Landrace, непрекъснато кръстосване, адаптация и селекция

[embedeo 329]

Преди няколко седмици Боби беше споделил в Седянката информация за един онлайн обучителен курс за градинарска или земеделска практика, която на английски се нарича landrace (произнася се "ландрейс"). Аз засега не се наемам да дам кратък български превод на тази английска дума,  въпреки, че в някои езици се предлага наименованието "аборигенна порода" или "аборигенен сорт", но ще опитам да направя мое кратко субективно обяснение.

Landrace [ландрейс] в градинарството или земеделието е метод, при който, непрекъснато или поне дългосрочно, над три години, се осигурява или стимулира кръстосано опрашване на желаните растения, при колкото се може по-голямо разнообразие на първоначални родителски гени, с последваща адаптация към локалните условия и предпочитани земеделски практики, както и селекция на определени качества у тези растения.

Така например, при ландрейс градинарят не би трябвало да се тревожи за сортова чистота и минимално отстояние от други сортове на същия растителен вид, ами напротив [1].  Идеята е, през първите две години, ако започваме тази практика от нулата, да получим семена с голямо разнообразие от гени, като резултат от кръстосано опрашване на родителските растения, така че от третата година нататък, новите растения да претърпят естествен подбор от местните условия (почва, климат, вредители и други), както и да изберем растения с желани от нас харктеристики (например, по-вкусни, по-големи, по-красиви и други), т.е. да упражним и изкуствен подбор.

Самият обучителен курс е само на английски език и от известно време насам е станал безплатен. Ако желаете,  можете да се регистрирате и да получите достъп до материалите на курса (текст, снимки и видео клипове), на този сайт:

https://goingtoseed.org/products/1406309

На мен този курс много ми допадна, и всичко беше много интересно  за мен, дори когато ставаше дума за растителни видове и култури, към които аз лично нямам интерес. Основно действащо лице, зад обучителния курс е Joseph Lofthouse (Джозеф Лофтхаус). Затова, ако не ви се занимава с регистрации и други процедури, а само искате да прегледате бегло "за какво става въпрос", то може да разгледате неговите статии в онлайн списанието motherearthnews.com , като потърсите по ключови думи Landrace Gardening,  Joseph Lofthouse, или да опитате тези връзки, които при вашите "локални условия" (no pun intended) може да работят, но може и да не работят:

https://www.motherearthnews.com/tag/joseph-lofthouse/

https://www.motherearthnews.com/search/Joseph+Lofthouse

При тези статии, отново, ограничението е -- анлийски език.

Горе-долу по времето когато пусна новината за курса в Седянката, @Боби Димитров  сподели няколко прекрасни свои примери и снимки, за това как той (случайно или нарочно, май няма значение) е  осъществил ландрейс на лук и други култури. Оставям на Боби честта да сподели своя опит и тук, в тази чисто нова тема за ландрейс.

 

[1] Има и изключения от този принцип. Например, гените за сладост на сладката царевица, са рецесивни и ако ги смесим с обикновена царевица, която иначе може да е отлична за брашно или фураж, то поколението ще изгуби сладкия си вкус. Затова ландрейс на сладка царевица, би имало смисъл да се започне от различни сортове само на сладка царевица, за дадена година и място.

[embedeo 329]

Една прекрасна (снимка на) landrace (ландрейс) пуклива царевица от Боби:

@Боби Димитров , може ли да споделиш подробности, като например, как правиш пробите, мериш ли влажността, как подбираш царевиците, колко минути и в каква микровълнова фурна ги пукаш, или други интересни неща?

