Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

Славянски

Прореждане на плодовете на овощните дървета и други практики за по-добро плододаване

Recommended Posts

Славянски

Плодовете на Канадската Ренета, която снимах и качих по-горе в темата, вече доста наедряха. Тук-там има по някоя дребна ябълка като едра джанка, предполагам тези ще ги хвърли дървото. Очевидно е можело да сваля още от завръзите.

Photo0669.thumb.jpg.59de83ef39385456cc0610d16800d18b.jpg

Гниене почти няма. Доста прореждах и короната, да не задържа влага и сянка. Има немалко нападали по земята зелени. Животните и птиците ги ядат.

IMG_20220802_003233.thumb.jpg.91112431127474de561617452a569edb.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
На 3.06.2022 г. at 18:55, Славянски написа:

Чуденето ми е дали с това прореждане - а ще има и епизод две със стълба за периферията - дали ще успея да счупя цикъла на алтернативното плододаване.

Да споделя, че за първи път цикълът е прекъснат - дървото, което през година не цъфтеше, сега е заложили прилично количество цветни пъпки. Не само резитбите две години, а очевидно и прореждането на завръзите в силната година. И двете дървета един сорт - Бяла Канадска Ренета - изглежда ще се разлистят едновременно този път. И другото ще цъфти. На него му е силната година. Те се редуваха.

Единствено, че миналата година беше лоша за ябълките и много плод изгни на дърветата. Необичайно много. Не зная какво го причини. Имало е предни години по някой изгнил плод, но не чак такива количество от няколко сорта.

Канадската Ренета се гласи да цъфти, може би последна от ябълките:

Photo0902.thumb.jpg.09711b369e05e4e0a1e6c6003d8a5189.jpg

Добре, че има и трето дърво наблизо - мисля беше #15, което също не е цъфнало още. Но те цъфтят и дълго и при толкова цвят, все ще задържат. Мразове не се очакват, но с тези почти непрестанни дъждове от няколко дни ще видим ще има ли нужда от прореждане.

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
kokorko

Пръскаш ли с нещо ? Сега четох за Канадска Ренета че е устойчив на струпясване но явно не не гниене затова явно иска пръскане Пише че издържа на съхранение до Фев-Март 

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Не, с нищо не съм пръскал. Не е устойчив на гниене и в моите условия на съхранение не са трайни. Инак са много едри ябълки, хрупкави и не толкова сочни като престоят. С кисела жилка.

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски

Това е и за тук:

Има какво да се взаимства, но ключово е човек да бъде наблюдателен. Нали говорим за от-глеждане.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
Отговорено (Редактирано)

Казва, че старите сортове се саморазтоварвали, но тези не. Също, че при прасковите, ако две години поред преродят, има опасност да изсъхнат. Аз май ще трябва сефте да прореждам праскови.

Какво е правилото за прасковите да може да ги изхрани?

Редактирано от Славянски

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
Отговорено (Редактирано)

Тази ябълка дали има нужда от прореждане?

Photo1499-1.thumb.jpg.52a4b940269f814178ed76507b0e76a8.jpg

Плодовете не са повече от листата. Това са върхове на клони наведени до земята от тежестта на плодовете.

Photo1500-1.thumb.jpg.6907e7e1d60e4333cf15000058af23fd.jpg

Реших да не я прореждам с изключение на някой и друг загнил плод. Това ѝ е първа по-сериозна реколта. Дървото е на десет или единайсет години (от поникването), присадено на семенна подложка някъде 2017 година. Жълта Петровка е и трябва да почват да зреят до две-три седмици. Та няма за кога да прореждам. Дано клоните издържат на тежестта.

Резитбата я правих сред разлистване. Лошото е, от снега единият основен клон се отчекна и е много тънка точно там. Дано залее и го превъзмогне. Лошо разклонение под висок ъгъл бях оставил.

Другите ябълки не са чак така отрупани и ще ги оставя. Има ефект от резитбата в ранна пролет. По 3-4 са на чепка, но не са толкова нагъсто чепките и листната маса е огромна. И тук съм изтървал момента... трябваше да са като орех и по-малки. Тази е семенак с много добри качества:

Photo1504-1.thumb.jpg.1f3ebe66bc8d53306ebd5fa0db231787.jpg

Редактирано от Славянски
  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Пламен
На 22.06.2024 г. at 11:37, Славянски написа:

Тази ябълка дали има нужда от прореждане?

