Отвъд върха

[Боби Димитров 4672]

Нека започна тази темичка всеобхватна, която подметнах вчера в чата!

Трудно ще ми е да включа всичко отведнъж, тъй като впечатленията, познанията и всичко, което знам по нея, съм го натрупвал с лакомо четене, гледане, дискутиране и мислене по темата от 10-15 години, особено усилено от 6-7-8 насам. Затова в това първо мнение ще направя един раздел ресурси и вътре поетапно ще добавям връзки към неща, които изграждат картината.

 

---

 

Преди да навлезем, искам да направя едно уточнение, което за мен е много важно, ако не и най-важното нещо, за този диалог.

Не можем да седим на два стола едновременно и да носим две дини под една мишница.

Няма конструктивен начин да обсъждаме тези неща от таговете, които съм прикачил към темата, от изходната позиция и от контекста на днешното ежедневие и как всичко да остане същото. "Решенията" на "проблемите" (нарочно има кавички, ще разберем защо надолу) не могат да произлязат от нивото, на което са зародени, те произлизат винаги от друго ниво. Така че дискусия в посока "даа ама ако направим малки ядрени реакторчета може да имаме самолетче на уизеър за да си ходя на ибиза в отпуската и просто ще пия мохитото без лед за да е с по-нисък енергиен отпечатък" не е за тази тема. Можем да направим отделна тема, която да допуска такъв сценарии и да го развием там (за мен е силно невероятен, но защо пък да не)!

 

---

 

Отправната точка на темата е, че в момента човешката цивилизация в по-голямата й част (с малки изключения в дълбоките жунгли) се намира на един връх на просперитета, породен от енергийната субсидия от изкопаемите горива. Възвращаемост на енергията от 100:1 при лесния петрол е доста нетипична за цялата история на Homo Sapiens от около 300 000 години. 1.5:1 до макс 2:1 е било нормалното през 299800 години и едва в последните 200 имаме тази аномалия. Сега вече трудният петрол отива в посока 10:1 и надолу, така че върхът определено е преминат. Тези пропорции означават колко енергия може да се изкара с колко вкарана енергия.

В природата има добре изучени процеси на stock and flow, запас и поток. Ако един дъб дава по 5 кг жълъд годишно в продължение на 500 години, това е flow rate - нормалното ниво на "потока" на енергия, която дъба дава на екосистемата. Но не щеш ли почне да дава 500 кг в един период - така се получава stock, запас, който е необичайно висок спрямо нормалното ниво и вдига много наличната енергия в системата. Екосистемата в лицето на всички живи същества се нагажда. Веднага се получава бум на популация на хоботници, мишки, съсели, катерици, язовци, соколи, чакали и тн по всички трофични нива. Има безброй такива примери, от сьомгата, която храните горите, до цикадите и смокиновите години с популацията на fruit bats.

Когато бъде изчерпен този запас, или когато се задействат контролните механизми (feedback loops), екосистемата се връща към живот в рамките на нормалния поток. Този поток е също индикатор за тнар carrying capacity - колко може да "износи" дадена система. Когато има повече енергия, този капацитет се увеличава, когато енергията се върне към нормалните нива, популациите отмират до нивото, което позволява регулярния поток. Човекът, бидейки неделима част от природата, е подвластен на тези правила. Технологията е единствено и само функция на изкопаемите горива към текущия момент (може би ако достигнем ниво, в което надраснем физическото и минем само в енергийно съществуване разговорът ще е друг, но е рано още за "Краят на детството"). Така че технологията, без значение каква е тя, не може да съществува извън този контекст. Няма как да се издърпаме от блатото за косата. Каквато и модерна технология да предложите, тя винаги ще разчита на огромната сложност на социално-икономическата среда (СИС), която обитаваме.

Спадне ли нивото на енергията, невъзможно е да бъде поддържана тази сложност. Спадне ли сложността, невъзможно е да имаме цялата тази технология в текущия й вид.