[embedeo 329]

А ако се интересувате от landrace (ландрейс) на много малка обработваема площ и ви се налага да комбинирате различни култури, вероятно ще са ви интересни и следните връзки (за съжаление, само на Английски):

 

Статия-списък в Уикипедия за съпътстващи растения, т.е. комбинирано отглеждане на културни растения:

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_companion_plants

 

Много стара статия в Mother Earth News от 1992, която има по-разбираеми обяснения как при съвместното отглеждане на две (или повече) култури заедно, те си помагат взаимно:

https://www.motherearthnews.com/organic-gardening/carrots-love-tomatoes-companion-planting-for-a-healthy-garden-zb0z11zbug

 

Кратък списък на Корнелския Университет:

https://web.archive.org/web/20140221224847/http://www.ccechemung.org/wp-content/uploads/2013/09/companion-planting.pdf

 

Една научна разработка за съвместно отглеждане на боб, бамя, марули и тиквички, заедно с конкретни числа за добиви, в зависимост от различни съотношения и ... абе, както си трябва и напълно в съответствие с добрите традиции на научните разработки:

https://web.archive.org/web/20170306220142/http://www.revagrois.ro/PDF/2011-2/paper/pagini_11-17_Hadidi.pdf

[Боби Димитров 4672]

преди 6 часа, embedeo написа:

как правиш пробите, мериш ли влажността, как подбираш царевиците, колко минути и в каква микровълнова фурна ги пукаш, или други интересни неща?

Всичко целя да е максимално просто. Събирам децата. Слагам една доза в машината за пуканки (от този тип, но 30 годишна), пукам ги, след това посолявам, добавям зехтин или кокосово масло, разбърквам и ги давам на децата. Ако ги изядат максимално бързо, пробата е успешна!

През това време аз гледам колко са останали непукнати на дъното на машината. Ако са единични, десетина, всичко е точно. Ако покриват дъното, пукливостта не е добре.

Тъй като за ядене и за сеене ползваме микс от всичките кочани, нещата стават шарени, но и в голяма степен се намалява шансът за проблем. Ако няколко кочанчета не се пукат добре, техните 100-200 семена като се смесят с хиляди други и всичко е точно.

В голяма степен landrace подхода разчита на "дива селска генетика", демек не толкова да запазиш и възпроизведеш ТОЧНО ЕДНАКВИ свойства всяка година (защото това води до генетична задънена улица), а да имаш все по-жизнени и приспособени към средата семена. Затова и като покълне царевицата (нарочно я сея бая гъсто) - прореждам я в посока всичко слабо за мулч. Искам тези, които растат яко в средата.

В момента силно ме вълнува картоф от истинско семе, защото всичкото клонирано семе по света е точно bottleneck, има 0% адаптивност към средата... току виж догодина подкарам този експеримент.

[Panik 583]

преди 20 часа, Боби Димитров написа:

В момента силно ме вълнува картоф от истинско семе, защото всичкото клонирано семе по света е точно bottleneck, има 0% адаптивност към средата... току виж догодина подкарам този експеримент.

Не се ли предполага че всичкото картоф дет се продава за семе е от истинско семе, но на не повече от 5-6 поколения?

[Боби Димитров 4672]

Холандеца клонира от много време... Tissue culture маняк, живеем в бъдещето.

[Panik 583]

преди 4 минути, Боби Димитров написа:

Холандеца клонира от много време... Tissue culture маняк, живеем в бъдещето.

Тогава има ли значение дали ще си купиш семе или ще си събереш от твоите картофи? Щот нали и те са клонинг

[Боби Димитров 4672]

Аз говоря за TPS. True Potato Seed. От плода на картофа, не от грудката

[Panik 583]

преди 1 час, Боби Димитров написа:

Аз говоря за TPS. True Potato Seed. От плода на картофа, не от грудката

Знам за какво говориш, ама явно не се разбираме  Досегашното ми виждане беше че някъде някой събира семенца от плодчетата на картофа, бае им, и произвежда по 1-2-3 мини картофчета от растение (гледал съм клипче). Тези картофчета засажда следващата година и получава 15. И така нататък. След (примерно) петата година тия картофи ги продават за "семе". Всичко е шест....по устойчиви, повече раждат... И хората почват да си събират тяхно си "семе", при което всяка следваща година картода се изражда (генетичния материал старее) и вече не се представя добре. Сега ти ми казваш че "семето" в магазините се получава не от истински семенца, а чрез клониране. Обаче това (според мене) е същото като да си насадиш картоф и да ти роди картофчета...те са клонинги на картофа. И затова питах защо тогава изобщо си купуваме "семе" от магазина. И докато писах всичкото това се сетих че може би вземат картоф от истинско семе и от него чрез клониране получават хиляди картофа още първата година...т.е. от 1 картоф отдалечен на 1 година от истинското семе получават хиляди без за това да им трябват няколко години и който процес е свързах с повреждане (стареене) на днк-то на картофа. Не знам дали ми разбра