Photo1499-1.thumb.jpg.52a4b940269f814178ed76507b0e76a8.jpg

 

 

Ако това няма нужда от прореждане, този термин трябва да отпадне от овощарството. :smile:

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
Отговорено (Редактирано)

То това е, че скоро почват да зреят и не знам има ли смисъл да ги съсипвам в тая фаза. Затова мисля да ги оставя. Очевидно не се прорежда сама тая Петровка (не бях я навестявал след цъфтежа). Виж, Златната превъзходна я прореждах, че и там редовно бяха по 4-5 на чепка.

Редактирано от Славянски

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
ivkit
Отговорено (Редактирано)

Не знам доколко можем да се намесваме в работата на природата. Мисля си по повод резитбите, които се правят, за да може дървото, предимно някои семкови, да ражда не през една, а всяка година. Те си имат естествен, нормален защитен механизъм. Почивка. Има вековни, оцеляли така. Като не роди една година ябълката, ще родят крушата, черешата, аронията... Все пак има не малко случаи, при които човешката намеса е оправдана. Прасковата.

Режа и аз де, не е като да не кастря, просто си разсъждавам. Последно рязах една стара джанка, много добре й се отрази махането на дебели клони. 

Редактирано от ivkit

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Антоанета
Отговорено (Редактирано)
преди 2 часа, ivkit написа:

Не знам доколко можем да се намесваме в работата на природата.
...

Една саморасла заварена ябълка - дребничка, хрупкава и много вкусна, е претрупана през година. Понеже е висока, обирам много малка част, но към края се изтощава (предполагам) и започват болестите - я плод ще загние, я друго нещо.
Ако беше по-ниска, бих подрязвала и прореждала плода. (Не се чувствам достатъчно веща да тръгна да и правя подмладяване.)
За мен, намесата в разумни граници е оправдана.

Забравих да добавя, че тор не е виждала. 

Редактирано от Антоанета
  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Славянски
преди 42 минути, Антоанета написа:

Ако беше по-ниска, бих подрязвала и прореждала плода

Колко е висока и на каква височина почват разклоненията? Става ли да се покатериш?

При мен оригиналната петровка, от която взех калем да присадя на онова претрупаното дръвче преди години - и тя ражда през година, и въпреки опитите ми (не особено постоянни), плододава алтернативно. Тая година почти не цъфтя, както и се очакваше. Има десет-двадесет чепки с плод на 7-8 метра дърво. Въпреки това мисля, че тая година като ѝ направих резитба за прореждане на короната и догодина също ще направя, живот и здраве, би трябвало да почне да се балансира плододаването, а и ябълките да не са толкова дребни (като най-едри джанки обикновено).

До нея е Златната Пармена и с резитба е отрупана втора поредна година, а вероятно и трета. Дори в миналата лоша за ябълки и круши година тя и петровката бяха отрупани. Та при нея по-лесно обърнах двугодишния цикъл.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров
преди 12 часа, Славянски написа:

То това е, че скоро почват да зреят и не знам има ли смисъл да ги съсипвам в тая фаза.

Прореждането има смисъл преди да се оформят семките вътре, иначе смисълът пак го има (напр да се избегне трошене на плод, да се получи по-едър плод и тн), просто намалява от гледна точка физиологията на дървото.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
zloster

В това видео на Джон Кемпф (John Kempf) коментират любопитни подробности около съзнателни действия за получаване на желани свойства от плодовете на овощки - основните коментари са резултатите им при нектарини и праскови. За черешите споменават какво са постигнали да са по-твърди и не толкова раними, че да издържат по-дълго на транспортиране. Заглавие на видеото: Regenerative Farming Systems In Stone Fruit Production/Системи за възстановително земеделие при отглеждане на костилкови плодове:

1) https://youtu.be/UMOT7Dcwoe8?t=289 нектарините и прасковите исторически ги прореждали на ръка до около 900 плода и че продължават да го правят. (Ясно е, че зависи от големината на дръвчетата. Нямам спомен да се споменава във видеото.);

