Обикновен дрян (Cornus mas) и, по изключение, други видове дрян

[embedeo 329]

Обикновения дрян е едно чудесно дърво или голям храст с ядливи плодове, наричани дренки. Често с думата "дрян" самостоятелно и като пропускаме определението "обикновен", наричаме точно обикновения дрян. Не бива да забравяме обаче, че съществуват и други растителни видове, като например Кучешки дрян или Кучи дрян, чиито плодове са отровни за човека и бозайниците!

Дори когато узреят, плодовете на повечето видове или сортове обикновен дрян са и кисели и/или стипчиви (тръпчиви), но все пак има и сортове дрян които стават за директна консумация, без преработка и без сушене. Традиционно по-разпространените начини за оползотворяване или консумация на дренките са чрез правене на компоти от дренки, сладко (мармалад) от или със дренки, сушени дренки, сок от дренки или ракия от дренки.

Едно от главните предимства на дряна, според мен е, че традиционно той се отглежда по много чист и органичен начин без да се налага третиране с химически препарати. Изглежда че дрянът почти не боледува и няма вредители които да му нанасят значителни вреди.

И няколко връзки към прекрасни снимки и дискусии за дряна и дренките:

 

 

Моля, не се колебайте да добавите информация по темата, да споделите мнения или зададете въпроси

[Kalam Mekhar 930]

Цъфти рано, цветовете мръзнат и през последните години, бера от две дървета по 1-2 килограма. Плодовете червясват, като останалите костилкови, така, че това с пръскането е добре да се преразгледа. Добре е да се реже през еесента или началото на зимата, защото, докато се наканиш да го режеш и той е цъфнал. 

[Ру® 2740]

Прочетох, че и костилките от дренките са полезни за здравето и направих сладко по най-мързеливия начин, като първо ги пресовах заедно с костилките в "бавна сокоизстисквачка". След това на 1 литър сок - 1 кг захар и сок от един лимон - варих на слаб огън, докато се получи желаната гъстота (15-20 минути, но най-добре да се тества, като се капне капка върху изстудена чиния - капката трябва да запази формата си, а не да се разлее (чинията спокойно може да бъде обърната)) 

 

Иначе моите дренки са идеални за директна консумация, когато са добре узрели - много сладки и ароматни - само с лек кисело-тръпчив послевкус, който само обогатява усещането.

[alys 2228]

Предполагам, че за компот или сладко дренките трябва да са омекнали? 

Моите две дръвчета:

 

Едното е навързало малко повече. Първа година дават плодове. Семеначета са и са ми подарък от @Варела. Мисля, че са от 2017 г. (2016?)

 

Намерих снимка от 2018 г.

[ivkit 334]

А така, а така! Трябва такава тема, липсва също и такава за лешничето. Приказни растения!

[Славянски 2594]

При мен един дрян близо до стара круша боледува и гние редовно. Мисля че има струпясване. Едроплоден е, но повечето плод се съсипва. Тази година нищо не остана. Докато при дивите няма тоя проблем, но пък сушата ги мъчи и тъкмо почнат да зреят края на август и се спаружат. Особено тези на слънце. Това вече е така две-три години. На по-усойно място го няма тоя проблем, но зреят и доста по-късно.

Иначе съм брал в района прекрасни едроплодни дренки, на които можеш да махнеш и костилката и да ги сушиш даже. Наистина превъзходни. Те и дивите стават вкусни като омекнат хубаво, но са в пъти по-дребни.

[ivkit 334]

Хора, за първи път чувам дрян да боледува, червясва или гние. Обикновено са страшно здрави, дори и облагородените сортове. Но явно времената са такива. Гниенето да не би да е от повечко вода/сянка? Иначе е невероятно растение, Атанас Делиев от гр. Ракитово е човека с прекрасни фиданки, отглежда семеначета и прави човека, не огромно количество растения, но прави. В моето село, Благоевградско, в един от дворовете има огромно количество растения, около 50-тина годишни са по разказ на жената в двора. Раждат огромно количество плодове всяка година. Облагородени и диви, сравнително нагъсто засадени. Чудесно се опрашват, пролетта ги наблюдавах по време на цъфтеж, кошери, стотици пчели по цветовете им.

