Търсене във форума

Oт известно време говорим да пуснем тема за иргата и покрай първия сняг успях да отделя малко време да я започна. Не че е най-популярното или жизненоважно и основно растение в една градина - може и без нея, и фактът, че хич не е популярна е красноречив. Въпрос на приоритети, на фокус. Но е факт, че много хора, особено от нежния пол, слагат в двора си какви ли не декоративни видове, а иргата е хем декоративна, хем плододаваща, вкусна и полезна - и напълно студоустойчива за нашия климат, дори високо в планината. Тъй че аз бих обърнал внимание на ползите от нея, на характеристиките ѝ, на различните видове, пък нека всеки преценява за себе си доколко тя може да намери място в градината му. Ние вече имахме среща с иргата, покрай две (или една) групови поръчки тази есен, за които имаше съответните теми: От Англия така и не поръчахме, но в темата има информация за иргата, която може да се прегледа. Взехме от Франция в последствие два вида ирга. И понеже стана дума за видовете ирга - те са много, може би повече от 20. Накратко, това са малки дървета или храсти, някои до 2-3 метра във височина, а други до 7-8 и повече метра дървета. Един вид е европейски и се среща и у нас - т.нар. обикновена или скална ирга (amelanchier ovalis), която е дребен храст до около 2 метра и вирее по сухи терени и скалисти места, често в планините. Чувал съм, че я има по склоновете на Витоша. Ето и снимки от Сливенския Балкан: Amelanchier ovalis - Сливенска планина Навремето дори се е използвала като декоративен храст по градинки и паркове, наричат я и "снежна дюля" или "snowy mespilus", но така също наричат и един друг вид - "иргата на Ламарк" (amelanchier lamarckii), която има по-едри цветове, бронзови листа напролет и е много декоративна. Но като говорим за цветовете, ето я обикновената ирга как изглежда: А ей това е иргата на Ламарк, която взехме от французите: Тя е дървовидна и може да се оформи и като неголямо дърво, а англичаните я правят на жив плет - цъфтящ и плододаващ! Тя е канадска. Всъщност повечето видове ирга са северноамерикански и в частност канадски, и може би те са и по-ценните форми, като вкусови качества и външен вид. Канадската ирга се води по-вкусна от европейската, плодовете са по-едри. Условно имаме източноканадска (amelanchier canadensis), която е по-скоро дървовидна (5-9 м) и по-влаголюбива, и западноканадска (amelanchier alnifolia), която е по-сухоустойчива, и обичайно е храст до 2-3 метра височина. Има и други видове като ето този материал хвърля светлина по въпроса: Nine Recommended Species of Serviceberry Trees and Shrubs Видовете са много и е доста объркващо, но пак имаме храстовидни, дървовидни, с гладки листа, с овласени листа, с елшовидни листа, някои по-вкусни и едроплодни от други. От елшолистната, западноканадска ирга (amelanchier alnifolia) има много подбрани сортове, някои на повече от сто години. Тези сортове са по-сладки и едроплодни - и лесни за бране - и в Западна Канада има плантации с такива храсти като комерсиални предприятия. Хората ходят да си купят плодове от фермите или да си берат. Ето един видеоматериал: В Канада нямат чак такъв голям набор от студоустойчиви плодни видове, на които да се радват. Затова саскатунът или иргата много се цени. Традиционно се използва и за овкусяване на месни продукти, за сладка, желета, пайове и прочие. Зрее през юни и го наричат "юнска ягода" или юнибери ("juneberry"). Едно от предимствата на иргата е, че тя, за разлика от високостъблената американска боровинка и нашенските боровинки, не изисква киселинна почва. Няма нужда да ѝ носите почва от борова гора, торф или сяра. Много по-непретенциозна е. Плодовете са много приятни и вкусни, обичайно 10-15 мм в диаметър. Един добре развит храст толкова се отрупва, че може да бъде и напълно задоволителен за нуждите на едно семейство. Разбира се, и птичките също харесват плодовете, та е добре да има и за тях. Та много може да се напише и каже за иргата. Аз имам няколко вида и сорта, но още не съм брал плодове. Надявам се през идните години, живот и здраве, да споделяме и личен опит в отглеждането ѝ, защото мнозина я завъдиха. Бих ви оставил с ето този видеоматериал, който бях пускал чата. Браво на рускинята за професионалната работа! Много полезна информация, а и какъв по-хубав фон от този! Това е amelanchier canadensis: