Непретенциозна култура за малка неполивна площ?

[Боби Димитров 4672]

Аз си мислех че е това:

(само за протокола, това е градина, в която всеки ден се работи - може да е по малко, но има ОГРОМНА, бих казал неизмерима разлика между това да си там за 2 дни по няколко часа седмично и всеки ден с на практика неограничено време)

[Веселата ферма в Родопите 147]

Буш, градинката ти огрята ли е от слънцето от сутрин до вечер - юни до септември?

[bushkata 149]

Огрята е, на голо поле - доста слънчево и много отцедлива почва. На съседите голите лехи се поливат през ден, а ако не - се цепят на дълбоки резки.

[Веселата ферма в Родопите 147]

А колко често поливаш? Правя си сравнение с миналогодишните ми мулчирано-повдигнати лехи.

[bushkata 149]

Миналата (дъждовна) година полях 4 пъти, горе-долу по един път на месец. Като последното беше защото отивах на село (септември) и не знаех кога ще се върна - за всеки случай, а не по нужда.

Тия снимки долу са от август, след като съм липсвала 2 седмици. Толкова е порасло всичко, че не се види де има леха, де пътека, а за намериш морков, трябва да клечиш По същото това време на съседите лехите се пържат на слънцето и дори и да вали се стича по утъпканите пътеки и се изпарява със страхотна скорост. Тая година ще взема да правя повече сравнителни снимки.

В Герман, където е мястото, вали определено по-малко, отколкото в София. Доста пъти (пак миналата година), когато удави града, се тюхкахме, че при градините не е капнало.

 

 

А ето иначе разположението и с какво започнахме преди две години. (Преди това работех съседно място.)

[Веселата ферма в Родопите 147]

Ееееееее, направо да ти разтопят сърцето тези снимки   Красота.

[bushkata 149]

Ето тук се вижда отзад мястото на съседа, както и на преден план развитието на моя боб, за да има малко нагледен материал и за ефективността:

 

 

 

[Боби Димитров 4672]

Епично, вече си представям колко бабички са припаднали, гледайки твоята градина! Скоро ще е нужен сигурно монумент, за геройски загинали в съзерцание на перма-хаоса

 

Тези жълти съцветия, дето са най-много - това копър ли е?

 

Тая година, ако ти остане ред за снимки, снимай по-общ план, примерно вашето парче снимано през едно парче, ще е страхотно за сравнение

[Веселата ферма в Родопите 147]

Буш, ти също комбинираш с Фукуока. Гледам заплевено е стабилно, много готино. Кой ще тръгне да ти краде продукцията, като тя е невидима за простото око?

[bushkata 149]

Бабите идват, застават на края на парцела, с ръце на Ф и като ги повикам, казват троснато "Ми аз де са стъпя - де ти е лехата, де са ти пътеките?!". Шокират се, определено. И есента прецеденото ободрение звучеше така "За начина по който я гледаш градината - много добър добив!", снизходително, демек

 

Когато се захванах с градинарство започнах да чета. Купих си всички базови, според мен, книги и ги изгълтах. Отидох на един пермакурс, който ми даде прекрасна насока за цялостта на идеята. Гледах филми, клипове. И се захванах. Проведох епична битка в двора си, пренасяйки с кофи 9 кубика пръст от едната част на двора до другата, за да няправя няколко прекрасни повдигнати лехи, за да се окаже, че под гора от дървета, калкан на къща, от едната и къща от другата страна,  и ужасно много влага - няма как да се получи. Тогава намерихме парче в Герман и започнах по-иначе нещата. По кой метод - не знам. Но опитвам, когато имам задача, да се спра и да помисля. Ако не се втурна веднага, обикновено се получва добре. Вадя някъде от наученото някой метод и го прилагам за конкретното нещо. Съчетавам и дейставам със следващото. Бъркам, вадя си изводи и се старая да не повтарям грешки. И така.

 

p.p. Извинявам се за спама, но намерих снимка, която много добре онагледява любимата ми поза Ф. Това, обаче, е на село, когато мъжовете преправяха дувара. Съседката инспектира.

 

А това са повдигнатите лехи в двора в Софето.

[Cucurbita Maxima 318]

За протокола да отбележа, че засятото на въпросната малка неполивна площ, а именно - боб пешак, зелен боб, тиквички, чубрица и сминдух се спомина безславно в августовските жеги. Реколтата беше 1 бр. тиквичка, която не сварихме да оберем и презря, и 1/2 шепа боб. Имахме там и един храст червено френско грозде, и той май изсъхна. Това всичкото беше в горната (слънчевата) част на трета тераса.

 

В долната част, която е на сянка под смокините повече или по-малко успешно отгледахме кейл (до края на юни вървеше добре, после нещо се спече), пореч (расте уж, но явно не му харесва сянката - изкилифинчва се), рукола (бива, в момента е особено буйна) и праз (хич не расте).

 

Това всичкото със забележката, че все пак поливахме, при това всеки уикенд, с изключение на периодите, когато бяхме на море.

[Боби Димитров 4672]

И аз за протокола да кажа, че от изброените неща в общи линии за всичко ти писах, че няма да стане без поливка.

 

Не ги приемай буквално на Веселяците от Фермата писанията И при тях без влага не стават нещата. Колкото и да е плодородна една почва, колкото и да си мулчирал, влагата трябва да дойде от някъде. 

 

Няма значение дали поливаш 3 месеца всеки ден, ако после един месец оставиш без вода, че дори и 2 седмици. При нас например, краставиците увяхнаха само за 1 седмица в големите жеги. Ако е това въпросът, при майка ми понякога увяхват всички домати въпреки че полива обилно 2 пъти седмично - духне някой горещ вятър и толкоз.

 

За догодина помисли дали да не приложиш част от моето предложение - някаква тревна култура, която в началото на лятото ще поливате пак докато се захване. Или просто гравитично капково. Или засенчващи мрежи.