2) https://youtu.be/UMOT7Dcwoe8?t=602 - диаграма на взаимодействието на йоните според AEA (минералните хранителни вещества). Подобна е на диаграмата на Мълдър[1] за взаимодействието на минералните хранителни вещества при растенията;
3) https://youtu.be/UMOT7Dcwoe8?t=767 - дефицитът на калций предизвиквал някои от най-разпространените проблеми при развитието на плодовете
    Особеното е, че калция и съединенията му може да са достатъчно, но излишък на калий (и съединенията му) може да предизвика недостигане на калция до плодовете; Съответно листното пръскане/прилагане на калциеви препарати няма да свърши работа;
4) https://youtu.be/UMOT7Dcwoe8?t=1418 - за черешите в Omeg orchards (Овощни градини Омег). Работят заедно с АЕА/John Kempf от доста време;
5) кратък алтернативен опис на важните моменти:
    10:00 Quadrant Diagram. (Mulder's chart за хим. елементи и взаимодействието им, катиони и т.н.)
    14:00 Cell division period of potential fruit size.
    16:45 Cell expansion period of potential fruit size.
    27:20 Warning on soft fruit cells.
    28:30 How to increase photosynthesis to produce large spur leaves.
    31:45 How to time calcium and potassium applications.
    1:06:35 Foliar feeding without leaves..... interesting comment worth looking at. Thank You !
    от коментарите на: @blacklustersoldierenvoyoft9103 и @kahvac

[1] Диаграма на Мълдър, източник: https://www.canr.msu.edu/news/more_reasons_for_soil_testing

Mulders-chart-SoilTesting_Fig2.jpg.c27c94b1471f59650025db2295cd5dc0.jpg

[2] Зависимост на усвояемостта на минералните хранителни вещества от киселинността (pH). Пак от горния източник:

pH-minerals-plants-SoilTesting_Fig1.jpg.df5b638ebd556c7e8b3a48015e95d31b.jpg

  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
zloster

Попаднах на интересно засичане на информацията за калция и овощните плодове:

https://archive.is/IE5El - страницата на производител на каменни брашна от Австрия. Продуктът се нарича "ПАНАМИН АГРО". Дават го за листно и почвено приложение.

Съставът е:

калциев карбонат/CaCO2 - 38,11%, от които калциев оксид/CaO - 18,48%; магнезиев карбонат/MgCO3 - 4,76%, от които магнезиев оксид/MgO - 2,21%; силициев диоксид/SiO2 - 16,8%. Има и малки количества: калиев оксид/К2О - 0,91%; Фосфат/P2O5 - 0,01%; железен оксид/Fe2O3 - 0,52%. По груби сметки тези вещества излизат около 60%. Не ми е ясно какво има в останалото.

Изследвания, които са поръчани от производителя на каменното брашно:

1) https://panamin.bg/wp-content/uploads/2023/04/8-Panamin-Panatop-ябълки.pdf - споменават поява на горчивина при ябълките. Като причина след анализ на почвата за хим.вещества е посочено прекалено много калий (тук препратка към диаграмата на Мълдър, че прекомерното количество калий пречи (червените стрелки) на усвояването на калЦий и магнезий). Двата препарата с калций, които са изпитвани намаляват с около 13% броя ябълки с горчиви семки. Също не повишават общото количество продукция/добив, но подобряват с около 20% добивът от по-едри и здрави ябълки в тегловно отношение;

2) https://panamin.bg/bg/доволни-клиенти/ - ще прикача снимки, че няма как да дам пряка препратка към трите отзива, които са за плодни дръвчета:

 "СИ ФРУТС" ЕООД - Синан Вейсал; +440 кг./дка; при праскови: ПанаминАгро 2890кг./дка., а при контролата 2450 кг./дка;

ЗП САМИ ЮСУФ; +400 кг./дка - при праскови: ПанаминАгро - 1250кг./дка срещу 850кг./дка при контролата;

ЗП Детелина Георгиева; +595 кг./дка - при сливи: Панамин Агро 2375кг./дка. , контрола 1780 кг./дка.