[Kalam Mekhar 930]

преди 3 часа, ivkit написа:

Хора, за първи път чувам дрян да боледува, червясва или гние. Обикновено са страшно здрави, дори и облагородените сортове. Но явно времената са такива. 

И аз мислех за един стар сорт сливи - Беловица, че е неунищожима и е по- скоро плевен, но за много кратко време шарката ги уби всичките в цялата област, а може би в по- голямата част от страната. Дрянът винаги е имал повредени от вредители плодове. Това съм го виждал още от малък, когато берях див и все още нямах облагороден. Но, сега, непрекъснато влизат нови вредители. Миризливките (няколко вида дървеници)  унищожават сливи Стенлей с дебела кожа, която и осите пропускаха. Сага, нападат всичко - чушки, домати, малини. 

[Ру® 2740]

преди 17 часа, alys написа:

Предполагам, че за компот или сладко дренките трябва да са омекнали? 

За компот - не знам, но за сладко - не е нужно. Колкото са по-зелени, толкова повече пектин, така че е добре да има както меки и тъмночервени, така и по-светли (но все пак червени). 

[Славянски 2594]

Ру, бях чел публикация на една жена, която беше правила сладко от брекина. Малък процент неузрели/неугнили плодчета съсипали цялата партида. Дали не е така и с дренките? 

[Ру® 2740]

преди 2 часа, Славянски написа:

Ру, бях чел публикация на една жена, която беше правила сладко от брекина. Малък процент неузрели/неугнили плодчета съсипали цялата партида. Дали не е така и с дренките? 

Ами при мен се получи много добре - процентът несъвсем зрели (т.е. такива, които не бих ги ял директно, защото са кисели и тръпчиви) беше повече от 50.  Не мога да кажа колко ще издържи и дали няма нещо на трайността да се отрази, но що се отнася до вкус и аромат, това е сладкото, което запазва най-добре вкуса и аромата на плода, от който е направено (правих още от къпини, камчатки, облипиха, касис ... и дренките определено станаха най-добре като вкус и аромат).  Пак да кажа, че съм го правил по рецепта, каквато не съм видял никъде - т.е. без предварително сваряване на дренките - просто от изстискан сок от тях, захар и малко лимон. 

[embedeo 329]

Добавям малко (академични) статии на английски език свързани с дряна.

Сравнение на методите за присаждане с оригинално заглавие "A Comparison of Grafting Methods for the Production of Quality Planting Material of Promising Cornelian Cherry Selections (Cornus mas L.) in Serbia" от S. M. Bijelić, B. R. Gološin, S. B. Cerović, and B. V. Bogdanović. Поуката за мен беше, че най-добре е да присаждам дрян на спяща пъпка през август, което и направих -- няколко обречени опита  миналото лято и един опит през това лято. Оригинала на статията намерих онлайн тук и го добавям за всеки случай като прикачен файл  mdrsjrns-v18n1p223-en.pdf .

Характеристики, хранителни и здравословни свойства на дряна --  "Cornelian cherry (Cornus mas L.) – characteristics, nutritional and pro-health properties" от Maciej Kazimierski, Julita Regula, Marta Molska. В тази статия, например, има сравнителна таблица с размерите, цвета, вкуса и захарното съдържание на някои доста известни, както и на други не чак толкова известни, сортове дрян. Има и други интересни неща. Самата статия открих онлайн тук, а също я добавям и като прикачен файл 1_1_2019.pdf.

