Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.
Търсене във форума
Показване на резултати за тагове 'fossil subsidy'.
Открити 1 резултат
-
Нека започна тази темичка всеобхватна, която подметнах вчера в чата! Трудно ще ми е да включа всичко отведнъж, тъй като впечатленията, познанията и всичко, което знам по нея, съм го натрупвал с лакомо четене, гледане, дискутиране и мислене по темата от 10-15 години, особено усилено от 6-7-8 насам. Затова в това първо мнение ще направя един раздел ресурси и вътре поетапно ще добавям връзки към неща, които изграждат картината. --- Преди да навлезем, искам да направя едно уточнение, което за мен е много важно, ако не и най-важното нещо, за този диалог. Не можем да седим на два стола едновременно и да носим две дини под една мишница. Няма конструктивен начин да обсъждаме тези неща от таговете, които съм прикачил към темата, от изходната позиция и от контекста на днешното ежедневие и как всичко да остане същото. "Решенията" на "проблемите" (нарочно има кавички, ще разберем защо надолу) не могат да произлязат от нивото, на което са зародени, те произлизат винаги от друго ниво. Така че дискусия в посока "даа ама ако направим малки ядрени реакторчета може да имаме самолетче на уизеър за да си ходя на ибиза в отпуската и просто ще пия мохитото без лед за да е с по-нисък енергиен отпечатък" не е за тази тема. Можем да направим отделна тема, която да допуска такъв сценарии и да го развием там (за мен е силно невероятен, но защо пък да не)! --- Отправната точка на темата е, че в момента човешката цивилизация в по-голямата й част (с малки изключения в дълбоките жунгли) се намира на един връх на просперитета, породен от енергийната субсидия от изкопаемите горива. Възвращаемост на енергията от 100:1 при лесния петрол е доста нетипична за цялата история на Homo Sapiens от около 300 000 години. 1.5:1 до макс 2:1 е било нормалното през 299800 години и едва в последните 200 имаме тази аномалия. Сега вече трудният петрол отива в посока 10:1 и надолу, така че върхът определено е преминат. Тези пропорции означават колко енергия може да се изкара с колко вкарана енергия. В природата има добре изучени процеси на stock and flow, запас и поток. Ако един дъб дава по 5 кг жълъд годишно в продължение на 500 години, това е flow rate - нормалното ниво на "потока" на енергия, която дъба дава на екосистемата. Но не щеш ли почне да дава 500 кг в един период - така се получава stock, запас, който е необичайно висок спрямо нормалното ниво и вдига много наличната енергия в системата. Екосистемата в лицето на всички живи същества се нагажда. Веднага се получава бум на популация на хоботници, мишки, съсели, катерици, язовци, соколи, чакали и тн по всички трофични нива. Има безброй такива примери, от сьомгата, която храните горите, до цикадите и смокиновите години с популацията на fruit bats. Когато бъде изчерпен този запас, или когато се задействат контролните механизми (feedback loops), екосистемата се връща към живот в рамките на нормалния поток. Този поток е също индикатор за тнар carrying capacity - колко може да "износи" дадена система. Когато има повече енергия, този капацитет се увеличава, когато енергията се върне към нормалните нива, популациите отмират до нивото, което позволява регулярния поток. Човекът, бидейки неделима част от природата, е подвластен на тези правила. Технологията е единствено и само функция на изкопаемите горива към текущия момент (може би ако достигнем ниво, в което надраснем физическото и минем само в енергийно съществуване разговорът ще е друг, но е рано още за "Краят на детството"). Така че технологията, без значение каква е тя, не може да съществува извън този контекст. Няма как да се издърпаме от блатото за косата. Каквато и модерна технология да предложите, тя винаги ще разчита на огромната сложност на социално-икономическата среда (СИС), която обитаваме. Спадне ли нивото на енергията, невъзможно е да бъде поддържана тази сложност. Спадне ли сложността, невъзможно е да имаме цялата тази технология в текущия й вид. В този сегмент слагам две важни четива, без които ще е трудно да продължим (ест цялата книга, показана като раздели в този сайт е много полезна и добра за разбирането на темата): https://www.futurescenarios.org/2-energy-futures/2-1-four-energy-futures/ https://www.futurescenarios.org/4-descent-scenarios/4-3-four-descent-scenarios/ Има хора, крайните технократи, които вярват в първите 2 енергийни бъдеща (бъдещета?). Аз лично не вярвам в тях и не смятам, че са физически възможни, освен ако не дойдат извънземните и то да са добронамерени. Технологии като ядрен синтез и миньорперник на някой астероид няма да помогнат при текущото ни ниво на развитие. Но не оспорвам правото на всеки да има мнение. В тази тема обаче, бутам размислите в посока как да избегнем енергиен колапс и да постигнем контролиран енергиен спад (energy descent). Или ако ще има колапс, кои адаптации могат да са ни полезни и как. Колапс = край на евтина изобилна