Отпадъци, небиологични. Какво (да ги правим)? Къде (да ги предадем)? Защо (не сме като Япония)?

[embedeo 329]

Предполагам, че някои колеги градинари може да ме упрекнат, че точно такава тема не е за нашия форум, но според мен е неизбежно дори най-заклетите фанатици на органичното градинарство да не се натъкнат на проблеми с небиологични отпадъци. Освен това тук е "най-шареното" и същевременно най-отговорно общество на градинари на което мога да задам въпросите си. На мен лично, България, продължава да ми изглежда доста изостанала по отношение на добрите (чуждестранни) практики за управление и преработка на отпадъците. Според моя болезнен опит, местните власти, пък и доста потребители/ граждани, подценяват катастрофалните последици от нерешени проблеми с отпадъците и пренебрегват ефекта на "счупените прозорци" (статията в англоезичната Уикипедия е доста по-добра).

В почти всяка селска къща се получават отпадъци от посочените по-долу категории. Където съм задал въпроси конкретно за себе си и за моя район -- това са малко и като примери, затова, моля, не се колебайте да коментирате за Вашия случай, или за Вашия район, да похвалите или да наругаете Вашата община, местни власти или местни бизнеси!

(1.) Строителни отпадъци, бетон, железобетон, вар (станала на варовик), счупени тухли и счупени керемиди. В по-голямата си част е нерешен проблем. В темата за Тера Прета намерих добра идея какво да правя с непотребни парчета от тухли, но това е частица (под 5%) от големия проблем. От моята община ми предлагат единствено телефон на частна фирма, дето да ми доставят (голям) контейнер под наем и след като го напълня, да си платя и те да го изхвърлят някъде. Обаче моите строителни отпадъци трябва да се изнесат от къщата на няколко части и на етапи, т.е. не мога за един месец (примерно) да напълня целия контейнер и да си реша проблема. Къде мога да предам строителни отпадъци, вкл. и да си платя, в област Търговище?

(2.) Неизползваеми автомобилни гуми (НАГ). У дома има доста НАГ като "заварено положение", но в нашата община няма решение на този проблем!  От една фирма, където преди 1 -2  години си сменях гумите, бяха така любезни да вземат и допълнително количество НАГ, като разрешиха поне част от моя проблем. Казаха ми, а и съм чел, че проблема с НАГ има решение, например, гумите се пиролизират при много висока температура и така при минимално замърсяване се унищожават. Могат и да се преработват в спортни настилки. Събирането на НАГ от населението, например в София, става с една или две безплатни кампании годишно. Къде мога да предам неизползваеми автомобилни гуми (НАГ), вкл. и да си платя, в област Търговище или в съседна област, в краен случай?

(3.) Неметални или смесени неметални с метални автомобилни части, като например седалки, тапицерии, кори, табла, постелки и други подобни също са нерешен проблем в нашата община! Има ли принципно решение за този проблем както с НАГ от точка (2.)? В Западна Европа можеш да си предадеш цяла кола за скрап, например. Къде мога да предам неизползваеми неметални автомобилни части, вкл. и да си платя, в област Търговище или в съседна област, в краен случай?

(4.) Стари бои, лакове или препарати в метални или пластмасови опаковки... Още по-подробен и по-точен списък:

• Живачни термометри и ампули, живак
• Лакове и бояджийски материали
• Домакински препарати и химикали
• Мастила и замърсени опаковки
• Препарати за растителна защита
• Лекарства с изтекъл срок на годност

... фирмата която ги обработва е БалБок Инженеринг АД, сайта им е www.balbok.com и имат: национален телефонен номер 070011750, добре обясняваща листовка, мобилен пункт за приемане и график за обиколки из някои по-големи градове на България, освен София. Благодаря на @Котарак без чизми !

(5.) Стари едрогабаритни пластмасови изделия, като легени, корита и бидони? Къде ... ?