В този сегмент слагам две важни четива, без които ще е трудно да продължим (ест цялата книга, показана като раздели в този сайт е много полезна и добра за разбирането на темата):

https://www.futurescenarios.org/2-energy-futures/2-1-four-energy-futures/

https://www.futurescenarios.org/4-descent-scenarios/4-3-four-descent-scenarios/

Има хора, крайните технократи, които вярват в първите 2 енергийни бъдеща (бъдещета?). Аз лично не вярвам в тях и не смятам, че са физически възможни, освен ако не дойдат извънземните и то да са добронамерени. Технологии като ядрен синтез и миньорперник на някой астероид няма да помогнат при текущото ни ниво на развитие. Но не оспорвам правото на всеки да има мнение. В тази тема обаче, бутам размислите в посока как да избегнем енергиен колапс и да постигнем контролиран енергиен спад (energy descent). Или ако ще има колапс, кои адаптации могат да са ни полезни и как. Колапс = край на евтина изобилна енергия, край на евтини изобилни материали и от там край на цялата СИС. С други думи, гледаме какво има отвъд върха, от който вече слизаме - колко е стъмно, можем ли да се сурнем нежно по гъзяга с найлонка или ще се маха отчаяно с ръце като Койота от онова готино филмче, преди да се строполи в пропастта.

След като сме се разбрали, че слизането или пропадането са неизбежни, какви сценарии има в този случай? Хора като preppers или оцеленци като им казват някои, doomers е друг термин, допускат най-силна вероятност за Lifeboats сценария (lifeboat = спасителна лодка или всяка коза за свой крак, от връзката горе). Текущата политическа конюнктура ни бута към Brown tech (кафява технология, дистопия на замърсен и деградиращ свят на депресия, опресия и репресия, леко тип Блейд рънър, отиващо към Мад Макс). "Зелените" партии и активисти ни карат да вярваме в Green tech сценария. А аз лично смятам, че най-добър живот и най-голям шанс за просперитет дългосрочно имаме в Earth Steward сценария, стопанинът на земята. На практика аз си представям едно след-индустриално бъдеще, за което нямам срок или концепция кога ще се случи, може и да не го доживеем, но ако не ние, то децата ни имат реален шанс.

В тази тема не мисля да намесваме с критично значение климата, тъй като хората и като цяло екосистемата са преживели огромни превратности и внезапни промени на планетарно ниво. Да, измирания, трудности, еволюционни задъдени улици и тн. Но в крайна сметка животът, ъм, намира начин. Адаптациите към потенциалните, неминуеми и непрекъснати промени в климата са интересна тема, особено в контекста на post industrial човешки общности. Така че паники от типа "всичко се топи и скоро всички ще се удавим по-лошо от коте в зелева чорба така че яжте пийте огито черпи" или отпратки към Flood/Ark на Бакстър, колкото и да ми харесват двете книги, мисля по-добре да останат в отделна тема, която да я кръстим Климатична паника или как да умрем най-ефектно.

Също по допирателната е пост-апокалиптичния жанр в литературата. Не съм сигурен дали съм оставил някоя неизчетена книга там от по-старите, като любимата ми е Lucifer's Hammer, защото описва доста детайлно и реалистично социалното устройство по време на и веднага след и скоро след световен катаклизъм. Канибали, феодали, военни, има от всичко и звучи доста реално. Споменавам го защото не смятам, че задължително може да се приеме като апокалипсис това, което предстои да се случи с края на евтината енергия. Не е задължително да е внезапно, в рамките на месеци или дни. Адаптацията също може да бъде плавна, а не от днес за утре. Примери като ембаргото на Куба и последващата реалност и адаптации са много полезни - ето филм за това. (отделно, споменавам тази книга точно защото имаше приказки за АЕЦ в чата, а там един АЕЦ е в ядрото на фабулата).

Тук е моментът да спомена и терминът "устойчивост". Никой не иска устойчивост, но се рекламира като да ядем манна небесна докато си в тотален зен. Ако те питат връзката с партньора ти как е, какво ще кажеш, устойчива? Към това ли се стремим, да запазим темпото на разрушение и разединение? Физиката не позволява да се постигне "устойчивост", каквато си представях хората - всички по целия свят да имат същото като богатите американци. Това не устойчивост, едно на ръка и е лицемерно да се ползва този термин. Това е перверзното желание да се продължи самоубийствената спирала, без значение на каква цена.