енергия, край на евтини изобилни материали и от там край на цялата СИС. С други думи, гледаме какво има отвъд върха, от който вече слизаме - колко е стъмно, можем ли да се сурнем нежно по гъзяга с найлонка или ще се маха отчаяно с ръце като Койота от онова готино филмче, преди да се строполи в пропастта. След като сме се разбрали, че слизането или пропадането са неизбежни, какви сценарии има в този случай? Хора като preppers или оцеленци като им казват някои, doomers е друг термин, допускат най-силна вероятност за Lifeboats сценария (lifeboat = спасителна лодка или всяка коза за свой крак, от връзката горе). Текущата политическа конюнктура ни бута към Brown tech (кафява технология, дистопия на замърсен и деградиращ свят на депресия, опресия и репресия, леко тип Блейд рънър, отиващо към Мад Макс). "Зелените" партии и активисти ни карат да вярваме в Green tech сценария. А аз лично смятам, че най-добър живот и най-голям шанс за просперитет дългосрочно имаме в Earth Steward сценария, стопанинът на земята. На практика аз си представям едно след-индустриално бъдеще, за което нямам срок или концепция кога ще се случи, може и да не го доживеем, но ако не ние, то децата ни имат реален шанс. В тази тема не мисля да намесваме с критично значение климата, тъй като хората и като цяло екосистемата са преживели огромни превратности и внезапни промени на планетарно ниво. Да, измирания, трудности, еволюционни задъдени улици и тн. Но в крайна сметка животът, ъм, намира начин. Адаптациите към потенциалните, неминуеми и непрекъснати промени в климата са интересна тема, особено в контекста на post industrial човешки общности. Така че паники от типа "всичко се топи и скоро всички ще се удавим по-лошо от коте в зелева чорба така че яжте пийте огито черпи" или отпратки към Flood/Ark на Бакстър, колкото и да ми харесват двете книги, мисля по-добре да останат в отделна тема, която да я кръстим Климатична паника или как да умрем най-ефектно. Също по допирателната е пост-апокалиптичния жанр в литературата. Не съм сигурен дали съм оставил някоя неизчетена книга там от по-старите, като любимата ми е Lucifer's Hammer, защото описва доста детайлно и реалистично социалното устройство по време на и веднага след и скоро след световен катаклизъм. Канибали, феодали, военни, има от всичко и звучи доста реално. Споменавам го защото не смятам, че задължително може да се приеме като апокалипсис това, което предстои да се случи с края на евтината енергия. Не е задължително да е внезапно, в рамките на месеци или дни. Адаптацията също може да бъде плавна, а не от днес за утре. Примери като ембаргото на Куба и последващата реалност и адаптации са много полезни - ето филм за това. (отделно, споменавам тази книга точно защото имаше приказки за АЕЦ в чата, а там един АЕЦ е в ядрото на фабулата). Тук е моментът да спомена и терминът "устойчивост". Никой не иска устойчивост, но се рекламира като да ядем манна небесна докато си в тотален зен. Ако те питат връзката с партньора ти как е, какво ще кажеш, устойчива? Към това ли се стремим, да запазим темпото на разрушение и разединение? Физиката не позволява да се постигне "устойчивост", каквато си представях хората - всички по целия свят да имат същото като богатите американци. Това не устойчивост, едно на ръка и е лицемерно да се ползва този термин. Това е перверзното желание да се продължи самоубийствената спирала, без значение на каква цена. Целта на човечеството трябва да бъде не безкраен "устойчив" живот до шия в мизерия, а непрекъснато подобрение, непрекъснато възобновяване, непрекъсната регенерация и анти-ентропийно действие в природен план - мястото, в което и благодарение на което живеем. Според мен черногледата представа на хората за потенциален спад/слизане/колапс/дерастеж идва основно от това, че хората се смятат за безполезни в такъв контекст. Когато човек проумее, че може да е най-градивното същество на планетата и да бъде keystone species в положителен план, тогава нуждата да твори/гради взема превес на страха и безпомощността. СИС в последните 100 години направи хората крайни индивидуалисти, които са възпитани да разчитат само на себе си и при най-малък проблем от типа на ковидите, хората се разпадат и като личности, и като псевдо-социум. Хората са изцяло обезсилени и обезвластени, отнета им е всеки градивен порив, от тях "нищо не зависи" и нищо "няма смисъл". Социалната тъкан е изцяло протрита отвъд вътъка. Подобно състояние е много подходящо за който иска да властва, защото само властта може да се погрижи за теб, ти сам не можеш за нищо да поемеш отговорност. В този смисъл, хората търсещи self-sufficiency са обречени на провал, тъй като истинската достатъчност е доказана през предишните 290000 години и това е груповата, племенната, социалната достатъчност. Групи хора, които разчитат едни на други и се поддържат, работят градивно в обща посока и животите им са обвързани на принципа "добре за мен, добре за всички" - такива групи имат много по-добър шанс в турбулентни