[embedeo 329]

преди 13 часа, Panik написа:

Не знам дали ми разбра

Боби е напред с материала и от гледна точка на този обучителен курс, който самият той (Боби) препоръча в Седянката, и за който съм дал подробности в първото мнение в тази тема, всичко което казва Боби по повод на картофите "се връзва" със смисъла на landrace. Затова ти препоръчвам да изгледаш поне видеоклиповете с Joseph Lofthouse и Julia Daikin където говорят точно за картофите. Така не само ще добиеш обща представа, ами и ще видиш конкретно добиви от по една кофа картофи (картофени клубени) от едно единствено 3 милиметрово семенце, за един сезон!

Най-просто, опитай да потърсиш в youtube видео клипчета, по следните ключови думи:

joseph lofthouse julia daikin potato

Например, ето това видео: https://www.youtube.com/watch?v=9SqQbHlg51o

PS: След първоначалния ентусиазъм в Седянката, след като Боби "пусна мухата" за landrace там, се получи едно неоправдано затишие. След няколко дни, никой повече не говореше за това дори в Седянката, никой не направи (нова) тема за landrace. Същевременно, на мен лично, самият обучителен курс и видеоклипчетата ми се строиха много добре направени, приятни за гледане, на много достъпен език и като цяло много "зарибяващи". А пък аз съм човек-техничар дето имам и много други интереси освен градинарството. Затова мога да препоръчам на всички, не се колебайте да споделите или да си изразите мислите, чувствата и впечатленията, ясно и отчетливо тук във форума! В противен случай -- времето лети, хората са заети и някоя хубава тема за дискусия може да остане пренебрегната, защото сте били свенливи или сте си мълчали.

Редактирано Юни 13, 2023 от embedeo

[Боби Димитров 4672]

преди 15 часа, Panik написа:

Не знам дали ми разбра

Не те разбрах, но се разбрахме

Има по тубата клипове как холандеца клонира с тъканна култура (зелено, а не клубен) картоф. Идеята е, че там селекцията вече е стигнала до нещо, напр. сорт Сорая и до там е спряла селекцията. Никой не събира TPS на този етап достигнат. Тоя сорт си е Сорая вовеки. Имаш криогенно съхранение на тъканни култури и тн. Вземаш една тронка зелено от Сорая, клонираш го примерно 1-2М пъти, изкарваш 10-20М клубена от резултатното растение, химизираш ги на макс и ги продаваш като семе за сорт Сорая, прошнуровано и заприходено.

По тая причина ти купуваш семе от магазина, щото е едно конкретно нещо, клонирано, "ново", съответно са ясни характеристиките. Прочее, често пъти, да не кажа повечето пъти, много от купените сортове не цъфтят, което само по себе си е крайната демонстрация за генетичен ботълнек, подобно на динята без семки (или банана без семки в интерес на истината, но да не отваряме тая черна хроника).

За стареене на генетичния матрял - не знам. Основния довод на едровика е натрупването на патогени по/във клубена.

Сега, ако си вземеш Сорая семе, посадиш го и по някакво чудо то цъфне и ти събереш TPS, каквото отгледаш от него вече няма да е Сорая. Ако си сложил само Сорая, ще е подобно на Сорая, но в генетиката му ще има нови гени, вкл. адаптивни такива. Отделно пък да не отварям думата за епигенетиката. Ест в процеса на растежа на второто поколение ти подбираш - тия къде са слаби, маносват се, полягат и тн, на мулч. Но ще има изпъкващи - примено ако си бил на опитно поле за картоф като пионер, виждал си безкрайни редове картофи и от тях единични по-високи, по-силни, или непипнати от колорадец, а наоколо опоскано.

От тях събираш TPS и така веселбата продължава. Особено полезно е ако имаш разнородни сортове, особено пък ако някои от тях са "стари", демек ясни, че виреят добре в твоите условия.

