Търсене във форума

Преди един или два дни в Седянката се състоя интересна дискусия за многогодишни растения в съдове, и по-специално отгледани от семка дървесни видове с дълъг централен корен, както и обичайните проблеми свързани с това, като, например, какви саксии или контейнери да се подберат или скалъпят, как да се избегне виенето и заплитането на корените в съда и други подобни. Благодаря на @Боби Димитров , @Любо Д , @Евелина и други участници, за ценните идеи и съвети! Оказва се, че си има установена практика, наречена air prune beds, или air pruning beds, което най-общо казано представлява дълбока леха повдигната във въздуха (!), както, например, е описано в това видео Air Prune Beds - from start to finish. Често, практическата реализация представлява разглобяем сандък, който отдолу вместо (надупчено) дъно има закована метална мрежа, а сандъкът се напълва с пръст, компост, почвен субстрат, мулч или каквото обичайно ползвате за млади дръвчета. За да не изпадва пръстта през дупките на мрежата, отначало сандъкът може да се постави и на земята, да се напълни с пръст и така да стои на земята, докато покълнат семената и пораснат достатъчно корените на растенията, така че да задържат пръстта. После сандъкът се повдига върху трупчета, тухли, камъни или други подобни. Главното предимство на този метод спрямо, да речем, дълбока саксия е, че когато корените на растението достигнат до мрежата най-долу на сандъка, то те няма нито да продължат да растат право надолу във въздуха, нито пък ще започнат да се закривяват, или вият в кръг, или да растат наобратно и да се преплитат със себе си, както биха сторили, ако имаше някакво дъно (па макар и с големи дупки) на саксия или дъно на сандъка. Съответно, когато връхчетата на корените достигнат най-долния край на почвата в сандъка и излязат отдолу, се излагат на въздуха и умират докато са още много малки, или образно казано корените биват "подрязани от въздуха". По този начин, растението овреме започва да "инвестира" в разклонения на корените от някъде по-нагоре в почвата. Така, дори при растения с мощен и дълъг централен корен не се налага той да бъде прекъсван насилствено със загуба на значителна жива тъкан, например, скъсан при вадене от земята както би било при засаждане в открито поле. Друга интересна част от споменатата дискусия в Седянката, беше пригаждането на евтини но дълбоки индивидуални саксии, включително и от подръчни материали, които също могат да се адаптират за air prune или въздушно подрязване. Някой спомена, например, нарязани достатъчно дълги пластмасови тръби и после изправени вертикално. А аз лично си мисля за някакви разглобяеми триъгълни или квадратни саксии, без дъно, направени от съответно три или четири дъски или плоскости, които да се прихващат с някакви винтове или скоби по ъглите, или пък просто да се защипват по ъглите чрез нарочно оформени при изрязването слотове и езичета -- примерно, лазерно изрязан фазер или шперплат. Е, пак ще е необходима мрежа за дъно, било то индивидуална или колективна. Също така Боби даде за пример американски разсадник Едибъл Ейкърс, Edible Acres, че използвали тази практика air prune beds, за своята продукция. Аз не намерих писмени подробности точно за air prune beds на сайта на разсадника, обаче сам по себе си този разсадник отглежда и продава семенни фиданки от доста интересни видове! Например, те предлагат фиданки дъб, Quercus Macrocarpa "Ashworth", с ядливи жълъди без танини, преди са предлагали и растения дрян Коса, Kousa Dogwood, Cornus kousa и други редки или интересни видове. Мисля, че някъде към два часа се мотах из сайта им да чета техни страници (например) и да проверявам в други източници предлагани растения от техните списъци. Мисълта ми е, че ако има достатъчно интерес, можем да спретнем и някоя международна сделка по направление Ню Йорк - Антверпен - село Бобен.