за т.нар. "планински лимон", който един човек от Троян развъжда и така се стигна до вземането на първите растения chaenomeles japonica или chaenomeles maulei от Веселин Орешков. Това беше есента на 2017 г. Взех си и книжка написана и издадена от Орешков и всъщност разбрах, че това, което той е донесъл навремето от Азия и развъжда, е вид ниска японска дюля, наречен така от овощаря заради приликите като вкус с лимона. След това се поинтересувах и открих, че това е храст подобен на онези красиво-обагрени храсти, които бях виждал и в София, и на Балкана. Едното се води "японска дюля" или "дюля на Мауле", а другото - "цъфтяща дюля" (flowering quince) или chaenomeles speciosa, става по-високо и се среща и в Китай, и в Япония. Още открих и че "цъфтящата дюля" също може да плододава. В края на 2017 г. опитах по стечение на обстоятелствата за първи път и плодове - и ми се сториха досущ като лимон, само че с консистенция на ябълка. Мина време, и ето есента на 2019 г. мога се похваля с първата реколта: По-жълтите и едри са от chaenomeles speciosa, a по-тъмните, леко оранжевеещи са от растенията на Орешков. Но ще спра дотук. Мислех да направя и сравнение на вкуса между двата вида дюли. Въобще още много може да се напише. Препоръчвам и книжката за "планинския лимон" на Орешков. Обаче времето много напредна, токът ми падна... Ще има продължение...