Нали, не е идеята всеки да става селекционер задължително. Но от една друга гледна точка, идеята е БАШ ТАЗИ. Всеки да е селекционер, с други думи градивна сила в цялото. Защото ако всяка година садиш краставица с име на неудачна проститутка (Суха и Саката), никога няма никаква градивност.

До някъде това е ритане срещу улегналостта и коловозите, че винаги всичко трябва да е еднакво вовеки, което е плашеща перспектива, ако се замислиш и особено ако си излязъл от нея.

(Пиша това есе за всички приходящи, иначе с теб се разбрахме още в първото изречение )

[Теди 734]

Определението на Landrace, според курса на сайта goingtoseed.org e на картинката. Моя скромен превод на български е:

Landrace е реколта, която е генетично богата и местно адаптирана. Генетичното богатство  се дължи на неограниченото опрашване и смесения произход, което предоставя възможност на посева да се развие и адаптира във времето според селекцията на градинаря и местните условия. 

[embedeo 329]

Ето как започна моят скромен експеримент с ландрейс (landrace) бакла, пуклива царевица и картофи преди един два месеца. Снимките са правени вчера, 2023-06-20. Редовете са двойни и са дълги само около 4 метра.

Започнах с един двоен ред бакла (в дясно, на снимката) със семена от 4 комерсиални сорта, защото от обучителния курс останах с впечатление, че баклата е много лесна за ландрейс. Освен това баклата покълва и расте дори при леко отрицателни температури, т.е. с нея може да се започне рано през годината и тя получава по-добър старт спрямо плевелите. Чушките и семената на баклата, която съм отглеждал предишни години, така или иначе стават огромни, така че, най-вероятно, в последствие ще селектирам за изправено стъбло, което да не поляга и да не гният чушките и зърната на баклата в случай на мокра угар наоколо. По-късно направих и един двоен ред (отляво на баклата, на снимката) с пуклива царевица с 4 различни произхода, включително и комерсиалния сорт Пламък, която е жълта на цвят и с много еднородни зърна. Сред царевицата има малко Райкин боб (пешак) който засега не влиза в плановете ми за ландрейс, ами го сложих сред царевицата просто за да заема празното пространство около основите на царевичните стъбла.

Някъде около 10-ти май започнах да правя и един двоен ред с картофи, с 4 различни сорта, който се наложи да го довърша едва преди седмица и нещо. Благодаря много на @Dev ! Вчера, двойния ред изглеждаше така:

Засега е съвсем скромен и дори не личи че е двоен. При картофените клубени имах проблем с голямото разминаване в развитието им към момента на засяване, но пък, може би, това че ги сях на два паса с пауза от няколко седмици помежду им, ще помогне да се преодолее този проблем. Например, жълто-белите буйни картофи от мои роднини, който имаха мощни израстъци, засяти на 2-ри пас, може би, ще успеят да се кръстосат с по-бавните ми и по-непродуктивни, лилави картофи Свети Гален от 1-ви пас. Това което най-много ми харесва при картофите е допълнителната гъвкавост която предлагат. Ако човек много си хареса някой вид картофени клубени получени от семка от кръстосано опрашване, то спокойно може да си оглежда и размножава и вегетативно този вид картофи, един вид да ги "клонира" чрез засяване на клубени. Тази гъвкавост е една чудесна компенсация за по-дългия период, цял един допълнителен сезон, който трябва да чакате (и да се грижите за тях), преди да видите и опитате резултатите от евентуалното кръстосано опрашване, което ще е намерило израз, в края на първия сезон, във вашите ландрейс семки от картофи и чак в края на втория сезон, ще получите картофени клубени!

Ако ми остане време и енергия, още тази година бих пробвал да започна ландрейс с бамя, макар че е доста късно вече, а от догодина евентуално с луфа и един особен вид боб -- Phaseolus coccineus (scarlet runner bean), който не знам дали си има българско име, но много ми харесва, защото освен, че става за ядене представлява и красива гледка, поне в моите очи, та става и за (сезонно) озеленяване и декорация. Обаче в България не е популярен и затова е много трудно да се осигури разнообразие на първоначалните гени. Вчера например, някои от тези бобове, на които съм възложил и втора, допълнителна мисия да правят шарена сянка на асимините ми,  изглеждаха така:

Ако в главата ви се въртят мисли за размяна на семена, не се притеснявайте да пишете тук в темата или на лични съобщения!