(6.) Замърсени с пръст и тор пластмасови изделия за градината и селското стопанство, като големи полиетиленови платна, мрежи за засенчване, почвопокривни платна и фолио (напр. "Агрил") . Аз лично нямам много такива отпадъци, освен няколко замърсени найлонови чувала, но съм виждал градинари които ползват големи пластмасови (неразградими) почво-покривни материали и се чудя какво ще правят с тях след края на експлоатационния им срок?

(7.) Отпадъци от излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО). Те са под специален режим. Ето едно официално решение: https://eltechresource.com/ , национален телефонен номер 080014100. След предварителна заявка и уговорка по имейл или телефон, могат да съберат вашето ИУЕЕО от дома Ви или от по-голяма община наблизо, по график.

Извинявам се на онези читатели, които нямат моите проблеми по причина, че не използват такива неразградими материали или предмети И същевременно изпитват досада от темата! Мога само да добавя, че е много по-добре да отворим тази досадна и неприятна тема, отколкото да оставим без внимания факта, че навсякъде около нас има огромни количества незаконно разпилени гуми, пластмаси, маслени филтри, кинескопи, потрошени живачни лампи, "найлонови" чували и торбички, "сезал"  и други подобни! А в същото време някоя баба натъпква Вашия контейнер за битова смет с пет бодливи храста рози и две огромни хризантеми (по-високи от Сигърни Уийвър) заедно със саксиите и пръстта ... както и изсипва наблизо една торба смърдящи кокали за кварталната глутница кучета, предполагам за да пазят съдържанието на контейнера от посегателства.

Редактирано Август 27, 2023 от embedeo

[Котарак без чизми 514]

Отпадъците са слона в спалнята на отношенията ни с природата. Цената на добре задоволеният ни живот, която плащат много живи организми - често буквално със собствения си живот. А в нашият живот все още нямаме всичко, което искаме, или не е достатъчно добро, или не ни откроява достатъчно или просто искаме да се насладим на още едно удоволствие. Проблемът с отпадъците ще носят, като воденичен камък на шията, и наследниците ни. Затова е добре да се занимаваме с него по най-високите стандарти, които можем да прилагаме.
Reduce, Reuse, Recyle - редуцирай (намали потреблението си до разумни граници), използвай повторно (удължи живота на това, което имаш, намери му ново приложение), рециклирай (предай за рециклиране, когато вече е неизползваемо). Това е златният стандарт за отпадъците, генерирани в бита и през неговата призма ще погледна точките, изброени от embedeo и отвъд тях.
Най-ясно е по т.4
(4.) Стари бои, лакове или препарати в метални или пластмасови опаковки?
В България има лицензиран оператор, с който работят доста общини и неговият график за 2023 г. е тук. Друга такава услуга за гражданите засега няма. Всичките тези химикали, а може и стари лекарства и тонер касети, се предават в едно бяло бусче, което седи няколко часа на съответното място. Тъй като не всяко населено място е обхванато, човек може да се комбинира с други хора, обръщащи внимание на отпадъците, за коопериране за "доставката" до пункта или сам да планира пътуване в съответният ден. Източник на другите хора са групите Zero Waste, може и аз да съдействам при възможност.
По другите точки - по-късно...

[Котарак без чизми 514]