Целта на човечеството трябва да бъде не безкраен "устойчив" живот до шия в мизерия, а непрекъснато подобрение, непрекъснато възобновяване, непрекъсната регенерация и анти-ентропийно действие в природен план - мястото, в което и благодарение на което живеем. Според мен черногледата представа на хората за потенциален спад/слизане/колапс/дерастеж идва основно от това, че хората се смятат за безполезни в такъв контекст. Когато човек проумее, че може да е най-градивното същество на планетата и да бъде keystone species в положителен план, тогава нуждата да твори/гради взема превес на страха и безпомощността. СИС в последните 100 години направи хората крайни индивидуалисти, които са възпитани да разчитат само на себе си и при най-малък проблем от типа на ковидите, хората се разпадат и като личности, и като псевдо-социум. Хората са изцяло обезсилени и обезвластени, отнета им е всеки градивен порив, от тях "нищо не зависи" и нищо "няма смисъл". Социалната тъкан е изцяло протрита отвъд вътъка. Подобно състояние е много подходящо за който иска да властва, защото само властта може да се погрижи за теб, ти сам не можеш за нищо да поемеш отговорност.

В този смисъл, хората търсещи self-sufficiency са обречени на провал, тъй като истинската достатъчност е доказана през предишните 290000 години и това е груповата, племенната, социалната достатъчност. Групи хора, които разчитат едни на други и се поддържат, работят градивно в обща посока и животите им са обвързани на принципа "добре за мен, добре за всички" - такива групи имат много по-добър шанс в турбулентни времена.

Което ме води неминуемо към социалната страна на пермакултурата. Макар много хора да асоциират пермакултура с високи лехи и мега треволяк, всъщност системата от принципи е приложима във всеки контекст. Книги като People & Permaculture отварят доста очите в тази посока. Ние в България имаме прекрасни традиции, добре заринати в голяма степен, но поне от живите поколения все още има памет за социалните порядки преди държавата да изземе всичко от теб, освен дишането и отходната дейност. Един здрав разум и разумен подход в междучовешките отношения, съжителство, коопериране, взаимопомощ, свободен обмен, подаръчна икономика, много може да се говори в тази посока, но повечето от тези неща няма как да станат Новото Нормално, тъй като сегашното нормално не оставя място за нищо друго.

Когато четях Retrosuburbia на Дейвид Холмгрен (има я за безплатно онлайн четене, прочее примерите - case studies - са страхотни), на моменти се спирах с изумление и малко гняв, че това вече сме го имали тук векове наред, а сега трябва да го преоткриваме като социална адаптация за справяне с трудните времена напред. Тази книга за мен е директна инструкция за адаптация към дерастеж и енергийния спад в бъдеще. Трудно приложима в градски условия в панелка, но селата са обезлюдени. България е имала 90% селско население при освобождението и 75% градско при последното преброяване. Нали. Та освен всичките адаптации в материалния ни свят и методите ни за общуване с него, имаме и дълъг път да извървим в посока социална адаптация.

Приключвам за сега, че и без това стана дълго въведение. През изминалите години съм общувал основно с чужденци по форуми/сайтове/чатове и има една група хора, чието главно обвинение, обикновено насочено директно към мен все едно аз ще го предизвикам, е "ама вие какво, искате да върнете хората в средновековието ли"? Аз не искам това, в никой случай. Но се опитвам да помогна на себе си и на други да се адаптират ако се наложи пътят да тръгне рязко надолу. Разбира се, ние с мисленето си, познанията си, книгите и материалната култура, няма да се върнем назад. Стотици милиони контейнери за стоки и милиарди предмети от неръждаема стомана примерно променят коренно материалната култура. Разбирането ни за биология, ботаника, физиология, физика, химия и всички науки, това няма да изчезне яко дим.