Пак по повод на картофите -- не се притеснявайте да пишете с повече подробности, стремете се да описвате колкото се може по-точно и ясно мисълта си и не се страхувайте че вашето писание ще стане дълго за четене! Също, не се страхувайте да задавате въпроси, дори въпроси за това коя е правилната дума за нещо. Няма глупави въпроси! В противен случай, ако се опитвате да минете с малко думи, може да се получат недоразумения и евентуално пак ще ви се наложи да доизяснявате нещо. Аз например, не се притеснявам да си призная, че често забравям  правилния правопис на някои думи, като например "цъфтя" (защото се бъркам с "цвят") и проверявам или в речника на БАН, или в Читанка:

https://ibl.bas.bg/rbe/

https://rechnik.chitanka.info/

Уважаеми хора от Институт за български език към БАН, много е досадна вашата проверка, за доказване че не съм робот, която се прави безогледно и в половината случаи ме изкарва робот! Такава проверка следва да се прави едва след n-тото търсене от дадена клиентска сесия, а не на първи опит, ИЛИ, в краен случай, ако сървъра е натоварен (т.е. има нов вид атака за която не сте се досетили).

Редактирано Юни 21, 2023 от embedeo

[Panik 583]

Ми щом може...да попитам тогава за картофите  Колко от вас са отгледали картофи от семенце? Ако има такива (макар че малко ме съмнява), то биха ли описали процедурата подробно. Също така какво количество картофи излизат от едно растение спрямо нормалния метод? 

Аз гледах преди време клипче....първата година получиха 2 картофчета малко по големи от лешник, втората от тях отгледаха 4-5 с малко по нормален размер. Наскоро по повод тази тема пак потърсих клипчета и намерих такива в които добива е значителен...та затова питам.

[embedeo 329]

преди 2 часа, Panik написа:

Ми щом може...да попитам тогава за картофите  Колко от вас са отгледали картофи от семенце? Ако има такива (макар че малко ме съмнява), то биха ли описали процедурата подробно. Също така какво количество картофи излизат от едно растение спрямо нормалния метод? 

Аз гледах преди време клипче....първата година получиха 2 картофчета малко по големи от лешник, втората от тях отгледаха 4-5 с малко по нормален размер. Наскоро по повод тази тема пак потърсих клипчета и намерих такива в които добива е значителен...та затова питам.

Чудесни въпроси и скептицизъм!   Аз лично, още не съм отгледал нито един картоф от семенце, защото просто едва сега започвам -- идеята ми дойде едва в началото на тази 2023 година, едва след като преминах обучителния курс за ландрейс. А освен това, понеже си имам и други грижи освен градината и времето не ми достига, то мислех тази година да пропусна експеримента с картофите и да пробвам само с бакла, царевица и пъпеши, бидейки начинаещ. Но в последствие се отказах от пъпешите в полза на картофите. Ако нещо объркам и не се грижа добре за картофите, например, може да не успея да ги докарам до цвят (цъфтеж), хеле пък да завържат плодчета с кълняеми семена. А пък Боби  има практически опит с ландрейс с лук, пуклива царевица, манголд и, вероятно, други култури, но просто още не е достигнал до там, че да реализира на практика ландрейс с картофи, но силно го вълнува, както сам той споделя. Така че "всичко е точно" -- никой не е давал погрешна или подвеждаща информация в темата.

Доколкото разбирам, ти се съмняваш в истинността на клипчетата където добива е значителен, нали? Може би е нормално да се съмняваш. Все пак, и в самия обучителния курс, картофите са категоризирани като много трудна култура за начинаещи (като мен) в практикуването на landrace gardening.