(3). Неметалните отиват или на сметище, или за изгаряне. Най-доброто решение е да се изхвърлят се заедно с битовия отпадък, нататък общината действа спрямо политиката си за нерециклируеми отпадъци. За частите, които съдържат метали при възможност и желание, поне боклук-маниаците правят така, се разделя металната от неметалната част с нож, секач или каквото има човек подръка и металната се предава в пункт за вторични суровини, останалото - на боклука. При автоматизираното разрушаване на автомобили долу-горе се прави същото, само че автомобилите минават през един огромен шредер, който ги нарязва на по-малки части и после сортировъчни машини разделят металите от всичко друго. Неметалните части пак отиват на сметището или за изгаряне. Допустимите примеси за най-ниското качество стоманени отпадъци са 20% (тегловни), но обикновено човек, ако тръгне да се занимава без проблем ги докарва под 10%. За алуминия обаче допустимите примеси са далеч по-малко, мисля че под 5%.
(6). Важат същите правила като за горните. Трябва да се съобрази изхвърлянето им с графика за извозване на едрогабаритни отпадъци (който често не се спазва) или по-добре - с кампаниите около пролетното почистване, когато сметоизвозването е по-активизирано. Личното ми решение е да не използвам такива покривни материали. НЕ искам слон в спалнята, не искам хвърчащи и плющящи найлони във въздуха и помръквам, когато ги вадя от почвата, където остават парчета от тях.
(5). Ако пластмасата видимо е променила цвета си, прозрачността си, якостта или структурата си (например да стане ронлива) - със сигурност не става за рециклиране. В противен случай, ако е чиста, тези съдове най-често са от полипропилен (PP) или от HDPE, и може да се предават в пункт за вторични суровини, който приема едра битова пластмаса. Стандартът за чистота е примеси под 1%, което едно добро измиване го осигурява. Специално за кофи и други съдове за течности - те имат втори живот като съдове за събиране на вода, за пренасяне на градински отпадъци, на дръвца за горене, саксии за млади дръвчета.

[Котарак без чизми 514]

(1). Съхраняват се на площадка за временно съхранение, каквато си я организира човек - такава. Най-малкият контейнер по фирмите е 2 м3. После се извозват на депо за ТБО, където се заплаща такса за кг. Депото обикновено работи и с физически лица, тоест всеки с кола може сам да ги закара. По-нататъшният им живот в идеалният случай е като инертен материал за запълване на дупки или изграждане на насипи.
Къде има такива депа в съответната област - отговор дава РИОСВ.
Ето едно депо даже със сайт, но не в област Търговище.

[Venetka 1701]

В нашата вилна община Карлово контейнерите за строителни отпадъци са само по 4 кубика. Да докарат и вземат един такъв до селото ни е 250 лева. Поръчах един за този уикенд. Дано да ни стигне за това, което ще събаряме и изхвърляме като отпадъци. За по нататък обаче поне още 3 контейнера ще ни трябват. 

За малки количества стари керемиди кметицата ни посочи едно пътче около селото дето е станало с дълбоки коловози и ни разреши там да ги изхвърлим. Тази пролет като минах не личеше въобще, че сме ги хвърляли там, затревило се беше и коловозите се бяха заличили. Не отговаря на изискванията, но пък тя ни каза, че заради коловозите се чудели от къде да минават и карали през поляните. Така, че..

Имаме много стари железа дето за нищо не стават и тях се чудим какво да ги правим. Минаващите цигани не ги искат.

 

[embedeo 329]

На 29.08.2023 г. at 12:19, Venetka написа:

Имаме много стари железа дето за нищо не стават и тях се чудим какво да ги правим. Минаващите цигани не ги искат.

Ако искаш, пусни някоя снимка на железата, да видим дали може да дадем някакви съвети тук. С железата, при мен, например, се получи  улеснение, защото един приятел вече беше добил опит и ме насочи към по-добрата местна фирма за изкупуване на желязо. Същия приятел ми помогна да съберем и закараме до там първия половин тон желязо от моята "кампания" по разчистване на къщата. Докато бяхме там на място, говорихме със собственика на фирмата и го питахме дали и как да му докараме по-съмнителните железа, като например, сглобени едрогабаритни железни детайли с други метали и гумени уплътнения и той ни каза, че можем и тях да му докараме. Та мисълта ми е че понякога, нещата опират до директно преговаряне с изкупуващия (приемащия).