Когато някой ме обвинява, че искам да ги върна в каменната епоха и всички да готвят на дърва, чудя се кое е по-устойчиво в хоризонт от 100 000 години - готвене на дърва или на пропанбутан? Кое е извело хората през PGP & LGP, атомните подводници или кожи, дива храна, огън, приложни знания и умения? Ако има начин да готвим не на дърва още 100 000 години, чудесно. Но ако няма начин, бих предпочел да имаме технологията, знанията и уменията да го правим на единствения познат на хората начин и дългосрочно работещ също. И като разширя това мислене до все повече аспекти на живота виждам, че си струва да се работи в тази посока дори магически еднорози да дойдат и да ни спасят.

В резюме, аз искам хората да могат и да знаят, да са силни, смели и уверени, градивни и позитивни и да живеят в една гъста мрежа на живот и взаимодействие, без значение какво е бъдещето. Оставям това за финал:

Енергийна независимост. Живи тропически гори. Устойчивост. Зелени работни места. Градове, в които е приятно да живееш. Възобновяема енергия. Чиста вода. Чист въздух. Здрави деца. И т.н. Можем да имаме всичко това.
А от публиката един идиот: А какво ще стане, ако се окаже, че промените в климата са измама и сме създали един по-добър свят за нищо?

 

 

---

 

 

Ресурси:

• Математическа теория за колапса и обща информация за хора, които не разбират какво е геометрична прогресия: https://www.youtube.com/watch?v=qPb_0JZ6-Rc
• Книгата The Myth of Progress на Tom Wessels е задължително четиво, ако ви вълнува темата през призмата на complex systems (преди наричани chaos systems, или сложни, хаотични системи, каквато е цялата екосистма и всички вложени в нея цялостни системи). Това, което ще научите в книгата, само ще затвърди видеото на Келър за колапса. Самият Том е прекрасен познавач и разказвач, видеата му за "разчитане на пейзажа" са страхотни и ви ги препоръчвам горещо.
• Документалните филми на Happen Films са оптимистичен поглед върху малки и бавни решения, от каквито имаме нужда (small and slow, в контекста на пермакултурата). По-специално са важни пълноформатните интервюта с няколко важни за мен и за света мислители, сред които Дейвид Холмгрен (създател на пермакултурата заедно с чичо Бил), Никол Фос, Хелена Норберг и Чарлз Айзенщайн (без който няма да минем многократно, разглеждайки човешката страна).
• Документален филм за Куба в процес на дерастеж покрай ембаргото на САЩ
• Looby MacNamara и нейните книги за социалната (меката) страна на пермакултурата - People & Permaculture
• Retrosuburbia на Дейвид Холмгрен (има я за безплатно онлайн четене, прочее примерите - case studies - са страхотни)

 

[Jimmy Stoikov 302]

Добре е, ... много си подготвен по темата Боби! Ако тръгна да споря най-вероятно да се "блъсна в стена", и все пак ще опитам поне да те провокирам, защото виждам само няколко факта и доста повече заучени "спорни" теории. Само трябва да си подредя мислите(при мен е хаус) и да напиша моята теория, пак с няколко факта, ще противоречи на твоята или поне ще я тласне в друга посока. 

Запазвам си правото да не отговоря ако реша! 

 

[Котарак без чизми 514]

 

преди 3 часа, Боби Димитров написа:

В резюме, аз искам хората да могат и да знаят, да са силни, смели и уверени, градивни и позитивни и да живеят в една гъста мрежа на живот и взаимодействие, без значение какво е бъдещето.

Чудесно! Но това няма нищо общо с евентуалния недостиг на изкопаеми горива. Едно е хората да са градивни и позитивни, съвсем друго - да нямат газ. За това не мога да разбера защо двете толкова често вървят в комплект. Единият проблем е изцяло технологичен - става дума за едни молекули, които, ако са толкова незаменими, дори с текущите ни технологии може да придобием  по различни начини, а другият е по-скоро в областта на неврологията, психологията, философията, социалните науки и религията. Няма нищо общо с недостига на петрол, има малко общо с готвенето на дърва. Нима трябва да започне да ни свършва газа, за да станем градивни и позитивни? За да имаме сила, смелост и увереност за по-дълго време, е добре да знаем те откъде идват - за да може по-често да пием от този извор. Да познаваме себе си, а и другите, щом има взаимодействие.

[Котарак без чизми 514]

На 23.01.2024 г. at 20:00, Боби Димитров написа:

... и да живеят в една гъста мрежа на живот и взаимодействие, без значение какво е бъдещето. 

Искам да осветля един от аспектите на това взаимодействие. В градското ежедневие един работещ човек има десетки, някой път стотици социални взаимодействия всеи ден. Представете си един продавач в магазин с колко човека общува - вярно, за секунди или минути, но все пак с различни хора, с  които е длъжен да общува. Или нека не е продавач, за да отиде на работа излиза от апартамента си, среща на входа на улицата съседи, после в превозното средство, с което отива на работа има десетки взаимодействия с други хора, които започват и завършват за секунди, но постоянно ангажират нервната му система. На работа - клиенти, шефове, колеги, после наобратно - пак в транспорта и през магазина, където се съобразява с другите клиенти. Човек бърза, внимава какво прави - за да не го излъжат, сгазят, блъснат, падне на счупения тротоар, да се представи добре - така, че да изкара добра заплата за труда си и някъде там остава вниманието му. Получава се така, че в тези безкрайни градски взаимодействия, човек е почти задължен да бъде в образа на този, който се очаква от него - сръчният продавач или въобще специалист в професията си, пътникът, пешеходецът, който пресича бързо и дисциплинирано, умият клиент. Иронията на задобряването в тези роли (а човек бързо разбира, че то е желателно и от него има множество ползи) е, че фокусът на вниманието се измества натам как да бъде успешния специалист/продавач/служител/пешеходец/шофьор/пътник/клиент/родител и в един момент, когато обстоятелствата внезапно се променят, защото са подвластни на времето, и някоя от ролите отпадне - човек започва да се пита кой съм аз и какъв съм аз. Досега бях много добрия еди-какъв-си...а сега, когато вече това свърши?
В селския бит (в същност това може да се нареди с повечко усилия и в градския, но на село се случва от само себе си) взаимодействията са с много по-малък брой хора, но много по-дълги. На село почти няма взаимодействие, което да продължи секунда. Дори и най-късото - "Добър ден" на улицата - ангажира вниманието и се преживява по-дълго. Уговаряне за обща работа продължава върви в комплект с множество странични отклонения по разни теми. А класическата седянка или просто гости, което продължава часове, е нещо неизбежно. В тези разговори, в които тече един поток от споделени истории, човек съпоставя това, за което разказват околните, със собствения си опит, разбирайки как са другите, прави аналогии със себе си и по този начин, след такива разговори, може да достигне и до по-дълбоките пластове на личността си. Има по-голям шанс да разбере себе си. Частично и заради това на село екзистенциалните въпроси не стоят толкова заплашително както при градските хора и това дава едно чувство на удовлетворение - от онези неща, които не се купуват с пари.

[Боби Димитров 4672]

Двата коментара на Котарака са много на място, за което благодаря!

На 23.01.2024 г. at 23:11, Котарак без чизми написа:

За това не мога да разбера защо двете толкова често вървят в комплект.

Според мен причината е, че хората имат нужда от стряскане, тнар jolt, за да излязат от коловоза, от парадигмата. Поколения наред сме възпитавани да сме безотговорни консуматори индивидуалисти. Нормално е да е трудно за поколения хора да минат от това ниво на съзнанието към взаимност, градивност, градеж на общество, коопериране. Така че според мен общото между енергийния и материалния дефицит и потенциалната промяна в мисленето на хората е пръчката от микса с моркова. Който може овреме и с добро, браво. Който не може - ще осъзнае, че има и лош начин.

Другият аспект е, че при един енергиен спад, волю-неволю ще си принуден да мислиш и действаш в тази посока, ако искаш да живееш, а не просто да оцеляваш. Не съм съгласен, че проблемът е изцяло технологичен. Ако намалим консумацията на изкопаеми горива (петрол/въглища) по някакъв магически начин на 20% от текущото, наличността им ще позволи по-плавен склон, по който да се спуснем. Но това не може да стане по чисто технократски начин - или трябва да се наложи с диктатура като режим на ток, или трябва пазарът да го определи като от 10:1 възвръщаемостта стане 2:1 и всичко изкопаемо стане многократно по-скъпо, или трябва ние умишлено да извървим този процес, което както знаем няма да стане никога.