Чисто технически, Julia Daikin доста внимателно е подходила към семенцата от картофи, като предвидливо ги е покълнала и си е направила разсад в торфени кубчета, предполагам в стайни условия. И чак после, на етап два същински листа засажда разсада заедно с торфените кубчета на открито в полето или градината си. Ако аз стигна до там, да ми се получат успешно семенца от картофи, то на следващата пролет, ще постъпя по същия начин -- ще си приготвя разсад. Казват че семенцата от картофи по размер и свойства са подобни на семенцата от домати, а аз вече съм успявал да отгледам успешно домати от собствени семенца. Т.е. за мен лично, картофите от семенца ще бъдат предизвикателство, но едва ли ще е прекалено голямо предизвикателство. Освен това, най-вероятно ти самият ще се "зарибиш" от тази дискусия и рано или късно ще направиш собствен експеримент с картофи от семенце ... и честно казано, дори само един от нас тримата да успее да получи "значителен" добив, то реално погледнато няма значение дали си ти, дали съм аз, или Боби -- истинността на тезата, че от едно семенце може да се получи добив от поне половин кофа картофени клубени, за един вегетативен сезон, ще бъде доказана!

Редактирано Юни 23, 2023 от embedeo

[Panik 583]

преди 2 часа, embedeo написа:

Чудесни въпроси и скептицизъм!  

То е ясно че трябва да се подходи по същия начин както и с доматите от семенце (нещо което всички (е..почти) правим). От рано се почва с разсад и т.н. Не се съмнявам и в истинноста на клипчетата (смятам че вече имам усет кои са сензационните и фалшиви клипове...а такива има много). Според мен в зависимост от грижите и климата може да се получат от 2-3 картофчета с размер на лешник до малко под нормалния добив при използване на клубени за семе. Но нали в крайна сметка идеята е за нови "сортове" и адаптация...така че дори да изкара човек няколко малки картофчята то пак ще е постигнал целта си. Та всъщност въпроса ми беше: при тукашния климат и почви ако човек иска да яде картофи същата година може ли да заложи изцяло на семенца или по скоро те са между другото...за разнообразяване на генома

А тоя лендрейсинг....както казват всичко ново е добре забравено старо...сигурен съм че прабаба ми е била много як лендрейсър

[embedeo 329]

преди 7 часа, Panik написа:

Та всъщност въпроса ми беше: при тукашния климат и почви ако човек иска да яде картофи същата година може ли да заложи изцяло на семенца или по скоро те са между другото...за разнообразяване на генома

Зададен по този начин, въпросът ти изглежда малко риторичен, предвид че от 10 метра си личи, че вече си се зарибил за каузата! Затова бих ти предложил, смело експериментирай да получиш семенца от картофи (поне два различни сорта) и на следващата година, направи разсад и засей. Ти си опитен градинар и не виждам какво обективно би ти попречило да проведеш такъв експеримент с картофи. Същото важи и за другото ти питане за две реколти от картофи в една година -- мисля че ти си най-мотивираният и най-подходящ човек да проведе и такъв експеримент и после да ни разкажеш на всички нас резултатите и изводите.

 

преди 7 часа, Panik написа:

А тоя лендрейсинг....както казват всичко ново е добре забравено старо...сигурен съм че прабаба ми е била много як лендрейсър

Това си е точно така, дори в обучителния курс и отделно от Джозеф Лофтхаус няколко пъти се изтъква факта, че всъщност ландрейс е традиционна (земеделска/ градинарска) практика провеждана от древността (предполагам, с незначителни вариации).

[embedeo 329]

Особености и предизвикателства при ландрейс (landrace) на моите картофи:

• Според моите лични впечатления от предишни години, за да цъфти картофа преди да почне да умира надземната му част, растенията трябва да са силни, жизнени и да са редовно поливани. Тази година, поне поливането е улеснено от обилните дъждове.
• Още преди два дни единият ми син (лилав) сорт картофи Saladblue (Royal) започна да цъфти, но за съжаление само този сорт в моята градина е толкова близо до цъфтеж.
• През последните дни, в тази част на моята градина не съм видял и не съм чул никакви пчели, а и точно сега няма почти никакви цъфтящи растения наоколо.
• За щастие, в градината на майка ми, един от двата вида картофи, които тя е посяла, също цъфти и то доста обилно. Реших че ще ползвам прашец от картофите на майка ми.
• Ръчното опрашване на картофа ми изглеждаше доста трудно преди повече от два дни, но вчера попаднах на прост и лесен, макар и малко неформален метод за ръчно опрашване с помощта на нокътя на палеца.