(1.) Да, част от строителните отпадъци на село,  "неофициално" могат да се ползват за оправяне на дупки, коловози и подобни проблеми по местни черни пътища. Наистина, по селата има много такива дългогодишни неоправени проблеми. Но все пак, ако в една община са съвестни и ако имат техническа експертиза, е добре да направят публичен списък с такива проблеми и места, да им определят приоритети и да се оптимизира и поне малко да се контролира този процес. Другото нещо което много ме дразни в моята община е, че не разрешават хората да складират временно строителни (инертни) отпадъци извън границите на имотите си, което е пълна глупост, защото хората които не могат да съберат материала вътре имота си, масово нарушават забраната. Правилното нещо е, общината бързо и точно да определя такива временни площадки за всеки който попита, за да не се окаже после че "неизвестен" извършител е струпал отпадъци на място което пречи на профилактиката и ремонтите на ВиК или електрическата мрежа, например.

Наближават местни избори и колкото и да е малка надеждата, избирайте внимателно и сменяйте кметовете и общинските съветници ако за два (три) мандата не са успели да решат проблемите!  Например, аз не мога да разбера жителите на Варна. Сигурен съм че са интелигентни хора и същевременно не разбирам как може да търпят недоразумението Портних за кмет, след тези провали (на община Варна): изтичането на фекалните води от тръбата под езерото, дупката в центъра дето я откупиха с над 40 милиона обществени пари от оня тарикат, занемарените улици (първите няколко години от мандата), градския транспорт, приватизацията на морската градина и др.

[Котарак без чизми 514]

Излязъл е график на Балбок инженеринг за 2024 г. за предаване на опасни отпадъци.

 

[embedeo 329]

Преди малко публикувах подробности за опасната практика в нашата фамилия да се ползват забити по стените прави прътове, пръчки арматури и големи пирони. От друга страна често е много удачно да се окачват разни неща по стени и тавани, като така хем са по-видими хем се оползотворява по-добре капацитета на навесите и работните помещения в къщи. Решението е да се предпочитат извити куки вместо прави прътове! Ето примери:

На тази снимка, макар че не се вижда добре, има 4 куки, на които са окачени: кабели, жици, малка стоманена стълба и единия край на над 2- метра дълъг върток с Т-образна дръжка. Другия край на този върток е окачен на друга кука, наляво извън снимката. Нарочно не съм снимал, но отдолу по земята има прекалено много вещи и е страшен безпорядък, така че има голяма полза от тези куки и нещата които са окачени по тях -- забелязват се лесно и могат да се вземат (откачат) от куките, да се използват и после да се окачат обратно куките, също толкова лесно. Но по-важното, в случая е че долният край на тези куки е много по-безопасен от прав прът набит в стената.

В моя случай, този навес е много благоприятен за окачване на куки, защото конструкцията му е от тръби за строително скеле, но аз съм окачвал куки и на дебели дървени греди на други работни помещения, например с т.нар. "кара таван", просто при гредите се налага горната извивка, или горната част на куката да бъде с по-голям радиус за да се окачи на по-дебелите дървени греди.

Другото хубаво нещо е че такива куки понякога могат да се изработят и от отпадъчен материал. В нашия случай са огънати от остатъчни парчета 6 мм (8 мм) кръгли (на практика не са кръгли, но това няма значение) арматурни пръти, примерно останали недостатъчно дълги парчета от огъването на арматурни бигли за железобетон. Специално такива арматурни пръти се огъват и преди това поизправят много лесно, като за целта ви е необходимо само някакъв жлеб от по дебел метал или още по-добре менгеме. Такава единична кука обикновено, мъж може да изработи (да огъне) за по-малко от 5 минути заедно с леко поизправяне на арматурното парче педи това, ако е необходимо. Но, според мен, дори и жена може да си изработи сама такива куки, предполагам, малко по-бавно. А освен тези прости единични куки, от малко по-дълги парчета можете да си огънете  и двойни куки, които хем са по-безопасни, хем стават и за окачване на по-чувствителни към прегъване неща, като маркучи, например. Ето нагледни примери:

Съответно ако сред старото желязо за скрап, което сте събрали за предаване (продаване), има такива арматурни парчета, би било добре да огледате и евентуално да си ги използвате.