времена. Което ме води неминуемо към социалната страна на пермакултурата. Макар много хора да асоциират пермакултура с високи лехи и мега треволяк, всъщност системата от принципи е приложима във всеки контекст. Книги като People & Permaculture отварят доста очите в тази посока. Ние в България имаме прекрасни традиции, добре заринати в голяма степен, но поне от живите поколения все още има памет за социалните порядки преди държавата да изземе всичко от теб, освен дишането и отходната дейност. Един здрав разум и разумен подход в междучовешките отношения, съжителство, коопериране, взаимопомощ, свободен обмен, подаръчна икономика, много може да се говори в тази посока, но повечето от тези неща няма как да станат Новото Нормално, тъй като сегашното нормално не оставя място за нищо друго. Когато четях Retrosuburbia на Дейвид Холмгрен (има я за безплатно онлайн четене, прочее примерите - case studies - са страхотни), на моменти се спирах с изумление и малко гняв, че това вече сме го имали тук векове наред, а сега трябва да го преоткриваме като социална адаптация за справяне с трудните времена напред. Тази книга за мен е директна инструкция за адаптация към дерастеж и енергийния спад в бъдеще. Трудно приложима в градски условия в панелка, но селата са обезлюдени. България е имала 90% селско население при освобождението и 75% градско при последното преброяване. Нали. Та освен всичките адаптации в материалния ни свят и методите ни за общуване с него, имаме и дълъг път да извървим в посока социална адаптация. Приключвам за сега, че и без това стана дълго въведение. През изминалите години съм общувал основно с чужденци по форуми/сайтове/чатове и има една група хора, чието главно обвинение, обикновено насочено директно към мен все едно аз ще го предизвикам, е "ама вие какво, искате да върнете хората в средновековието ли"? Аз не искам това, в никой случай. Но се опитвам да помогна на себе си и на други да се адаптират ако се наложи пътят да тръгне рязко надолу. Разбира се, ние с мисленето си, познанията си, книгите и материалната култура, няма да се върнем назад. Стотици милиони контейнери за стоки и милиарди предмети от неръждаема стомана примерно променят коренно материалната култура. Разбирането ни за биология, ботаника, физиология, физика, химия и всички науки, това няма да изчезне яко дим. Когато някой ме обвинява, че искам да ги върна в каменната епоха и всички да готвят на дърва, чудя се кое е по-устойчиво в хоризонт от 100 000 години - готвене на дърва или на пропанбутан? Кое е извело хората през PGP & LGP, атомните подводници или кожи, дива храна, огън, приложни знания и умения? Ако има начин да готвим не на дърва още 100 000 години, чудесно. Но ако няма начин, бих предпочел да имаме технологията, знанията и уменията да го правим на единствения познат на хората начин и дългосрочно работещ също. И като разширя това мислене до все повече аспекти на живота виждам, че си струва да се работи в тази посока дори магически еднорози да дойдат и да ни спасят. В резюме, аз искам хората да могат и да знаят, да са силни, смели и уверени, градивни и позитивни и да живеят в една гъста мрежа на живот и взаимодействие, без значение какво е бъдещето. Оставям това за финал: Енергийна независимост. Живи тропически гори. Устойчивост. Зелени работни места. Градове, в които е приятно да живееш. Възобновяема енергия. Чиста вода. Чист въздух. Здрави деца. И т.н. Можем да имаме всичко това. А от публиката един идиот: А какво ще стане, ако се окаже, че промените в климата са измама и сме създали един по-добър свят за нищо? --- Ресурси: Математическа теория за колапса и обща информация за хора, които не разбират какво е геометрична прогресия: https://www.youtube.com/watch?v=qPb_0JZ6-Rc Книгата The Myth of Progress на Tom Wessels е задължително четиво, ако ви вълнува темата през призмата на complex systems (преди наричани chaos systems, или сложни, хаотични системи, каквато е цялата екосистма и всички вложени в нея цялостни системи). Това, което ще научите в книгата, само ще затвърди видеото на Келър за колапса. Самият Том е прекрасен познавач и разказвач, видеата му за "разчитане на пейзажа" са страхотни и ви ги препоръчвам горещо. Документалните филми на Happen Films са оптимистичен поглед върху малки и бавни решения, от каквито имаме нужда (small and slow, в контекста на пермакултурата). По-специално са важни пълноформатните интервюта с няколко важни за мен и за света мислители, сред които Дейвид Холмгрен (създател на пермакултурата заедно с чичо Бил), Никол Фос, Хелена Норберг и Чарлз Айзенщайн (без който няма да минем многократно, разглеждайки човешката страна). Документален филм за Куба в процес на дерастеж покрай ембаргото на САЩ Looby MacNamara и нейните книги за социалната (меката) страна на пермакултурата - People & Permaculture Retrosuburbia на Дейвид Холмгрен (има я за безплатно онлайн четене, прочее примерите - case studies - са страхотни)
- 6 отговора
-
- 7
-
- post-industrial
- energy descent
- (и още 8)