Прилагам малко снимки от вчера, 2023-06-26, от практическото изпълнение.

Откъснах два стръка с отворени цветове от картофите на майка, натопих ги в кофичка с вода и ги занесох в моята градина.

 

Някои от цветовете на моите картофи са добре отворени и може вече да са се опрашили от собствения си прашец, но въпреки това опраших и тях.

 

Други цветове не бяха добре отворени, но на такива, близалцето на плодника се подава много добре навън от цвета и се вижда ясно. Струва ми се, че такива цветове имат по-голям шанс да се опрашат ръчно от донесения нарочно прашец и по-малък шанс да са били посещавани от пчела.

 

Изтръскването на прашеца от избрания за мъжки родител цвят, става доста лесно с потупване с показалеца на дясната ръка на жълтите тичинкови структури, поставени върху нокътя на палеца на лявата ръка. Резултата е доста забележими петна от прашец отложен върху нокътя на палеца.

 

След като натърках всички достъпни близалца на плодници, общо седем на брой, с прашец от нокътя на палеца си, маркирах обработените цветчета, като премахнах по едно от петте зелени листенца при основата (чашелистче) и завързах по една тревичка -- отцепена ивица от листо на троскот на дръжчицата на цветчето. (Колко много умалителни имена и пипкава работа!)

 

Редактирано Юни 27, 2023 от embedeo

[Panik 583]

На 21.06.2023 г. at 12:35, embedeo написа:

Чушките и семената на баклата, която съм отглеждал предишни години, така или иначе стават огромни, така че, най-вероятно, в последствие ще селектирам за изправено стъбло, което да не поляга

Нещо такова викаш....?

[embedeo 329]

преди 20 часа, Panik написа:

Нещо такова викаш....?

Да. Ако наистина имам такъв случай с баклата, то бих се постарал да маркирам семената на такова успешно растение, да запазя и размножа тази полезна характеристика. Иначе, с баклата се захванах само, защото прочетох че била лесно растение. Но си нямам идея как бих селектирал за вкус на зелената бакла, например, предвид че в последствие се събират и после засяват узрелите семена. Между другото, от детството си спомням, че една моя баба (лека ѝ пръст!) готвеше яхния от зрелите сухи зърна на баклата, подобно на боб яхния, но с много по-различен вкус, а предполагам и с различни подправки. На мен много ми харесваше тази нейна яхния от бакла. Може да пробвам някой път да сготвя такава.

При теб как се развиват картофите? Имат ли цвят? А реши ли да пробваш кръстосано опрашване? Или някое друго растение те заинтересува? Моля, не се колебай да ми пишеш на лични, примерно наесен, ако искаш от мен някакви семена или посадъчен материал -- ще се радвам ако мога да съм полезен.

Цъфтенето при картофите се оказа доста особено. И за съжаление, по-често  се случва да не цъфтят, отколкото да цъфтят. Например, в градината на майка ми има два участъка, условно ще ги нарека "голям" и "малък", засети с два различни вида (сорта) картофи. Малкия участък е около два пъти по-голям от моя двоен ред с картофи, а големия е около 4 пъти по-голям от моя двоен ред. И в двата нейни участъка, майка ми зася картофите по-рано от мен; нейните растения са по-изравнени от моите и по-големи от повечето мои растения, но в крайна сметка: само едно картофено стъбло даде цвят в големия участък (!), само три картофени стъбла дадоха цвят в малкия участък. Отделно от това, повечето цветове не дават никакъв завръз ами отмират. Например, от моите първи седем ръчно опрашени цвята, засега, пет цвята окапаха, само един има добре изглеждащ завръз и един е "под въпрос". Явно няма да е (никак) лесна работа да се получат истински семена от картоф (TPS), хеле пък такива с желани характеристики.  Но както с всяко трудно нещо, ако има повече желаещи и увеличим статистическата база на експериментите, то и колективните ни шансове за успех ще нараснат (поне) пропорционално!