С други думи тези два момента - дерастежа и социалните промени - за мен лично са неразривно свързани.

 

На 30.01.2024 г. at 0:45, Котарак без чизми написа:

В тези разговори, в които тече един поток от споделени истории, човек съпоставя това, за което разказват околните, със собствения си опит, разбирайки как са другите, прави аналогии със себе си и по този начин, след такива разговори, може да достигне и до по-дълбоките пластове на личността си. Има по-голям шанс да разбере себе си. Частично и заради това на село екзистенциалните въпроси не стоят толкова заплашително както при градските хора и това дава едно чувство на удовлетворение - от онези неща, които не се купуват с пари.

Хубаво си го описал! В нашия дом тези процеси са много чести, лятото бих казал ежедневни. С хората наоколо сме достатъчно близки, че да позволи обсъждане на лични, семейни проблеми в дълбина и във времето, едно истинско опознаване. Орсън Скот Кард в Говорителят на мъртвите казва, че не можеш да познаеш някого истински и да не го обикнеш, без значение колко е различен. Възможността да бъдеш изслушан и разбран в спокойна и подкрепяща среда е нещо, което кара хората не само да процъфтяват, но и да си зарязват идеите за мезонет до Южния и да си вземат къща в махалата за полвинмильон, образно казано.

И в тая връзка искам да дам пример с точно такива хора, наши близки, които дойдоха на село с тази концепция. Но работата им ги приковава и двамата в стола по 8 часа на ден до толкова, че ако минем от там, не си позволяват да излязат от стаята, в която са затворени цял ден. Съответно във всяка свободна минута те гледат да се пръждосат от тая къща и тоя двор дето почти не го ползват, добре, че е малък. И ето, че те няма как да се възползват от това, което предлага средата ни. По същия начин, по който можеш да си самотен в панелката в Надежда, можеш да си самотен и на село. Да, децата си гостуват и лятото обикалят по къщите, но родителите сами се усещат изолирани и на нашите непрекъснати сбирки им е трудно да се включат.

Та мисълта ми е, че локацията е предпоставка, но не е гаранция. Трябва да се почне този процес по дерастеж в главата на всеки, за да му останат валенции на човек да осъзнае, че има друго отвъд работа от 8 до 6 и уикенди на спа хотели. Дерастежа е това, което ни дава въздуха, свободата на мисълта и възможността за разнородни извън-професионални действия.

 

И благодаря на @embedeo, че ме подсети за това есе по допирателна тема

[Жоро 1354]

На 23.01.2024 г. at 20:00, Боби Димитров написа:

Целта на човечеството трябва да бъде не безкраен "устойчив" живот до шия в мизерия, а непрекъснато подобрение, непрекъснато възобновяване, непрекъсната регенерация и анти-ентропийно действие в природен план - мястото, в което и благодарение на което живеем. Според мен черногледата представа на хората за потенциален спад/слизане/колапс/дерастеж идва основно от това, че хората се смятат за безполезни в такъв контекст. Когато човек проумее, че може да е най-градивното същество на планетата и да бъде keystone species в положителен план, тогава нуждата да твори/гради взема превес на страха и безпомощността. 

В този смисъл, хората търсещи self-sufficiency са обречени на провал, тъй като истинската достатъчност е доказана през предишните 290000 години и това е груповата, племенната, социалната достатъчност. Групи хора, които разчитат едни на други и се поддържат, работят градивно в обща посока и животите им са обвързани на принципа "добре за мен, добре за всички" - такива групи имат много по-добър шанс в турбулентни времена.

 

 

На групово ниво ( дори без да се обръщаме към еволюционната психология) - е достатъчно само да погледнем опита от комунизма, за да сме сигурни, че цялото общество е силно зависимо от конкуренцията, особено неща като мотивация, прогрес, а и като цяло просперитет. Тази конкуренция и свързаната с нея мотивация се движат в голяма степен от социалните неравенства - богати/бедни, образовани/неуки, провинциалисти/столичани и т.н. За пръв път в еволюционното си развитие сме стигнали до етап, където при развитите демокрации тези неравенства съществуват, но на всеки, независимо от пол, раса или социален произход е даден шанса в рамките на своя живот да постигне нужното благосъстояние...което го има, но разпределението му някак следва естествените нужди и процеси в обществото. 
Така че мисля, че 'чувството за безпомощност' е силно преувеличено - едно отегчение от живота е възможно само в ситуация на пълно задоволяване поне на базовите необходимости, което на Запад не е трудно, но се оказва достатъчно за малцина - та не са спрели да се развиват тея общества, даже напротив, може би тъкмо заради изградените принципи и правила, в които живеят от векове и не са били нарушавани от социални изкривявания като соца...
...просто искам да кажа, че за да има хора които проумяват неща от рода на зелените идеи и подкрепят други 'благи' в глобален мащаб процеси и инициативи и като цяло имат желание да творят и градят, трябва да има и хора в гета, които живеят на базови нужди...казвам 'трябва' защото в историята на цивилизацията винаги е било така, просто се е сменил левъла, така да се каже. Бъдещето ще покаже дали е възможно да живеем в егалитарни общества с намалена конкуренция. 

Но като цяло темата е за горивата и във връзка с горното смятам, че развитите страни никога няма да позволят (освен в случай на апокалипсис или луд монголоид с ядрено куфарче ) да позволят да слязат на по-ниско енергийно ниво от днешното...ето Европа се готви за трансформация поне 300 години преди края на ерата на изкопаемите горива - технологиите са готови, достатъчно е само да се намери социалния баланс, за да могат да бъдат употребявани масово.

Темата за self-sufficiency е дълга и сложна, но в рамките на гореспоменатото трябва да се каже, че тази идея съществува отскоро (хората които са живели така - викинги, заселници в Щатите и прочее в повечето случаи не са имали друг избор)  и то само в нашата, западна цивилизация - на Изток хората, които са избрали подобен начин на живот са силно приобщени към социума чрез религията и въобще духа на тия общества, където индивида никога не е бил субект нито на философско, нито на образователно или пазарно ниво...там всичко е общество, мравуняк. В този ред на мисли е дори странно, че хора, които избират живот извън системата тук често изповядват източни идеи или вяра, но за да си уж out-of-the-box някак пасва. 