 

По горе удебелих за калция и МАГНЕЗИЯ поради следното:

https://johnkempf.com/why-plant-nutrition-is-the-driver-of-soil-regeneration/ - кратки публикация на Джон Кемпф/John Kempf и неговите наблюдения около липсата на усвоим магнезий при растенията/насажденията, с които се сблъсква:

Цитат

Greater than 95% of the sap analysis results we see when we begin working with a farm for the first time show manganese and iron deficiencies. Over 60% show low magnesium.

Най-често в практиката си се сблъсква с растения, при които има липса на манган и желязо (95% от случаите). След това идва липсата на магнезий (60% от случаите). И още един момент от написаното, защото той дава връзка, която почти не се споменава (капацитет на фотосинтеза при даденото растение/насаждение):

Цитат

This misunderstanding of the primal importance of photosynthetic efficiency underscores the misconception around the slogan “healthy soils create healthy plants”. While it is true that healthy soils produce healthy plants, the question is: “What creates healthy soils?” At the most fundamental level, what creates healthy soils is plants photosynthesizing, sequestering carbon, and transferring that carbon through root exudates into the soil profile to feed the symbiotic microbial community in the rhizosphere.

Without photosynthesis and carbon induction, there is no soil. Soil without the contribution of plants is nothing more than decomposed rock particles. The generally accepted ‘regenerative management practices’ all point to the necessity of maintaining living plants constantly photosynthesizing, but miss addressing the fundamentals of photosynthetic effectiveness. Thus, it is healthy plants that create healthy soil. Plant photosynthesis is the engine that drives the generation (and regeneration) of soil health, not the other way around.

Накратко той отбелязва, че вижда проблем с лозунга "Здрави почви = здрави растения", защото се пропуска именно колко добре работи фотосинтезата при даденото растение. Здравите почви са резултат от "наливането на сложни и прости захари/въглехидрати, т.е. въглеводороди/въглерод" около корените, които са резултат от фотосинтезата на растенията. А здраво и жизнено растение според различни изследвания отделя до 40% от енергията си (фотосинтезата) за изработването и изсипването на захарите в при корените. Което си е адски неефикасно от опростенческа гледна точка (приходи->разходи->печалба) - вместо да прави листа/стъбла/плодове и корени, то се занимава с "благотворителност". Съответно растение с висока ефикасност (най-близко по смисъл е високо КПД; да не се бърка с ефективност както е навлязло масово вече при "енергийна ефективност". На английски е "efficiency" и има съвсем различно значение спрямо "еfficacy/efficacity/effective") на фотосинтезата вкарва много повече въглерод/въглеводороди в почвата. И това я прави "почва", а не просто смес от различни видове скали с различна степен на стриване. И тук слагам препратка към тази лекция на Марк Шепърд/Mark Shepard (в описанието е прикачено видеото):

 

Документи:

1) малкото изследване за ябълките (все пак малък брой дръвчета и ябълки разглеждат);

2) изследване с резултати за листен тор/листно приложение/пръскане при пшеница, слънчоглед и царевица - интересното за мен е при пшеницата: добивът скача с малко 6,66% (640 срещу 600 кг/дка), но съдържанието на белтъци/протеини скача от 12,2% на 14,4% (моя груба бърза сметка дава около 18% повишение). А границата от около 13% белтък отделя добрите хлебни от отличните хлебни пшеници - примерно направата на козунак с бяло брашно с над 13% белтъци/proteins става детска игра. Справка този документ за приготвянето на козунаци: http://kozunak.top/kozunak-na-konci-recepta-2019-v1.pdf Историята около документа е тук: http://kozunak.top/#history

Изображения с отзивите за добивите (да ги има с архивна цел):

1542425597_Screenshot2024-08-19at16-55-45-.thumb.png.fd85f62dae7f78f5993f17d4c28f1b1b.png

157365887_Screenshot2024-08-19at16-27-11-.thumb.png.64e971347e6081d8ee286152ecc9d04f.png

458844905_Screenshot2024-08-19at16-26-26-.thumb.png.0ea721119d0eb737b20011e5c6838932.png

8-Panamin-Panatop-ябълки.pdf 12_Panamin_Agro_ДОКЛАД_Генерал_Тошево_2017.pdf

  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване