Управление на водите в градината. Влагоулавяне, водоотвеждане и спиране на ерозията.

[Славянски 2595]

Заглавието е малко работно и бих могъл да го коригирам/прецизирам. Става дума за ноу-хау в подреждането на градината/нивата, оформянето й спрямо терена, използваните почвообработващи практики, така че водата хем да се усвоява ефективно, хем почвата да не се отмива по склона (ако имате наклон). Не видях конкретна тема в тази насока.

Писали сме за така наречените суейлове, терасиране и прочие методи, които хората използват, често в по-малки мащаби. Ясно е, че времето на евтините изкуствени торове и този тип едромащабно монокултурно земеделие изтича, почвата обеднява, плодородието се губи. Има една ефективност от машините, но дали тя е само плюс?

За начало ще пусна едно видео от Христо Ашламинатора, нагледен пример какво става с почвата в нива оголена след есенна оран след поредния несилен дъжд. Това е голям мащаб, но мисля, че принципите си важат и за малък. Зеп Холцер има решения в Австрия при много по-голям наклон.

В ударното конвенционално машинно обработване на земята и гоненето на количества и субсидии май няма време за пипкави дейности и мисъл в тази насока?

[Боби Димитров 4672]

Браво за темата The scale of permanence на P. A. Yeomans поставя водата на трето място след климат и земни форми, с други думи първият фактор, който можем да повлияем със собствени усилия и бързо.

Бих предложил да се почне точно от тези понятия, например тук:

• https://www.appropedia.org/Permanence_scale
• https://www.freepermaculture.com/scale-of-permanence/
• https://open.oregonstate.education/permaculture/chapter/scales-of-permanence/

Основната мантра за водата е slow it, spread it, sink it. Тъжно е, че в модерните виждания водата е враг и се цели точно обратното. Канализиране, забързване, отвеждане, премахване. Канали вместо меандри. Канавки вместо лъкатуши.

Много може да се каже, а и много е казано, изписано и заснето вече По темата с водата препоръчвам на Брад Ланкастър книгите, както и на Бен Фалк основополагащия труд за устойчивост на стопанствата.

Ето една демонстрация как ураганът Ирен довежда до разрушителни наводнения, докато горе на баира нещата са спокойни и усвоени, при същото количество валежи:

 

Скоро излезе и на Марк Шепърд последната книга, която е реплика/дуплика към класиката на P. A. Yeomans - кръстена е Water for ANY farm. Там се разглеждат нещата на ниво пейзаж, с други думи по-едри мащаби.

Но като цяло аз като човек, който е против дълбоките сондажи за вода и неразполагащ със собствен водоизточник, използвам максимално според възможностите си натрупаното познание за хващане на водата и вкарването й в употреба в градината. Имам опит с малкия мащаб на практика, а с големия - на теория.

[Славянски 2595]

Боби, мерси за линковете и отправните точки. Теорията си е важна и е добре да тръгнем отнякъде. Аз лично не съм чел достатъчно по въпроса - или даже когато съм чел, понеже не е било обвързано с практика, го е "отнесла водата". За цели книги нямам време към момента, но поне основни положения и понятия.