Мисля, че технологиите вече показаха пътя към устойчивото развитие на обществото в бъдеще : по-малки конгломерации и по-равно разпределение на населението и ресурсите, дистанционна работа предимно в хуманитарни сфери, дигитализирано и роботизирано производство, което ще може да се управлява дори от дистанция със съвсем малка поддръжка, локално производство на храна с нисък input ( неща като био, регенеративно земеделие, пермакултура и прочее), по-малко население, което задоволява нуждите си в голяма степен от местни производства и ресурси, оттам намалени разходи за транспорт и логистика, доставки на пакети до няколко кг с дронове по въздуха (вече работи в САЩ), лични летателни превозни средства за малки и средни разстояния и други чудеса, които са напълно възможни и вече съществуват, просто не им е дошло времето да бъдат употребявани масово поради ред фактори и затруднения. Въобще утопията на днешен етап е напълно възможна, просто както Дж. Даймънд казва, всяка цивилизация сама избира дали да се саморазруши и просперира, защото има критични моменти, когато на много нива самото развитие на обществото налага изцяло обновление и на системата от неписани и писани правила и закони, които го движат и управляват - и при фактори като Русия и Китай, където мотивацията на върхушките има доста различни цели и идеи за развитие на обществото от естествените, които ние уж следваме,  се налага - и за щастие в обществото има сериозно внимание по темата - да бъдат отделяни огромни ресурси, време и дори животи, за да може Пенка, симпатизант на Възраждане, да си копа спокойно градината и да получава някакъв вид европейски доходи и отношение от обществото и властите, докато вика за Пу***. Просто грозен пример, но да. Времето за щастие е показало, че обществата имат нужда от подобни критични моменти, за да постигнат сериозен напредък - дължим днешния свят на наложения ред от 2 световни войни, довели до радикални промени на глобално ниво, на които сме свидетели днес. Без тях глобалната търговия, ЕС, работата и ученето където искаш в чужбина, масовия туризъм, офшорните и транснационални капитали биха били немислими, а без тях и света, какъвто го познаваме, но все пак дано не се стига до там нали.
Аристотел, например, казва по темата, че "ние се лишаваме от свободно време, за да имаме такова (въобще)" и че "воюваме, за да живеем в мир.", а римската сентенция гласи "Ако искаш мир, готви се за война." 
Та както Пенка, градината и свободните и политически убеждения, така и този сайт, наши градини, идеи, пермакултурата (която речника продължава да подчертава като непозната дума 10г. по-късно :<) и днешната идея за self-sufficiency - която се отличава от оригиналната като хипи от 60'те от днешно нео-хипи) са в голяма степен зависими от един огромен военен комплекс и глобални доставки на стоки. Да, лесно е да си самодостатъчен, след като си си построил къща с материали от цяла Европа и Китай, обзавел си я с немска дограма и изолация, испански фаянс и теракота, шведска мека мебел, корейска черна и японска бяла техника и си постлал хубавите чирпански килими и сложил картини по стените, за да е такова едно, мило и родно, и си седнал пред тайванския компютър, който ти отваря врати за целия свят и познанието му, ползваш техники и знания от всички краища на света, абониран си за почти всяка важна информация на мига, поръчваш стоки от цял свят пред екрана, които идват с куриер (или дрон), но все пак е приятно да ядеш собствени плодове и зеленчуци, а защо не и месо, мляко и яйца, понеже в магазина произхода на тези стоки някак е подобен на този на гореописаните...

...Carbon Based Lifeforms - ...And On

 

Редактирано Февруари 21 от Жоро

[Котарак без чизми 514]

На 7.02.2024 г. at 15:45, Боби Димитров написа:

И в тая връзка искам да дам пример с точно такива хора, наши близки, които дойдоха на село с тази концепция. Но работата им ги приковава и двамата в стола по 8 часа на ден до толкова, че ако минем от там, не си позволяват да излязат от стаята, в която са затворени цял ден. Съответно във всяка свободна минута те гледат да се пръждосат от тая къща и тоя двор дето почти не го ползват, добре, че е малък. И ето, че те няма как да се възползват от това, което предлага средата ни. По същия начин, по който можеш да си самотен в панелката в Надежда, можеш да си самотен и на село. Да, децата си гостуват и лятото обикалят по къщите, но родителите сами се усещат изолирани и на нашите непрекъснати сбирки им е трудно да се включат.

Та мисълта ми е, че локацията е предпоставка, но не е гаранция. Трябва да се почне този процес по дерастеж в главата на всеки, за да му останат валенции на човек да осъзнае, че има друго отвъд работа от 8 до 6 и уикенди на спа хотели. Дерастежа е това, което ни дава въздуха, свободата на мисълта и възможността за разнородни извън-професионални действия.

 

Загубена връзка с природата. Градинарството осигурява връзка не само с други хора, но и със света, в който стотици хиляди години са живели предците ни. Този свят, тази среда постепенно се е отпечатала в психиката им по такъв начин, че е станала неразделна част от нея и е започнала да се предава в поколението. Някои хора усещат тази връзка по един по-дълбок и труден за описване начин, когато ядат храната, която току-що са прибрали. Тази връзка се проявява, когато консумираме това, което идва от земята - това е мястото, откъдето сме дошли и където всички ние се озоваваме. Да поддържаме двор или градина означава да имаме връзка с земята, връзка с природата. Откакто започнах да се занимавам повече с градинарството, трябваше да съм много по-наясно и с климата в природата: първата и последната слана за сезона, колко дъжд е имало, температурата, къде пада слънчевата светлина през целия ден.