Тези и други статии намирах и четох още през 2022 година, по различно време. А една статия прочетох "със закъснение" -- понеже миналата 2022 година  още нямах подходящи подложки от обикновен дрян, то през лятото на 2022 направих няколко присадки спяща пъпка от обикновен дрян върху кучи дрян, защото само кучи дрян имах (тогава) в градината си. Чак после прочетох в статията, че обикновения дрян е съвместим само с обикновен дрян и излиза че комбинация върху кучи дрян е несъвместима. Съответно тази пролет 2023, макар някои от присадените  пъпки да изглеждаха че "тръгват", в крайна сметка всички загинаха. Едва през тази пролет 2023 си намерих и взех от градината на един приятел няколко семеначета от обикновен дрян.

 

На 12.09.2023 г. at 15:36, Kalam Mekhar написа:

Цъфти рано, цветовете мръзнат и през последните години, бера от две дървета по 1-2 килограма. Плодовете червясват, като останалите костилкови, така, че това с пръскането е добре да се преразгледа.

Вярвам на наблюдението ти, но просто, аз лично, никога досега не съм виждал тези два недостатъка. Последните два сезона 2022 и 2023, наблюдавам един дрян, който ми харесва на вкус и който расте съвсем наблизо в моето село. И през двата сезона се отрупва с плод, което за мен значи, че цветовете му не са загинали  масово от пролетните мразове и освен това не съм откъснал нито един червив или болен плод, а съм си набрал и опитал поне две шепи миналата година и доста по-малко тази година. Освен червивите или болни дренки, ако изобщо е имало, да са били окапали на земята (все пак от земята дренки не съм събирал и опитвал)?

[Любо Д 440]

Някой да знае български разсадник с различни сортове дрян?

[Славянски 2594]

@Любо Д виж Ангел Кръстев от Долни Чифлик дали има останало нещо, или евентуално за наесен:

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid02AXEc3QPvq4gKY1VX13HwAuS68UqNFVUg9LqEy3GdD8g2WUgrXoBUxF3gRsLL2uXCl&id=100024080738166

[ivkit 334]

преди 35 минути, Любо Д написа:

Някой да знае български разсадник с различни сортове дрян?

Атанас Делиев - Ракитово и Симеон Коляшев - Благоевград. Дали имат останали.... Може и да имат, трябва да се пита. Симеон ми е позволил да дам телефона му - 0878 545036. Атанас...не съм го питал, но не вярвам да има против. Ще му звънна тия дни. Много са хубави растенията им. 

[ivkit 334]

Говорих с Наско Делиев. Съгласен е да дам телефона му. 0876 583007. Приказни, големи растения отглежда той, тори с оборски тор, полива.... Останали са му 20-тина каза. В момента обаче е доста студено, трудно би извадил. Във всеки случай може да бъде търсен.

[Славянски 2594]

@ivkit знаеш ли имена сортове, които хората предлагат? Предполагам имат и други работи също (освен дрян)?

[ivkit 334]

преди 1 час, Славянски написа:

@ivkit знаеш ли имена сортове, които хората предлагат? Предполагам имат и други работи също (освен дрян)?

Да, и двамата имат, Делиев е най-вече дрян, но... Трябва да се питат.

[Славянски 2594]

Парадоксално на мен с дрян ми бяха едни от първите опити да ашладисвам (неуспешни, по-скоро върху кучешки дрян), но реално нямам посадени дръвчета. Има един стар, който обикновено гние на дървото и два-три млади саморасляка с доста дребен плод. Но малко се разочаровах от този едроплодния заради това струпясване. В горната част на селото у един познат има дрян пак такъв едроплоден, на слънчев баир - той е страхотен.

Честно казано обаче тези 50 кг плод (които пишат от онзи полски разсадник) от дърво ми се виждат нереално много!?

Редактирано Януари 13 от Славянски

[ivkit 334]

 

преди 1 час, Славянски написа:

Честно казано обаче тези 50 кг плод (които пишат от онзи полски разсадник)

О, реалистично е развито, голямо дърво да дава такова количество плод. Дават, те се отрупват. Особено пък и като е едроплоден. Хубаво, много хубаво дърво е дрянът.